|
|
|
Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София,16.12.2019
г
.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на четвърти декември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното
от съдия Маркова в.гр.д.№ 1399 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Б.Г. /ищец в производството пред СРС/ срещу
решение № 521987 от 31.10.2018 г., постановено от СРС, І ГО, 167 с-в, по гр.д.№ 8027 по описа за 2018
г., в частта, в която претенцията й по чл.226,ал.1 КЗ, отм. е отхвърлена за
разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.,
както и не е била уважена претенцията й по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено
издължаване на обезщетението за неимуществени вреди за разликата над
1 221,16 лв. до 6 098,34 лв. Решението се обжалва и в частта за
разноските.
Въззивната жалба
съдържа доводи за неправилност на
обжалваното решение, поради
противоречието му с материалния закон, както и необоснованост. Сочи, че СРС бил
нарушил принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди като не бил съобразил търпените от ищцата
/въззивник/ болки и страдания, които били установени по интензитет и
продължителност от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Относно критериите за
справедливост се позовава на ППВС № 4/23.12.1968 г. От СРС не било взето предвид
и заключението на САТЕ относно механизма на ПТП- ищцата била пресичала на
осветена пешеходна пътека. При основателност на претенцията по чл.226, ал.1 КЗ,
отм., основателен се явявал и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Иска
се от въззивната инстанция да отмени решението в обжалваните части и да уважи
изцяло претенциите й.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна /ответник в
производството пред СРС/ - З.”О.“АД в законоустановения срок е депозирал отговор, в който излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното съдебно решение. Счита, че не били допуснати сочените от въззивницата
нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства. Присъденото
обезщетение било справедливо и отчитало в еднаква степен интересите на страните
по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на
правосъдието. Сочи, че целият оздравителен процес при ищцата бил приключил за 6
месеца; при ищцата нямало удължаване на лечебния и диагностичен период. Освен това
вещото лице било посочило, че по делото нямало медицинска документация за
проведена рехабилитация макар да имало предписана такава. Пострадалата била
напълно възстановена; не се очаквали трайни увреждания на здравето.
Обезщетението било справедливо определено и не можело да служи за обогатяване.
Според въззиваемия пешеходката била имала възможност за предотврати удара с МПС
в случай, че се била огледала; следвало да изчака, а не да пресича. В този
смисъл било и заключението на САТЕ, че пешеходката първа е могла да забележи
фаровете на МПС. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната
жалба:
За
обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 23.11.2018 г.,
обстоятелство, което се установява от съдържащата се по делото /пред СРС/
призовка.
Въззивната
жалба е подадена на 07. 12.2018 г.
Следователно
същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С
първоинстанционното решение, което се обжалва, предявените от ищцата /въззивник/
искове по чл.226 КЗ, отм. и по чл.86, ал.1 ЗЗД са частично отхвърлени, затова съдът
счита, че въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск
по чл.226, ал.1 КЗ, отменен. Съгласно тази разпоредба увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Искът по чл.226, ал.1 КЗ, отм. е съединен с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
След служебно извършена
проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното
решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите
във въззивната жалба:
С обжалваната пред настоящата инстанция част на решението
си Софийския районен съд, І ГО, 167 с-в ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Г., иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, отм. за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата в размер над 4 000 лв. до пълния предявен размер
от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП на 03.02.2013 г., както и не е била уважена
