Определение по дело №230/2016 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 656
Дата: 8 юни 2018 г.
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20165500900230
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 септември 2016 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                  /    08.06           2018 година                         град Стара Загора

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД               ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 09.05.                                                                                          2018 година                                                

В открито заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА ТАНЕВА

 

СЕКРЕТАР:

като разгледа докладваното от съдията   ТАНЕВА

ТЪРГОВСКО ДЕЛО №  230 по описа за 2016 година

за да се произнесе, съобрази:

 

         Производството е по чл. 692, ал. 2 и 4 от ТЗ с предмет на разглеждане възражение, подадено срещу списък на неприети от синдика вземания на кредиторите на „Д.Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК ***, предявени в срока по чл. 688 ТЗ, изготвен на 26.03.2018г. и обявен в Търговския регистър на 02.04.2018г.

Постъпило е възражение вх. № 4820/11.04.2018г. от “Ю.Б.” АД – гр. С., с което кредиторът прави искане вземанията му да бъдат включени в изготвения от синдика списък с приети вземания.

Посочва, че синдикът не е приел вземане на банката за такси в размер на:

        17 439,07 лв., начислени по Договор за кредит продукт „Бизнес револвираща линия- плюс“ № BL 10366/ Д0196 от 28.06.2007г,;

        3886,00 лв. - такси по Договор за кредит продукт „Бизнес револвираща линия- плюс“ №BL 10366/ Д0196 от 28.06.2007г.;

        1702,22 лв. - такси по Договор за банков кредит продукт „Б.О.“ № BL 39345 от 07.03.2012г.

Кредиторът посочва, че мотивите на синдика за включване на вземането на Ю.Б. АД в списъка с неприети вземания са, че към молбата за предявяване не били налице документи, които да установяват възникване и съществуване на вземане в претендирания размер.

Твърди, че към молбата - предявяване с вх. 1377 от 29.01.2018г. са приложени и двата договора за банков кредит, ведно със сключените към тях анекси.

Изложени са съображения, че съгласно чл. 9 от Договор за кредит продукт „Бизнес револвираща линия- плюс“ №BL 10366/ Д0196 от 28.06.2007г. кредитополучателят отговаря за разноските по организиране и провеждане на принудителното изпълнение по кредита. В случая претенцираните вземания за такси по Договор за кредит продукт „ Бизнес револвираща линия- плюс“ №BL 10366/ ДО 196 от 28.06.2007г. са именно за организиране и провеждане на изпълнението, както следва: - адвокатско възнаграждение и държавна такса за заповедното производство по частно гражданско дело № 913/2016г. по описа на Районен съд К., както и съдебно- деловодни разноски за водене на изпълнително дело № 372/2016г. по описа на ЧСИ И.Б..

Кредиторът твърди също така, че към молбата- предявяване е приложен изпълнителен лист от 25.05.2016г. по частно гражданско дело № 913/2016г. по описа на РАЙОНЕН СЪД К., в което съдът е присъдил на „Ю.Б.“ АД разноски за държавна такса в размер на 4 400,06 лв. и адвокатско възнаграждение - 4596,05 лв.

Към същата молба била приложена и молбата за образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ И.Б., в която са вписани разноските за изпълнителното производство, платени авансово.

Подалият възражение кредитор твърди, че въпреки всички писмени книжа, приложени по делото с молбата- предявяване вземанията за такси по Договор за кредит продукт „Бизнес револвираща линия- плюс“ №BL 10366/ ДО 196 от 28.06.2007г. не са приети от синдика, въпреки че вземането за главница и договорни лихви са приети от синдика въз основа на същите книжа. В този смисъл и ако е счетено, че вземане за главница и договорни лихви действително съществува в претендирания размер, то на основание чл. 182 изр. 2 ГПК приложеното към молбата извлечение е доказателство за съществуването на така заявеното вземане.

Изложени са съображения, че по силата на чл. 11 от Договор за банков кредит продукт „Б.О.“ №BL 39345 от 07.03.2012г. кредитополучателят се задължава да поеме разноските по организиране и провеждане на принудителното изпълнение.

Твърди, че в случая претендираните такси в размер на 1702,22 лв. са сторените от „Ю.Б.“ АД  разноски по провеждане на заповедното производство, по което има издадени и изпълнителен лист и заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 899/2016г. по описа на Районен съд - К.. Кредиторът твърди, че изипълнителният лист е приложен и към молбата за предявяване на вземането, като именно въз основа на същите документи синдикът е признал и приел и вземането за главница и договорни лихви по банковата сделка.

Направено е искане на основание чл. 692, ал.4 ТЗ съдът да постанови определение, с което да бъдат включени в списъците на синдика по чл. 689 ТЗ - на приетите вземания, вземанията на „Ю.Б.“ АД, както следва:

        17 439,07 /седемнадесет хиляди четиристотин тридесет и девет лева и седем стотинки/ лв., начислени по Договор за кредит продукт „Бизнес револвираща линия- плюс“ №BL 10366/ Д0196 от 28.06.2007г.;

        3886,00 /три хиляди осемстотин осемдесет и шест лева/лв. такси по Договор за кредит продукт - ,,Бизнес револвираща линия- плюс“ №BL 10366/ Д0196 от 28.06.2007г.;

        1702,22 /хиляда седемстотин и два лева и двадесет и две стотинки/ лв. - такси по Договор за банков кредит продукт „Б.О.“ № BL 39345 от 07.03.2012г.

