Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 11.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в тринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
2. Н.В.
при участието на секретаря Велислава Карамихова и
присъствието на прокурора Снежана Торбова, като разгледа докладваното от мл.
съдия В. ВНОХД № 672 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 115 от 24.07.2018
г., постановена по НОХД № 828/2017 г. по описа на Районен съд – И., шести
съдебен състав, подсъдимият К.К.К. е признат за виновен за това, че на
30.09.2017 г., около 21:50 часа, по автомагистрала „Тракия“, в района на 54 км.
/тунел Т. врата/, с посока на движение гр. С., е управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „814“, с peг. № *****,
без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за такова деяние, за което и на основание
чл.343в, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода” в размер на една година и шест месеца, при първоначален общ режим на
изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, както и наказание
„глоба“ в размер на 700 лева.
С присъдата подсъдимият е
признат за виновен и за това, че на 30.09.2017 г., около 21:50 часа, по
автомагистрала „Тракия“, в района на 54 км. /тунел Т. врата/, с посока на
движение гр. С., при управление на моторно превозно средство – товарен
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „814“, с peг. № ****** си е служил с табела с регистрационен номер ******,
неиздадена от съответните органи, за което на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл.
54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 700 лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия К.К. е наложено едно общо най-тежко наказание, измежду
посочените, а именно наказание „лишаване от свобода” в размер на една година и
шест месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС, както и наказание „глоба“ в размер на 700 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НК подсъдимият е осъден да заплати разноски в размер на 68,75 лева за
досъдебното производство и разноски в размер на 55,06 лева за производството
пред първата инстанция.
В срока по чл. 319 от НПК е
депозирана въззивна жалба от подсъдимия К.К., чрез защитника му адв. Р.Л. от
САК, с която присъдата на първоинстанционния съд се оспорва като неправилна. В
жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен
като постановен в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила. В допълнението към въззивната жалба, депозирано от адв. Г.Г.
са изложени съображения, че първоинстанционният съд не е изготвил мотиви към
присъдата, тъй като в мотивите е посочено, че са по дело по описа на друг съд
/РРС/. Освен това се твърди, че мотивите не отговарят на изискванията на чл.
305, ал. 3 от НПК и в тях съдът не е обсъдил възраженията на защитата. На
следващо място намира за съществено нарушение на процесуалните правила
обстоятелството, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по мярката за
неотклонение на подсъдимия. Счита се, че неправилно съдът е приел, че по
отношение на подсъдимия не е настъпила реабилитация по предходно негово
осъждане с определение от 28.03.2014 г. по ч.н.д. № 21207/2013 г. по описа на
СРС. Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения при извършеното в
хода на досъдебното производство изземване на веществено доказателство – рег.
табела поради съставяне единствено на протокол за оглед на местопроизшествие.
По изложените съображения се иска отмяна или изменение на първоинстанционния
съдебен акт.
В открито съдебно заседание
пред въззивния съд прокурорът оспорва въззивната жалба.
Защитникът на подсъдимия К.К. –
адв. М., поддържа доводите във въззивната жалба. Пледира за оправдателна
присъда
Подсъдимият поддържа казаното
от защитника си.
В последната си дума моли да
бъде оправдан.
С. окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.
313
и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира
следното:
От фактическа страна:
За установяването на
обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички
възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените по делото
свидетели при спазване на принципите на непосредственост, устност и
състезателност, като съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът
законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на
процеса писмени доказателства и доказателствени средства. Първоинстанционната
присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която почива
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени достатъчно
подробно. Въз основа на събрания доказателствен материал и след извършен
самостоятелен анализ, настоящият съдебен състав установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият К.К.К. е роден на ***
г. в гр. Л., с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***. Той е българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, с
ЕГН: **********.
На 14.12.2005 г. спрямо
подсъдимия е издадено НП № 1759/14.12.2005 г., връчено на 05.01.2006 г. и
влязло в сила на 13.01.2006 г., с което са му отнети всички контролни точки. На
17.03.2006 г. на подсъдимия е издадена ЗППАМ, с която на основание чл. 171, т.
4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС.
С наказателно постановление № 16-4332-011331/12.07.2016
г. на началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, упълномощен със заповед
8121з-748/24.06.2015 г., връчено лично на подсъдимия срещу подпис на 16.11.2016
г., влязло в сила 24.11.2016 г., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП на подсъдимия К.К.К. е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. за
това, че на 14.05.2016 г., около 15:20 часа, в гр. С., бул. „*********“ като
неправоспособен водач, управлявал МПС след като свидетелството му за управление
е отнето по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП.
