Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 23.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично
съдебно заседание на двадесети януари през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова
гр. дело № 6853 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 70159/20.03.2019 г., постановено по гр.
д. № 9831/2018 г. по описа на СРС, 32 състав е признато за установено по реда
на чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът А.В.Й., ЕГН
**********, с адрес ***, АБ. 261062 дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД с ЕИК *****сумата
734,04лв. за доставена от дружеството топлинна енергия и дялово разпределение
през периода от м.9.2014г. до м.4.2015г. в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК *****, АБ.
261062, ведно със законна лихва за периода от 3.10.2017 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№70042/2017г. на СРС, 32 състав, като са отхвърлени исковете за сумата над
734,04лв. до предявения размер от 1256,19 лв., както и за периода м.5.2013г. -
м.8.2014г.; отхвърлен е предявения иск от ищеца „Т.С.” ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** срещу ответника А.В.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, АБ. 261062 за заплащане на обезщетение за забава за сумата 310,01
лв. върху главницата за топлинна енергия и за сумата 6,55 лв. върху главницата
за дялово разпределение за периода от 17.10.2014 г. до 25.9.2017 г.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК е осъден А.В.Й., ЕГН **********, с адрес ***, АБ. 261062, да заплати
на ищеца „Т.С.” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***44,09лв.-
разноски в заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете; осъден е ищеца „Т.С.” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на ответника А.В.Й., ЕГН **********, с адрес ***, АБ.
261062, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 189,63лв.- разноски в исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено с участие на "Т.С."
ЕООД, ЕИК *****, като подпомагаща страна на страната на ищеца.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение в частта, в която
са отхвърлени предявените искове по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Същото
се оспорва с оплаквания за нарушения на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е
приел, че са погасени по давност вземанията за периода м.05.2014 г.-м.08.2014
г. по издадената през м.07.2015 г. обща фактура. По изложени правни доводи
вземането по същата става изискуемо на 15.09.2015 г. и при съобразяване, че
заявление по чл.410 ГПК е било подадено на 03.10.2017 г., то, вземанията не са
погасени по давност.
По отношение вземанията за мораторна лихва заявява,
че СРС не е съобразил действащите ОУ за продажба на топлинна енергия /в сила от
13.02.2008 г./, като в чл.32, ал.1 от същите е определен срока, в който
купувачите на ТЕ, в т.ч. и ответника е следвало да заплаща месечните дължими
суми – 30 дневен след изтичане на срока, за който се отнасят. Поради това, с изтичане на последния ден от
месеца, ответникът е изпаднал в забава за дължимата сума. По този начин, СРС е
формирал неправилни изводи и е отхвърлил предявените искове за заплащане на
обезщетение за забава.
Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната
част и уважаване на предявените искове в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемият А.В.Й. е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в
който е изразил становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
В останалата част № 70159/20.03.2019 г., постановено
по гр. д. № 9831/2018 г. по описа на СРС, 32 състав, като необжалвано е влязло в
законна сила.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите по въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предмет на разглеждане в производство са положителни
установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника, в
качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, за цена на незаплатена топлинна енергия
за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., както и такава отразена в 2 бр.
общи фактури - от 31.08.2014 г. и от 31.07.2015 г., както и за цена на услугата
дялово разпределение за същия период в размер на 29.23 лв. Предмет на
производството са и установителни искове за наличието на вземания за
обезщетение за забава върху главниците, както следва: 310.01 лв. върху първата
главница и 6.55 лв. върху втората главница за периода от 17.10.2014 г. до
25.09.2017 г.
За да отхвърли частично предявените установителни
искове, СРС е приел, че стойността на реално потребената
топлинна енергия за периода м.09.2014 г. до м.04.2015 г. е в размер на 704.81
лв., но част от вземанията, а именно за периода от м.05.2013 г. до м.08.2014 г.
включително и в размер на 551.38 лв., са погасени по давност. За да достигне до
този извод СРС е съобразил действащите между страните за процесния
период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр. София от 2014 г., които са обнародвани във вестник "24
часа" и вестник 19 мин. и са влезли в сила от 14.03.2014 г. Съгласно чл.
31, ал. 1 от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните
начини: т. 1 - на десет равни месечни вноски; т. 2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.
3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда
етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на, ал. 1, т. 2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 от Общите условия месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по, ал. 1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване
на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата
по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача,
заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или
по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на
общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече
може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2,
т.е. общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 4 от
същите продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 / т.е. за тези по общата фактура/, но и
върху прогнозно начислените суми. При тази уредба на отношенията и с оглед
момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна
енергия, правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.08.2014 г. вкл. са погасени по
давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на
подаване на заявлението – 03.10.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по чл. 111,
б. "в" ЗЗД.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане
за този период се погасяват и вземанията за обезщетение за забава върху него.
Обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими
суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност,
като се позовава на общата фактура, издадена на 31.08.2014 г. чрез включването
им в тази фактури, е незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права,
доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения за давност
от страна на клиентите на топлинна енергия.
С оглед изложеното, неоснователен се явява наведения
в жалбата довод за допуснато от СРС нарушение на материалния закон във връзка
със своевременно заявеното от ответника възражение, че част от претендираните вземания са погасени по давност.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.10.2017
г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната
давност за вземания, станали изискуеми преди м.09.2014 г. Такива в случая се
явяват вземанията за периода м.05.2013 г. – м.08.2014 г.
По отношение на вземанията за периода м.05.2013 г. –
м.02.2014 г. приложение намират Общите условия на ищеца, одобрени с решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008
г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Давността за тях започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД.
По отношение на вземанията за периода м.03.2014 г. –
м.04.2015 г. приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия
от ищцовото дружество на потребители за битови нужди
в гр.София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от
12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, в каквато
насока по делото не са ангажирани доказателства от ищеца.
Съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД, ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. При това
положение следва да се приеме, че давността за вземането за м.05.2013 г. е
започнала да тече от 01.06.2013 г. и е изтекла към 03.10.2017 г., т. е. към
момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК. Давността за вземанията за
периода м.06.2013 г.-м.08.2014 г. е изтекла към 03.10.2017 г. и същите са
погасени по давност. С оглед така формираните изводи, погасени по давност се
явяват вземанията по обща фактура № **********/31.08.2014 г. за отоплителен
сезон м.05.2013 г. – м.04.2014 г. на стойност 551.38 лв., които са част от ищцовата претенция. Така общо погасените по давност
вземанията на ищеца са в размер на 551.38 лв. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че сумата по общата фактура за периода м.05.2013 г. – м.04.2014
г., издадена м.08.2014 г. не е погасено по давност, тъй като става изискуемо
едва през м.09.2014 г. Правно релевантен в случая е периодът на потребление, за
който се отнася издадената обща фактура, а не датата на издаване на последната
и посоченият в нея срок за заплащането й. Издаването на обща фактура съставлява
способ за определяне окончателния размер на доставената топлинна енергия през
съответния отоплителен период, поради което погасяването на вземанията на ищеца
за този отоплителен сезон рефлектира и върху вземанията по съставената обща
фактура. Вземанията по общата фактура не се отнасят за период, различен от
съответния отоплителен сезон и са функционално свързани с него.
По отношение на вземането за обезщетение за забава
върху главницата за незаплатена топлинна енергия и такса за дялово
разпределение, в жалбата не са наведени доводи за неправилност на решението,
поради което и доколкото не са нарушени императивни правни норми, решението и в
тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че
следва да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за лихви за забава върху
вземанията за незаплатена топлинна енергия и такса за дялово разпределение. Не
се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от
ищеца пълно главно доказване на производящите
спорното материално право факти и обстоятелства, същият да притежава такива
ликвидни и изискуеми вземания срещу ответника. Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената
в процесния имот топлинна енергия са възникнали като
срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на
договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение, обаче,
длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по
основание и по размер. В случая ликвидността на произтичащите от реалното
потребление /повече от прогнозното/ вземания е установена с изравнителните
сметки, за чието стабилизиране и въвеждане в системата на ищеца /чл.33 ОУ- 2014
г./ доказателства по делото, при принадлежаща нему доказателствена тежест, не
са представени.
Съгласно чл.33, ал.1 от действащите при ищеца от
м.03.2014 г. Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30- дневен срок от датата на
публикуването им на интернет- страницата на продавача, като според ал.4 на
чл.33 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал.2. Следователно при
действието на цитираните Общи условия лихва за забава се дължи само върху
сумата по общата фактура, издадена след изравняването, и за периода след
нейното публикуване. В случая ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
представил доказателства за публикуване на общите фактури, следващи
изравняването, на интернет- страницата му, съответно- за датите, на които е
станало това, поради което и поради непроведено пълно доказване на наличието на
забава и периода на тази забава исковете му по чл.422 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, подлежат на отхвърляне като недоказани и неоснователни.
С оглед изложеното и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваните
части следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора - неоснователност на
въззивната жалба, на въззивника не се дължат
разноски.
В полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. по представения
списък и доказателства за заплащането му.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70159/20.03.2019
г., постановено по гр. д. № 9831/2018 г. по описа на СРС, 32 състав, в частта,
с която е отхвърлен предявения иск по чл. 422 ГПК вр.
чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД от ищеца „Т.С.” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
срещу ответника А.В.Й., ЕГН **********, с адрес ***, АБ. 261062 за заплащане на
сумата 551.38 лв. / над сумата 734,04 лв. до предявения размер от 1256,19 лв./
за доставена от дружеството топлинна енергия и дялово разпределение през
периода от м.5.2013г. до м.8.2014 г. в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК *****, АБ.
261062, както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД от ищеца „Т.С.” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** срещу ответника А.В.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
АБ. 261062 за заплащане на обезщетение за забава за сумата 310,01 лв. върху
главницата за топлинна енергия и за сумата 6,55 лв. върху главницата за дялово
разпределение за периода от 17.10.2014 г. до 25.9.2017 г.
В останалата част Решение № 70159/20.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 9831/2018 г. по описа на СРС, 32 състав, като
необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ищеца „Т.С.” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на ответника А.В.Й., ЕГН **********, с адрес
***, АБ. 261062, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 400.00 лв.- разноски във
въззивното производство пред СГС за заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.