претенцията й по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено издължаване на обезщетението за
неимуществени вреди за разликата над 1 221,16 лв. до 6 098,34 лв. за
периода от 02.02.2015 г. до 02.02.2018 г. На ищцата е възложена тежестта
на разноските,
които са присъдени в полза на ответника в размер на 412, 50 лв.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел,
че от събраните по делото доказателства се установило, че е налице влязла в
сила на 24.07.2015 г. присъда по н.д.№ 6285/2013 г. и по арг. от чл.300 ГПК и
ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, фактическия
състав на престъплението бил установен; налице била непредпазлива вина на
водача Ю.Й., при което ПТП била причинена средна телесна повреда на Г.Б.Г.,
изразяваща се в счупване на лявата ръка. Установеният в решението на
наказателния съд /има се явно предвид присъдата/ механизъм на ПТП обвързвал
съда в производството по иска по чл.226, ал.1 КЗ, отм. по отношение начина на
настъпване на произшествието. С оглед разпоредбата на чл.300 ГПК доказано по
делото било обстоятелството, че на 03.02.2013 г. в резултат на виновното и
противоправно поведение на водача на МПС с ДК № ******Ю.И.Й., който не
пропуснал пресичащата по пешеходна пътека пешеходка Г.Б.Г. и реализирал ПТП с
нея, като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда. СРС е приел за
неоснователен довода на ответника за съпричиняване от страна на ищцата като се
позовал на заключението на САТЕ- пешеходката пресичала пътното платно на
обозначено за целта място. За водача на МПС била налице реална възможност да
възприеме маневрата на пешеходеца. С оглед заключението на СМЕ и представените
амбулаторни и болнични листи, както и показанията на свидетелката Стефанова,
доказани били травмите на ищцата; същите били в резултат на процесното ПТП. Освен
това извънсъставомерната телесна повреда ищцата била претърпяла и тежко
навяхване на левия долен крайник. Ищцата била неработоспособна за периода
03.02.2013 г. до 17.07.2013 г. Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди СРС се е позовал на чл.52 ЗЗД и е изложил мотиви, че в
следствие на ПТП ищцата претърпяла фрактура на лявата ръка, довела до
временната й неработоспособност за период от около половин година, както и
тежко навяхване на левия глезен, като цитираните физически увреждания й
причинили болки и страдания. Като се позовал на показанията на свид. Стефанова,
СРС е приел, че за ищцата е било налице затруднение да се обслужва в периода на
неработоспособност. Наред с това при
определяне на обезщетението следвало да се отчете, че претърпяването на вреди при
ПТП е свързано с изключителен стрес за пострадалия. Ищцата била пешеходец в
процесното ПТП и положението й било особено уязвимо при сблъсъка. Преценявайки
така изложените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът е намерил,
че справедливото обезщетение на претърпените от ищцата болки и страдания се
равнява на 4000 лева. За горницата над този присъден размер съдът е приел иска
за неоснователен.
Претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е съобразена с
определения размер на обезщетението по чл.226, ал.1 КЗ, отм.
В частта относно имуществените вреди, решението като
необжалвано е влязло в сила.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция намира следното:
Спорно по
делото е ли определения от СРС размер на обезщетението за неимуществени вреди
справедлив такъв по смисъла на чл.52 ЗЗД:
Правилно СРС е възприел механизма на събитието.
Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението- ал.2 от същата разпоредба на ЗДвП.
При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре.
Установява се от заключението на САТЕ, че пешеходката
е пресичала пътното платно на обозначено за това място – в очертанията на
пешеходната пътека/отговор на задача № 3/. Била е изминала 9 метра от мястото
на удара като се е движела с бърз равномерен ход. За пешеходката няма
нормативно установено задължение да спре. Докато за водача е налице задължение
да управлява МПС със съобразена скорост /чл.20 ЗДвП/; да пропуска пешеходци на
пешеходна пътека /чл.119 ЗДвП/, както и при възприемане на опасност да
задейства аварийно спирачната уредба.
При това положение правилно СРС е приел, че не е
налице съпричиняване от страна на пешеходката.
