Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2481
14.06.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 15743 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д.Й.С., ЕГН **********,
с адрес: *** против „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 92, с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 09.09.2017 г.
/събота/ ищецът посетил офис „Г“ на ответното дружество в гр. П., като попълнил
всички необходими документи за закриване на наличната му банкова сметка ***,
тъй като парите му трябвали на момента. Твърди да е предприел въпросните
действия именно в съботния ден, тъй като се нуждаел на момента от наличната по
сметката сума от 320 лева, която му била необходима като доплащане за сключване
на сделка, а именно закупуване на автомобил на стойност 5000 лева. Служителят
закрил сметката, приспаднал необходимите банкови такси в размер на 1,79 лева и
го насочил към каса, където да получи наличните пари от закритата сметка в
размер на 318,76 лева. На каса го уведомили, че не могат да му изплатят сумата,
защото е станала грешка и в понеделник да отиде да ги получи в друг клон на
банката. Ищецът се объркал и озадачил на какво основание парите му продължават
да стоят в банката. Притеснил се, че няма да може да сключи сделката, както и
станало – сделката му пропаднала. Твърди, че не му бил издаден документ, от
който да е видна причината за неизплащане на наличната сума по закритата
сметка, а също и от който да е ясно ще получи ли и какви компенсации заради
допуснатата грешка от страна на банката и за претърпените от него вреди и
пропуснати ползи. На 15.09.2017 г. С. заедно със свидетел се срещнал с
представител на банката, на която среща му били поднесени рекламни материали на
банката, но остатъчната сума от 318,76 лева отново не му била изплатена. В тази
връзка сезирал БНБ, както и Помирителната комисия за платежни спорове към
Комисия за защита на потребителите. Било образувано помирително производство,
което не завършило с помирение между страните. Твърди, че до настоящия момент
изминал период от повече от една година и ответното дружество не е предприело
законни действия за връщане на сумата от 318,76 лева. Сочи, че съгласно чл. 7,
ал. 1 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на
платежните операции и използване на платежни инструменти: „при закриване на
платежна сметка, доставчикът на платежни услуги възстановява на титуляра
останалите по сметката средства или средствата, неизползвани за платежни
операции“. Твърди, че след като сметката била закрита на 09.09.2017 г., а
остатъчната сума по нея не му била възстановена, то тази сума е останала в
патримониума на банката без основание, при положение, че договорното такова е
било прекратено на 09.09.2017 г. Поради изложеното, ищецът иска да бъде
обезщетен за стреса, загубеното време, отсъствието от работа, нервите,
напрежението от разправиите с банковата институция, причинени му от
неправомерните действия на служителите на ответника в офис „Г.“ на „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД – гр. Пловдив. Излага, че платежната му сметка била
закрита на 09.09.2017 г., като на същата дата били преустановени със закриване
на сметката и договорните отношения на ищеца с банката. Ищецът искал сумата от
318,76 лева да му бъде възстановена след 09.09.2017 г. Сочи и, че банката се е
обогатила неоснователно, като е получила сумата от 318,76 лева на отпаднало
основание, тъй като я е владяла и владее на прекратено договорно основание по
закритата на 09.09.2017 г. сметка на клиента си, като не е предприела действия
да възстанови въпросната сума на ищеца.
С оглед изложеното моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 318,76 лева, с
която ответникът неоснователно се е обогатил, тъй като при закриване на
банковата му сметка на 09.09.2017 г. служителите на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД в офис „Г.“ в гр. П., не му изплатили наличната остатъчна сума
по нея, в размер на 318,76 лева в нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 3 от
16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежните операции и
използване на платежни инструменти, както и да заплати на ищеца сумата от 5000
лева – обезщетение за претърпения от ищеца стрес, безпокойство, неудобства,
загубеното време, отсъствието от работа, нервите, напрежението от разправиите с
банковата институция, в резултат на неправомерните действия на служителите на
ответника, а именно, че закривайки на 09.09.2017 г. закривайки банковата му
сметка, служителите на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в офис „Г.“ в гр. П.,
не му изплатили наличната остатъчна сума по нея – 318,76 лева, в нарушение на
чл. 7, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение
на платежните операции и използване на платежни инструменти, както и че не
предприели законни действия за изплащане на въпросната сума и до настоящия
момент, която стои във владение на ответника без основание поради прекратения
договор на 09.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2017 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор, с който на първо място, взема становище за недопустимост на
предявените искове.