На 25.09.2017 г. е направено
искане за подновяване на СУМПС от подсъдимия. СУМПС № ********* е издадено на
подсъдимия на 27.09.2017 г., от ОД на МВР – Х. за категории В, АМ.
На 30.09.2017 г. свидетелите Я.
К. и В. А. - полицейски служители при сектор Пътна полиция при ОД на МВР – гр. С.,
изпълнявали служебните си задължения в състав на автопатрул. Около 21:50 часа, свидетелите
К. и А. били на установъчен пункт на автомагистрала „Тракия“, на 54-ти км, на
„Т. врата“, когато спрели за проверка движещ се товарен автомобил „Мерцедес 814“,
с рег. № ******, управляван от подсъдимия К.К.. Самоличността на подсъдимия
била установена от представения на полицейските служители документ за
самоличност – лична карта.
След справка в ОДЧ на МВР било
установено, че подсъдимият К. не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство
и е неправоспособен водач на товарен автомобил. Освен това било констатирано,
че подсъдимият е обявил за открадната едната регистрационна табела на
автомобила. Тъй като автомобилът бил с две регистрационни табели, свидетелите А.
и К. погледнали по-обстойно и установили, че задната регистрационна табела е
неистинска. За констатираните нарушения свидетелят А., в присъствието на
свидетеля К., съставил на подсъдимия акт за установяване на административно
нарушение серия Д № 364034 от 30.09.2017 г. Актът бил подписан от нарушителя - подсъдимия
К., от актосъставителя - свидетеля А. и от свидетеля К.. Впоследствие, по-късно
на същата дата, бил извършен оглед на товарния автомобил от старши разследващ
полицай при РУ – К. и бил иззет ламиниран хартиен лист с регистрационен номер *******.
От заключението на вещото лице
по извършената в хода на досъдебното производство техническа експертиза се
установява, че посоченото веществено доказателство представлява имитация на
регистрационна табела и не представлява контролен знак, съгласно действащите
разпоредби и приети стандарти /БДС 15980 и БДС ISO
7591/, които се издават от МВР – КАТ.
Подсъдимият е осъждан. Със
споразумение по НОХД № 261/2004 г. по описа на РС – Х., в сила от 04.04.2004
г., подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК. По това осъждане подсъдимият е реабилитиран на
основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, считано от 02.04.2007 г.
Със споразумение по НОХД №
873/2011 г., в сила от 01.11.2011 г., подсъдимият е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. ПО това осъждане
подсъдимият е реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 82,
ал. 1, т. 4 от НК.
След това осъждане, в условията
на реална съвкупност подсъдимият осъществява престъпленията по чл. 345 от НК –
предмет на НОХД № 18 176/2013 г. по описа на СРС, по чл. 343в, ал. 2 от НК –
предмет на НОХД № 422/2013 г. на РС – Карнобат, по чл. 343в, ал. 2 от НК –
предмет на НОХД № 12047/2013 г. по описа на СРС и по чл. 343в, ал. 2 от НК –
предмет на НОХД № 12294/2013 г. по описа на СРС, за които с определение по ЧНД
№ 21207/2013 г. по описа на СРС от 28.03.2014 г., влязло в сила на 15.04.2014
г. му е наложено най-тежкото общо
наказание „пробация“, включващо задължителните пробационни мерки за срок от 2
години и 320 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 2
години. Наказанието е изтърпяно на 27.11.2015 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване и експертизи, а именно: гласни
доказателства - показанията на свидетелите Я. К. /л. 44 от първоинст. дело/
и В. А. /л. 45 от първоинст. дело/; писмени
доказателства - АУАН серия Д № 364034 от 30.09.2017 г. /л. 4 от ДП/, наказателно
постановление № 16-4332-011331/12.07.2016 г. /л. 81 от първоинст. дело/,
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него /л. 8 – 14 от ДП/,
протокол за доброволно предаване /л. 31 от ДП/, и справки за съдимост, ЗППАМ №
20018/17.03.2006 г., справка за нарушител/водач /л. 72 от въззивното дело/; експертизи: съдебно-почеркова експертиза
на подпис /л. 58-64 от първоинст. дело/, съдебно-техническа експертиза № 456 от
26.10.2017 г. /л. 27-29 от ДП/, експертна справка № 41 за трасологично
изследване на веществено доказателство /л. 36 от ДП/ и експертна справка № 42
за трасологично изследване на веществено доказателство /л. 37 от ДП/.
