№ 22106
гр. С., 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110142161 по описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 233014/16.07.2024г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 325010/14.10.2024г. на СРС, и Молба, вх. № 379840/25.11.2024г. на
СРС, депозирана от Е. Д. Г. срещу „**************“ АД. С Определение от 26.11.2024г. по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявения иск досежно периода, за
който се отнасят процесните суми.
Ищецът Е. Д. Г. чрез адв. П. Х. – АК-С., е предявил срещу ответника
„**************“ АД иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7815,92 лева,
представляваща начислени задължения по кл. № ************ за водоснабден имот на
адрес: град С., ж.к. „***********“, бл. 102, вх. В, ет. 4, ап. 51, за периода 05.01.2016г.-
03.01.2024г. Ищецът твърди, че ответникът многократно депозира срещу него заявления за
издаване на заповед за изпълнение, но, след подадени възражения, никога не предявява
установителни искове, поради което заповедите за изпълнение биват обезсилени без
въпросът относно дължимостта на сумите да бъде решен с влязъл в сила съдебен акт.
Твърди, че за периода 05.01.2016г.-03.01.2024г. ответникът претендира за доставени ВиК
услуги до горепосочения имот сумата от 7815,92 лева при положение, че ищецът не бил
нито собственик, нито ползвател на апартамента и нямал нищо общо с него. Следователно
между страните липсвало облигационно отношение за доставка на ВиК услуги. При
условията на евентуалност претендира, че задълженията са погасени по давност. В
насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява, като се
представлява от адв. Х., който поддържа предявения иск, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**************“ АД чрез юрк. А.П. е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 300510/25.09.2024г. на СРС, с който признава, че
предявеният иск е допустим, но го оспорва като неоснователен. Твърди, че задължение в
размер на 1342,09 лева, което било част от задълженията в общ размер от 16456,98 лева,
1
предмет на изп.д. № 2247/2016г. на ЧСИ № *** – С.Х., е непогасено и дължимо. Останалата
сума от 15114,89 лева вече била събрана принудително по изпълнителното дело.
Аргументира се позиция, че липсват задължения, които да са погасени по давност, а за тези,
за които била издадена заповед за изпълнение, се прилагала петгодишна давност, която не е
изтекла. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището на ответника в отговора ú, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Наличието на ч.гр.д. № 54335/2024г. на СРС /служебно установено от съда/ не съставлява
пречка пред допустимостта на настоящото производство, ако и да касае подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „**************“ АД срещу Е. Д. Г. за
заплащане на начислени суми за доставени ВиК услуги до процесния имот за периода
05.11.2020г.-27.12.2023г., доколкото заявлението е подадено на 09.09.2024г., т.е. след като
ответното дружество е получило исковата молба по настоящото дело /29.08.2024г./.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за ответника. Същият следва
пълно и главно да установи, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват и са дължими и изискуеми. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС получаването на водоснабдително-
канализационните услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора на същите и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и
на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на
задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на достъп до
водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти, редът за откриване, промяна или
закриване на партида, включително и служебно от оператора. Общите условия
задължително се публикуват от операторите на електронната им страница и най-малко в
един централен и един местен ежедневник и се осигурява достъп до тях. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния
оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от
потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени
споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на
заявлението от оператора остават в сила общите условия (чл. 8, ал. 2, 3 и 4 НУРПППВКС).
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ ЗРВКУ, потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1-3 НУРПППВКС
потребители на ВиК услуга са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
2
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост, както и собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Ответникът не е ангажирал писмени доказателства относно притежавано от ищеца
вещно право на ползване или право на собственост върху водоснабдения имот. Само това е
достатъчно за уважаване на предявения иск, доколкото наличието на облигационно
отношение е първата и основна предпоставка за дължимост на процесните суми. При липса
на облигационно отношение обсъждането на останалите доводи защо те не се дължат е
безпредметно.
Следва да се има предвид, че процесната сума от 7815,92 лева, дължима за периода
05.01.2016г.-03.01.2024г., не е предмет на ч.гр.д. № 3912/2016г. на СРС, където е издадена
заповед за изпълнение срещу ищеца и в полза на ответника за сумата от 6031,48 лева,
представляваща главница за потребена в имот – апартамент в град С., ж.к. „***********“,
бл. 102, вх. В, ет. 4, ап. 51, кл. № **********, вода през периода 05.01.2008г.-01.01.2016г.,
заедно с лихва за забава в размер на 2395,11 лева. Съответно издаденият въз основа на тази
заповед изпълнителен лист от 03.06.2016г. е послужил за образуване на изп.д. №
2016***0402247 на ЧСИ № *** – С.Х.. По същото няма доказателства за присъединени за
събиране вземания по други изпълнителни основания.
Затова и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. С оглед изхода от делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока.
Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на
1417,28 лева Заплатеният адвокатски хонорар от 1100,00 лева, с оглед естеството на делото
и неговата степен на фактическа, правна и процесуална сложност, защитаван интерес и
необходим интензитет на професионално усилие, не може да бъде преценен като
прекомерен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е. Д. Г., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в град С., не дължи на „**************“ АД,
ЕИК *********, със седалище в град С., сумата от 7815,92 лева, представляваща начислени
задължения по кл. № ************ за водоснабден имот на адрес: град С., ж.к.
„***********“, бл. 102, вх. В, ет. 4, ап. 51, за периода 05.01.2016г.-03.01.2024г.
ОСЪЖДА „**************“ АД, ЕИК *********, със седалище в град С., да
заплати на Е. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град С., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1417,28 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,
3
поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4