Твърди, че същите са недопустими, тъй като нямало
граждански спор между ищеца и банката. Банката не отказва да изплати на ищеца
наличната по платежната му сметка парична сума в размер на 320,56 лева.
Отношенията между ищеца и банката са договорни, като се сочи, че при договорна
отговорност не е допустимо да се търси обезщетение за неимуществени вреди.
Оспорва основателността на предявените искове. Твърди,
че на 09.09.2017 г. – събота, в офис „Г.“ – П. на „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД ищецът заявил закриване на платежната си сметка /открита в офис Т./, както и
на дебитната си карта и на услугата интернет банкиране. При изготвяне на
документите служителят в офиса /по заместване/ вписал грешен код за изплащане
на каса на ищеца на наличната по сметката му сума в офис „М. Л.“, който офис не
работи в съботния ден, вместо на касата на офис „Г.“, където се намирал.
Клиентът бил помолен да получи цялата наличност по сметката си – 318,76 лева в
първия работен ден, в работно време, т.е. на 11.09.2017 г., но той не се явил
на посочената дата в офиса за да получи средствата по сметката си. Вместо това
на 11.09.2017 г. подал жалба до БНБ. На 21.05.2018 г. по образуваното по
заявление на клиента в Помирителна комисия за платежни спорове към КЗП
производство № 156/2017 г. Комисията изготвила помирително предложение: 1.
клиентът да си получи наличността по платежната сметка на каса; 2. ако същият
иска обезщетение, следва да го предяви чрез съдебен иск, защото комисията не се
произнася по такива искания. Твърди, че ответникът безусловно приела предложението
на комисията, но към днешна дата ищецът все още не е изтеглил сумата на каса,
въпреки изразената многократно покана, в т.ч. и във всички писмени становища на
банката до БНБ и ПКПС. Сочи, че при закриване на сметка, банката е длъжна да
възстанови на титуляра всички останали средства. Но клиентът не се явил на каса
да получи сумата. Междувременно с управленско решение било прекратено
начисляването на таксата по тази сметка с цел запазване на размера й към
09.09.2017 г. – 320,55 лева. Сочи, че твърдението на ищеца, че е искал сумата
след 09.09.2017 г. не се потвърждава от фактите. В качеството си на клиент е
бил канен по телефона от служител в офиса, провел е дори среща със служител в
офис „Г.“, но не се е явявал на каса, за да си изтегли наличните средства по
сметката. Твърди, че Банката не е отказвала да изплати на ищеца наличните
парични средства по сметката му, а многократно е канила ищеца да си ги получи.
Твърди, че с процесната сума от 320 лева Банката не се
е обогатила, а ищецът не е обеднял. Това било така, защото ищецът Д.С. е
титуляр на своята платежна банкова сметка ***,56 лева и може да разполага с
тези средства по своя преценка.
Твърди, че Банката не е дала повод за завеждане на иск
за изплащане на сумата от 320 лева, защото е в позиция на невъзможност да
изпълни задължението си без необходимото съдействие от ищеца, като твърди, че
Банката като страна по договора изпълнява задълженията си съгласно правилото,
уредено в чл. 97 вр. с чл. 68 б „а“ ЗЗД за случаи, в които кредиторът е в
забава. Твърди, че Банката никога не е отказвала да изплати цялата наличност по
платежната сметка на ищеца, която наличност е собственост на ищеца и единствено
той може да се разпорежда със средствата по нея, поради което не е възможно „обогатяване
на банката“. Сочи, че няма обогатяване на банката, защото въпросните 320 лева
са по платежната сметка на ищеца. Ищецът бездейства и през целия период от
време отказва да отиде и да се разпореди на каса със своите средства, в който и
да е банков офис, така както изисква договорът.