Съдът констатира, че посочените
по-горе доказателства взаимно се подкрепят и изграждат безпротиворечива
доказателствена съвкупност. Възприетата фактическа обстановка се установява в най-голяма степен от показанията
на полицейските служители Я. К. и В. А.. Те са логични, непротиворечиви,
взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани
от настоящият съдебен състав в цялост. Свидетелите К. и А. са очевидци на
деянието. Те са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото, поради което
няма основание показанията им да останат извън фактическите констатации на
съда. Свидетелите подробно излагат показания относно обстоятелствата за времето
и мястото на деянието, както и информация за самоличността на извършителя.
Свидетелите са възприели пряко и непосредствено подсъдимия и от показанията им се
установява обстоятелството, че на посочената дата именно подсъдимият е
управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „814“, с peг. № ******,
както и че свидетелите са му извършили проверка. Изложеното от свидетелите
намира подкрепа и в представения по делото АУАН серия Д № 364034 от 30.09.2017
г., който е подписан от подсъдимия без възражения.
Настоящият съдебен състав не
кредитира показанията на свидетелката Р. К.. От една страна свидетелката е
майка на подсъдимия и в определена степен е заинтересована от изхода на делото
и от изграждането на защитна теза. Изложеното от свидетелката не намира опора в
нито едно доказателство, а напротив напълно се опровергава от заключението на
вещото лице по почерковата експертиза, според което именно подсъдимият е подписал
разписката за получаване на наказателното постановление.
Що се отнася до писмените
доказателства, съдебният състав счита, че същите са събрани по надлежния
процесуален ред на чл. 283 от НПК и спомагат за изясняването на обстоятелствата
по делото. Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, като
намира че същите кореспондират с гласните доказателства по делото. Фактически
констатации за съдебното минало на подсъдимия съдът изведе от приложените
справки за съдимост, а за изтърпените от него наказания - от приложената
справка от ГД „Изпълнение на наказанията“.
От заключението на вещото лице
С. по извършената в хода на първоинстанчионното производство почеркова
експертиза се установява, че подписът в долен десен ъгъл срещу дата 16.11.2016
г. в наказателно постановление № 16-4332-011331/12.07.2016 г., е положен от
подсъдимия и следователно наказателното постановление му е било връчено лично и
той е узнал за него на посочената дата. Въззивният съд напълно кредитира като
компетентно, обективно и професионално изготвено заключението на експерта, тъй
като той е отговорил на всички поставени въпроси пълно, ясно, точно и безпристрастно.
От заключението на вещото лице
Д. по извършената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа
експертиза № 456 от 26.10.2017 г. се установява, че изследваният обект
ламиниран хартиен лист с изписан рег. № ******, иззет с протокол за оглед на
местопроизшествие от 30.09.2017 г., представлява имитация на регистрационна
табела и не представлява контролен знак, съгласно действащите разпоредби и
приети стандарти /БДС 15980 и БДС ISO 7591/, които се издават от МВР – КАТ. Тази констатация се
потвърждава и от експертна справка № 41 от 12.10.2017 г. Въззивният съд напълно
кредитира като компетентно, обективно и професионално изготвено заключението на
експерта, тъй като той е отговорил на поставения въпрос пълно, ясно, точно и
безпристрастно след извършен оглед и изследване на обекта на експертизата.
От правна страна:
При така установената от съда фактическа
обстановка, от правна страна следва да се приеме, че подсъдимият К.К. е
извършил престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което е обвинен с внесения
обвинителен акт – управление на моторно превозно средство без свидетелство за
управление в едногодишен срок от наказването на подсъдимия по административен
ред за такова деяние, както и престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК, за което
също е обвинен с обвинителния акт – противозаконно служене с контролни знаци,
неиздадени от съответните органи.
Относно обвинението за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК:
Това престъпление засяга обществените
отношения, които са свързани с нормалното и безопасно извършване на
транспортната дейност, която представлява правно регламентирана дейност,
източник на повишена опасност и изисква специална, удостоверена по съответния
ред правоспособност за извършването ѝ.
От обективна страна деянието,
чрез което се осъществява престъплението се изразява в управление на моторно
превозно средство, което представлява боравене с уредите за управление на
автомобила и привеждането му в движение в обективната действителност. В
настоящия случай от показанията на свидетелите К. и А. се установява, че на
посочените в обвинителния акт дата и място – 30.09.2017 г., около 21:50 часа,
по автомагистрала „Тракия“, в района на 54 км. /тунел Т. врата/, с посока на
движение гр. С., подсъдимият К. е
управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „814“, с peг. № *******.
Следващ елемент от обективна
страна е подсъдимият да не притежава съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категорията, която управлява. Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, „за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство”, т.е. според
категорията на управляваното от него превозно средство се съобразява дали
притежаваното от него свидетелство за управление е „съответно”. Подсъдимият
притежава СУМПС № *********, издадено на 27.09.2017 г. от ОД на МВР – Х. за
категории В, АМ. Следователно към датата на деянието /30.09.2017 г./
подсъдимият не е притежавал свидетелство за управление на превозно средство от
категория С, но въпреки това той е управлявал товарен автомобил Мерцедес 814,
който спада към тази категория.
На следващо място, от обективна
страна се установи наличието и на следващия обективен признак, а именно деянието
да е извършено в едногодишен срок от наказването на подсъдимия с административно
наказание, по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление.
В разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че водачът освен да
притежава съответно свидетелство за управление на МПС, валидно за съответната
категория, към която спада управляваното от него превозно средство, той трябва
и 1/ да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред; 2/ свидетелството му за управление да е в срок на валидност;
3/ да не е временно отнето по реда на
чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс; 4/ да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено. От друга страна, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП водачът получава и
контролен талон към това свидетелство за управление и определен брой контролни
точки за отчет на извършваните нарушения. Този талон съпътства свидетелството
за управление на МПС и може да бъде отнет при съставяне на акт за констатиране на
административно нарушение по ЗДвП (АУАН), който го замества за един месец от
съставяне на акта. Основното предназначение на свидетелството за управление обаче
е удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена
категория. Когато дадено лице не е провело обучение и не е издържало изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, то безспорно не притежава
такава и нарушава чл. 150 от ЗДвП. Приравнен на него е и правоспособен водач,
който съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП „губи придобитата правоспособност” заради
отнети всички контролни точки /както и подсъдимият е загубил своята
правоспособност с отнемането му на всички контролни точки с НП № 1759/14.12.2005 г., връчено на 05.01.2006 г. и
влязло в сила на 13.01.2006 г./. Разумът на това законодателно решение е, че
щом водачът е допуснал множество нарушения на правилата за движение, довело до
отнемане на тези всички контролни точки, то има проблем с неговите знания и
умения при управлението на МПС и затова следва да ги докаже наново с ново
обучение и проверовъчен изпит. Поради това чл.343в, ал. 2 от НК е приложим за
всички случаи на управление на МПС без съответно СУМПС – както когато такова не
е издавано на водача, така и когато то е отнето на някакво основание.
Допълнителен аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл. 177, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, с която се санкционира лице, което управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, без
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на
чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството
му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Законодателят приравнява всички тези хипотези и поради това е предвидил и една
и съща санкция.
По делото се установи, че
на 17.03.2006 г. на подсъдимия е издадена ЗППАМ, с която
на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на
МПС. От представеното по делото наказателно постановление №
16-4332-011331/12.07.2016 г. /връчено на подсъдимия на 16.11.2016 г. и влязло в
сила на 24.11.2016 г./, се установява, че на подсъдимия е била наложена глоба в
размер на 300 лева, за това, че на 14.05.2016 г. е управлявал моторно превозно средство без свидетелство за управление,
тъй като същото му е отнето /по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП/. След
извършването на това административно нарушение, както се посочи по-горе, ново СУМПС
№ ********* е издадено на подсъдимия на 27.09.2017 г. от ОД на МВР – Х. за
категории В, АМ. Доколкото по делото се установи, че подсъдимият е управлявал
моторно превозно средство на 30.09.2017 г., без съответно свидетелство за категорията от която спада това МПС,
а наказателното постановление е влязло в сила на 24.11.2016 г., то от този
момент до извършването на деянието, за което е внесен обвинителния акт, не е
изминал срок по-дълъг от една година.
От субективна страна настоящият
съдебен състав намира, че подсъдимият е извършил престъплението при условията
на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че му е наложено наказание по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство, както и че това е станало преди по-малко от една година.
Наказателното постановление, с което на подсъдимия е наложена по
административен ред глоба, му е било връчено лично /подсъдимият е подписал
разписката за връчване и това се установи и от заключението по почерковата
експертиза/ и това обстоятелство е доведено до негово знание. Наказателното
постановление не е било обжалвано и подсъдимият е съзнавал, че същото е влязло
в сила. На следващо място, подсъдимият е целял извършването на деянието, а
именно да управлява моторно превозно средство, независимо от това, че не
притежава свидетелство и е наказан за
управление на МПС без съответно свидетелство по административен ред.
Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, което извършва, но
въпреки това пряко го е целял.
Поради изложените
аргументи въззивният съд прие, че наказателната отговорност на подсъдимия
правилно е ангажирана за това престъпление.
Относно обвинението за престъплението по чл. 345, ал. 1
от НК
Това престъпление
засяга обществените отношения свързани с нормалното и законосъобразно служене с
контролните знаци на моторните превозни средства, издавани по определен ред.
От обективна страна
деянието, чрез което се осъществява престъплението се изразява в служене с
контролен знак по предназначение. В случая подсъдимият си е служил с
регистрационна табела на товарен автомобил, която е била поставена на
определеното за това място. За да е съставомерно деянието от обективна страна е
необходимо инкриминираният контролен знак да не е бил издаден от компетентните
за това органи. В случая регистрационните табели на моторните превозни средства
се издават по ред, предвиден в Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Моторните превозни средства подлежат на първоначална
регистрация, която може да бъде променяна при определени условия или да бъде
прекратена. Регистрационната табела има за цел да удостовери регистрацията на
автомобила по предвидения ред, като съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за
всяко регистрирано превозно средство се предоставят регистрационни табели.
Съгласно ал. 2 от Наредбата формата, размерите, шрифтът, както и изискванията
към светлоотразяващите табели се определят с българските стандарти БДС 15980 и
БДС ISO 7591, и Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г.
По делото се
установи, че регистрационната табела, с която си е служил подсъдимият, чрез
поставянето ѝ на определеното за това място на превозното средство, не е
била издадена от компетентните органи и не отговаря на посочените стандарти.
Отделно от това от свидетелските показания се установи, че подсъдимият е
съобщил за изгубването на едната регистрационна табела. При този случай
регистрацията подлежи на прекратяване по реда на чл. 19 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. и подсъдимият не е
следвало да управлява превозното средство.
От субективна
страна настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият е извършил
престъплението при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че поставената
на съответното място на автомобила регистрационна табела не е била издадена от
компетентните за това органи и по предвидения за това ред. Въпреки това
подсъдимият е целял извършването на деянието, а именно служенето с неистинската
регистрационна табела. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на
деянието, което извършва, но въпреки това пряко го е целял.
Поради изложените
аргументи въззивният съд прие, че наказателната отговорност на подсъдимия
правилно е ангажирана и за това престъпление.
Относно наказанието:
Настоящият съдебен състав намира, че наказанието на
подсъдимия е било правилно определено от първоинстанционният съд и същото се
явява справедливо. Доводите на защитата, че наказанието следва да бъде намалено
или изтърпяването му да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, са неоснователни.
За
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е предвидено кумулативното налагане на
две наказания - лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин
до хиляда и двеста лева. При индивидуалицацията на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът
следва да прецени, както обективните и субективни особености на конкретно
извършеното, така и обществената опасност на извършителя и подбудите му за
извършване на деянието. Освен това съдът следва да вземе предвид и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
В настоящият случай, първоинстанционният съд правилно е
взел предвид като смекчаващо обстоятелство, влошеното имотно състояние на
подсъдимия, а като отегчаващо обстоятелство – многобройните му наложени
административни наказания за извършени нарушения по ЗДвП. Наложеното наказание
лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца е справедливо. Доводите
във въззивната жалба, че са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК за
отлагане изпълнението на наложеното наказание са неоснователни. Не е налице
първата предпоставка по чл. 66, ал. 1 от НК – лицето да не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер доколкото по НОХД №
873/2011 г., в сила от 01.11.2011 г. на
подсъдимия е определено наказание
лишаване от свобода за срок от 7 месеца. Неоснователни са доводите, че
подсъдимият е реабилитиран по това осъждане, тъй като в рамките на
реабилитационния срок, който съгласно чл. 88а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 82,
ал. 1, т 4 от НК е 5 години и започва да тече след изтичане на изпитателния
срок, т.е от 01.11.2014 г., подсъдимият е извършил процесните деяния.
