№ 2022
гр. Пазарджик, 11.12.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220102952 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищецът Ф. Е. К., редовно уведомен, се явява лично. Представлява се от
адв. П., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно по делото.
Ответницата П. Г. С., редовно уведомена, се явява лично. Представлява
се от адв. Х., редовно упълномощен да я представлява отпреди.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Докладва се постъпилото по делото НЧХД № 257/2020 г. по описа на
РС – Пазарджик.
АДВ. П.: Запознати сме. Да се приложи по делото.
АДВ. Х.: Да се приложи по делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото НЧХД № 257/2020 г. по описа на РС – Пазарджик.
АДВ. П.: Представям извлечение от банкова сметка за приходите на
ищеца за 12 месеца назад, плюс още два документа – Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на преместваем обект, издадено от Столична
община, район Възраждане и Приемо-предавателен протокол за въвод във
владение от 19.10.2023 г.
АДВ. Х.: На пръв поглед мога да кажа, че от разпечатките с дати и суми
не става ясно тези дати и тези суми за какво се отнасят. Или по-конкретно
казано няма отразена банкова сметка в разпечатките, нито пък за имена на
1
титуляр. Това, което не виждам, също така е и банка, в която да е разкрита
банковата сметка. В този смисъл тези разпечатки имат същата правна
стойност каквато имаха и предходните разпечатки от инвойс-фактури,
представени преди предходното съдебно заседание, т.е. това за мен не са
документи по смисъла на ГПК. Що се отнася до останалите два документа -
удостоверението и приемо-предавателен протокол, видно от датите на тези
документи, те са създадени, съответно са съществували, още преди
предходното съдебно заседание по делото. В този смисъл това за мен е един
аргумент за преклузия по смисъла на ГПК. Това са документи, които са могли
да бъдат представени в съдебното заседание на 30.10.2023 г., тъй като датите
им предхождат това заседание. Иначе по съществото на фактите, които
евентуално удостоверяват, това е въпрос, който може да бъде разискван едва
след даване ход на устните състезания, но аз считам, че не следва да бъдат
приемани, поради настъпила процесуална преклузия.
АДВ. П.: Считам, че на съда е пределно ясно, че по делата за деца
преклузия няма. На следващо място тези документи ги представяме заради
оспорването на ответната страна на статуса на този обект. По отношение на
възраженията на колегата за предоставените разпечатки, мога да кача, че
разпечатката е от електронно банкиране от телефон, затова е в този вид.
Предмет на делото не са доходите на доверителя ми, а възможността и отказа
на ответницата да предостави разрешение за пътуване на детето. Така, че зад
тези възражения подозираме съвсем други интереси, а не по съществото на
производството. Ако те оспорват възможността на доверителят ми да пътува
и да си плаща разходите, това е съвсем друг въпрос, но такива възражения
няма.
Съдът намира, че следва да бъдат приети по делото днес представените
от ищеца писмени доказателства. Същите представляват годни писмени
доказателства, чието съдържание ще бъде ценено по същество с оглед всички
събрани по делото доказателства, а в настоящото производство, което касае
интересите на ненавършило пълнолетие дете и съдът има служебното
задължение да следи за неговите интереси, не се прилагат правилата за
процесуална преклузия, поради това
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото разпечатка от електронно
банкиране за периода от месец октомври 2022 г. до месец октомври 2023 г.,
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на преместваем обект, издадено
от Столична община, район Възраждане на 19.10.2023 г., и Приемо-
предавателен протокол за въвод във владение от 19.10.2023 г.
ИЩЕЦЪТ /лично/: От доста година се занимавах със заведения и като
цяло имам образование, което съм получил в Дания, където живеех, преди 15
години, което е свързано с архитектурно и инженерно проектиране на сгради
и съоръжения. Имаше дълги периоди, в които работех като проектант и се
занимавах със строително-информационни модели. Това е нещо, което на
Запад е навлезнало отдавна, а у нас сега навлиза. В момента се занимавам с
това. Когато имаме двуизмерен проект – чертеж на сграда, ние го създаваме в
триизмерно негово копие с всички материални характеристики. Всички части
на проекта имат нужда да бъдат вкарани в такъв модел - и архитектура, и
2
конструкция, и ВиК. Те са изчислени и и ние ги изграждаме изцяло. Тъй като
съм получил образование в чужбина, имам доста приятели и познати от
университета в Дания, където учих и те са из цяла Европа. Като започнах
изграждане на свое заведение, имахме проблеми с община и документация и
чакахме този документ - удостоверението за въвеждане в експлоатация, две
години и водехме съдебни дела срещу общината, за да го получим. В този
период от две години трябваше да се издържам и работех като проектант,
като цяло не харесвах тази работа, но се налагаше. Помагах и вкъщи, докато
баба ми беше жива, й бях личен асистент. Работата ми беше такава, че аз си
избирах натоварването, за да мога да го съвместявам с ходенето по мъките за
моя ресторант. Беше важно да имам свободни петъци, за да мога да идвам до
Пазарджик и да взимам детето. Да съм свободен лятото, за да ходим на
почивка и успях да го направя някак си. Сега, бях в чужбина за известно
време и като се върнах разбрах, че сме получили това удостоверение и
ресторантът може да работи. В момента сменяме вентилацията на кухнята, за
да можем да получим разрешение от БАБХ и да започнем работа и търсим
персонал. С това смятам да се занимавам занапред. Правили сме проби на
ресторанта, уточняваме менюто, но това са само проби. Ще се казва „Кланица
5“, защото това е любимата ми книга. Пълним със съдържание страницата във
Фейсбук, за да натрупа някаква популярност преди да го отворим. Адресът на
обекта отговаря на адреса ми, посочен в исковата молба. Моята къща е
разположена в центъра на София. Дворът е около 340 кв.м., като имаме
преден и заден двор и единият двор го превърнахме в ресторант. Като казвам,
че е мой имотът, имам предвид, че майка ми е възложител на обекта и го е
възложила на мен за проектиране и експлоатация. Това се наложи по
обективни причини, тъй като всеки нов бизнес е крехък и рисков и в крайна
сметка вече сме имали запор от страна на П. на сметката на майка ми, от
която си получава заплатата и се притеснявахме, че такива едни действия от
страна на П. могат да попречат на развитието на бизнеса. Майка ми е
собственик на имота и го предоставя на моята фирма да го ползва.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на ответницата по реда на чл. 127а,
ал. 3 от СК:
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Разделени сме от самото раждане на детето,
което отглеждам аз, с помощта на моите родители. Комуникацията с Ф.
винаги е била затруднена. Правила съм всевъзможни опити, в името на
доброто на детето да имаме нормални отношения, но винаги получавам нещо
като отказ. Още при самата ни фактическа раздяла той се обади на 112 с
думите „Отвличат ми детето в неизвестна за мен посока“. Впоследствие
оттегли сигнала. Направихме протокол, който мога да покажа, и така се
прибрахме в Пазарджик. Всяка втора и четвърта седмица от месеца бащата
идва да вижда сина ни. По никакъв начин не съм правила отказ да го вижда.
За мен връзката родител - дете е важна, независимо, че не сме заедно.
Информация за здравословното състояние на детето не получавам от бащата,
когато то е при него, а ако има тя е откъслечна. Детето се е връщало болно.