Твърди, че претенцията на ищеца към банката за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане е
неоснователна. Това е така, защото в процесния случай отговорността на
юридическото лице е договорна, а не произтича и не може да произтече от
непозволено увреждане, като при договорната отговорност не може да се търси
обезщетение за неимуществени вреди. Нереално било да се приеме тезата на ищеца,
че сумата от 320 лева при сделка на стойност 5000 лева е била от решаващо
значение за благоприятното й сключване в неработен ден. Допуснатата от служител
на 09.09.2017 г. механична, чисто техническа грешка /вместо кода на работещия
офис в документа за изплащане на каса е посочен код на неработещ в съботния ден
офис/ сама по семе си не е създала за клиента невъзможност да си получи
средствата, а само е отложила тази възможност за минималния възможен срок – за
първия следващ работен ден – понеделник.
Твърди, че в процесния случай няма извършено
непозволено увреждане, т.е. неправомерно деяние, с което едно лице е причинило
на друго вреда. Банката, като юридическо лице не нарушава закона, т.е. не
извършва „неправомерно деяние“, не извършват неправомерни деяния и служителите,
на които е възложена работа по предмета на дейност на банката. В процесния
случай нямало неизпълнение на парични задължения. Напротив, ищецът е в забава,
защото неоправдано не приема предложеното му изпълнение и не дава необходимото
съдействие, без което банката не би могла да изпълни своето произтичащо от
договора и закона задължение. Твърди, че изложената фактическа обстановка не
доказва по никакъв начин претърпени страдания и болки, нито накърняване на
доброто име на ищеца в обществото – т.е. няма непозволено увреждане. Ищецът
следвало да си получи сумата от 318,76 лева на 11.09.2017 г., а вместо това сам
се е поставил в забава /т.е. в неизпълнение/ спрямо банката на договорните си
задължения.
Предвид изложеното, предявените искове са недопустими,
а разгледани по същество и неоснователни и недоказани и като такива моли същите
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Между страните не се спори, а и това се установява от представените по
делото писмени доказателства, че на 07,07,2017 г. ищецът е сключил договор за
платежна сметка с ответника, като на 09,09,2017 г. ищецът е поискал закриване
на тази платежна сметка, но поради грешка на служител на банката сметката не е
била закрита.
Представена е и кореспонденция с БНБ, КЗП – Помирителна комисия за платежни
спорове, представено е и помирително предложение, което не е дало резултат,
Договор за платежна сметка от 07.07.2017г., както и общи условия на банката –
валидни за процесния период. В съдебно
заседание от 19.03.2019г. е представено ново удостоверение от ТР към АВ, от
което е видно, че актуалното наименование на ответното дружество е
„ЕКСПРЕСБАНК“ АД.
По делото са събрани и гласни доказателства, като са разпитани свидетели и
на двете страни. В показанията си св. С. – б. на ищеца, твърди, че ищецът
следвало да сключи сделка за покупко-продажба на лек автомобил през въпросния
ден – 09.09.2017г., която обаче не се състояла поради допуснатата от банката
грешка и невъзможността да бъдат изтеглени необходимите пари – 320 лева през
същия ден. Освен това, свидетелят твърди, че така развилата се ситуация се е
отразила на психиката на ищеца, като същият не е можел да спи, станал е сприхав
и изнервен. Освен това, свидетелят заявява, че банката е поканила ищеца да
получи въпросната сума през следващите дни. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, като ще ги цени съобразно чл. 172 ГПК и останалите събрани
доказателства по делото.
