РЕШЕНИЕ
№ 1841
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110201875 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-3376-000146 от 11.01.2023 г., издадено
Началник Сектор в Главна Дирекция „Национална полиция“, С-р КПДП
ГДНП, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на К. С. Т. с
ЕГН:********** му е наложено административно наказание „парична
глоба“ в размер на 300.00 лева за нарушение по административно-
наказателния състав на чл.150 вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В депозираната жалба срещу наказателното постановление се инвокират
подробни съображения. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и
съображения за липсата на административно нарушение и на доказателства,
които да го установяват.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Защитата му е организирана от надлежен процесуален представител –
адвокат. Релевира се искане обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено изцяло. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – административно наказващ орган е редовно
призован и участва лично в наказателното производство. Същата оспорва
депозираната жалба и излага подробни аргументи за нейната
1
неоснователност. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
На 26.10.2022 г., около 10:10 часа по АМ Хемус в близост до разклона
за село Я., жалбоподателят К. С. Т., който управлявал т.а. „И. Д. 35 С 12“ с
рег. № ЕН 1496 КН с посока на движение от гр.С. към гр. Б., бил спрян за
проверка от свидетелите И. И. П. и А. А. Истатков. Последните изпълнявали
служебните си задължения като младши автоконтрольори при СДВР-ОПП-
ГДНП. Жалбоподателят Т. представил на служителите на МВР издаден
испански документ на СУМПС №XXXXXXXXX за категориите АМ, А1, А2,
А и В с валидност от 17.12.2020 г. до 25.05.2027 г. Свидетелите П. и И.
установили при проверката, че жалбоподателя Т. е управлявал посоченото
МПС без да е притежавал валидно издадено от органите на Р България
СУМПС. След справка в системата за международен обмен на информация за
СУМПС – „Респер“ се установило, че издаденият на името на жалбоподателя
Т. испански документ на СУМПС № XXXXXX е бил обявен за невалиден от
издаващата го държава-членка на ЕС – К. И.. Установило се в хода на
проверката също, че на името на жалбоподателя Т. е имало регистрирано в
минал момент българско СУМПС № XXXXXXXXXX със статус „невалиден“.
Този документ бил отнет със заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4
ЗДвП, потвърдена с влязло в сила решение № 268/27.05.2019г. по адм. дело №
156/2019г. на Адм.съд П., поради загубването на правоспоспобността му на
водач на МПС от 20.03.2013 г. – отнети са ми били контролните точки.
Българските власти провели кореспонденция с властите в К. И. и установили,
че жалбоподателя Т. многократно е имал издадени под един и същи номер
XXXXXXXXXXX няколко на брой дубликати на испанско СУМПС, тъй като
ги е обявявал за изгубени, а реално същите са му били изземвани от МВР в Р
България, поради нарушаването на разпоредбите на ЗДвП. За да получи от
испанските власти СУМПС, жалбоподателят Т. бил представил неистинско
българско СУМПС с № XXXXXXXXXXX за категориите „АМ, А1, А2, В,
ВЕ, С1, С, С1Е. Жалбоподателят Т. по българкото право имал придобита
правоспособност само за категория В. С постановление на прокурор при СРП
било прекратено ДП № 5329/2007г. на СДВР и пр.пр. № 24694/2007г., като
инкриминираното СУМПС с № XXXXXXXXXXXX било унищожено по
2
законовия надлежен ред.
Въз основа на АУАН Серия АД с № 380066/26.10.2022 г. срещу
жалбоподателя Т. е постановено от административно-наказващия орган
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-3376-000146 от 11.01.2023
г., издадено Началник Сектор в Главна Дирекция „Национална полиция“, С-р
КПДП ГДНП, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на К.
С. Т. с ЕГН:********** му е наложено административно наказание „парична
глоба“ в размер на 300.00 лева за нарушение по административно-
наказателния състав на чл.150 вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
доказателствени средства чрез разпитите от показанията на свидетелите И. И.
П. и А. А. Истатков и от приложените по делото писмени доказателства,
прочетени по реда на чл.283 от НПК, въз основа на които е издадено
обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни,
изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка. Предвид
липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички
писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на
основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е
да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да
описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си
гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия
и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респективно чл.
57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН. Издадени са от
надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатираното
нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на
административно нарушение, по идентичен начин – отразено и в
наказателното постановление. Подведено е правилно под съответната норма
на материалния закон. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с
3
оглед гарантиране на неговите права и правото му на защита.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне
на обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че правната квалификация на извършеното от
жалбоподателя нарушение е точна – чл. 150 от ЗДвП, тъй като към
процесната дата той е бил неправоспособен водач, понеже СУМПС никога не
му е било издавано.
С нормата на чл.150 от ЗДвП се предвижда, че всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4.
Съгласно чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП наказва се с глоба от 100.00 лева до
300.00 лева лице, което управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП.
Действително наложената глоба е в максимален размер, но съдът намира,
че същата е съобразена с обществената опасност на деянието и дееца. В
случая са налице само отегчаващи отговорността обстоятелства, без
наличието на смекчаващи такива. Отегчаващи обстоятелства са
многобройните наказания наложени на водача за нарушения на ЗДвП,
включително и за същото нарушение. Посоченото издава трайна склонност у
жалбоподателя да не спазва законът. Предвид значителния брой извършени
нарушения, явно наложените му до този момент наказания не са изиграли
своята възпираща и превъзпитателна роля по отношение на нарушителя,
което означава, че настоящата санкция действително следва да е в
максимален размер. От друга страна съдът не намира този размер за висок, с
оглед тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност.
Трайна е тенденцията за покачване броя на реализираните пътнотранспортни
произшествия, които се дължат именно на управление на МПС от
неправоспособни водачи. Често същите завършват със смърт или сериозни
телесни увреждания. Предвид посоченото следва да се обърне сериозно
внимание на водачите, които продължават да си позволяват такова поведение
като както индивидуалната, така и генералната превенция на наказанието по
смисъла на чл. 12 от ЗАНН могат да бъдат проведени единствено
посредством налагане на ефективни и нелеки наказания.
Съдебният състав следва да възложи на жалбоподателя Т. сторените
разноски за свидетел.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът,
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-3376-000146 от
11.01.2023 г., издадено Началник Сектор в Главна Дирекция „Национална
полиция“, С-р КПДП ГДНП, упълномощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на К. С. Т. с ЕГН:********** му е наложено
административно наказание „парична глоба“ в размер на 300.00 лева за
нарушение по административно-наказателния състав на чл.150 вр. чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА въззивникът К. С. Т. с ЕГН:********** да заплати в
полза на Софийски районен съд по бюджетната сметка на Висш съдебен
съвет на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.144 вр. чл.143 от АПК вр.
чл.77 ГПК сумата от 50.00 лева, за сторените в производството разноски за
свидетел.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5