Детето винаги се връща със закъснения. Никога не се връща в 20.00 часа, а
винаги в 20.30 ч. и не ми се дава информация. В последно време причините за
моя отказ да му дам пълномощно не са просто ей така. Имам основателни
причини. Една от тях е, че след завеждане на това дело, започна настройване
3
на детето срещу мен. Даже имам сигнал, който съм пуснала до социални
грижи. Даже неведнъж чувам детето да казва: „Тате каза да те намразя,
защото не ме пускаш извън България“. Когато детето е при бащата, след
започване на това дело се започна атака чрез него към мен. Като се върне в
неделя се говори как той иска да ходи в Гърция. На въпрос „Защо всеки път
като се върнеш от баща ти говориш за Гърция“, той ми отговаря „Защото тате
каза да те дразня и така ти ще ме пуснеш“. Аз отказвам да го пусна именно
заради нулевата информация къде ще пребивават. Това го има и в неговия
иск. Там е описано едно. Описано е, че ще ходят във Вурвуру, а аз знаех, че
ще ходят във Волос, след това беше Айвалък, а се оказа от иска че те ще
ходят на съвсем различно място. Това беше 2022 г. Имаше някакво твърдение,
че ще ходят в Португалия и то доста подробно описано от него, при кой ще
бъде детето и с кого не се знае. Аз това го разбирам от иска. На мен ми беше
казано „Ще го водя при един познат“. Това го имам на чат. От иска разбирам,
че ще го води при позната, с която се познават изключително добре. Това ми
дава една несигурност, ако му позволя да го изкарва къде ще бъде, с кой ще
бъде. В иска е не само бащата, но и бабата, която категорично отказва каквато
и да е комуникация с мен, още от раждането на детето. След завеждане на
иска и моя отказ да го пусна в чужбина се започна настройване на детето
против мен. Имам предвид това, че детето ми казва „Мамо, ти си ме взела от
тати, аз съм роден в София и живея в София". Детето си мисли, че живее в
София, а реално детето живее в Пазарджик. Това настройване, което Ф. в
момента прави към детето, е изключително недопустимо. Детето не е
предмет, който трябва да се използва за забавление и да се извежда извън
България, както той твърди в иска си, че трябва да се разшири мирогледа му.
За мен мирогледа се разширява първо в семейната среда и след това извън
България и след това на външна територия. Аз, като майка, не бих била
сигурна, че детето ми ще бъде добре. Случвало се е неведнъж да го докарва
болен. Имаше един конкретен случай, миналата година детето е болно и е с
него на морето. Питам „Защо не си го завел на лекар?“, говорим за 4-5
годишно дете. Той ми отговори: „В Царево няма лекари“ и ми го доведе в
осем часа вечерта болен. Аз не знам извън България, ако детето е болно, той
ще си кенселира ли почивката. Дали ще го заведе на лекар? Не знам изобщо
какви ще са неговите действия. При мен детето се разболява изключително
често и аз взимам навременни мерки, които са изключително важни. Откакто
се е родило детето, не пътувам в чужбина. Ако пътувам и бащата изисква
информация до къде пътува детето ще му я предоставя. До момента, ако е
поискал съм предоставяла информация за състоянието на детето. Би следвало
като родител на дете, което през по-голямата част от времето е при майката,
да поиска информация. Уведомявала съм го когато детето е при мен и е било
болно. Всичко е видно от чатовете. Той държи комуникацията да се извършва
преди всичко по Вайбър. Случи се тази година, че детето беше с много висока
температура и поиска да се върне при мен. Многократно когато е болен той
го е взимал без да се интересува от назначеното лечение. Дори се е случвало
от назначеното лечение да не дава конкретни лекарства, въпреки че са дадени
от неговия лекар. Аз не си спомням да съм предлагала да се смени режима.
Даже той е викал полиция на един Великден, въпреки че детето трябваше да
бъде при мен и се радвам, че детето е било малко и не си спомня.
4
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ
СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
К. А. Ц. – на 63 години, българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, майка съм на ищеца. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Ц.: Желанието на сина ми да изведе детето в чужбина не е
някакъв екстравагантен каприз, а това е начин на живот. Той има възможност
да пътува и обича да го прави. Половината от роднините ни живеят в Щатите.
Малкият ми син живее в Лондон. Навсякъде е поканен и обича да пътува и
иска да споделя това с детето. Неговите приятели имат деца на възрастта на
неговото дете, които деца се познават и са непрекъснато заедно, когато са в
София. Лятото си организират и правят своите почивки в Гърция, Испания,
Турция и единствено А. - моят внук, пита защо му е забранено. Миналата
година отрано започнаха да организират почивка в Гърция. Още от май месец
синът ми започна да разговаря с майката на детето. Двамата комуникират
предимно писмено, тъй като Ф. не би желал детето да присъства на техните
отношения, защото не смята, че те са нормални. Той започна да комуникира с
майката да иска издаване на паспорт и декларация. Тя си даде съгласието за
Гърция, при което той започна организацията с две семейства. Тя даде
съгласието си за Гърция още почти веднага. Мисля, че разговорът им е бил
по-общ, защото все още не беше започнал организацията. След като даде
съгласието си, той започна да прави организация с още две семейства, с две
малки деца - негови приятелчета. Междувременно получи предложение за
Порто, Португалия, тъй като му се видя по-интересно за детето. Там има
специални аквариуми с морски животни и попита майката дали може да даде
своето съгласие за Португалия. Той й даде характеристики на пътуването,
защото там им предлагаха много добри условия. Тяхна приятелка от
компанията е там на стаж и има цяла къща, в която може да ги настани.
Майката документи не е представила, но декларира устно съгласие, че ще
пусне детето в Португалия и те започнаха да правят тази организация.
Сформира се компания от 10 души и между тях имаше двама доктори и Ф.
имаше спокойствието, ако нещо се случи докато са на път. Точно преди да
закупят билетите майката каза: „Португалия не е Гърция, не съм съгласна и
няма да дам декларация“. Известно ми е само изречението, което тя даде
„Португалия не е Гърция“ Тя не даде други обяснения защо не разрешава.
След като получи отказа за Португалия, детето беше безкрайно разочаровано,
защото баща му го беше подготвил, че ще летят със самолет и то имаше
голямото желание и детето се разстрои. След това баща му започна да
организира пътуване отново до Гърция, за да може да компенсира това
разочарование. За Гърция беше казано, че има съгласие. Уговорката беше Ф.
да вземе детето на 4-ти септември от Пазарджик и на 05-ти септември да
пътува с други две семейства с малки деца за Вурвуру. Имаше предварително
платено капаро и направена организация. Той взима детето на 04-ти
септември. Уговорката е била в багажа на детето да са му документите. Той
пристига на 04-ти в София, търси документите, но тях ги няма в багажа. Пита
майката къде са документите и отговорът е, че тя е забравила да ги сложи, а
5
декларация не е издавана. Детето вече имаше паспорт. Паспортът е издаден,
доколкото знам, когато са заговорили за пътуването миналата година май-
юни. Но нямаше декларация, която по нейни обяснения е забравила да издаде.
