РЕШЕНИЕ
№ 1296
гр. Перник, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря М. М. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720103121 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е oбразувано по искова молба, подадена от Р. Д. К., чрез
пълномощника адв. Д. М., срещу „СИТИ КЕШ“ ЕООД, с която се иска ответникът да
бъде осъден да върне на ищцата сумата в размер на 87,12 лева, недължимо платена при
начална липса на основание по нищожен договор за паричен заем № 652181/23.03.2022
г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се посочва, че на 23.03.2022 г. между страните е сключен
договор за паричен заем № 652181, по силата на който ищцата е получила заем в
размер на 500 лева, който се е задължила да върне на 1 погасителна вноска. Твърди се,
че в чл. 3.10 страните са договорили заплащане на такса за експресно разглеждане в
размер на 87.66 лева, както и че на 30.03.2022 г. ищцата е заплатила на ответника
изцяло всички дължими по договора за заем суми в общ размер от 587,12 лева.
Навеждат се доводи, че договорът за заем е нищожен поради противоречие с чл. 10, ал.
1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма- договорът не е
написан на ясен и разбираем начин в шрифт не по-малко от 12. Твърди се
противоречие и с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на посочен ГПР, доколкото
същият не е правилно изчислен. На следващо място се сочи, че договорът не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като няма погасителен план с
описаното в закона съдържание. Твърди се нищожност и на уговорката за заплащане на
възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави. Поради това ищцата
счита, че целият договор е нищожен и на връщане е подлежала само чистата му
стойност. По тези съображения се моли искът да бъде уважен и да се присъдят
разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на
исковата молба, подаден от „СИТИ КЕШ“ ЕООД, с който исковата молба се оспорва
като нередовна поради противоречие между обстоятелствена част и петитум и се иска
ищцата да уточни на какво основание претендира сумата, съответно дали твърди
непозволено увреждане. С отговора искът се оспорва като неоснователен по подробно
изложени съображения, като се поддържа, че договорът отговаря на всички
нормативни изисквания на ЗПК и добрите нрави. Признава се, че между страните е
сключен процесния договор за заем и ответникът е превел на ищцата сумата от 500
лева при посочените условия. Оспорва се твърдението на ищцата да е заплатила сумата
от 87,12 лева по договора за кредит. Претендират се разноски за производството и се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
С доклада като безспорно е отделено обстоятелството, че на 23.03.2022 г. между
страните е сключен договор за паричен заем № 652181, по силата на който ищцата е
получила заем в размер на 500 лева. Видно от приложения на хартия договор, ищцата
се е задължила да върне получения заем на 1 месечна погасителна вноска с падеж
07.04.2022 г., при годишен лихвен процент от 40,05 %, ГПР от 49,56 % и обща
дължима сума за връщане от 508,34 лева. В чл. 3.10 от договора е предвидена такса за
експресно разглеждане от 87.66 лева и крайна вноска заедно с тази такса и след
отстъпката по кредита от 8,88 лева в размер на 587,12 лева.
По делото са представени стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, лог файл и общи условия.
Съгласно чл. 28, т. 4 от общите условия, ако отпуснатият заем е в обхвата на
ЗПК и заемателят предсрочно го погаси, има право на намаление на размера на
задълженията, като за целта е необходимо да подаде искане за предсрочно погасяване
чрез писмено уведомление или по електронен адрес до заемодателя. В чл. 28, т. 5 от
общите условия е предвидено правото на отказ от договора в срок от 14 дни от
сключването му.
Приета е като писмено доказателство и разписка №
****************/30.03.2022 г. за заплащане на сумата от 587,12 лева от Р. Д. К. по
микросметка на „СИТИ КЕШ“ ЕООД в системата на „Изипей“ АД.
Видно от заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза,
годишният процент на разходите по процесния договор е в размер на 49,56 %,
изчислен съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, като при определянето е
взета предвид единствена договорната лихва в размер на 8,34 лева за периода от
предоставяне на кредита до падежа за плащане на погасителната вноска. Договорът
съдържа данни за ГПК като процент и като сума, изчислени за срока на договора.
От допълнителното заключение на съдебносчетоводната експертиза, се
установява, че с цитираната разписка № ****************/30.03.2022 г. ищцата Р. Д.
К. е заплатила сумата от 587,12 лева по процесния договор за кредит на ответника. В
допълнителното заключение са направени изчисления на ГПР, като е взет предвид
моментът, в който е извършено плащането от страна на кредитополучателката.
Доколкото този момент не е релевантен за определяне на ГПК, което се изчислява към
момента на сключване на договора, а не с оглед извършените плащания по него, съдът
не намира за необходимо да обсъжда тази част от заключението.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице, като обективни, пълни и
компетентно изготвени.
2
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
материалноправните предпоставки за уважаване на който са следните: 1) ищецът да е
платил на ответника сумата, чието връщане претендира, и 2) същата да е реално
платена при начална липса на основание. Съгласно задължителните разрешения на т. 1
от ППВС № 1/1979 първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато
е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. По този иск в
тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на
ответника – че е налице основание за получаването.
