№ 338
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000501407 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 18.02.2021г. по гр.д. № 303/2020г. на Пернишки окръжен съд е осъдена
Община Перник да заплати на В. П. В. на осн. чл.49 ЗЗД сумите от 20 000лв и 3160лв,
представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, търпени в резултат
на непозволено увреждане на 15.12.2018г в гр.Перник, настъпило в резултат от падане на
заледен и непочистен участък от уличната инфраструктура под надзор на общината, ведно
със законната лихва върху главниците от 15.12.2018г до окончателното изплащане, като
искът за неимуществени вреди над присъдения до претендирания размер от 40 000лв и за
забавено изпълнение върху парично задължение върху главниците, формиращи
обезщетението за имуществени вреди за периода от датата на деликта до извършване на
плащанията са отхвърлени като неоснователни. Със същото решение постановено при
участието на ТЛП „Зауба“ЕАД и „Лиел Констракшън“ЕООД на позицията на ответника са
отхвърлени изцяло предявените от Община Перник обратни искове за солидарното
осъждане на посочените дружества.
Решението е обжалвано от Община Перник чрез пълномощник ст. ю.к. К.Л. в
осъдителната му част, в която жалбоподателят е осъден да заплати на В. П. В. обезщетения
от 20 000лв за неимуществени вреди и 3160лв за имуществени вреди, и в частта в която са
отхвърлени обратните искове на жалбоподателя –ответник против „Загуба „АД и „Лиел
Констракшън“ ЕООД. Поддържат се оплаквания, че не са налице предвидените материални
1
предпоставки по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината, тъй като не е доказан
механизмът за настъпване на инцидента и евентуално, че не са взети предвид възраженията
за съпричиняване на вредите от ищеца. Изтъква се, че фактическите изводи на съда почиват
на показания на заинтересовани свидетели, и евентуално, че обезщетението е прекомерно по
размер, тъй като възстановяването на ищеца е продължило само три месеца. Неправилно
също съдът отхвърлил обратните искове против посочените дружества, като е възприел
безкритично техните доводи за изпълнение задълженията по договор от 28.10.2015г. Поради
изложеното се иска отмяна на решението в осъдителната му част, в която жалбоподателят-
ответник е осъден да заплати на ищеца присъдените обезщетения, или евентуално ако се
счете главните искове са доказани, да намали обезщетението по размер, и съответно в същия
размер уважи обратните искове против посочените дружества- ответници по обратните
искове.
Решението е обжалвано от ищеца В. П. В. чрез пълномощник адв. З. в
отхвърлителната му част за сумата от 20 000лв, представляваща разликата между
претендираното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Поддържат се
оплаквания за нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/.
В срок е постъпил писмен отговор от Община Перник против въззивната жалба на
ищеца, с възражения, че се явява бланкетна и неоснователна. Иска се потвърждаване на
решението в отхвърлителната му част за разликата между претендираното и присъдено
обезщетение.
В срок е постъпил отговор на ТЛП и ответници по обратните искове „Зауба“ЕАД и
„Лиел Констракшън“ЕООД чрез пълномощник адв.И. Г., с който се твърди, че решението в
обжалваната му част, в която са отхвърлени обратните искове на Община Перник против
дружествата – ответници е правилно и законосъобразно. Излагат се съображения и се иска
се потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното решението е валидно и допустимо /чл.269 и сл ГПК/.
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени искове за
обезщетение за вреди /неимуществени и имуществени/ в размер на 40 000лв и 3318,60лв,
причинени в резултат на противоправно поведение на служители на ответника, който носи
гаранционно- обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД. В исковата молба като
правопораждащи факти са изтъкнати следните обстоятелства: вреди /увреждания на
здравето, описани в исковата молба и разходи за лечение/, настъпили в гр.Перник, на улица
в близост до централния пазар, които ищецът получил вследствие на подхлъзване върху
заледен и непочистен пътен участък и попадане в дупка– публична общинска собственост,
чието поддържане и стопанисване се осъществява от общината.