 

Служебният синдик на “Д.Г.” ЕООД /в несъстоятелност/ - Е.Н.П. е депозирала становище във връзка с постъпилото възражение, като счита същото за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Излага съображения, че приложените към молбата за предявяване договори за кредит предоставят възможност кредитодателят да начислява такси при наличието на изрично предвидени предпоставки, но начисляването на такси не се установява от документите, приложени към молбата за предявяване, нито от представените с възражението. Посочва, че не е налице идентичност между таксите, начислявани от банката и произтичащи от сключени договори за кредит и различните разноски, направени от банката за принудителното събиране на непогасен в срок банков кредит. Предявеният размер не отговаря на аритметичния сбор на присъдените разноски (според представените документи), както и не съответства на сбора на сумите, за които с възражението се представят платежни нареждания. Посочва, също така, че нито към молбата за предявяване, нито към настоящото възражение не е представено удостоверение, издадено от частния съдебен изпълнител, по чийто опис е образувано изпълнителното производство, което да установи действителния размер на направените и непогасени разноски, свързани с образуването и провеждането на изпълнителното дело.

 

         Съдът,    като   взе   предвид   направените оплаквания във възражението, депозирано от „Ю.Б.“ АД, представените с него писмени доказателства и становището на синдика намира за установено следното:

         В молбата за предявяване „Ю.Б.“ АД претендира приемането на вземания за такси, произтичащи от Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № Д0196/28.06.2007 година, Договор за банков кредит, продукт „Б.О.“ № BL39345 от 07.03.2012 година и приложените към тях анекси. В молбата за предявяване на вземания „Ю.Б.“ АД се позовава на извлечения от счетоводни книги към 14.01.2018 година, където неприетите вземания също са посочени като „такси“.

От приложените договори за кредит е видно, че същите предоставят възможност кредитодателят да начислява такси при наличието на изрично предвидени предпоставки (чл. 5 например от Договора за банков кредит № Д0196/28.06.2007 г. или чл. 7 от Договора за банков кредит № BL39345 от 07.03.2012 г.), но начисляването на такси не се установява от документите, приложени към молбата за предявяване, нито от представените с възражението. Видно от самите договори за кредит, налице е разлика между такси и разноски, като и двете могат да възникнат на различно основание. В тази връзка съдът   споделя становището на синдика, че предявени по този начин, вземанията на „Ю.Б.“ АД не следва да бъдат приемани.

Във възражението, депозирано от „Ю.Б.“ АД, кредиторът  сменя основанието на което е предявил неприетите от синдика вземания, като се твърди, че неприетите вземания представляват дължими разноски, направени за организиране и провеждане на принудителното изпълнение по кредита, т.е. адвокатско възнаграждение, държавна такса за образувани заповедни производства и разноски за водене на изпълнително дело № 372/2016 година по описа на ЧСИ И.Б.. Не е налице идентичност между таксите, начислявани от банката и произтичащи от сключени договори за кредит и различните разноски, направени от банката за принудителното събиране на непогасен в срок банков кредит.

При разглеждане на молбата за предявяване синдикът е обвързан със заявените в нея от молителя основания на предявените вземания. Синдикът приема предявените вземания така, както са заявени от молителя и с оглед представените писмени доказателства, които трябва да установяват съществуването, основанието и размера на предявените за приемане вземания. „Ю.Б.“ АД не са предявили с подадената от тях молба вземания, представляващи съдебни разноски или такива, направени в образуваното изпълнително производство.

Отделно от въвеждането на непредявено в срок основание, предявения размер не отговаря на аритметичния сбор на присъдените разноски (според представените документи), както и не съответства на сбора на сумите, за които с възражението се представят платежни нареждания. Нито към молбата за предявяване, нито към депозираното възражение не е представено удостоверение, издадено от частния съдебен изпълнител, по чийто опис е образувано изпълнителното производство, което да установи действителния размер на направените и непогасени разноски, свързани с образуването и провеждането на изпълнителното дело.

         Поради всичко изложено съдът намира, че следва да остави без уважение възражение вх. № 4820/11.04.2018г., депозирано от “Ю.Б.” АД – гр. С., против изготвения от синдика списък с неприети вземания.

На основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ съдът следва да одобри списък на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ.

 

         На основание чл. 674, ал. 2 от ТЗ следва да бъде насрочено събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ

         Водим от изложеното и на осн. чл. 692, ал. 4 ТЗ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 4820/11.04.2018г., депозирано от “Ю.Б.” АД – гр. С., срещу списък на неприети от синдика вземания на кредиторите на „Д.Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК ***, предявени в срока по чл. 688 ТЗ.

 

ОДОБРЯВА списък на приети  и неприети от синдика вземания на кредиторите на „Д.Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК ***, предявени в срока по чл. 688 ТЗ, изготвен на 26.03.2018г. и обявен в Търговския регистър на 02.04.2018г.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се обяви в Търговския регистър.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: