№ 31699
гр. София, 23.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110144063 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „.....................“ ЕАД против П. Ц. Т. кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите, както следва: 467,55 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр.
............................., с абонатен № 256187, 91,74 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 31.03.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия;
16,79 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., 4,01 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 31.03.2019 г. до 22.03.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 17396/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав
е издадена Заповед № 10565/14.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника П. Т., в качеството му на потребител –
клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в гр. ............................., с
абонатен № 256187, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Посочва, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота
топлинна енергия, като П. Т. не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „................“ ООД (с
предишно търговско наименование „................ България“) в края на отчетния период на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово
разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване,
от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
1
съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответникът, като клиент
на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. Същият не е погасил в срок дължимите суми, както
следва: сумата от 467,55 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 91,74 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 31.03.2022 г. върху главницата за доставена топлинна
енергия, сумата от 16,79 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 4,01 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 31.03.2019 г. до 22.03.2022 г. върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия. За тези суми в хода на производството по ч.
гр. дело № 17396/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответника
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът е възразил в срок. С тези доводи „.....................“ ЕАД обосновава интереса си от
търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира
за дължима и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът П. Ц. Т., чрез
пълномощника си адв. Константин Стойчев, оспорва исковите претенции като
неоснователни, намирайки, че по делото не се установява съществуването на облигационна
връзка между страните, тъй като не е установено пълно и главно ответникът да е собственик
или ползвател, въз основа на учредено вещно право на ползване, по отношение на
процесния недвижим имот. Счита, че задължено лице за заплащане на сумите за топлинна
енергия съгласно Общите условия на „.....................“ ЕАД и действащото законодателство е
именно лицето, притежаващо описаните права върху имота. В случая кредиторът не е
доказал правопораждащия факт на претендираните вземания. Въвежда възражение за
погасяване по давност на вземанията за периода до месец януари 2019 г., намирайки за
приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на
периодични задължения, в който смисъл са Решение № 168/22.12.2009 г., постановено по гр.
дело № 408/2009 г. на ВКС и ТР № 3 по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради
погасяване по давност на главните вземания за посочения период, погасени са и акцесорните
вземания за лихва за забава. С отговора ответникът Т. навежда довод за недължимост на
последните на самостоятелно основание – противоречие на клаузите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33,
ал. 2 от процесните Общи условия на топлофикационното дружество на принципа за
добросъвестност, установен в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, доколкото свързват падежа
за плащане на вземанията с публикуването им в интернет страницата на ищеца. Това
предпоставя притежаване от потребителя на специално техническо средство, което да му
осигурява достъп до интернет и го поставя в икономически неравностойно положение
спрямо търговеца. Ето защо, посочените клаузи са нищожни на основание чл. 146, ал. 1,
предл. 1 ЗЗП. Ответникът намира, че като последица от това същият изпада в забава след
покана, каквато в случая не е отправяна да него. Не са ангажирани и доказателства за
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на „.....................“ ЕАД.
Оспорва дължимостта на сумите във връзка с услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, доколкото последната не се предоставя от ищеца и същият няма правно основание
да претендира заплащането на стойността и. Заявява, че не оспорва количеството на
топлинната енергия, доставено до имота и не твърди, че има извършени плащания за
погасяване на задълженията. С тези доводи П. Т. отправя искане за отхвърляне на исковете
като недоказани и неоснователни. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
2
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „................“ ООД (с
предишно търговско наименование „................ България“ ООД), с ЕИК: ********* като
трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството,
че за това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца
би възникнало вземане за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да
бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от
ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на
ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването
между него и ответника на облигационно отношение (обусловено от притежавано от
ответника право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно
основание със заявена промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за
заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата,
в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.
С оглед наведеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от
процесните вземания, в тежест на ищеца е да установи наличието на основание за
спиране/прекъсване на давностния срок, за което не сочи доказателства.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
Предвид конкретните оспорвания, направени от ответника, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че през процесния период месец октомври 2018 г. – месец април 2020 г. до имота е
доставена топлинна енергия от страна на ищеца, чиято стойност възлиза на сумата от 467,22
лева, че размерът на обезщетението за забава върху същата за периода от 15.09.2019 г. до
22.03.2022 г. възлиза на сумата от 91,74 лева, както и, че е извършена услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, за която се дължи посочената от ищеца стойност.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали (като приложение към исковата молба,
съдът намира за относими към предмета на правния спор и необходими за неговото
разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
С оглед проведеното оспорване с отговора на исковата молба за погасяване по давност
на част от процесните вземания и доколкото за отговора на това възражение са необходими
данни относно помесечно начислените суми, като относимо и необходимо за правилното
разрешаване на правния спор следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане
изслушването на съдебносчетоводна експертиза, която да бъде допусната по въпроси № 3 и
№ 4 от т. 3 на доказателствените искания на ищеца, както и на въпроса какъв е размерът на
всяка една от дължимите суми при начален период на претенциите - три години назад от
3
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, т. е. за периода от 01.10.2018 г. до
31.01.2019 г. В тази връзка подпомагащата страна следва да бъде задължена на основание
чл. 192 ГПК да представи описаните в исковата молба документи.
С оглед липсата на проведено оспорване от ответника за реално доставено и потребено
количество топлинна енергия, респ. за извършено дялово разпределение (оспорването касае
материалноправната легитимация на ищеца като носител на това вземане) следва да бъде
оставено без уважение – като ненеобходимо искането на ищеца за допускане изслушването
на съдебно – техническа експертиза по въпросите, формулирани в т. 2 от доказателствените
искания в исковата молба.
Предвид начина по който е формулирано искането на ищеца по т. 6 от
доказателствените искания (макар да е насочено към установяване на правнорелевантни за
делото факти) – за задължаване на основание чл. 192 ГПК на третото за процеса лице –
Столична община, район Красно село да представи документ за собственост за процесния
обект, искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като по реда на чл. 192 ГПК
трето лице може да бъде задължено да представи конкретен и надлежно индивидуализиран
документ (с посочване на неговия вид, автор, дата на издаване), за който да се твърди, че се
намира в негово държане, предвид санкционната част на разпоредбата на чл. 192, ал. 3 ГПК
в случай на неоснователно непредставяне на конкретен документ.
По делото следва да се приложи ч. гр. дело № 17396/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО,
51-ви състав, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
до приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТИУРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „................“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, бул. „Братя
Бъкстон“ № 85, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.02.2023 г. от
11:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него, а на подпомагащата страна – с
препис от исковата молба и отговора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице – помагач „................“ ООД, в
срок до първото по делото съдебно заседание да представи намиращите се у него
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот,
находящ се в гр. ............................., с абонатен № 256187, включително изравнителните
сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите
за топла вода.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза по въпрос № 3 и въпрос №
4, формулирани в т. 3 от доказателствените искания в исковата молба, както и
по въпроса какъв е размерът на всяка една от дължимите суми при начален период на
претенциите - три години назад от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
т. е. за периода от 01.10.2018 г. до 31.01.2019 г.
4
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.Н.С. София – 1407, включена в Списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2022
г., специалност: счетоводство и контрол.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебносчетоводната
експертиза в размер на 240 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество
и при ФДР за процесния обект.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВЕ за
съдебното заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ – като ненеобходимо искането на ищеца за допускане
изслушването на съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в т. 2 от
доказателствените искания в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „.....................“ ЕАД за задължаване на
основание чл. 192 ГПК на третото за процеса лице – Столична община, район Красно село да
представи документ за собственост за процесния обект.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 17396/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви
състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните възможността най – късно в първото по делото заседание да
вземат становище по дадените указания и проекто – доклада
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6