В срока за отговор ответникът Община Перник е оспорил исковете по основание с
доводи, че не е материално легитимиран по исковете, и че следва да се ангажира
2
отговорността на фирмите, на които е възложена дейността по механизирано и ръчно
почистване въз основа на сключен с тях договор, евентуално се твърди, че исковете са
завишени по размер.
В срока за отговор по искане на ответника са конституирани като ТЛП дружествата
„Зауба“ЕАД и „Лиел Констракшън“ЕООД, против които са предявени обратни регресни
искове в условията на евентуалност за солидарното им осъждане, чието основание почива
на изтъкнати правопораждащи факти за наличие на сключен договор с тях като участници в
ДЗЗД „Перник Комунал“, по силата на които им е възложено изпълнението на всички
описани дейности по почистване и поддържане на териториите за обществено ползване на
Община Перник.
От фактическа страна пред първата инстанция посредством събраните гласни
доказателствени средства –В., Д. и Г.- В., се установява настъпването на инцидента на
посочената дата 15.12.2018г., когато ищецът – мъж на 38г. се подхлъзнал на заледена и
непочистена улица в близост до централния пазар в гр.Перник и десният му крак пропаднал
в дупка в същия участък. Свидетелите В. и Д. са преки очевидци, които са са били с
пострадалия и лично са присъствали на инцидента. Те посочват, че са вървели по улицата,
защото тротоарното пространство е било заето от автомобили, мястото било заледено и след
като ищецът се подхлъзал десния му крак пропаднал в дупка. Имал болки и не можел да се
движи, отвели го в Бърза помощ, откъдето с друга линейка бил транспортиран в София.
От показанията на св. Г. –В. /съпруга на ищеца/ се установява, че непосредствено след
инцидента кракът на пострадалия бил много зле- подут, обезформен. След
транспортирането му в София, бил настанен в Пирогов, където го оперирали. В
продължение на един месец не можел сам да се обслужва, налагало се постоянно да бъде с
него, вечер не можел да спи от болка. След първия месец вече се движел с патерица около
три месеца, но продължавал да куца, вкъщи го посещавала медицинска сестра и постоянно
приемал обезболяващи. Наложило се също да проведе и физиотерапия за 10 дни.
Получената в резултат на падането травма категорично се потвърждава от
изслушаната пред първата инстанция медицинска експертиза на в.л. д-р М., според изводите
на която в причинна връзка с инцидента е получил полифрагментна фрактура на дистална
диафиза на тибия и фибула, който факт се потвърждава и от приложената медицинска
документация. Претърпял е оперативна интервенция – наместване на счупените кости с
интрамедуларен пирон и му предстояла нова операция за изваждане на фиксиращия
материал. Възстановителният период, според вещото лице медик, е продължил около 4
месеца – 128 дни бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, като непосредствено и
след операцията е търпял интензивни болки, а за период от около 3месеца ходил с две
патерици без да стъпва на оперирания крак. Към момента на прегледа походката и
движенията са възстановени, но има все още персистриращ оток в областта на глезена, а по
сведение на пострадалия и сутрешна скованост и болков синдром при натоварване. Това
състояние според вещото лице- медик би се подобрило при провеждане на физиотерапия и
балнеолечение.
3
Представени са писмени доказателства, че ищецът е заплатил сумата от 3318,60лв за
медицински изделия и медицински услуги, които не са оспорени в процеса и от тях се
установява извършването на разходите по повод и във връзка с лечението.
Спорните по делото въпроси във връзка с възраженията на ответника, поддържани в
жалбата се свеждат до материалната легитимация на ответника да отговаря по предявените
искове и до обема на вредите, респ. размера на обезщетенията в съответствие с
представените доказателства и критериите на чл.52 ЗЗД.
