Р Е Ш Е Н И Е
№
260009/22.03.2022 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание от двадесет
и трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Ю.К.
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно
гражданско дело № 444 по описа за 2020 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество
/КПКОНПИ/, чрез процесуален представител инспектор А.И. против решение №
260535/15.09.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2128/2016г., с което
са отхвърлени предявените от Комисията против П.М.П., ЕГН ********** и П.А.П.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5 ЗПКОНПИ за отнемане на подробно посочено в решението имущество на обща стойност
585 152.36 лева.
В жалбата се
излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът
не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, не е
отчел евентуалната заинтересованост на разпитаните по делото свидетели, поради
което и е направил неправилни и необосновани изводи за доказаност на
твърденията на ответниците за извършени в тяхна полза дарения, в това число и
за симулативност на част от сделките, които изводи са рефлектирали и върху
приетия размер на несъответствието между притежаваното имущество и нетния им
доход за проверявания период. Навеждат се подробни аргументи за противоречие и
недостоверност на свидетелските показания. Оспорват се и изводите на съда, че
парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска не
могат да бъдат предмет на отнемане. Отправеното искане към настоящата инстанция
е за отмяна на оспорвания съдебен акт и постановяване на решение, с което
предявените искове да бъдат уважени.
В срока по
чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – ответниците П.М.П. и П.А.П.,
с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
В с.з. жалбата, съответно отговорът се поддържат.
Претендират се разноски.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо:
ОС - Варна се е произнесъл по предявени
искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ вр. § 5 ал.2 ЗПКОНПИ.
В подаденото въз основа на
Решение № 515/02.11.2016г. на КОНПИ /сега КПКОНПИ/ мотивирано искане до съда са
изложени твърдения, че по повод уведомление на Специализирана прокуратура с вх.
№ УВ -1184/14.08.2014г. за привличане на П.М.П. като обвиняем по ДП №
ВТ-ДП-7/2014г. на ДАНС за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4,
т.1 вр. ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22 ал.1 т.23 ЗОПДНПИ, с Протокол №
ТД04ВА/УВ-19708/18.08.2014 г. Комисията е образувала проверка,
обхващаща периода 18.04.2004г. – 18.08.2014г. Твърди се, че в хода на същата е
установено придобиването на имущество от поверяваното лице и от неговата
съпруга П.А.П., несъответно на реализирания от тях доход, като несъответствието
е значително по см. на §1, т.7 ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и за придобиването на което
не е установен законен източник. Наведени са подробни фактически твърдения
относно извършените от ответниците придобивни и разпоредителни сделки, по
движението на банковите им сметки, за кои от придобиванията, съответно вноски
се приема, че е налице признат законен доход, респ. трансформация на имущество.
Въз основа на направения в искането икономически анализ относно придобитото
имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи се
твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и придобитото имущество,
което за целия проверяван период е в размер на 579 461.81 лева, същото е
значително по см. на §1 т.7 ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и съставлява основание за
отнемане на незаконно придобитото от проверяваните лица имущество, съответно
равностойността на отчужденото такова, в това число и на неналичните суми,
съставляващи вноски по банковите им сметки, по аргумент от разпоредбата на чл.72
ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.151 ЗПКОНПИ. С оглед на тези твърдения и съобразно
допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК е отправено искането за
отнемане в полза на Държавата на следното имущество:
На основание чл.63, ал.2, т.1, във връзка с чл. 62
от ЗОПДНПИ /отм./ от П.М.П., ЕГН **********
сумата от 20 лв., внесена
на каса от ответника по спестовен влог в евро BG23 PIRB 8079 4600 9894 47,
открит в „Банка Пиреос България" АД, с титуляр П.М.П., ЕГН **********.
сумата от 7 823,32 лв.,
получена
от трети лица по спестовен влог в евро BG23 PIRB 8079 4600 9894 47, открит в
„Банка Пиреос България" АД, с титуляр П.М.П., ЕГН **********.
сумата от 400 лв., внесена
на каса по разплащателна сметка в лева BG76 STSA 9300 0020 5796 00,
открита в „Банка ДСК" ЕАД, с титуляр П.М.П., ЕГН **********.