Относно
размера на обезщетението:
Претърпените
от ищцата болки и страдания са установени от заключението на СМЕ и от разпита
на свидетелката:
От заключението на допуснатата, изслушана и приета по
делото /пред СРС/ съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/ се установява, че
травматичните увреждания на ищцата са: счупване на лява лъчева кост на типично
място/средна телесна повреда/, както и тежко навяхване на лявата глезенна става/лека
телесна повреда/. Направено е наместване на ръката в областта на счупването и е
поставен гипс за 30 дни. Ищцата е била на лявата предмишница и на лявата длан с
поставена гипсова шина. В областта на левия глезен е била поставена
имобилизираща бинтова превръзка.След свалянето на гипса е провеждала лечебна
физкултура. На 18.04.2013 г. е констатирано, че ищцата е с оток и ограничена
подвижност на лявата ръка; намалена сила на захвата; изпратена е на лечебна
физкултура. На 21.05.2013 г. е била отново прегледана като е бил установен
отток и ограничена подвижност на ръката, болка и ограничена подвижност в
глезенната става. На 17.06.2013 г. отново е имала амбулаторен преглед при който
е констатирано ограничени движения в ръката, болезненост в лявото бедро и
ограничена подвижност в глезенната става. Продължила е с рехабилитацията около
6 месеца. Ищцата е претърпяла болки и страдания в продължение на 6 месеца като
през първите 12 дни болките са били с по-интензивен характер. Трайни увреждания
на здравословното състояние на ищцата не се очакват, но ще има болки по-голямо натоварване и при промяна на времето в лявата
гривнена става, които ще продължат цял живот. С оглед възрастта на
пострадалата /родена е през 1952 г./ се
очаква същата да има ограничение на движенията в лявата гривнена става и тези
ограничения ще останат за цял живот. Леко ограничените движения в лявата
лакътна става не пречат ищцата да се самообслужва.
От показанията на свидетелката Стефанова се
установява, че вследствие на нанесените й увреждания пострадалата не е могла
сама да се обслужва; тъй като Г. живеела сама, наложило се свидетелката да й
помага непрекъснато за хигиенни нужди, готвела, носела й храна. Това продължило
около 2 месеца. След проведена физиотерапия пострадалата започнала сама да се
обслужва. Върнала се на работа след 6 месеца. Пострадалата била много
разстроена от случилото се. Към момента на разпита /07.06.2018 г./ свидетелката
сочи, че Г. продължава да има проблеми с палеца на лявата ръка, както и с
пострадалия крак.
С оглед гореизложеното размера на обезщетението следва да бъде съобразен и с
остатъчните последствия в здравето, които водят до отклонение от нормалната
жизнена дейност на пострадалото лице
Затова и съдът намира, че справедливо
обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД и при прилагането на критериите за справедливост
визирани в ППВС № 4/23.12.1968 г., е такова в размер на 18 000 лв. Първоинстанционният съд е определил
обезщетение в размер на 4 000 лв., т.е. на ищцата /пред СРС/, въззивник
пред настоящата инстанция, ще следва да бъде присъдена сумата в размер на още
14 000 лв.
Обезщетението по чл.226, ал.1 КЗ, отм. ще следва да
бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –02.02.2018 г. до
окончателното изплащане, така както е поискано в петитума от ищцата.
Следва се и обезщетение за забава по отношение на
главницата за периода от 02.02.2015 г. до завеждане на иска- 02.02.2018 г.,
което определено по реда на чл.162 ГПК възлиза на 4 268,84 лв./изчислено
на база доприсъдената сума от 14 000 лв./.
Налага се извод, че обжалваното решение е частично неправилно
в отхвърлителната си част и като такова ще следва да бъде отменено относно искът по
чл.226 КЗ, отм. във връзка с чл.45 ЗЗД за
неимуществените вреди, за разликата над 4 000 лв. до 18 000 лв. като
бъде присъдено обезщетение в размер на още 14 000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба –02.02.2018 г. до окончателното изплащане
Налага се извод, че обжалваното решение е частично неправилно и по отношение на
претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД като
същото ще бъде отменено в частта, в която искът е бил отхвърлен за разликата
над 1 221,16 лв. до 5 490 лв. и ответникът /пред СРС/ ще бъде
осъден да заплати на ищцата /пред СРС/ сумата в размер на още 4 268,84 лв.
В частта, в която претенцията по чл.226, ал.1 КЗ, отм. е отхвърлена за разликата над 18 000 лв. до
20 000 лв. решението е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено; по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 5 490 лв. /1 221, 16 лв. по решението на СРС +
4 268,84 лв. по настоящето решение/ до
пълния предявен размер от 6 098,34 лв.- също ще бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение следва
да бъде променено и в частта за
разноските.
