№ 1244
гр. София, 01.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601273 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от
НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от осъдения Г. Л. С., срещу
определение от 09.11.21г. постановено по ЧНД №563/2021г. по описа на ОС
Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му с
присъда №900/830 от 25.03.2021г. постановена по НОХД№109/2021г. по
описа на Районен съд гр.Сандански наказание лишаване от свобода за срок
от 1 година и 6 месеца при първоначален „общ" режим. В жалбата се твърди,
че съдът не бил съобразил обективно доказателствата въз основа на които се
установявало, че осъденият е „с ТЕЛК“, не можел да се лекува в затвора, а
остатъка от наказанието което следва да доизтърпи бил малък. Иска се отмяна
на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно
освобождаване.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
жалбата оплаквания съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Лишеният от свобода Г. Л. С. е постъпил в затвора ***на на
1
19.02.2021г., като началото на изтърпяване на наказанието наложено му с
присъда №900/830 от 25.03.2021г. постановена по НОХД№109/2021г. по
описа на Районен съд гр.Сандански е от 16.08.2020г., когато е бил задържан
под стража. До момента на постановяване на обжалваното определение
осъденият е изтърпял фактически от това наказание 1 година 2 месеца и 23
дни. Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 3 месеца и 17 дни.
Обективно верни са констатациите на ОС Кюстендил, че към момента на
постановяване на определението е налице първата от предпоставките по чл.
70, ал.1, от НК, тъй като видно от справката осъдения е изтърпял фактически
повече от 1/2 от наложеното наказание. Въпреки това, жалбата му е
неоснователна, тъй като въззивният съд приема, че не е налице втората
кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на
осъдения. Данните от оценката на по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от
рецидив е в средни стойности -68т., като тя е непроменена от постъпването
му в затвора. При наличните данни правилно първоинстанционния съд е счел,
че не е налице и втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от
изготвения доклад след настаняването на осъдения в затвора същият е имал в
по-голямата си част съобразено с положението му на лишен от свобода
поведение. Трудово не е бил устроен, не е награждаван и е наказван.
С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият не
удовлетворителен с оглед временните резултати и очертаващите се
переспективи процес на поправяне не е приключил. Безспорно е налице
поведение, което по същността си представлява формално изпълнение на
задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия
при които е поставен в пенетенциарното заведение. Спазването на част от
задълженията му на лишен от свобода само по себе си не означава, че по
отношение на С. са постигнати целите на наказанието, както неоснователно се
твърди в частната жалба. Превъзпитателния процес продължава през целия
срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като необходим за
постигане на визираните в чл.36 от НК цели при постановяване на присъдата.
Именно поради това евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не
безусловно. Поведението на осъденото лице не се отличава с каквато и да
било „изключителност“ и в случая не позволява да се приеме, че молбата му
за условно предсрочно освобождаване е основателна. Напротив, с оглед
очертаните дефицити в четири проблемни зони, рискът от сериозни вреди за
обществото остава в средни стойности.
Поради това въззивният съд приема, че осъденият е дал признаци за
поправянето си, но все още не са налице доказателства за необратимост на
този процес. Видно е, че престоя му в затвора не е довел до снижаване на
риска от рецидив. Не се наблюдава положителна промяна в наличните
проблемните зони, поради което корекционната работа с него би следвало да
продължи в насока изграждане на социално приемливи модели на поведение
и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот. При изпълнението на
наказанието затворническата администрация има възложени функции за
оказване на съдействие на лишения от свобода да промени ценностната си
2
система, но начините за осъзнаване на ценностите не зависят само от това, а
са свързани с общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията
между осъдения и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното
заведение и средата там. Осъзнаването на ценностите към които осъдения
следва да се превъзпита е продължителен процес, който изисква съотнасяне
на досегашния му социален опит с актуалната ситуация на изолиране от
обществото и причините за нея. Именно това зависи от социалната зрялост на
личността на лишения от свобода и от способността му субективно да
достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната му система, за
което следва да има и обективен израз в поведението му. В случая от
значение за неуважаване на молбата са непроменената оценка за риск от
рецидив и наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество
да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин
фактически да заличат постигнатия напредък в процеса на неговото
поправяне, и са показателни, че С. не е постигнал нужната промяна в
ценностната си ориентация и не се е поправил.
Що се касае до наведените твърдения, че здравословното му състояние
не позволявало продължаване на престоя в затвора, то съдът намира, че те са
напълно неоснователни.Видно от представените с частната жалба писмени
доказателства, в случая се касае за заболяване което е с голяма давност, било
е налично и към момента на извършване на престъплението за което е
наложено наказанието лишаване от свобода и е съобразено при налагане на
наказанието. Няма данни заболяването да изисква специални грижи или
условия, с оглед на което то не е несъвместимо с изпълнението на
наказанието. При необходимост от медицинска помощ затворническата
администрация може да вземе мерки за оказване съдействие на осъдения.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента
наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния
съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по
съществото си извод, че не са били налице предпоставки по чл.70, ал.1 от НК.
Правилно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част от наказанието е оставена без уважение, поради което обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.11.21г. постановено по ЧНД
№563/2021г. по описа на ОС Кюстендил, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения Г. Л. С. за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4