Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1024
20.12.2019г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева -
Иванова
при секретаря Диана Динкова и в
присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково,
като разгледа докладваното от съдия
Чиркалева АНД (К) № 1058 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), гр. София, против Решение
№157 от 31.07.2019 г., постановено по АНД №194 по описа на Районен съд – Димитровград
за 2019 г.
В касационната жалба се твърди, че решението било
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че НП било правилно и законосъобразно,
тъй като било съобразено с изискванията на ЗАНН, съставено в писмена форма,
издадено от компетентен орган, съдържало всички необходими и задължителни
реквизити по чл.57 и чл.58, ал.1 от ЗАНН, описано било нарушението, посочени
били нарушените разпоредби и правилно извършеното деяние било подведено под
хипотезата на съответната наказваща правна норма, както и били спазени
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не били допуснати процесуални нарушения, които да
налагат отмяната му. Твърди се, че на 11.01.2019г. при извършена проверка на
язовир „000018“, находящ се в поземлен имот №000018, в землището на с. С.,
Община Димитровград, акт за публична общинска собственост №11/10.07.2001г.,
собственост на Община Димитровград, бил съставен констативен протокол
№08-01-9/11.01.2019г. Вследствие на проверката било установено, че има бетонен
блок в сечението на преливника, който поддържа моста над преливника и намалява
проводимостта на облекчителното съоръжение, т.е., че не е изпълнено от
собственика на язовир „000018“ задължителното предписание, дадено в Констативен
протокол №07-05-425/15.08.2018г. на ГД НЯСС, а именно: „да се премахне
стоманобетоновия блок от преливника и възстанови геометричното сечение на
същия, със срок за изпълнение 20.11.2018г.“. Възразява се срещу констатациите
на съда, че има несъответствие в АУАН и НП относно мястото на констатираното
нарушение. Язовирът бил идентифициран с акта за собственост, който бил приложен
към преписката. В него било посочено, че имотът бил с №18. И в АУАН бил посочен
„язовир ПИ „000018“. В действителност в АУАН било посочено село Странско, а в
НП град С., но това била техническа грешка, която не била съществена и да
налага отмяна на процесното НП. По безспорен и несъмнен начин
административнонаказващият орган установил наличие на всички законови
предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност на Община
Димитровград, за извършеното нарушение и наложил наказание, което било обявено
от закона за наказуемо. Както в АУАН, така и в НП се установявало, че всички
съществени елементи от състава на нормата, наличието на които сочело на
съставомерност на деянието, били описани
подробно и изчерпателно. С тези си действия и при пълно спазване на законовите
изисквания АНО доказал, че било налице извършено административно нарушение от
страна на наказаното лице и че бил осъществен процесния състав. Предвид
горното, по никакъв начин не било нарушено правото на защита на санкционираното
лице. Твърди се, че при издаване на НП административнонаказващият орган
преценил, че било установено по безспорен начин извършването на нарушението. По
безспорен и несъмнен начин АНО установил и наличието на всички законови
предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
Община Димитровград, като наложил едно справедливо наказание с оглед тежестта
на нарушението. Това налагало решението на първоинстанционния съд да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно и да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно отмененото с него наказателно постановление. Навеждат се
доводи, че съдът построил своя извод, който бил неправилен и необоснован,
защото решаващият състав твърде едностранчиво и избирателно преценил събраните
по делото доказателства. При вземане на решението въззивната инстанция не
основала вътрешното си убеждение върху обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото, с което допуснала и нарушение на чл.14, ал.1
от НПК. Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на Наказателно
постановление №НЯСС-94/11.04.2019г., издадено от Зам. Председателя на ДАМТН. Моли
се да бъде взето предвид и становището, изразено пред районния съд, което се
поддържало изцяло.
Ответникът, Община Димитровград, редовно призован,
не изпраща представител. Не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита касационната жалба за основателна. Предлага да бъде отменено решението на
Районен съд – Димитровград и да бъде потвърдено наказателното постановление.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С
проверяваното Решение №157/31.07.2019г., постановено по АНД №194/2019г.,
Районен съд – Димитровград отменил Наказателно постановление
№НЯСС-94/11.04.2019г. на Заместник – Председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на Община Димитровград, на
основание чл.83 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за
неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите.