Така установените идентични с първата инстанция факти потвърждават и следващите
ги правни изводи за наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за
ангажиране обективната отговорност на ответника за компенсиране на причинени вреди
/неимуществени и имуществени/. Тези вреди са в пряка причинна връзка с неизпълнение на
задължения за почистване и поддържане на общинските пътища и инфраструктура /пътно
платно, разделителни ивици, банкети, тротоари и др. пар.1, т.1 ДР на ЗП/, възложени на
общините, съгласно разпоредбите на чл.30, ал.4 от Закона за пътищата и чл.48, т.2, б”б” от
ППЗП, предвиждащи стопанисване и поддръжка в изправно състояние, така че да се осигури
безопасно и удобно движение. От факта, че уличният участък е бил заледен и очевидно
нетретиран с предвидените за целта дейности по почистване и поради наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ще следва извод за неизпълнени
задължения за поддръжка на общинската пътна мрежа, което общината като юридическо
лице осъществява чрез натоварени от нея лица, и съответно отговаря за вреди по повод на
възложената работа. Напълно ирелевантно за възникване на отговорността по чл.49 ЗЗД е
обстоятелството дали тази дейност се извършва пряко от служители на общината или тя се
явява възложител по силата на сключен между нея договор с трето лице. Във всеки от тези
случаи тя е материално легитимирана да отговаря за вреди, възникнали в резултат на
неизпълнение или некачествено изпълнение на дейности по поддръжка на общинската
пътна мрежа, като наличието на такива облигационни правоотношения биха могли да бъдат
източник на регресни претенции.
Правилно първоинстанционният съд не е придал доказателствена стойност на
представените и ползващи ответника частни писмени доказателства във връзка с
възраженията за извършени дейности по почистване. Категорично от показанията на
свидетелите очевидци В. и Д. се изяснява, че към момента на инцидента в този участък
улицата е имало сняг и лед и те кореспондират със заключението на медицинската
експертиза относно настъпването на травмата при усукване на глезена на десния крак -
типична и характерна при стъпване на заледена повърхност. Преценката на тези
доказателства потвърждава фактическите изводи на първата инстанция за наличие на
заледен и непочистен участък, предпоставящи настъпването на инцидента.
Неоснователни са доводите в жалбата на ответната община, че решението е
неправилно, поради неубедително доказване на механизма на инцидента и от там на пряка
причинна връзка между неизпълнените дейности по обезопасяване на пътния участък и
настъпилите за ищеца вреди. Вредата е пряка и непосредствена последица от деликта,
4
когато той е необходимо и достатъчно условие, за да настъпването й при обичайно стечение
на обстоятелствата. Обсъдените доказателства категорично изясняват, че условието за
настъпване на увреждането е именно бездействието на лицата, натоварени с дейности по
почистване и поддръжка на общинските пътища, като предпоставка за настъпване на
инцидента –подхлъзване на заледен участък и пропадане в необезопасена дупка на
платното, в резултат на което ходилото е било фиксирано в дупката, а тялото се е усукало и
паднало, като получената травма е характерна /типична/ за този случай. Доказателствата по
делото категорично изключват принос от страна на пострадалия, в каквато насока са
възраженията в отговора на исковата молба, поддържани формално в жалбата. Няма
конкретни твърдения, а и доказателства ищецът да е нарушил правила, изискващи
определено поведение, нито такива, сочещи за проява на небрежност и поставяне чрез
определено действие или бездействие в предвидим риск.