Ето защо, приложение не следва да намери институтът на
отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода по чл. 66,
ал. 1 от НК, а определеното наказание следва да се изтърпи ефективно при
първоначален общ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
На подсъдимия правилно е наложено и кумулативно
предвиденото в чл. 343в, ал. 2 от НК наказание глоба. Нейният размер правилно е
определен от първоинстанционния съд в размер на 700 лева, което е малко над
минимума на разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК. Подсъдимият е с влошено
имотно състояние, а освен това с оглед изхода на производството е необходимо да
търпи наказание лишаване от свобода, което допълнително ще затрудни изплащането
на глобата.
За престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда
лева. Първоинстанционният съд правилно е преценил като смекчаващо
обстоятелството, че само едната от регистрационните табели на автомобила не е
била издадена от компетентните органи. Определеното наказание глоба в размер на
700 лева е правилно и справедливо и ще постигне целите на чл. 36 от НК за
индивидуалната превенция, като въздейства на подсъдимия да се поправи и
превъзпита и да въздейства предупредително върху него, както и за генерална
превенция спрямо останалите членове на обществото.
Правилно съдът е отчел наличието на предпоставките на чл.
23 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените,
доколкото двете деяния са извършени при условията на съвкупност. На подсъдимия
следва да бъде наложено наказанието лишаване от свобода за срок от една година
и шест месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим,
към което да бъде присъединено и наказание глоба в размер на 700 лева.
По доводите във въззивната жалба:
Не могат да бъдат споделени
оплакванията на защитата за допуснати от първата инстанция съществени нарушения
на процесуалните правила поради липса на мотиви към присъдата. Към присъдата са
изготвени подробни, ясни и пълни мотиви, в които съдът е изложил своите
съображения за постановената от него присъда. Съдът е посочил установената от
него фактическа обстановка, анализирал е доказателствения материал достатъчно
подробно, както и е посочил правните си изводи. Действително в заглавната част
на мотивите е посочено, че те са към присъда № 115/24.07.2018 г., постановена
по НОХД № 828/2017 г. по описа на „РРС“,
вместо по описа на Районен съд – И.. Настоящият съдебен състав счита, че това
не представлява съществено процесуално нарушение, а е резултат на техническа
грешка. Достатъчно ясно е, че изготвените мотиви са по обжалваната присъда, тъй
като вярно са отразени номерът на съдебния акт, датата на неговото
постановяване и номера на делото, по което е постановен.
Не представлява процесуално
нарушение и непроизнасянето на първоинстанционния съд по мярката за
неотклонение на подсъдимия, какъвто довод е изложен във въззивната жалба. В
разпоредбата на чл. 309, ал. 1 от НПК е предвидено съдът да се произнесе по
мярката за неотклонение на подсъдимия след постановяване на присъдата. Това се
отнася за случаите, в които на подсъдимия е била взета мярка за неотклонение и
съдът трябва да я потвърди, измени или отмени, или случаите, в които тепърва
трябва да бъде взета мярка за неотклонение /каквито хипотези са посочени в чл.
309, ал. 2 и ал. 3 от НПК/. В настоящият случай на подсъдимия е била взета
мярка за неотклонение подписка в хода на досъдебното производство. Пропускът на
съда да се произнесе по тази мярка не представлява съществено процесуално
нарушение, което да налага отмяна на първоинстанционният съдебен акт и връщане
на делото. Произнасянето на съда по мярката за неотклонение не е произнасяне по
съществото на делото. Съдът се произнася по мярката за неотклонение след
постановяване на присъдата с отделен акт - определение по чл. 309, ал. 1 от НПК,
което подлежи на въззивен контрол по друг ред /по глава ХХІІ от НПК/ и в срок
различен от срока за обжалване/протестиране на присъдата. Ето защо и това
възражение на защита е неоснователно.
Неоснователно е възражението,
че регистрационната табела е била иззета в нарушение на правилата на НПК. Огледът
като процесуално-следствено действие на местности, помещения и предмети се
провежда без предварително съдебно разрешение и не е необходимо последващо
негово одобрение, дори и когато чрез него се изземват следи от престъплението и
вещи с оставени по тях следи от престъплението. Единственото изключение е при
освидетелстване /така решение № 216 от 21.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 545/2014
г., II н. о./. В случая не е извършено претърсване и изземване на вътрешността
на автомобила, а оглед на автомобила отвън. Ето защо не е било необходимо предварителното
или последващо одобрени на съда за извършването на това процесуално-следствено
действие.
При извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейната
отмяна или изменение, поради което и с оглед гореизложените съображения,
постанови своето решение.
Водим от всичко посочено‚ С. окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 115 от 24.07.2018 г., постановена по НОХД № 828/2017 г. по описа на Районен
съд – И., шести състав.
Решението не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.