№ 2901
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. К.А
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100508410 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 6982 от 17.04.2024 г. по гр.д. № 24404/2023 г. Софийски
районен съд, 168 състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, да
заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 872.42 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Автокаско” във връзка с щета № 44010312208552, ведно със законна лихва от
предявяване на иска 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от
872.42 лева до пълния претендиран размер от 969.36 лева. Съобразно изхода
на спора и чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени разноските по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, който го обжалва в частта, с която искът е уважен за
разликата над 436.21 лв. до 872.42 лв., с оплаквания за неправилност –
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
1
Първоинстанционният съд присъдил обезщетение в размер, който не
кореспондирал с приноса на водача, застрахован при ищеца. Съдът правилно
приел, че водачът на МПС „Мерцедес“ – П.Т., е нарушил разпоредбата на чл.
26 ЗДвП, но неправилно приел, че същият се е намирал в лента, от която
водачите е следвало да предприемат завой надясно, което било видно за водача
на МПС „Фиат Скудо“ и който е могъл да предположи, че П.Т. ще предприеме
маневра надясно. Като се вземел предвид безспорно доказания факт, че Тимов
е предприел маневра без включен десен пътепоказател, водачът на „Фиат
Скудо“ не можел и не бил длъжен да предвиди, че другият водач ще
предприеме завой надясно. Поради това определеният от районния съд
процент съпричиняване от 10 % не кореспондирал с приноса на водача на
МПС „Мерцедес“, приносът следвало да се определи на 50 %. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част, вкл. в частта за разноските и вместо
това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за разликата над
436.21 лв. до 872.42 лв. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната
страна адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава
предвидения минимум в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа.
Въззиваемата страна „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с отговор
по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението в обжалваната част като правилно. Претендира разноски за
въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.
2
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в
жалбата е правилно в обжалваната част по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
411 КЗ за сумата 969.36 лв., от които 954.36 лв. - регресно вземане за платено
от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС за имуществени вреди,
причинени по МПС „Мерцедес”, рег. № *********, при ПТП, състояло се на
12.12.2022 г. около 8.30 ч. в гр. Варна, на ул. „Атанас Москов“, по вина на
водача на МПС „Фиат Скудо”, рег. № *********, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответното дружество към датата на ПТП, и
15 лв. – ликвидационни разноски. Претендирана е и законната лихва от
подаване на исковата молба в съда на 09.05.2023 г. до окончателното плащане.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата
при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните
кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно застрахователно
правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество-
ищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;
3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата –
противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между
деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени
вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на
субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.
45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната
стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.
В случая с влизане в сила на първоинстанционното решение в
осъдителната му част до размера от 436.21 лв. наличието на тези
предпоставки е установено между страните със сила на пресъдено нещо.
Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът относно приноса на
водача на застрахования при ищеца автомобил.
3
Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване на вреди от
увредения е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли
най-малко две лица – делинквентът и увреденият. Предпоставките на
съпричиняването са: обща каузалност, две причини за вредата, като едната
задължително следва да бъде поставена от делинквента, а другата – от
увредения. От значение е наличието на причинна връзка между поведението
на увредения и настъпилия вредоносен резултат, като не е необходимо същият
да е действал виновно. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в
решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ІІ ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ІІ ТО, решение № 159/24.11.2010 г. по
т.д. № 1117/2009 г., решение № 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2010 г. на ІІ ТО и
др., съгласно която при преценката за съпричиняване на настъпилите в
резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от
страна на увредения нарушение на правилата за движение по пътищата, но и
дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В
доказателствена тежест на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
предпоставките на съпричиняването.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
неоспореното заключение на САТЕ се установява, че процесното ПТП е
настъпило при следния механизъм: На 12.12.2022 г. около 8.30 ч. в гр. Варна, в
дясната лента на ул. „Атанас Москов” товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер”, рег. № *********, управляван от П.В.Т., се готвел да навлезе в
кръговото кръстовище на същата улица, като изчаквал подходящ момент за
включване. Същият се намирал в лявата част на дясната лента, която била
широка 7.50 метра. Зад него в дясната част на пътната лента се движел „Фиат
Скудо”, рег. № *********, управляван от С.А.К.. При подходящ момент
водачът на МПС „Мерцедес” предприел маневра десен завой за навлизане в
кръговото кръстовище. В същия момент водачът на МПС „Фиат Скудо”
застигнал МПС „Мерцедес” и също предприел маневра за навлизане в
кръговото кръстовище с десен завой. Доколкото лентата след навлизане в
кръговото кръстовище се стеснявала, траекториите на двата автомобила се
пресекли и настъпило ПТП, при което по застрахования при ищеца автомобил
„Мерцедес” са причинени вреди.
4
Следователно водачът на МПС „Фиат Скудо“ - С.А.К., е нарушил
правилата на чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 ЗДВП, като, движейки се в една лента с
МПС „Мерцедес“ и зад него, е предприел маневра за изпреварване отдясно на
намиращия се пред него автомобил „Мерцедес“, и по време на изпреварването
не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното МПС. Предвид липсата на две ленти в една посока, именно
предприетата от водача на МПС „Фиат Скудо“ маневра е довела до настъпване
на ПТП.
Въззивният съд не споделя извода на районния съд по делото да е
доказано, че при предприемане на маневрата завой надясно за включване в
кръговото кръстовище водачът на МПС „Мерцедес“ не бил включил
светлинен пътепоказател. Този факт се твърди само от свидетеля К., чиито
показания са недостоверни и логично непоследователни - свидетелят твърди
да предположил, че водачът на МПС „Мерцедес“ ще продължи напред, след
като движение в такава посока е било невъзможно; Показанията му
противоречат и на признанието на неизгодния за него факт в двустранния
констативен протокол, че е виновен за настъпване на ПТП.
Независимо от това, и дори да се приеме, че водачът на МПС „Мерцедес
Спринтер“ е предприел маневрата завой надясно без да е подал светлинен
пътепоказател, с което да е нарушил правилото на чл. 26 ЗДвП, същият се е
намирал на лента, предвиждаща единствено завой надясно за включване в
кръговото кръстовище, което е било видно за водача на МПС „Фиат Скудо” и
същият е следвало да предвиди, че водачът на „Мерцедес” ще предприеме
единствено възможната от това платно маневра надясно за включване в
кръговото кръстовище. Ето защо няма основание да се приеме, че приносът на
водача на МПС „Мерцедес Спринтер“ е по-висок от приетия от районния съд
от 10 %.
Доводите в жалбата са неоснователни, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в
размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено по банков
път, видно от представените фактура и платежно нареждане. Възражението на
5
въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е заявено за в
случай че възнаграждението надвишава предвидения минимум в Наредба №
1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. с ДВ бр. 14/2025
г.). Съобразно обжалваемия интерес и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
(в относимата й редакция към 11.06.2024 г.), минималното възнаграждение е в
размер на 400 лв., поради което възражението следва да се приеме за
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6982 от 17.04.2024 г., постановено по
гр.д. № 24404/2023 г. на Софийски районен съд, 168 състав в обжалваната
част, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати
на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.
411 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД разликата над 436.21 лв. до 872.42 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Автокаско” във връзка с щета № 44010312208552, ведно със законната лихва
върху тази разлика от предявяване на иска на 09.05.2023 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „*********, да заплати на
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78
ГПК сумата 400 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 24404/2023 г. на Софийски
районен съд, 168 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7