От показанията на другия свидетел – П. – с. в банката, се установява, че
ищецът е бил канен да си получи въпросната сума от удобен а него офис на
банката. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ще ги цени съобразно
останалите събрани доказателства по делото.
По делото е изготвена и ССЕ, която
да отговори на поставени въпроси, а именно дали е налице активна разплащателна
сметка на името на ищеца в процесната банка, какво е салдото по сметката и дали
същата е била закривана. В заключението си, в.л. дава отговори на поставените
въпроси, като установява, че в момента е налице активна банкова сметка ***,
наличността по нея е в размер на 320, 59 лева, същата сметка не е закривана.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като безпристрастно и
компетентно изготвено.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
Правната
квалификация на предявените от ищеца искове, определена с доклада по делото, е
по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД.
Съдът дължи произнасяне и по двата иска.
За да е
налице фактическият състав на чл. 55 от ЗЗД в настоящия случай е необходимо да
е отпаднало основанието, на база което ответника – банката е получила
определена престация, а именно сумата от 318, 76 лева. Действително от
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е поискал да прекрати
своето договорно правоотношение с банката, като е подал заявление за закриване
на откритата на негово име банкова сметка. ***а по закриване на въпросната
банкова сметка ***, респ. да направи нареждане за превод на наличните средства
от сметката по друга сметка, за да бъде изпразнена същата и да може да бъде
закрита. В действителност, при така развилите се обстоятелства се оказва, че
ищецът се явява кредитор спрямо банката. Въпреки това обаче, банковата сметка
продължава да съществува като налична и активна и то на името на ищеца. В този
смисъл, той единствен има право да се разпорежда със средствата, намиращи се в
нея. Нито банката, нито трето лице имат право на разпореждане с тези средства,
доколкото собствеността върху тях не е преминала върху тях.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че банката многократно
е канила ищеца да получи парите си, за да може да бъде закрита банковата
сметка, съответно да бъде финализиран фактическият състав по прекратяване на
договорното правоотношение. Би било лишено от всякаква житейска логика да бъде
постановено осъдително решение срещу банката, при положение, че макар и
фактически процесната сума да не се намира във владение на ищеца, то
действително той е единственото лице техен собственик и притежаващ право на
разпореждане спрямо тях. Предвид изложеното, той би могъл да изтегли въпросната
сума във всеки един момент от който и да е клон на банката. Изявление в този
смисъл е правено многократно от страна на ответника – както се установи от
свидетелските показания, от представените писмени доказателства.
Ето защо
съдът счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
тъй като не е налице неоснователно обогатяване и средствата намиращи се в
посочената банкова сметка ***ца.
По
отношение на втория обективно съединен иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, трябва да бъдат налице следните предпоставки, а
именно: да е налице увреждане, да са настъпили вреди за увреденото лице,
неправомерно поведение, да е налице причинна връзка между настъпилите вреди и
увреждането, както и да е налице вина на увреждащото лице.
Действително
институтът на обезщетението за неимуществени вреди систематично е разположен в
главата за „Непозволеното увреждане“. Въпреки това обаче, настоящия съдебен
състав намира, че неимуществени вреди биха могли да възникнат и по повод
договорно правоотношение. Предвид изложеното, действително ищецът би могъл да
претендира неимуществени вреди, породени от неизпълнение на задължението на
банката за своевременно предоставяне на достъп до намиращите се в банковата
сметка на ищеца парични средства. В този случай релевантни са вредите, които
биха могли да бъдат до известна степен предвидими при сключване на договора.
Увреждащото
действие в настоящия случай се изразява в първоначалното блокиране на
въпросните парични средства по банковата сметка на ищеца, доколкото същия не е
могъл да се разпореди с тях в момента, в който е поискал да направи това.
Налице е виновно поведение от страна на банката, доколкото релевантни за присъждането
на обезщетение за вреди са и двете форми на вина – умисъл и небрежност.
