РЕШЕНИЕ
№ 3012
гр. Пловдив , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Николай Д. Голчев
Секретар:Катя И. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20205330111380 по описа за 2020 година
Производство се развива по реда на чл. 72 ал. 4 от Закона за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по повод на подадена жалба от И. А. Т. , ЕГН: **********,
чрез адв. *******, срещу Заповед за задържане на лице рег. № ******* на
*******- ******* Н. Г. Д. , с която му е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок от 24 часа".
В жалбата се излагат доводи в насока незаконосъобразност на обжалвания
акт и в частност липса на посочени фактически основания за задържане на
жалбоподателя. Посочва, че от заповедта не следва какво е престъплението,
за което се твърди да е извършено –кражба или присвояване. Навеждат се
твърдения за извършен натиск по отношение на жалбоподателя, за да признае
престъпление, което не е извършил. Поддържа, че още на *******г.,
незабавно след като е открил портфейла, добросъвестно го е предал във
*******************. Възразява, че е бил задържан едва на ****** г., а се
твърди деянието да е извършено на ******* г., поради което липсва
обосноваване на необходимостта от задържане. Поради изложеното, моли
съдът да отмени оспорената заповед. Претендират се разноски.
От Н. Г. Д. е постъпило становище за неоснователност на депозираната
жалба. Посочва, че Заповедта съдържа всички необходими реквизити,
разписани в чл. 72 ал. 1 ЗМВР. Излага доводи, че заповедта е издадена по
1
повод данни за извършено престъпление по чл. 194 НК, както и че
впоследствие жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление от общ характер. Посочва, че процесната заповед се
явява ПАМ и за законосъобразността й е необходимо да е налице
предположение, вероятност за извършено престъпление, а не сигурност.
Моли се, жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства
и обсъди доводите, изложени в жалбата, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок,
считано от връчването й, произтича от процесуално легитимиран субект,
насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима. По същество същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това следните:
При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на
основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата
законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение
№ 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния
административен съд/.
При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/,
длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на
юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и
йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно
производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност
на полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР - Пловдив,
следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган. Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са
осъществени в съответния териториален обхват.
Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на
административния акт и съдържа всички реквизити, разписани в
разпоредбата на чл.74 ал. 2 ЗМВР.
Съдът счита и че при издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Досежно
фактическото основание за задържането ( съгл. изискването на чл.74 ал.2 т.2
ЗМВР ), то съдържащите се в административната преписка данни,
обосновават необходимост от задържане именно на посочената в заповедта
норма - чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР. В тази връзка, неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя, че издадената заповед се явява
незаконосъобразна, доколкото в същата не са посочени фактическите и
правни основания за задържането. Като фактически и правни основания за
2
издаване ясно е посочено: „за извършено престъпление по чл. 194 НК –
извършител на кражба на сума от портфейл, оставен без надзор в
**************** на дата ******* год.“. Съдът счита, че посоченото в
заповедта е достатъчно за покриване изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР,
доколкото ясно е дефинирана, както правната квалификация – чл. 194 НК,
така и фактическите параметри- дата, място и обстоятелства, при които е
осъществено твърдяното деяние. В тази връзка следва да се посочи, че
правилно е определено и правното основание на задържането, а именно: чл.
72 ал.1 т.1 ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Следва да се посочи,
че цитираната норма не възвежда като предпоставка за задържането
сигурност за извършено престъпление. В тази връзка, то напълно достатъчно
е да бъде налице вероятност, че задържаното лице е осъществило
престъпление.
Досежно съобразяването на оспорения акт с материалноправните
норми, то видно от приобщените по делото писмени доказателства- писмо от
Районна прокуратура гр. Пловдив и Постановление за образуване на
наказателното производство, жалбоподателят е привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по смисъла на чл. 207 ал.1 НК и спрямо
него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Доколкото е ангажирана
наказателната отговорност на жалбоподателя с постановление за привличане
на обвиняем, то съдът счита, че несъмнено са налице данни за извършено
престъпление ( постановлението е съставено в същия ден, в който
жалбоподателят е бил задържан за 24ч. по реда на ЗМВР) . Както вече бе
посочено, законът борави с езиковата формулировка „данни, че е извършило
престъпление“, която не изисква сигурност и убеденост, която е необходима
за постановяване на окончателен съдебен акт. Съответно, напълно достатъчно
за осъществяване на задържането за срок от 24 часа е наличието на индиция
за съпричастността на жалбоподателя към извършено престъпление, каквато
несъмнено е била налице ( в тази връзка- Решение № 1896 от 27.10.2020 г. по
к. адм. н. д. № 1985 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив). Съдът счита за ирелевантно обстоятелството, че в заповедта
извършеното е субсумирано под нормата на чл. 194 НК, а впоследствие,
жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
смисъла на чл. 207, ал. 1 НК. Настъпилите впоследствие прецизирания в
правната квалификация на стореното от жалбоподателя не променят извода за
наличие на извършено престъпление от общ характер. Впрочем, в хода на
досъдебното производство, квалификацията на деянието може да бъде
променяна многократно, като това не е в състояние да повлияе върху
законосъобразността на издадената заповед за задържане.
На последно място следва да бъде изследван въпросът дали оспореният
акт съответства на целите на закона. Според принципа на законността,
нормативен израз на който е нормата на чл.4, ал.2 от АПК, административни
3
актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона.
А според принципа на съразмерността /чл.6, ал.2 от АПК/,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по отношение
на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, тъй като
същият е задържан от полицейски органи на *********** – видно от
оспорената заповед, като още на същия ден е образувано наказателно
производство с нарочно постановление на прокурор при РП- Пловдив.
Отново на ****** г., на жалбоподателя е повдигнато обвинение по чл. 207
НК, което следва от представеното писмо от Районна прокуратура Пловдив.
Съобразно конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява
самоцел, а е съобразно с целта на ограничението и се явява пропорционално
на засягането на правото на свобода и сигурност. Съдът счита за
неоснователно възражението, релевирано с жалбата и касаещо липса на
необходимост от задържане на жалбоподателя на ******* г., доколкото още
на *******г. е предал намерения от него портфейл. На първо място, съдът
счита, че подобно възражение е извън обхвата на проверка в настоящото
производство, доколкото касае наличието, съответно липсата на реална
опасност от укриване или извършване на престъпление. Допълнително, от
приетото по делото Постановление за образуване на ДП / л. 37/ се установява,
че на дата *******г. жалбоподателят е намерил чуждата вещ ( не я е предал),
като в продължение на седмица- до ****** г. не е съобщил за откриването й.
Именно и предвид тази констатация на органите на досъдебното
производство, на жалбоподателя е повдигнато обвинение с правна
квалификация чл. 207, ал. 1 НК.
Поради всичко изложено, доколко оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните
правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона,
както и без противоречие с материалноправни разпоредби, същата се явява
законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 78 ал.3
ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета
на органа, издал атакувания акт – ОД на МВР Пловдив, сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрк., определено в минимален размер съгласно
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № ********/ ***** г., подадена от И. А. Т. ,
ЕГН: **********, чрез адв. *******, срещу Заповед за задържане на лице рег.
№ *********** на полицейски орган при *************************** Н.
Г. Д. , с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ "задържане за срок от 24 часа".
ОСЪЖДА И. А. Т. , ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-
Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. "Княз Богориди" № 7, сума в размер на 100
/сто/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за
процесуално представителство от юрк.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне, пред Административен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5