На ищцата разноски се следват в размер на 1 230,29
лв./при отчитане и претенците по чл.226, ал.1 КЗ, отм. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за
имуществени вреди/, от които присъдени от СРС – 341,40 лв. Следователно ще
бъдат присъдени още 888,89 лв. при условията на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
На ответника разноски се следват за частта, в
която претенциите по чл.226, ал.1 КЗ, отм. и по чл.86, ал.1 ЗЗД /вкл. за
имуществени и неимуществени вреди/ са приети за неоснователни. Съдът
определя такива в размер на 150 лв. при съобразяване с чл.25, ал.1 от
Наредбата към Закона за правната помощ. Затова и обжалваното решение в
частта, в която в полза на ответника са присъдени разноски за сумата над 150
лв. ще бъде отменено.
От
бюджета на СРС са заплатени разходи за вещи лица в размер на 500 лв.; такива са
присъдени в размер на 403,54 лв. С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция в полза на СРС , в тежест на ответника ще бъдат присъдени
разноски в размер на още 90 лв.
Пред въззивната инстанция:
Въззивницата претендира разноски,
изразяващи се в адв.възнаграждение за процесуално представителство в
производството по въззивното обжалване. Такива се присъждат в размер на 1 178,82
лв. съобразно уважената част на двете претенции по чл.226, ал.1 КЗ и по чл.86,
ал.1 ЗЗД във връзка с претърпените неимуществени вреди. Въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати сумата в размер на 1 178,82 лв. на адв.З. на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемият
претендира разноски и такива пред настоящата инстанция са сторени- изразяващи
се в юрк.възнаграждение за подаване на отговор по въззивната жалба. Присъждат му се в размер на 100 лв.
В
полза на СГС ще следва да бъде присъдена сумата в размер на
държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 365,38 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 521987 от
31.10.2018 г., постановено от СРС, І ГО,
167 с-в, по гр.д.№ 8027 по описа за 2018 г., в частта, в която е отхвърлен,
предявеният от Г.Б.Г., ЕГН **********, срещу ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, иск
по чл.226,ал.1 КЗ, отм., за разликата над 4 000 лв. до 18 000
лв., както и в частта, в която не е била уважена претенцията по
чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено издължаване на обезщетението за неимуществени
вреди за периода от 02.02.2015 г. до 02.02.2018 г. за разликата над
1 221,16 лв. до 5 490 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.226, ал.1 КЗ, отм. във връзка с чл.45 ЗЗД, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Б.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв.П.З., сумата в
размер на 14 000 лв., представляваща разликата между присъдената от СРС
сума в размер на 4 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания, в резултат на ПТП, състояло се на 03.02.2013 г., и приетия
от въззивната инстанция за основателен и справедлив размер на същото
обезщетение от 18 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба –02.02.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Б.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв.П.З., сумата
в размер на 4 268,84 лв., представляваща разликата между
присъдената от СРС сума от 1 221,16 лв.- лихва за забавено издължаване на
обезщетението за неимуществени вреди по иска по чл.226, ал.1 КЗ, отм., за
периода от 02.02.2015 г. до 02.02.2018 г. и определеният от въззивната
инстанция общ дължим размер от 5 490 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 521987 от 31.10.2018 г., постановено от
СРС, І ГО, 167 с-в, по гр.д.№ 8027 по
описа за 2018 г., в частта, в която предявеният от Г.Б.Г., ЕГН **********,
срещу ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, иск по чл.226, ал.1 КЗ, отм. е отхвърлен за
разликата над 18 000 лв. до 20 000 лв. , както и по иска по чл.86,
ал.1 ЗЗД за разликата над 5 490 лв. до пълния предявен размер от
6 098,34 лв.
ОТМЕНЯ решение № 521987 от 31.10.2018 г., постановено от
СРС, І ГО, 167 с-в, по гр.д.№ 8027 по
описа за 2018 г., в частта, в която в полза на ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******,
са присъдени разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК за сумата над 150 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адв.П.Д.З., ЕГН **********,***, сумата
в размер на 888,89 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред първата съдебна инстанция, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адв.П.Д.З., ЕГН **********,***, сумата
в размер на 1 178,82 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на Софийски районен съд, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата в размер на 90 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на Софийски градски съд, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата в размер на 365,38 лв. –държавна такса за въззивно
обжалване.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: