№ 6345
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100512777 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 10020/28.05.2024 г., постановено по гр.д. № 3610/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 76 с-в, съдът е уважил частично предявените от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД като е осъдил:
С. Н. Ц. да заплати сумата от 2 453.73 лв. – главница за доставена в периода от
м.12.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен № ********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 413.31 лв. обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от
м.12.2019 г. до 14.12.2022 г., сумата от 33.80 лв., представляваща главница за предоставена
услуга дялово разпределение за периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г. и 7.47 лв. – лихва за
забава за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г., както и разноски по делото в размер на
сумата от 548.09 лв., като са отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер и
за периода от м.05.2019 г. до м.12.2019 г., като неоснователни;
В. С. Ц. да заплати сумата от 613.43 лв. – главница за доставена в периода от
м.12.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен № ********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 103.33 лв. обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от
1
м.12.2019 г. до 14.12.2022 г., сумата от 8.46 лв., представляваща главница за предоставена
услуга дялово разпределение за периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г. и 1.87 лв. – лихва за
забава за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г., както и разноски по делото в размер на
сумата от 137.02 лв., като са отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер и
за периода от м.05.2019 г. до м.12.2019 г., като неоснователни;
Ц. С. Ц. да заплати 613.43 лв. – главница за доставена в периода от м.12.2019 г. до
м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен № ********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 103.33 лв.
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от м.12.2019 г. до 14.12.2022
г., сумата от 8.46 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение
за периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г. и 1.87 лв. – лихва за забава за периода от 31.01.2020
г. до 14.12.2022 г., както и разноски по делото в размер на сумата от 137.02 лв.,като са
отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер и за периода от м.05.2019 г. до
м.12.2019 г., като неоснователни;
„Топлофикация София“ ЕАД е осъдено на основание чл.38, ал.2 ЗАдв да плати
разноски на адв. Б. в размер на 223.48 лв., съответно на адв. Д. и адв. И. от по 125.58 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната ищеца –
„ДАЛСИЯ” ООД /с предишна фирма „БРУНАТА“ ООД/.
Срещу така постановения съдебен акт са подадени въззивни жалби, както следва:
От С. Ц. чрез адв. С., с която се обжалва решението в частта, в която е признато за
установено, че същата дължи сумата от 413.31лв. мораторна лихва върху главницата за цена
за топлинна енергия от м.12.2019г. до 14.12.2019г., както и за сумата от 7.47лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2020г. до 14.12.2022г., с
твърдения, че в тази част решението е неправилно. Изложени са конкретни съображения, че
неправилно е приел, че се дължи сумата за мораторна лихва при положение, че въззивникът
не бил титуляр на процесната партида, така и не получавал фактури, а с оглед приложимите
ОУ, не било приложима разпоредбата на чл.33, ал.4 ОУ и с оглед чл.84, ал.2 ЗЗД следвало,
че изпадането в забава било след покана, каквато не била доказана. Така и доколкото нямало
уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение,
съответно не било доказано изпадане в забава чрез покана, необходима с оглед чл.84, ал.2
ЗЗД. Претендира разноски в размер на д.т. от 25лв. и такива по чл.38 ЗАдв. в полза на адв.
С..
От Ц. Ц. чрез адв. К., с която се обжалва решението в частта, в която е признато за
установено, че същата дължи сумата от 103.33лв. мораторна лихва върху главницата за цена
за топлинна енергия от м.12.2019г. до 14.12.2019г., както и за сумата от 1,87лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2020г. до 14.12.2022г., с
твърдения, че в тази част решението е неправилно. Изложените конкретни съображения са
идентични с тези по въззивната жалба на С. Ц.. Претендира разноски в размер на д.т. от
25лв. и такива по чл.38 ЗАдв. в полза на адв. К..
2
От В. Ц. чрез адв. Л., с която се обжалва решението в частта, в която е признато за
установено, че същият дължи сумата от 103.33лв. мораторна лихва върху главницата за цена
за топлинна енергия от м.12.2019г. до 14.12.2019г., както и за сумата от 1,87лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2020г. до 14.12.2022г., с
твърдения, че в тази част решението е неправилно. Изложените конкретни съображения са
идентични с цитираните по-горе въззивни жалби. Претендира разноски в размер на д.т. от
25лв. и такива по чл.38 ЗАдв. в полза на адв. Л..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия ищец – „Топлофикация София“ ЕАД, в който се оспорват като неоснователни.
В писмено становище оспорва молбите, прави възражение за прекомерност на
претендираните възнаграждения, както и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Конституираното трето лице – помагач не е подало отговор.
Решението е влязло в сила в необжалваните части, в които ответниците са осъдени да
платят главницата за доставена в периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия в
имот с абонатен № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.01.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от 33.80 лв., представляваща главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г. и в
частта, в която са отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер и за периода
от м.05.2019 г. до м.12.2019 г.