Уговорката е била да има документи на детето в багажа си. Другите
заминават на 05-ти септември. Майката предлага да издаде тази декларация и
лично да я донесе в София. Ф. й няма доверие, че ще получи тази декларация
заради други такива случаи и смята, че или ще й се спука гума, или ще се
развали колата и й предлага да я изпрати по куриер. Декларацията е извадена
от майката на 5-ти септември, но така е изпратена по куриера, че да хване
почивния ден 06-ти септември и Ф. получава декларацията на 7-ми септември
и половината от почивката е изядена. Това просто обезсмисли издаването на
тези документи и провали тяхното пътуване. Затова тази година отново
започна по-отрано. Детето непрекъснато говори за това, защото той вижда и
неговите приятелчета, които си идват от море и му разказват. Даже в детската
градина А. П. му разказва как е бил в Гърция, как е бил на кораб. А. иска да
пътува със самолет и много иска да пътува до остров. Затова баща му
специално му приготви за рождения ден, това беше единственият подарък,
който трябваше да получи детето – пътуване със самолет до остров. Той
говори първо с майката и каза, че това ще бъде единственият подарък на
детето. Организира пътуване до Корфу, закупи билети. Имаше декларирано
съгласие затова, че ще го пусне. Всичко беше направено, билети закупени,
резервация. Една седмица преди това майката написа, че установила, че
детето е кръстено преди четири години и затова няма да му даде декларация и
детето остана без подарък за рождения си ден. Трябваше да го видите, в
погледа му се четеше обреченост и му се търкаляха сълзи по бузите. Майка
му му е казала, че никога няма да го пусне в чужбина, че баща му иска да го
открадне и ако тя го пусне в чужбина никога повече няма да види майка си.
А. П. е близък приятел на нашия А. в детската градина, тук в Пазарджик.
Извинете, казва се А. П., а не П.. Ф. е следвал в чужбина, но той нямаше
търпение да се прибере в България и първия ден, когато свършиха занятията
се прибра в България и не изчака официалното получаване на дипломата и си
я получи тук в България. Той ми е казвал, че никога няма да лиши детето от
майка си. Той държи детето да познава майка си и нейното семейство. Детето
съвсем скоро ще порасне и ще може да прави своите реални оценки и да
решава кой му говори истината и кой не. Ф. имаше желание и с малкия бяха
гледали някакви клипчета за Термите в Букурещ. Там даже имаше покана от
негов състудент да отидат по Коледните празници. Малкият има желание да
види и северното сияние. Смятам, че за Букурещ не е воден разговор с
майката, поне аз не знам да е воден. Нейните родители никога не са търсили
отношения с нас. Още докато беше бременна, съм ги канила сто пъти да се
запознаем с нейните родители. Видях ги за първи път, когато се опитваха да
бягат от родилния дом. Вторият път беше като се опитаха да ни набият в
техния двор, за да не видим детето. Ф. се опитва да поддържа отношения,
даже подписа споразумение в предишното дело. Гледа отношенията им да са
писмени, защото в някаква степен дисциплинират майката. Тя се държи
строго за съдебното решение. Случвало се, когато се пада режим на бащата,
да не дадат детето. Съвсем наскоро Ф. получи съобщение, че детето има
температура. Това не е нещо необикновено, защото детето често е болно. Той
дойде в Пазарджик и се оказа, че детето е толкова болно, че не може да
6
пътува. Не знам да има уговорка това невиждане да се компенсира по друг
начин. Аз нямам комуникация с П., защото казах, че те изобщо не търсят
комуникация с мен. Поведението им е агресивно. Миналата година ми
направиха запор на заплатата за някаква такса, която аз бях платила. При
такива едни отношения - агресивни - аз нямам база за отношения с тях към
момента. Аз бих искала нормални отношения към днешна дата, но не виждам
как би могло да се случи. Всички неща, които казах до тук, ги знам първо от
думи на малкия, който казва какво е казала майка му, знам ги от сина ми и от
чатовете. Когато синът ми покаже чатовете, аз ги чета. Във връзка с
кръщенето, за което казах, че тя е разбрала, че детето е кръстено преди 4
години. Самият факт, че детето е кръстено преди четири години не е повод да
се осуети пътуване. Кръщенето на детето не е тайна, това е традиция в нашето
семейство. При положение, че на първия рожден ден на детето П. каза, че не е
удачно да присъстваме, след това трябваше да ни даде детето да му направим
рожден ден в София и ние бяхме направили тържество. Детето така и не
дойде и ние не празнувахме рожден ден. Те ни набиха в техния двор и се
водиха съдебни процеси за това. Кръщене беше извършено. Кръстихме
детето, след като вече имахме съдебно решение и можехме да го взимаме.
Кръстихме го на морето. Ф. го беше обявил във Фейсбук. Изрична покана на
майката не знам дали е имало, но имаше покана във Фейсбук, в профила на
Ф., за всички, които искаха да дойдат. Беше обявил, че ще има такова
събитие. Казах, че обща покана е имало за всички. При положение, че
родителите на П. ни казаха, че никой от нас не е добре дошъл на първия
рожден ден на детето мисля, че нещата са доста ясни. Решението за
кръщенето не е било взето общо от двамата родители. Това беше решение на
Ф.. След като кръщенето беше факт, нямам представа дали се е налагало да
прави уведомление, че е било извършено кръщенето и дали е ставало на
въпрос. С майката на моя внук поддържах трудно контакт още докато беше
бременна. Тя определено избягваше контакти. Многократно канех нейните
родители да се запознаем, бях много щастлива, харесвах П.. След като ни
набиха в техния двор контактите ни са само чрез съда. Тя живееше в къщата
на майка ми и баща ми, заедно с Ф., след което се изнесоха под наем.
За случая около 6-ти септември знам от това което ми е казвал синът ми
и от чатовете във Вайбър. Няма откъде другаде да имам тази информация.
Срокът на даденото съгласие от П. може да е бил по-голям, защото доколкото
знам е бил за две седмици, но организацията им за пребиваване във Вурвуру
беше за още два дни прекарване, след което връщане обратно назад. Ако
майката има съмнение, че синът ми може да избяга с детето, то тогава той
имаше тази прекрасна възможност да го направи, но той не той не го направи,
защото искаше да му организира една хубава ваканция, а не едно безумно
пътуване и да нямат време нито за плажуване, нито за разходка, нито за
нищо. Ф. й нямаше доверие, това беше причината, поради която той не
пожела тя да му занесе декларацията, при положение, че тя имаше три месеца
да му издаде тази декларация. Уговорката е била документите да са в багажа
и когато са се върнали в София документите не са били там. Не знам дали е
попитал майката дали документите са в багажа на детето, когато го е взимал.
Датата, на която детето е било кръщавано, не мога да кажа в момента кога е
било, но ще погледна кръщелното свидетелство и ще й я изпратя.
7
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. Х. Х. – на 32 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Х.: С Ф. се познаваме повече от 10 години и сме близки
приятели. П. познавам откакто започнаха техните отношения. С Ф. се
виждаме поне няколко пъти в месеца. П. виждам от време на време, когато се
налага да идваме с Ф. да вземаме детето. Налагаше се доста често, тъй като
доста пъти когато Ф. идваше да взима детето не го даваха. Стигна се до
физическа ескалация и конфликт с Ф. и майка му. Конфликтът беше около
първия рожден ден на детето. Тогава Ф. и майка му дойдоха да го вземат и
бяха нападнати вербално и физически от родителите на П.. Комуникацията на
Ф. с майката е перманентна. Той вече се чува с детето и провежда видео
разговори с него. Със сигурност няма подробна информация, освен от детето,
какво се случва с него. Моментите, в които съм била свидетел, се е случвало
да вземаме малкия болен, без Ф. да знае и да трябва да реагира в последния
момент. Основната информация получаваме от самото дете. Като се е
случвало да го взима болен, Ф. винаги се е опитвал да осигури максимално
адекватна грижа за детето си. Като го вземе болен търси помощ. Той има
майка си и други близки хора. Аз дадох пример, че е било пълна изненада, че
детето е болно. Майка му го предава болно детето и впоследствие се е
налагало да се уточнява и Ф. буквално на момента на вземане каква е
ситуацията с детето или пък когато се пристигне в града му се каже, че е
болно и не може да го вземе. Когато отидем да го вземем се оказва, че детето
е болно. Случвало се е да ни се откаже и да не го вземем, когато е било болно.
Случвало се е вече да е било при нас, когато видим очевадно, че това дете не
е добре. Не бих казала, че е в тежко състояние. Това беше в началото на
режима. Отиваме при майката, тя казва, че детето е болно, понякога ни се
отказва да го вземем. Не се е случвало детето да е болно и ние да го вземем.
Не всеки път като е болно детето ние не го взимаме. Ако знаем, че детето не е
добре, никой няма да го кара да пътува. Случвало се е да го вземем и тогава
да се установи, че е болно. Знам, че през 2022 г. Ф. направи няколко опита да
изведе детето в чужбина, като за всеки от тях теоретично имаше съгласие,
като впоследствие се оттегляше това съгласие. Първият път имаше съгласие
от майката детето да пътува за Гърция. Впоследствие планът се промени и
разшири с екскурзия в Португалия. Около три месеца преди да започване на
плановете за пътуване майката беше уведомена да се приготви максимално
отрано. Когато планът се затвърди, че ще се ходи в Португалия и имаше
съгласие от майката, Ф. започна да се подготвя да издаде международен
паспорт. Пътуванията са планирани за септември и доколкото знам имаше
готовност за паспорт, но доколкото знам имаше отказ за декларация и тя
трябваше да се изготви за конкретното пътуване. За паспорта не знам
конкретен период кога е издаден. Това беше основното пътуване, което
планувахме за Португалия, което съответно разбрахме няколко седмици, след
като започнахме да го планираме, че имаме отказ. Единствено съм запозната с
това, че тя е казала като аргумент, че Португалия не е Гърция. Това което и
ми е показвал Ф. и знам е, че е изпратил на майката адреса и мястото на
8
планираната почивка. Тъй като разрешение имаше за Гърция, Ф. започна да
подготвя по-малко пътуване за почивка в Гърция с малкия, което до последно
беше планирано и организирано и се оказа, че няма декларация за детето в
деня преди пътуване и се провали пътуването. Декларацията я нямаше, а
трябваше да пристигне, но не пристигна. Пристигна на 7-ми септември, което
обезсмисли цялото пътуване. Когато сме сигурни, че има разрешение, тогава
говорим за пътуването. Говорихме си за пътуване с детето, говорихме си за
самолети, острови. То винаги е много екзалтирано. Беше му мечта да лети със
самолет и това му беше основната мечта, за която сме си говорили с него.
През 2023 г. говорихме отново за Гърция, имаше купени билети, капаро за
къщата, за която ставаше въпрос. В къщата щяха да бъдат приятелски
семейства на Ф., с две деца, с които А. си играе в София. Знам, че Ф.
предостави на П. документ, който се изисква за паспорт. Доколкото знам това
се изискваше от него като съдействие. Знам какво работи Ф.. Знам, че Ф.
подготвя ресторант – заведение, което поради различни стечения на
обстоятелствата беше на пауза през последните две години, но сега вече
отново има развитие и отделно работи на свободна практика по
специалността си към английска фирма, за да има достатъчно гъвкаво работно
време, за да може да се грижи за детето си. Ф. е пътувал и пътува. Учил е в
чужбина и е живял в чужбина. Сега, това което иска, е да пътува с детето.
Знам, че той има роднини и братовчеди, които живеят в Щатите. Има брат,
който живее в Лондон, и колеги и приятели, които живеят на различни места
по света. За празници, последното което сме си говорили, евентуално за
Коледа за Румъния, иначе сме се надявали да отидем при брат му в Лондон и
на места, които малкият иска да види. Познавам П. откакто започнаха да имат
отношения с Ф.. Ние с нея не сме имали никакви отношения. Познавам я като
приятелката на Ф.. Срещали сме няколко пъти, но разговори не сме водили.
Не мога да цитирам точна бройка колко пъти съм присъствала при
приемането на детето от Ф., но първите пъти когато изобщо беше позволено
да се взима детето, поне година сме се редували с майката на Ф. и други
приятели. Може би веднъж на два месеца съм ходила. Това беше в началото,
когато имахме притеснения за изпълнението на режима. Сега последните
месеци Ф. идва сам. От една година не съм идвала като придружител. Говоря
за себе си, че вече не идвам. Не съм присъствала на случая, когато е имало
вербално и физическо насилие. Тогава са били Ф. и майка му. За случая знам
от Ф. и майка му. Всички близки хора на Ф. знаят, защото това наложи
всички да идваме да го придружаваме. За пътуването до Португалия и аз щях
да пътувам. За Гърция – не. Никой не замина за Португалия. Идеята да
отидем там беше, че има много неща, които да правим с детето.
Впоследствие, когато разбрахме, че няма как да стане, всички се отказаха. Не
съм била част от пътуването в Гърция. Там идеята е била да бъдат с
приятелски семейства. Знам, че съгласието за пътуване на детето в Гърция
миналата година е било получено. Затова започнахме да правим планове.
Декларацията пристигна реално, когато трябваше да бъде втория ден на
самото пътуване, което беше общо 6 дни. Оставаха реално два дни, в които да
се получи самата почивка. Останалото щеше да се прекара в пътуване. Знам,
че пътуването беше за Халкидики. След като П. е декларирала съгласие за
тази година за Гърция това, което Ф. ми разказа е, че е станало въпрос за
кръщенето на детето и това е бил аргумент за отказа. Знам, че е имало
9
кръщене. Кръщенето беше може би малко след първия рожден ден на детето.
Аз присъствах. Аз съм кръстницата на детето. Сред гостите на кръщенето
нямаше хора от семейството на П. и П. също не беше. Това беше периодът, в
който Ф. нямаше никаква комуникация с нея и семейството й. Той беше
блокиран извън наложеното от съда да вижда детето. Сега вече е малко по-
друго. Сега вече вижда детето на видео. Тогава бяха малко по-напрегнати
отношенията. Решението за кръщенето на детето не беше взето от двамата
родители. Ако е имало дискусия между тях, дали да бъде кръщавано детето,
аз не знам. Не знам това решение да е взето от двамата родители. Не знам
дали Ф. е уведомил майката като свършен факт. Аз нямам комуникация с
нейното семейство. Кръщенето беше извършено на морето. През лятото се
случи кръщенето, около първия рожден ден на детето, в православен храм.
Когато детето е при Ф. знам, че двамата родители си комуникират по Вайбър
и чат. Основната им комуникация знам, че е по Вайбър. Не знам постоянно
какво си споделят и какво си пишат, но се е случвало той да ми показва най-
различни чатове, най-вече когато ни е касаело за планове и пътувания и за
такива неща. Доколкото знам, когато детето е при Ф., майката и детето се
чуват по-късно през деня, а аз обичайно се виждам по-рано през деня с тях и
не съм била пряк свидетел на комуникация между детето и майката по
телефона или видео-връзка. Това, което описах за болното дете, имах предвид
като пример какви затруднения имахме при спазването на режим, може би
преди първите дела, когато детето беше по-малко. Сега не мисля, че има
затруднения при режима на вземането. За Португалия Ф. даде идеята, защото
негова друга приятелка спечели стаж там и имаше човек, при който можеше
да останем. Без него ние не можехме да отидем в Португалия. Това, което съм
чула и той ми е разказвал е, че майката винаги прави всичко според
съдебното решение във връзка с режима на лични отношения. Не знам през
зимата на 2022 г. Ф. да е бил на зимна ваканция с детето, което да не е било в
режима на лични отношения. Не знам дали е било част от режима. Зимата
знам, че имаше планове в един момент, но не си спомням дали са се
осъществили. Тази година Ф. пътува до Азия. В периода, в който е пътувал,
дните за свиждания не знам дали са му били компенсирани.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. Т. С. – на 37 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. С.: С П. се познаваме от три години, три години и половина.
Децата ни учат в една група в детската градина. Познавам детето много
добре. Те с моето дете са може би най-добри приятелчета. Моето дете е
момче. Адаши са. Също се казва А.**. Като цяло с бащата на А. се запознахме
и няколко пъти съм го виждала. Присъствали сме на едно събитие в детската
градина. Познавам го бегло. Първо в детската градина правихме едни
сурвачки. Тогава бяхме заедно с други майки и имаше един момент, когато
той дойде да забере детето за София и тогава с моето дете се бяха засекли на
площадката, където има кафене. Моят мъж беше седнал в кафето и двете деца
се виждат и се забави тръгването за София. Поканих бащата на нашата маса,
но той отказа. Оттам започна едно тичане по децата и обясняване, че А.
10
трябва да тръгне с баща си и че той го чака. Знам, че родителите на А. са
разделени. А. живее при майка си и през времето, през което се познаваме е
имало моменти, в които съм питала за бащата. Знам, че не са в много добри
отношения, което може би по-голямата част е подтиквано от бащата, защото
аз лично съм говорила с майката, още в началото, когато се запознахме, дали
се виждат когато той забира детето и дали излизат на кратка разходка в парка,
където може да стане това предаване по-лесно. Тя ми е отговаряла, че не,
защото бащата няма такова желание. Предаването става така: бащата идва,
отваря се вратата, детето се предава, качва се в колата и тръгва без някаква
комуникация. За връщането не мога да твърдя дали така се процедира, защото
е в късен час и не съм присъствала и съм чувала от хора, че не винаги този час
се спазва. Не е имало момент когато да сме там при връщането на детето. При
предаването съм имала впечатления, дори неволно съм ставала свидетел,
защото ние живеем много близко. Случвало се е детето да е било болно и
въпреки това взимането се е осъществявало. Даже тази година имаше случай,
в който детето цяла седмица не ходи на градина и в деня, когато трябва да е
забрано, то е заведено в Острова, при негови приятелчета да се видят, защото
цяла седмица не са се виждали. Баща му го е завел. Не го е завел направо в
София, а го е завел при приятелчетата. Говорили сме с нея, че когато детето е
болно, тя известява бащата за това какво е лечението и какво трябва да се пие.
Аз също съм присъствала, когато сме заедно някъде и баща му иска да го чуе
и тя казва, че след малко се прибираме и ще бъде по-спокойно и ще се чуят.
Питала съм когато детето е в София: „Чувала ли си го, как е детето“, защото
те са близки с моето дете и те са непрекъснато заедно. Тя ми е казвала „Да,
чуваме се за кратко, но винаги, или моментът не е удобен, или връзката не е
добра“. Тяхната комуникация, когато то е там, е по ограничена. Споделяла ми
е, че когато А. е тук в почивен ден и трябва да се чуе с баща си, че тя му
остава пространство да си говорят и разговорите се проточват. Остава се
време на детето да си говори с баща си, а нейната комуникация е ограничена
поради редица причини. Миналата година П. спомена, че бащата на А. иска да
го заведе на почивка в чужбина и впоследствие, знаете че А. доста дълъг
период не е тук и е при баща си, тази година не съм засичала, но мисля, че
поне два месеца го нямаше, буквално от момента, когато приключат детска
градина, се виждаме откъслечно и идва септември месец и тогава се виждаме
отново. П. ми сподели, че той иска да изведе детето в чужбина. Тя нямаше
против. Впоследствие нещата се промениха. Тя изкара паспорт на детето и
трябваше да изкара пълномощно, но не са се доуточнили. Тя е чакала до
последно той да потвърди. Той е взел детето в петък и се обажда да пита къде
е паспортът, защо документите не са подготвени. Тя е казала „Не се
доуточнихме, ти не попита за документите“. На следващия ден е намерила
нотариус и каза, че е била съгласна лично с колата си да му ги занесе, но той е
поискал да ги изпрати по куриер, но така и не се е провела въпросната
екскурзия. Впоследствие детето се прибра с реванш за пропуснатата
екскурзия – таблет, защото не са успели да отидат на желаното място. Тази
година при поискване от бащата да отидат в Гърция имаше съгласие от
майката до един момент, когато тя разбра, че детето е кръстено и това беше
капак на всичко. Тъй като А. е споменал пред майка си за неговата кръстница
и П. е попитала, в кореспонденция с Ф., дали детето е кръстено и той е
отговорил „Да, има ли значение?“. Преди време попитах А. дали е кръстен и
11
П. ми каза, че не е кръстен, тъй като това е действие, което се прави от
двамата родители и би желала, когато двамата са готови, този акт да се
направи от тях двамата. Тя не е била против, планирала го е също, но в
удобен за двамата момент. Предстои и първият учебен ден, който трябва да е
в присъствието и на двамата родители и за детето би било голямо щастие да
бъде с двамата. Това са важни събития в живота на детето. Спомням си, че тя
спомена когато си говорихме преди година, две, че детето й е споменало един
ден, че има спомен, че е потопено в казан. Тя каза „Не знам, не ми е споделял
Ф.“. Чакаше да стигнат до по-приемливи отношения и да се пристъпи към
това действие. П. като научи за кръщенето категорично отказа да пусне
детето, защото това е безотговорно отношение от страна на бащата. За това се
отказа да даде разрешение. Просто той е несигурен, безотговорен и
некоректен. Знам, че бащата е дал сведения като цяло къде ще пътуват. Казал
е, че ще бъдат в Гърция, после на друго място. Това, че не дава подробна
информация какво се случва с детето, болно ли е или нещо друго. Тази година
бяха в Царево, където се случи наводнението и падането на моста и П. разбра,
в разговор с детето, че то е там и не могат да се приберат веднага в
Пазарджик и трябва да намерят резервен вариант за напускане на обекта.
Когато детето беше дълго време с баща си в България лятото, доколкото знам
от кореспонденция е могла да получи отчасти – „Сега играе в момента, по-
късно ще се чуем, сега връзката не е добра“. Тя не е могла да получи
адекватна информация за детето и какво се случва не се знае. Информацията,
която се предоставя от бащата, е прекалено оскъдна. Не съм чула никога
досега П. да коментира пред детето поведението на баща му. Тя е внимателна
и даже й беше трудно да се отпусне да сподели с мен за тези неща. Никога не
е изкоментирала нещо лошо за бащата или за неговото държание. Наскоро
имахме в градината седмица на бащата и там трябваше татковците да
участват, да се запишат с децата да посадят билки в тяхната био градинка. Аз
отидох въпреки, че нашият татко не можеше да присъства и наблюдавах
децата. Видях П. и А. в колата и тя каза „Чакаме баща му, защото обеща да се
включи“. Мина цялото събитие, излязохме навън, те все още чакаха в колата,
беше вече пет и половина. Бащата не дойде. Детето беше доста разстроено от
ситуацията. Говорила съм с П., с детето не, защото доста сме близки. Обичам
детето, уважавам П.. Когато съм питала детето „Сега ще ходиш ли в София“,
то каза „Да“ - отговаря с кратки фрази. Никога не казва какво са правили там,
интересно ли му е. П. ми е споделяла, че детето се прибира от София и
понякога казва такива неща, които за възрастта му ми е малко странно.