Неоснователни на следващо място са оплакванията и на двете страни против размера
на определеното обезщетение за неимуществени вреди и неправилно приложение на чл.52
ЗЗД. Първоинстанционният съд е отчел вида и степента на уврежданията- полифрагментна
фрактура на дистална диафиза на тибия и фибула на десен крайник, извършването на
оперативна интервенция по наместване на костните фрагменти, която е източник на по-
интензивни болки, възстановителния период от приблизително 4 месеца, през които ищецът
е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Съобразени като утежняващи са
обстоятелствата, че за период от 1 месец е бил почти неподвижен, разчитащ изцяло на
чужди грижи, а в рамките на три месеца се е придвижвал затруднено с помощни средства,
което сочи за влошено качество на живот. Преценени в съвкупност всички от значение
обстоятелства налагат извод, че определеният размер на обезщетението е съобразен с
действително търпените физически болки и неудобства, но също и с факта, че
възстановителният процес е приключил благоприятно, тъй като по делото няма данни за
настъпили други последици /извън дискомфорт при натоварване и чувство за скованост в
увредената зона/, които не са от естество да нарушат нормалния до този момент начин на
живот и се очаква при правилна физиотерапия да отшумят в обозрим период. При
определяне на обезщетение е следвало също и са съобразени и други обективни фактори
като икономическите условия в страната към момента на увреждане /2018/г. и
присъжданите от съдилищата размери за случаи, аналогични на настоящия, които
обстоятелства се явява обективен израз на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД.
Поради изложеното са неоснователни оплакванията против размера на обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 20 000лв, както и против размера на имуществените
вреди, изразяващи се в търпени загуби по повод разходи за лечение в присъдения размер от
3318,60лв /медицински изделия и консумативи/, за които са представени документи и се
намират в причинна връзка с проведеното лечение.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на ответната община против решението в
частта, в която са отхвърлени обратните искове срещу привлечените като помагачи
дружества, основани на регресни притезания. От представените писмени доказателства се
5
изяснява, че между общината от една страна като възложител и от друга търговските
дружества- ответници като изпълнители, участвали в ДЗЗД „Перник Комунал“ е бил
сключен договор през 2015г., по силата на който е възложено извършването на
сметопочистване на територията на Община Перник и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване при летни и зимни условия, включително
снегопочистване. От приложените обаче констативни протоколи, в това число и за
процесната дата /15.12.2018г./ става ясно, че е било извършено ръчно почистване от сняг и
лед със смеси на описаните улици, сред които попада процесният участък, и че този
протокол е двустранно подписан от представител на общината. Следователно възложителят
е приел извършената работа без забележки и поради това последиците по приемането му са
настъпили в правната му сфера и не могат да се ревизират от страните, в който смисъл е и
разрешението в цитиранатата практика на ВКС решение от 11.06.2019г по гр.д. 2769/2018г.,
III г.о., ГК. В тази връзка напълно се споделят доводите в отговорите на дружествата
помагачи и ответници по обратните искове, че естеството на възложените дейности по
осъществяване на зимно почистване, изискват констатиране на недостатъците при
обикновен преглед, тъй като непочистения сняг и заледяването на пътния участък са видими
и лесно установими – т.е. не представляват скрити дефекти, които не биха се забелязали при
обичайна проверка. Проради това, неоснователни се явяват регресните претенции на
жалбоподателя – ответник по първоначалните искове поради факта, че като възложител е
осъществил надзор и приел работата качествено и количествено по см. на чл.264 ал.2 ЗЗД.
Приемането е задължение на поръчващия и представлява фактическо и правно действие,
което съдържа признание, че изработеното съответства на уговореното. С приемането на
работата всички правни последици настъпват в сферата на възложителя и последният няма
основание да търси отговорност от изпълнителя за вреди от некачествено изпълнение.
Поради пълното съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще
подлежи на потвърждаване, при който изход на спора няма основание за изменение на
решението в частта му за разноските.
Пред настоящата въззивна инстанция поради неоснователност на жалбите право на
разноски ще имат само дружествата –ответници по обратните искове, които са претендирали
и доказали всяко от тях деловодни разноски за адв. хонорар в размер по 2000лв или общо
4000лв и те ще подлежат на възлагане в тежест на Община Перник.
С оглед на горното, САС в настоящият си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.02.2021г. по гр.д. № 303/2020г. на Пернишки окръжен съд.
Осъжда Община Перник да заплати на „Зауба“ЕАД ЕИК ********* и „Лиел
Констракшън“ ЕООД ЕИК ********* сумите от по 2000лв на всяко от тях, представляващи
деловодни разноски пред въззивната инстанция.
6
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7