От това
действие на банката действително са произтекли вреди за ищеца. От свидетелските
показания се установи, че същият не е могъл да спи, бил е афектиран и изнервен,
почувствал се е засегнат. Доколкото причина за това състояние на ищеца е било
действието на банката, то налице е и причинна връзка между настъпилите вреди и
поведението на ответника. По отношение на предвидимостта на възможността да настъпят неимуществени
вреди, то при самото сключване на договора между потребител и банкова
институция, банката се задължава да осигурява необходимия достъп до паричните
средства, намиращи се по банковите сметки, открити на името на лицето. В този
смисъл, би могло изначално да се предвиди, че в случай на небрежно поведение от
страна на банката е възможно да настъпят неимуществени вреди за неин клиент,
който не може своевременно да се ползва от своите средства. Ето защо, съдът
намира, че е налице основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Чл. 52 от ЗЗД предвижда, че съдът присъжда неимуществени вреди по справедливостта.
Съгласно Постановление № 4 от
23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието справедливост не е абстрактно
понятие, доколкото критериите, които се включват в него са обективни такива. При определяне размера на неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като
характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата,
при които е извършено, причинените морални страдания и пр. Следва да се
преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската
прогноза за неговото развитие – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по
гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът
констатира, че ищецът
е претърпял разочарование от случилото се, не е успял да приеме лесно факта, че
е пропаднала исканата от него сделка, бил е изнервен и афектиран. Въпреки това
обаче, претърпените от него вреди не следва да бъдат определяни в поискания в
исковата молба размер от 5000 лева. На първо място, допълнителните и
продължителни страдания и болки, които е претърпял ищеца по повод водената от
него кореспонденция с институции като БНБ, КЗП и КФН са преди всичко негов
личен избор. Още в първия работен ден след процесната случка за ищеца е било
възможно да изтегли сумата от 318, 76 лева, като с това е могъл да избегне
по-нататъшния стрес от водене на кореспонденция и описване на случая пред
различни държавни органи. Съгласно чл.
83, ал. 2 ЗЗД кредиторът е длъжен да положи грижи на добър стопанин, за да
избегне вредите. В този смисъл, релевантни са единствено вредите,
причинени само от действието на банката, доколкото биха могли да повлияят
негативно върху емоционалното състояние на ищеца. Разочарованието, което същият е изпитал
заради „пропадането“ на сделката не може да се цени като факт, който сериозно
би могъл да увреди човешкото съзнание. При договарянето винаги съществува
възможност и риск от това в крайна сметка да не бъде осъществена и финализирана
самата сделка. Освен това, ежедневно е налице възможност от сблъскване с
проблеми, подобни на разисквания в настоящия казус, които не би следвало да
оказват толкова дълбоко влияние върху психиката на човек.
При тези данни настоящата инстанция намира, че
причинените неимуществени вреди могат да бъдат справедливо обезщетени със
сумата 300 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК
ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от
исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 250 лв.,
депозит за вещо лице в размер на 55 лв. и 780 лв. – адвокатско възнаграждение.
Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 1085 лева, като по съразмерност следва да му
бъдат присъдени 61,20 лева.
Ответникът е направил разноски пред
настоящата инстанция, като съгласно чл. 78, ал. 3 на него също му се дължат
разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска. Ответникът е направил
разноски в общ размер 255 лв., от които 200 лв. определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. НЗПП и 55 лв. депозит за
в. л.. По съразмерност на ответника следва да му бъдат присъдени 240,62 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Й.С., ЕГН **********, с адрес: *** против „Експресбанк“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 92
иск за осъждане на последния да заплати сумата от 318, 76 лева получена на
отпаднало основание.
ОСЪЖДА
„Експресбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 92 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.С., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законна лихва от 09,09,2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата до
пълния предявен размер от 5000 лева.
ОСЪЖДА
Експресбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 92 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.С., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 61,20 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Д.Й.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Експресбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 92 сумата от 240, 62 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