Например, баща му е казвал „Докога ще те вози майка ти в тази кола? Вашата
кола е кашон“. При едно раждане секцио има разрез, аз също имам такъв
разрез и съм обяснила на моето дете. П. също е обяснила на детето, а то й е
казало „“Знаеш ли, че не си добра майка. Тате каза, че майките, които са
раждали по този начин не са добри майки“. Знам, че А. се е върнал и е
споделил на майка си, че баща му е поискал да намрази майка си, защото
майка му не го е пуснала в чужбина. Името на моето дете е А. П.. Виждала
съм Ф. в присъствието на детето. На предаване на детето от майката на Ф.
съм присъствала няколко пъти, неволно, защото живеем наблизо. Виждала
съм П. и А. да излизат навън, бащата ги чака пред колата. Когато изпраща
детето тя обяснява на бащата нещо, когато предава багажа. Искам да поясня,
че говорим за период преди две години, когато А. беше малък, тогава съм
12
чувала от други майки, че когато бащата е взимал детето, то е плачело и
буйствало и не е искало да влезе в колата. Затова тогава предаването на
детето беше толкова трудно. Сега вече не е така – детето вече все пак
порасна. Бащата е присъствал в детската градина на детето при правенето на
сурвачките и на деня на бащата през 2021 г. За въпросния случай, когато баща
му е закъснял знам, че все пак е дошъл. Не знам роднините на П. да са били
Ф. и майка му. П. не ми е споделяла за такива инциденти. Не знам Ф. да е
взимал детето против волята на майката. Имало е моменти детето когато е
било с много висока температура и тя е отказвала на бащата да го вземе.
Имало е и моменти, когато пак е бил болен, но не тежко и го е давала на
бащата. После са се чували и той е казвал, че е добре и нищо му няма. Не съм
виждала майката да дава на бащата лекарства, когато детето е било болно. Тя
е споделяла с мен, че някой път дава детето на бащата болно и е давала
лекарства на бащата и му е казвала как да му ги дава да ги пие. Знам, че е
случвало да сменят седмиците на лични отношения. Не мога да кажа колко
често се е случвало. Последния път беше преди месец или два, Ф. имаше
ангажименти и П. каза, че седмиците ще се заменят. По принцип знам кога
детето е с баща си, защото то не е тук и не се виждаме. След това детето не е
било тук затова предполагам, че е било при баща си. Не знам колко време
преди пътуването през 2022 г. Ф. е уведомил П. за пътуването. Знам, че
паспорт на детето е изваден миналата година, но не знам по кое време. Знам,
че бащата не е поискал паспорта и документите, при все, че на следващия ден
трябва да тръгват. Знам, че е трябвало спешно да се направят тези документи
на следващата сутрин и да се изпратят. П. е изкарала паспорт на детето и е
трябвало да изкара пълномощно, но Ф. не е потвърдил, не го е поискал, не е
попитал дали е изкарала документите, затова тя не е изкарала пълномощно.
Той го е взел и не е попитал дали е приготвила документите. П. не ми е
казвала кога трябва да пътуват Ф. и детето. Нямам представа. Тя не ми е
уточнила. Спомена, че той е много бързал и искал на другия ден да приготвят
документите. Вечерта когато се е обадил и е попитал къде са документите и
трябвало спешно на следващата сутрин да ги приготвят и изпратят. Не знам
кога е трябвало да се осъществи това заминаване. Не съм познавала П., когато
е бил първия рожден ден на детето. Не знам дали е канила бащата на детето
на следващите рождени дни. Тази година П. не ми е споделяла да кани бащата
на рождения ден на детето. За предния рожден ден също. За по-предния
също. Кореспонденция между родителите П. не ми е показвала. Показвала ми
е клипче, което беше публикувано и в групата на детската градина за един ден
от празниците на бащите, които съответно детето е доста малка възраст на 4
години и тя беше възмутена, защото тя разбра къде са ходили и какво са
правили с баща си. Предполагам, че детето е било на 4 годишна възраст и е
качвано на парапланер или скок с парашут, защото са на много високо. А.
изглеждаше на клипчето доста стресирано. Това беше късометражно клипче,
на което правят нещо заедно. Бащата казва на клипчето „ето, качваме се на
парапланер“, правим това и това и детето изглеждаше много стресирано.
Моят син е ходил в Гърция. Моят син възприе пътуването като почивка. Все
още са на такава възраст, че те не се впечатляват от това. Може би е казал на
А. ходихме на почивка. Моето дете се чувстваше положително, защото беше с
близки хора.
13
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
О. С. С. – на 59 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, П. ми е дъщеря. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. С.: Живеем заедно с П. и детето. Напоследък отношенията
между Ф. и П., по повод на детето, бих казала, че са сведени до нула. Няма
диалог, поне вербален. Детето се взима и връща от бащата почти безмълвно,
като дъщеря ми получава информация за състоянието на детето, къде е
пребивавало, какво е правило от самото дете когато се завърне вкъщи. Когато
детето е при П. бащата винаги е имал свободата да се чуе с детето, когато не е
при него и разговорите им продължават доста време. Това става когато
бащата пожелае. Когато детето е при Ф., притеснението на дъщеря ми е, че
обратните контакти са много трудни за осъществяване, като оправданията са
различни. Обикновено, че няма интернет връзка, контакта е много труден и
дори когато се осъществява трае много кратко, защото вниманието на детето
се отклонява или с игри на телефона или е в неподходяща за разговор среда.
В някои от случаите, напоследък например, когато детето беше при другата
си баба, контакта беше много труден за осъществяване и впоследствие се
разбра от детето, че бабата няма телефона на майката, защото не я харесва.
Друг път бащата е казвал, че телефона го няма и не може да се обади на
майката. Сега детето е по-голямо, но определено контакта е ограничаван.
Още от началото когато се разделиха информация за детето няма когато
детето е при баща си. Информация се получава едва след като детето се
прибере в къщи. Аз също съм била свидетел на психическото и физическото
състояние на детето, травми. Това се разбира в късната вечер на неделята,
тогава се разбира за травми неразположения. Все още има следи от падане, за
които все още не се е получила информация къде е паднало. Имаше големи
белези, които дълго трябваше да зарастват. Тази травма беше миналата
година. Самото дете каза, че е паднал при тичане. Информациите, които идват
от устата на детето, което споделя и с мен въпреки, че с майка си е по-
отпуснато да сподели, но и с мен е споделяло „как така мама ме е откраднала
от тате?“. Внушения, че майката го отнела от бащата. То не може да си
измисли това. Неща, които са се случвали там, обяснения на бащата, че домът
на А. е в София, а не в Пазарджик и точно, поради причината, че майката е
отнела детето от истинският му дом. Детето сподели, според мен явно е било
доста травмиращо за него, тъй като дъщеря ми се стреми да му осигури
нормална среда и сън и във връзка със следобедния сън детето сподели, че е
било удряно от другата си баба в София, заради това, че не е искало да спи.
Вкъщи, такива методи не се прилагат точно, затова то го е запомнило.
Другата баба има отделен режим на виждане. Тази година за първи път го взе
при себе си, но и друг път са се виждали. Тя от доста време не е идвала. След
раздялата на двамата пожелах да поговорим относно раздялата, но тя отказа
всякакви коментари. Вкъщи съм я канила също отказа. Тя не ме е канила. Тя
веднъж дойде с Ф. да вземат детето, даже на него му казах „покани майка ти
да влезе, но тя не пожела“. Няма физическо насилие. Това беше един
провокиран скандал. Много срамна случка, която беше провокирана
умишлено. Знам, че Ф. изяви желание да изведе детето в чужбина. Ставаше
14
въпрос за миналото лято, тъй като има право да взима детето един месец и
това време се разделя на две. Искал е, аз не съм свидетел, да заведе детето в
Гърция, като е подчертал, че това е било детската му мечта и дъщеря ми не
беше много убедена за това основание на пътуването. Тя се съгласи, като
искаше да знае къде ще пребивават, за колко време, колко ще е престоя, но
такъв отговор - ясен и точен - не получи. Първо беше обяснение за някъде за
Гърция за Волос, после за Португалия евентуално. Едни много объркани
обяснения от страна на Ф.. В крайна сметка тя се съгласи и извади паспорт.
Ф. взе за лятото детето, за две седмици през юли, като пътуването трябваше
да се осъществи през следващото взимане, т.е. през септември. През това
време нямаше абсолютно никаква комуникация за точното пребиваване на
детето. Тя поиска точното пребиваване на детето, за да може да го запише в
декларацията. Остана Волос като дестинация. В деня, в който Ф. дойде да
вземе детето, на следващия ден трябвало да пътуват, при което той не
споменава, че те наистина ще пътуват. И в неделя следобед към 12 часа
вечерта той пише на дъщеря ми, че не намира пълномощното и документите в
багажа. Той не се е поинтересувал къде са документите, приготвени ли са.
Това е отговорност и на двамата – този, който ще пътува и този, който ще
издава документите. При приемането на детето, както всеки път, дори когато
тя има напътствия към баща, тези напътствия се приемат без коментар и без
дискусии относно здравословното състояние. В същия този случай дъщеря ми
много се притесни, защото беше обвинена в провалената екскурзия, като
беше готова още на другия ден да извади пълномощното и те да тръгнат
навреме, което беше направено. Ф. беше написал, че в 12 часа трябва да
тръгнат. Тя му написа, че в 9 часа пълномощното ще е готово и може да
тръгне и до 11 часа да му го занесе. Даже тя ме помоли да я придружа. Но Ф.
не пожела и прочетох мотива в исковата молба, че на нея не може да се има
доверие. Преди исковата молба разбрах, че мотива е, че майката отказва да
пусне детето в чужбина. Същия ден, когато той отказа тя да тръгне с колата
за София той й е казал, че не вярва, че тя ще успее да му занесе документа
навреме и компанията му не може да чака. Той поиска да му бъде изпратен
документа, защото няма да може да тръгне на същия ден. Имаше 2 часа и
едно закъснение от 5-10 минути, едва ли е аргумент за такива обвинения. Той
й каза да го изпрати по куриер, защото не е вярвал, че тя ще го занесе
навреме. От нейна страна тя направи всичко възможно. Тя беше готова да
тръгне да му го занесе, защото предупреди в работата, че ще закъснее. Имаше
разрешение писмено от работодателя за това. Знам, че тя изпрати документа
по куриер. Доколкото знам от П. Ф. го е получил по куриер. Нямам представа
дали пътуването се е осъществило – нямам информация за това. Оказа се,
когато детето се върна, че не са ходили. От детето знам, че не са ходили. Тази
година Ф. отново пожела да изведе детето в чужбина и дъщеря ми беше
готова да го пусне. След миналогодишната случка дъщеря ми реши да оправи
ситуацията и да даде пълномощно на детето. Междувременно се случиха
неща, които тя научава от детето. След като се разбра, че на определена дата
ще тръгват за Гърция, за да се пише датата в пълномощното, може би на
следващия ден е било, дъщеря ми разбра от детето, че е било кръстено. То
каза „имам кръстничка“, дъщеря ми попита „как така?“, „ами, да, имам
кръстница“, дори име е споменал и дъщеря ми се обажда на Ф. да го пита как
така се е случило това без нейно присъствие и без нейно знание. При което
15
получава много лежерен отговор, че нищо особено не се било случило,
просто едно кръщение. Това е факт, който показва абсолютно неглижиране и
непризнаване на другия родител като такъв. П. го преживя много тежко.
Имало е нападки през годините към майката и винаги е имала за цел да
осигури душевен комфорт на детето, но тук детето е настройвано срещу
майка си. На пътуването това повлия по начин, по който, през годините липса
на доверие към Ф. няма комуникация, окончателно се подкопа доверието.
Имаше един разговор, доколкото знам, писмен между нея и него относно това
събитие в миналото и след което тя казва „в този случай няма как да оставя
детето на твоята отговорност извън пределите на България“. След завеждане
на делото, от детето разбрах, че е било настройвано от баща си, че трябва да
намрази майка си, че не е могъл да отиде на екскурзия. Разбрах от детето кой
го е казал това, то каза „тате каза“. Мотивите на дъщеря ми за пътуването са
свързани точно с тези взаимоотношения между двамата и те са много важни
за това решение. Сам по себе си факта, че кръщенето е извършено преди
време, но факт е, че Ф. цели да отчужди детето от майката. Това са мои
разсъждения.
АДВ. П.: Моля въпросът ми да бъде записан в протокола - Защо детето
четири години след като е кръстено, точно преди пътуването за първи път е
споделило, че е било кръстено?
Съдът намира въпроса за недопустим, доколкото отговорът му
предполага предположение на страна на свидетеля, а не факти, които той е
възприел, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА на свидетеля да бъде зададен въпросът на
пълномощника на ищеца.
СВИД. С.: До преди тази случка детето не е казвало, че е кръщавано.
Паспортът на детето е издаден миналата година юли или август, преди
пътуването. При мен детето е научено да спи следобед. Не винаги човек може
да накара едно дете да спи. Когато дълго време се върти е нормално да се
остави да не спи. Вкъщи такива методи не се прилагат. Самото дете сподели
два пъти пред мен, че баба му го е удряла, защото не иска да спи. Пътувам два
пъти в годината до Германия, по два месеца. Това, което знам за отношенията
между страните ги знам от П.. Тя ми споделя. Не е вярно, че моето семейство
тръгна да бие Ф.. В разговор, в който П. уведомява Ф. за състоянието на
детето, той никога не е потърсил информация относно състоянието на детето.
Тя му е звъняла преди виждане и го е уведомявала за здравословното
състояние на детето, че е болно, че е било на лекар и че трябва да има
лечение. Предоставяла му е лекарства. Аз лично съм предавала детето на Ф. с
багаж и лекарства.
АДВ П.: Държа въпросът ми да бъде записан в протокола - Присъствала
ли сте заедно с другата свидетелка при предаването на детето?
СВИД. С.: Да.
Съдът намира въпроса на адв. П. за неточно зададен, тъй като не е
уточнил коя от трите разпитани до момента свидетелки има предвид, поради
което
16
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА задаването на този въпрос на свидетеля С..
СВИД. С.: Когато предавам детето се е случвало да присъстват и други
лица. Това е било преди доста време, не в последните години. Присъствали са
познати на Ф. и майка му също. Не е имало други присъстващи когато аз
лично съм предавала детето. Когато аз съм предавала детето съм обяснявала
на Ф. каквото е било нужно. Това е било само когато е било необходимо.
Когато предаваме детето, то се извежда, в последните години само от дъщеря
ми, тя отваря вратата и излиза. В това време Ф. е срещу входната врата, тя
излиза подава му чантата с багажа, за да може да я сложи в колата. Детето е
до нея, по-рано беше в ръцете й, сега е до не. Ф. прегръща детето. Между
двамата родители няма никакъв контакт. Дъщеря ми предупреди
работодателя си, че ще пътува в София, може би сутринта в 8.00 - 8.30 ч.
когато търсеше нотариус. Тогава аз си бях в къщи. Аз бях готова да тръгна с
нея. Тя поиска моето присъствие да отидем до София възможно най-бързо.
АДВ. П.: Моля да зададем въпрос на ответницата по реда на чл. 176 от
ГПК, а именно: Бащата осигурявал ли е възможност на майката да се чува с
детето през два, три дни?
Съдът намира искането на пълномощника на ищеца за основателно,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА по реда на чл. 176 от ГПК ответницата да отговори на
поставения от пълномощника на ищеца въпрос.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/ по реда на чл. 176 от ГПК: Образно казано
бащата е осигурявал да се чуя с детето, но как се е случвало? Или връзка е
много слаба и не се вижда или детето е на фризьор или е на телевизора. Аз
осъществявам свободна среда да си говорят минимум един час, максимум два
часа. Това го няма в съдебното решение. Ф. може да си провери във Вайбър,
на който той държи, за да има доказателства в съда, там може да се види
колко пъти искам нормална връзка с детето, когато то не е с мен и аз искам за
10-15 минути да го чуя. Връзката е в абсолютна невъзможност да се случи.
Говоря с детето 3-4 минути. При последните 2-3 молби да ми бъде осигурен
нормален достъп, както аз осигурявам, чак тогава ми се осигури.
АДВ. Х.: Представям доказателство - сигнал, който е входиран на
07.12.2023 г. Това е ново доказателство по смисъла на ГПК и касае отношения
между бащата и детето, които рефлектират и върху майката и са определи
като риск за родителско отчуждение. Тепърва ще се развиват отношенията в
тази насока пред ДСП.
АДВ. П.: Настоящият сигнал е изготвен на 29.11.2023 г. и регистриран
на 07-ми декември и не можем да знаем дали става въпрос за едно и също
нещо, това е първото нещо. Второ, както каза свидетелката - майка на
ответницата, доколко е вярно е съвсем друг въпрос, детето било заплашвано
да бъде отчуждавано след настоящото производство. Така, че дали е вярно, че
е в риск от отчуждаване или това е било започнало да бъде отчуждавано е
налице съществени противоречия между действията на ответницата и
свидетелските показания. Факт е, че този сигнал е само твърдение на
17
ответницата. Без да съм го чел, това освен да съдържа очернящото поведение
на г-жа С., каквото виждаме в цялото производство и в предходното дело,
съобразно влязлото в сила съдебно решение на Окръжен съд, не съдържа
данни на констатации, това което се твърди. Това е волеизявление, което е
регистрирано. Оттам насетне няма нищо установено от органа на закрила. А,
те твърдят отчуждаване от началото на производството. Това е недобра
правна подготовка на г-жа С. кога да създава писмени доказателства и кога се
опитва да ги представя на съда. Това което, тя твърди, тя се опитва да създава
писмени доказателства в последния момент. Ако беше депозирано по-рано
щяхме да изследваме това чрез социалните. Ако беше представено
своевременно щяхме да вземем адекватно становище. Моля да не бъде
приемано като доказателство.
Съдът намира, че не съществува никаква пречка да бъде прието като
писмено доказателство днес представения сигнал от ответницата, а
съдържането на същия ще бъде ценено по съществото на спора, с оглед
всички събрани по делото доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото сигнал, подаден от ответницата,
до ДСП – Пазарджик.
АДВ. П.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото.
АДВ. Х.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. П.: Уважаеми госпожо Председател, моля да ми дадете за срок за
представяне на писмени бележки. На първо място, в самия отговор на
исковата молба ответницата признава, че е отказала да предостави съгласие за
пътуване по конкретно описаните от нас искания, като мотивите й за тези
откази по никакъв начин не кореспондират със съдебната практика и за
ограничаване правото на едно дете да пътува. Дали и кога детето и било
кръстено изобщо няма никакво значение към възможността за пътуване в
страна, която не е рискова, не в състояние на военен конфликт или другите,
описани в практиката на ВКС, ограничения, които да ограничат правото за
свободно придвижване. Другия аргумент за трайна уседналост на ищеца
остана недоказан и оспорен. Напротив, той е трайно на територията на
България и както се събраха доказателства, включително и от свидетелски
показания на ответницата е имал възможност да напусне страната с детето,
ако е искал да злоупотреби, но не го е сторил. Доверителят ми е поискал
разрешение за пътуване достатъчно, коректно по отношение на държавата и е
посочил местонахождение. Неправилно и неистинно е твърдението на
свидетелката на ответницата, че той не й е посочил конкретно място където
ще престоява. Това не е и необходимо. А, в кореспонденцията, която не бе
оспорена на ответната страна и която съда прие, там се вижда, че детайлите
на пътуването са достатъчно ясно предоставени на ответницата. Доказа се и
достатъчно ясно, макар и при съществени противоречия между свидетелите
18
на ответницата кога е издаден паспорта на детето и той е издаден
непосредствено след преговорите и обвиняването й за желание за пътуване.
Докато свидетелката - майка на ответницата предостави съвсем друга и
различна информация относно договарянето. Дали е забравила или само е
декларирала привидно съгласие за пътуването през 2022 г. може лесно да се
направи извод от свидетелските показания. Няма как да забравиш да сложиш
документа в багажа на детето, за което толкова много се притесняваш, защото
периода на пътуване е бил ясен. При положение, че го предоставяш съобразно
решението на Окръжен съд - Пазарджик от 2021 г., където режима е ясно
описан. Тоест тези периоди са били ясни. моля да ми дадете по-дълъг срок за
представяне на писмени бележки. Претендираме разноски. Моля да уважите
предявения иск. Представям списък на разноските.
АДВ. Х.: Уважаема госпожо Председател, ще представя писмена
защита, в указан от Вас срок. Моля да отхвърлите предявената претенция,
както и да присъдите направените разноски по делото по списъка по ГПК,
който Ви представям. Правя изрично възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй
като претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни.
Въпреки твърденията на колегата, затова че съдебната практика на ВКС е
била в унисон с направеното искане в петитума на исковата молба считам, че
не е така, защото след уточненията на петитума, които изключиха от неговия
обсег бащата на ищеца, видът в който петитума остана съдържа ограничения
само по времеви признак, т.е. времето, в което детето е при бащата, но не и по
пространствен признак, защото претенцията е детето да пътува и пребивава
неограничено на територията на ЕС, Турция и други страни. Смятам, че
такова искане е недопустимо в този му вид. На фона на събраните
доказателства считам, че исковата молба следва да бъде приета за
неоснователна, причините, които ще бъдат изведени от събраните по делото
доказателства, ще коментирам в писмената защита.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ на страните двуседмичен срок за представяне на
писмени защити и обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок от
днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:47
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
19