В тази връзка ответникът твърди, че правното основание на което е получил
процесната сума е сключеният с ищцата договор за кредит, чиято действителност
ищцата оспорва.
Правният режим на процесния договор като договор за кредит от разстояние е
уреден както в специалните Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
уреждащ спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и
доказването на този факт, и ЗПК, така и в общите правила на ЗЗД, уреждащи договора
за заем. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова услуга, по
отношение на която той е приложим, е и кредитирането. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя; че e уведомил потребителя за сроковете, в които може да
се откаже от договора; че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора и други. Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Закона за
електронния документ и електронния подпис.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен от разстояние договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Предвид правата и
задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от
договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши
проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
3
Между страните не се спори, че договорът е сключен в изискуемата се форма,
която се приравнява на предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи, с изключение на тази за заплащане на такса за
експресно разглеждане, са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора (1 месец, с една месечна вноска на падеж на
07.04.2022 г.), размер на кредита от 500 лева; фиксиран годишен лихвен процент ГПР
от 40,05 %, ГПР от 49,56 % и обща дължима сума за връщане от 508,34 лева, без
таксата за експресно разглеждане, поради което същият отговоря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ЗПК.
В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до
извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Както националният
закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на
договора посочване на компонетните на годишния процент на разходите. Те са
нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК.
Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Няма
нарушение на императивната норма на закона, тъй като същата не изисква в договора
да бъде посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така,
защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно
предвидени две математически формули за изчислението на ГПР (т.1 и т.2 от
Приложение № 1 към ЗПК), които единствено могат да се прилагат за изчислението на
ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението
на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.
От друга страна чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи,
включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР. Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за
бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания
са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския
Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в
издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към
чл.19, ал.2 от ЗПК. Допусканията се делят на две групи: първата група са базови
допускания (чл.19, т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение №
1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви -
в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за
всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят
определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит
с неопределен срок, чиято легална дефиниця е дадена в буква "ж" на приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се
изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да
се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка
с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. "г" от Приложение № 1 към
4
ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г. В настоящия случай е
приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение №
1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен,
и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с
условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени
променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и
подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са
приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити,
какъвто настоящият не е.
В горния смисъл, и доколкото в случая приложимо е единствено първото базово
допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно
посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит,
неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност
на клаузата, уреждаща ГПР. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае
предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което
изискване в случая е изпълнено. С оглед на това съдът намира, че не е налице
недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Недействителна се явява уговорката по чл. 3.10 от процесния договор за кредит
за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 87.66 лева. Разпоредбата
на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае
уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите
нрави. Услугата „експресно разглеждане“ е във връзка с усвояването и управлението
на кредита, поради което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на
чл.10а, ал.1 ЗПК. Поради това нейното претендиране от потребителя противоречи и на
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия за управление на кредита.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че по договора ищецът е
дължал заплащане единствено на главница от 500 лева и договорна лихва от 508,34
лева. Приспадайки посочената отстъпка от задължението в размер на 8,88 лева, общата
дължима сума за плащане от заемодателя възлиза на 499,46 лева.
Заплатените в повече от тази сума 87,58 лева по недействителната уговорка в чл.
3.10 от договора за такса за експресно разглеждане се явяват платени при начална
липва на основание и искът за връщане на претендираната от ищеца част от тази сума в
размер на 87,12 лева следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят направените за
производството разноски в размер на общо 150 лева, от които държавна такса в размер
на 50 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лева.
Налице са основанията и на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, тъй като в договора за правна
защита и съдействие е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ на ищеца.
Дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника
на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, определено съобразно предвидените
минимални размери в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 400 лева в
приложимата към момента на депозиране на договора по делото редакция, доколкото в
самия договор липсва посочване на дата и следва да се приеме, че е сключен най-късно
на 24.11.2022 г. Съдът не намира, че се дължат сумите на адв. М. за пътни в размер на
40 лева, доколкото същите са разход, направен единствено и само по преценка на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, което би могло да предвиди транспорт не
5
само с личен автомобил, но също така и с автобус или влак, както и да преупълномощи
адвокат с адрес в гр. П..
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на Р.
Д. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес в с. Д.., община П., на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД сумата от 87,12 лева /осемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/,
недължимо платена при начална липса на основание по недействителна клауза по чл.
3.10 от договор за паричен заем № 652181/23.03.2022 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-
29.05.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на Р.
Д. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес в с. Д., община П., сумата 150 лева /сто и
петдесет лева/ - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с
БУЛСТАТ *********, фирмено дело № 24/2021 г. на СГС, сумата 400 лева
/четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна правна помощ на ищеца Р. Д. К..
Присъдените суми на ищеца подлежат на плащане по посочената в исковата
молба сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, **** **** **** **** **** **** **.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6