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са
наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд,
водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно
изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма,
2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в
обжалваната част на решението. Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
По отношение правилността на решението настоящият състав намира следното:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Наличието на главен дълг
е установено по делото (вкл. с оглед влязлото в сила решение в необжалваните части
касателно дължимата главница). Неоснователни са оплакванията на въззивниците в частта
относно присъдените мораторни лихви, доколкото с оглед приложимите ОУ /в сила от
2016г./ моментът на забавата в случая се определя съобразно чл. 33, ал. 2 от ОУ, съгласно
които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Ето защо за разглеждания период не е
3
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
Топлофикация София ЕАД, за да се поставят клиентите в забава. Издаването на общата
фактура не променя предвидения в ОУ от 2016 г. начин за определяне на падежа на
месечните задължения - 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията.
Общата фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане
на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от
клиента, респ. изваждане на сумите за връщане на клиента. Въз основа на общата фактура,
отчитаща резултата от изравнителната сметка, би могло да възникне ново вземане за ищеца
само в случай, че изравнителният резултат е сума за доплащане, какъвто не е налице в
случая видно от заключенията по ССчЕ и СТЕ.
Основателни са оплаквания касателно оспорванията, че неправилно е присъдена
мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение. Обезщетение за забава за
плащането на задължението за цена на услугата дялово разпределение за период преди
подаване на исковата молба не се дължи, тъй като не са представени доказателства за
отправена покана, каквато е необходима съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД. Поради това исковете
са неоснователни, съответно първоинстанционното решение следва да се отмени в тази част
и исковете да се отхвърлят, съответно в присъдената част от разноските.
По отговорността за разноски:
С право на такива разполагат двете страни. В полза на всеки въззивник следва да се
присъдят пропорционално по 0.44лв. за д.т. и по 7.11лв. в полза на всеки един от адвокатите
им (при определено възнаграждение в размер на 400лв., съразмерно уважената част от
въззивната жалба). В полза на въззиваемия се дължат разноски в общ размер на 98,22лв. за
юрк.възнаграждение, като С. дължи 65,48лв., а В. и Ц. – по 16,37лв. Съответно следва да се
отмени решението в частта на присъдените разноски в полза на ищеца спрямо С. за
разликата над 546.68лв. до присъдени 548.09в, а спрямо В. и Ц. – за разликата над 136,67лв.
до присъдените 137.02лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10020/28.05.2024 г., постановено по гр.д. № 3610/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 76 с-в, В ЧАСТИТЕ, в които С. Н. Ц., ЕГН **********, е
осъдена да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 7.47 лв.
– лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г., В. С. Ц., ЕГН **********, е
осъден да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 1.87 лв.
– лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г., Ц. С. Ц., ЕГН **********, е
осъдена да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 1.87 лв.
– лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г., както и в частта по присъдените
разноски, в които С. Н. Ц. е осъдена да „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД разликата над
4
546.68лв. до присъдени 548.09лв., В. С. Ц. е осъден да „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
разликата над 136,67лв. до присъдените 137.02лв., Ц. С. Ц. е осъдена да
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД разликата над 136,67лв. до присъдените 137.02лв., като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове по чл.86
ЗЗД за осъждане: С. Н. Ц., ЕГН **********, да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 7.47 лв. – лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до
14.12.2022г., В. С. Ц., ЕГН **********, да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК: *********, сумата от 1.87 лв. – лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до
14.12.2022 г., Ц. С. Ц., ЕГН **********, да плати „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, сумата от 1.87 лв. – лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10020/28.05.2024 г., постановено по гр.д. № 3610/2023
г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в, В ЧАСТИТЕ, в които С. Н. Ц., ЕГН
**********, е осъдена да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,
сумата 413.31 лв. обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от
м.12.2019 г. до 14.12.2022 г., В. С. Ц., ЕГН **********, е осъден да плати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от сумата 103.33 лв.
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от м.12.2019 г. до 14.12.2022
г., Ц. С. Ц., ЕГН **********, е осъдена да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК: *********, сумата от сумата 103.33 лв. обезщетение за забава в погасяване на главния
дълг за периода от м.12.2019 г. до 14.12.2022 г.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК С. Н. Ц., ЕГН **********, да
плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, разноски по делото в размер
на 65,48лв.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК В. С. Ц., ЕГН **********, да
плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, разноски по делото в размер
на 16,37лв.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК Ц. С. Ц., ЕГН **********, да
плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, разноски по делото в размер
на 16,37лв.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, да плати на С. Н. Ц., ЕГН **********, разноски по делото в размер
на 0.44лв
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, да плати на В. С. Ц., ЕГН **********, разноски по делото в размер
на 0.44лв
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, да плати на Ц. С. Ц., ЕГН **********, разноски по делото в размер
на 0.44лв
5
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, да плати на адв. В. Ф. С., ЕГН: **********, сумата от 7.11лв. разноски за адв.
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, да плати на адв. М. Л. Л., ЕГН: **********, сумата от 7.11лв. разноски за адв.
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, да плати на адв. Е. К. К., ЕГН: **********, сумата от 7.11лв. разноски за адв.
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „ДАЛСИЯ” ООД /с предишна фирма
„БРУНАТА“ ООД/. ато трето лице-помагач на страната на въззивамия „Топлофикация
София” ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6