За да
постанови решението си, районният съд приел, че в издаденото наказателно
постановление е допуснато съществено процесуално нарушение. Посочил, че в
случая е налице несъответствие на правилно установената фактическа обстановка в
АУАН с тази, описана в обжалваното наказателно постановление и то в един от
основните елементи – а именно мястото на констатираното нарушение. Така в
представената документация и в АУАН било описано, че язовир „000018“ е находящ
се в поземлен имот №69691.0.18 в землището на с. С.. В наказателното
постановление обаче за пръв път било описано, че обектът на нарушението –
язовир „000018“, се намира в поземлен имот
№000018, в землището на гр. С.. Доколкото липсвали каквито и да било
данни за това дали може да се приеме, че описаният по различен начин язовир е
един и същ, то било налице съществено
разминаване в описанието на мястото на извършване на нарушението. При
наличие на несъответствие в един от
основните елементи на извършено нарушение – а именно, самото място на
извършване, било налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като за първи път с
наказателното постановление едва се изменяло мястото на нарушението.
Касационната
инстанция намира, че пред районния съд са събрани всички необходими
доказателства за изясняване на фактическата обстановка по делото, обсъдени са
същите, но крайният извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление не
се споделя от настоящия състав.
Предвид
санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административно-наказващия орган е да проведе стриктно установената процедура
по констатиране на едно административно нарушение и неговото наказване, чрез
издаването на крайния акт в това производство - наказателното постановление. С
оглед конкретния случай на обективирано описание на нарушението в процесното
наказателно постановление, правилно районният съд, извършвайки задължителната
първоначална проверка за спазване на производствените правила, установени в
ЗАНН досежно реда за издаване на едно наказателно постановление, обсъжда първо
акта от формална (процесуалноправна) страна. Приетото обаче от него за
„допуснато съществено нарушение“ касационната инстанция не възприема за
нарушение от категорията на съществените такива, които поради това се явяват и
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Съществено
според практиката е това нарушение, което ограничава възможността засегнатото
лице да се защити, т.е. води до нарушаване на правото на защита на наказаното
лице.
В случая,
при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП съдържат всички
необходими реквизити, визирани в чл.42, респ. в чл.57 от ЗАНН. Ясно е посочена
датата на извършване на нарушението, в какво се изразява то, нарушените
разпоредби и обстоятелствата по извършване на деянието. Мястото на извършване
на административното нарушение също е ясно посочено в АУАН и НП и същото е в
землището с.С., общ.Димитровград, където в поземлен имот №…. се намира и процесния
язовир ……, по отношение на който от страна на Община Димитровград не са били
извършени необходимите действия, указани с предписание на контролните органи на
ДАМТН. Няма неяснота и по отношение на имота, в който се намира язовира, тъй
като в АУАН и НП изрично се сочи, че той е в поземлен имот „000018“. Фактът, че
в АУАН е изписан имот №69691.0.18 не води до неяснота у нарушителя за
местоположението на обекта, стопанисван от него, защото е отразено, че ПИ
„000018“ се намира в имот №69691.0.18. Не представлява съществено нарушение и
посочването в НП на землището, в което се намира язовира. Не следва да се
подлага на съмнение обстоятелството, че в случая при описание на мястото на
нарушението административнонаказващият орган е имал предвид с. С., общ.Димитровград,
а не град С.. Изписването на град вместо село се дължи на техническа грешка, а
не на пропуск, водещ до процесуално нарушение, що се отнася до точното
посочване на мястото на нарушението.
Според
този състав, неправилно районният съд въздига тази разлика в съществено
нарушение на процесуалните правила на ЗАНН. В случая, видно от описаното в НП (вкл.
и от АУАН) процесният имот – язовир, е индивидуализиран не само със землището,
където се намира, а е индивидуализиран и чрез номер на имота и АПОС, приложен в
преписката, който изрично сочи, че имотът е в землище на с. С.. Тези
допълнителни и безпротиворечиви данни в достатъчна степен способстват Община Димитровград
да знае за кой неин имот става въпрос в АУАН и в НП, и тя може в пълна степен
да организира защитата си, като предприема процесуални действия в насока
оборване на фактическите констатации на наказващия орган. Действия, които не са
налице, нито е оборена фактическата обстановка в наказателното постановление.
При това
положение, въпросното „нарушение“ няма характер на съществено процесуално
нарушение и не съставлява основание за отмяна на наказателното постановление.
Безспорно
в НП и в АУАН следва да се опишат по идентичен начин всички обстоятелства по
извършване на нарушението, следва да се наведат и доказателства в тяхна
подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са
нарушени, но допуснатото в случая не може да се определя за съществено
нарушение, именно защото не води до ограничаване правото на защита на
засегнатото лице.
Районният
съд неправилно прилага закона, което налага отмяна на неговото решение. Не са
налице други процесуални нарушения, нарушението е доказано от обективна страна.
Касационната инстанция счита, че наложената санкция от 1000 лв. е правилно
определена с оглед законоустановения минимум от 1 000лв.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд - Хасково
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №157/31.07.2019г.,
постановено по АНД №194/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград, вместо
което постановява :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№НЯСС-94/11.04.2019г. на Заместник – Председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на Община Димитровград, на
основание чл.83 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за
неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.