№ 35
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600035 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.
С определение № 437/30.12.2021 г., по ЧНД 741/2021 г. Пазарджишкият
окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъдения Г. А. С. за
предсрочно условно освобождаване от остатъка на наказанието в размер на 2
години и 24 дни от определеното му наказание с присъда на Окръжен съд *,*,
прието за изпълнение на основание чл. 457, ал.3 НПК с определение №
1460/21.03.2018 г. по ЧНД № 662/2018 г. на Софийски градски съд.
Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият Г.С.,
който го е обжалвал с искане то да бъде отменено и се уважи молбата му за
предсрочно условно освобождаване.
Началникът на затвора е депозирал възражение срещу жалбата и счита,
че определението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, а
жалбата е неоснователна.
Окръжна прокуратура не е взела становище.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
1
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В мотивите към атакуваното определение Пазарджишкият окръжен съд
е направил внимателен, точен и прецизен анализ на поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
С определение № 1460/21.03.2018 г. по ЧНД № 662/18 г. Софийски
градски съд на основание чл. 457, ал. 3 НПК приема за изпълнение присъда на
Окръжен съд *-*, *, с която Г.С. е осъден да изтърпи наказание в размер на 8
години и 3 месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл. 199, ал. 1 НК,
извършено в периода 28.12.2014 г.-12.02.2015 г.
На 11.11.2019 г. в Затвора гр.* е получено за изпълнение решение №
54/15.04.2019 г. по ЧНД № 101/2019 г. на Окръжен съд - гр. Пазарджик, с
което се приема за изпълнение присъда на Районен съд *, * от 16.09.2014 г., с
която лишеният от свобода С. е осъден да изтърпи наказание в размер на 1
година 4 месеца „лишаване от свобода“ за взломна кражба от жилище. Това
наказание е изтърпяно в периода от 11.11.2019 г . до 27.09.2020 г.
По настоящата присъда началото на наказанието е наказанието:
27.09.2020 г.
Към 10.12.2021 г. осъденият фактически е изтърпял 6 години 1 месец и
16 дни. Остатък за изтърпяване на наказанието към тази дата е 2 години, 1
месец и 14 дни.
В приложеното становище на началника на затвора * е отразено, че Г.С.
постъпва в Затвора - гр. * като трансфер от * на 03.08.2018 г., от където на
04.05.2018 г. е приведен за доизтърпяване на наказанието в Затвора - гр. *.
Осъденият вече е изтърпявал наказание в България. Освободен е на
17.01.2014 г., след което заминал за *, където вместо да си потърси работа,
продължил да извършва множество престъпления - кражби и грабежи от
жилища на * граждани.
От изготвената първоначална оценка той е със средна степен на риск от
рецидив на престъплението- 77 т. Оценката в значителна част е по негови
данни и предвид психичното му и неадекватно състояние, при постъпването
му в Затвора - гр. * е непълна. През изтеклия период е провеждана предимно
индивидуална работа и многократни разговори и наблюдение на поведението
2
му.
При направената преоценка има завишаване в някои от зоните на нужда
и от 77 т. риска нарасна значително - 99 т., като вече е във високата степен на
риск от рецидив на престъпленията. Проблемни зони и необходимостта от
корекционна работа, която е изключително затруднена, на този етап са:
- Емоционални проблеми и междуличностно поведение - две зони,
които в голяма степен са свързани - още с постъпването му в Затвора - гр. *,
осъденият се е държал странно. По този повод е преместван от едно в друго
спално помещение. В разговорите се е държал неадекватно, като често сменял
настроенията си - от нелепа усмивка до вербална агресия. Започнал да
нарушава установения ред, като упражнявал физическо насилие над други
лишени от свобода, без да има каквато и да е основателна причина.
Г.С. е наказван, като подробно са описани общо 14 наказания.
- Трудово устройване - много скоро след постъпването му в затвора, на
08.06.2018 г. бил назначен на работа в производствен цех „*“ - външна фирма
за почистване на елементи от термоактивна пластмаса. Поради несправяне и
проява на неоснователна конфликтност с другите, на 13.06.2018 г. е
преустановено участието му в трудова дейност.
-Взаимоотношения - майка му е починала преди години. Съхранил е
контакта с баща си, който рядко го посещава в затвора. Последното му
свиждане е от месец декември 2020 г. с баща му и други негови роднини.
-Управление на финансите - разчита изцяло на финансовата подкрепа на
близките си, които епизодично го подпомагат финансово.
-Умения за мислене - не разпознава проблемите си. С неадекватно
целеполагане и не се замисля за последиците от действията си. Липсва му
ресурс да възприема давани съвети, което затруднява работата с него.
В становището си Началникът на Затвора - * посочва, че въпреки
крайно негативното му поведение, се наблюдавала една позитивна промяна, а
именно образование и обучение - през учебните 2018/2019 г. и 2019/2020 г.,
когато е включен в образователния процес в СУ „*“ *, филиал - гр. *, където
завършил начално образование.
Единствения и то пестелив довод, който е направен във въззивната
жалба е свързан със здравословното състояние на осъденото лице. Видно от
3
анализираното становище, спрямо него се провежда необходимата терапия,
спомагаща за известен психиатричен и емоционален стабилитет, но
осъденият оставал с висока степен на риск от сериозни вреди за другите
лишени от свобода в очакване на нови агресивни прояви и неконтролируемо
поведение. Пред първоинстанционния съд е била представена експертна
оценка на актуалното му психично състояние. В нея изрично е отразено, че са
направени съответните консултации с психиатри и диагностицирано
личностно разстройство, с изписана съответната медикаментозна терапия.
Продължава наблюдението и проследяване на психическия статус.
Следователно от страна на администрацията на затвора се вземат
необходимите адекватни мерки за оказване на висококвалифицирана
медицинска помощ и няма пречка във всеки един момент да се преценя
неговият актуален психически статус.
В становището е обърнато внимание, че настоящата молба на осъдения
е втора по ред, както и че след този период осъденият не полага усилия за
позитивна промяна, като продължава да не се придържа към установения ред,
допускайки две нови дисциплинарни нарушения, едното от които е за
употреба на алкохол в затвора.
С оглед на всичко посочено по-горе и след като е направил внимателна
преценка на цялостното поведение на осъдения, фиксираните проблемни
зони, съдът е направил правилния извод че не е постигнат поправителения
ефект, визиран в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК.
Настоящата инстанция счита, че макар и да са налице формалните
предпоставки на чл. 70 ал. 1 т. 1 НК, не са постигнати целите на наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по отношение на осъдения Г.С.. Не може да се
приеме, че при него е приключил възпитателният процес. Поради това и не е
налице втората изискуема предпоставка на закона, а именно наличие на
доказателства за поправянето му.
Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че
атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 437/30.12.2021 г., постановено по
4
ЧНД 741/2021 г., по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5