сумата от 264,04 лв., внесена
на каса по разплащателна сметка в евро
BG 31 STSA 9300 0020 7297 90, открита в „Банка ДСК" ЕАД, с титуляр П.М.П.,
ЕГН **********.
сумата от 5 000 лв., представляваща лична вноска
на собственика през 2006г. в капитала на „П. Инвест" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, район Младост, ж.к.Трошево, ул. „Белински" № 5, представлявано от П.А.П..
На основание чл.63, ал.2, т.4 във връзка с чл.62 от
ЗОПДНПИ /отм./ от П.А.П., ЕГН **********
сумата от 1 680 лв., получена
от трети лица по разплащателна сметка в лева BG86 ТТВВ 9400 1506 0049 30,
открита в „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, с титуляр П.А.П., ЕГН **********.
сумата от 100 лв., внесена
на каса от титуляря по разплащателна сметка в лева BG86 ТТВВ 9400 1506 0049 30,
открита в „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, с титуляр П.А.П., ЕГН **********.
сумата от 17 000 лв., представляваща
лична вноска на собственика през 2012г. в капитала на „Езерец 202" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ж.к. „Трошево", ул. „Белински" № 5,
представлявано от П.А.П..
На основание чл.63, ал.2, т.2 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ
/отм./ от П.М.П., ЕГН ********** и П.А.П., ЕГН **********
Недвижим имот, находящ се в гр.Шабла, община Шабла,
област Добрич: еднофамилна двуетажна
вилна сграда - незавършено строителство на етап „груб
строеж", находяща се в СО „Кария" град Шабла, община Шабла, област
Добрич, с идентификатор 83017.505.38.2, със застроена площ 33 кв.м. по скица № 6226/19.04.2012г.,
изд. от СГКК гр. Добрич и с разгъната застроена площ от 69,98 кв.м. по Разрешение за строеж № 83/12.06.2008г., изд. от гл.
архитект на община Шабла, построена в поземлен имот с идентификатор
83017.505.38 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-15/29.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК;
Недвижим имот, находящ се в гр. Шабла, община Шабла,
област Добрич: еднофамилна двуетажна
вилна сграда - незавършено строителство на етап „Груб
строеж", находяща се в СО
„Кария" град Шабла, община Шабла, област Добрич, с идентификатор
83017.505.452.44, със застроена площ от 45
кв.м., по скица № 6227/19.04.2012 г., изд. от СГКК гр. Добрич и с
разгъната застроена площ от 94,00 кв.м.
по Разрешение за строеж № 91/27.06.2008г., изд. от гл. архитект на
община Шабла, построена в поземлен имот с идентификатор 83017.505.452 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-15/29.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-08-1208/19.10.2011г. на Началника на СГКК – Добрич;
Недвижими имоти, находящи се в землището на с.
Вичево, ЕКАТТЕ 11329, община Генерал Тошево, област Добрич, а именно: земеделска земя - нива, трета
категория, в местността „Северно от Вичево" с площ от 30 декара, съставляваща имот № 009029,
обособена в парцел № 29 от масив № 9 по плана за земеразделяне землището на
селото, при граници и съседи: имот № 009026, имот № 009025, имот № 001011, имот
№ 009030, имот № 009009, имот № 0009028 и имот № 009027 и земеделска земя - нива, трета
категория, в местността „Северно от Вичево" с площ от 25,999 декара, съставляваща имот №
009030, обособена в парцел № 30 от масив № 9 по плана за земеразделяне
землището на селото, при граници и съседи: имот № 009029, имот №009009, имот №
009013, имот №009014 и имот № 001011;
1/2 идеална
част от
недвижим имот, находящ се в село
Вичево, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич, а именно: дворно място с площ от 920
кв.м., включено в УПИ V-5, целият с площ от 1 200 кв.м., в кв. 1 по
регулационния план на селото, при граници и съседи: УПИ VII-88, УПИ 1Х-89,
улица и УПИ VI-5, ведно с построената в дворното място жилищна сграда, със
застроена площ от 60 кв.м., състояща се от две стаи, салон и кухня;
Недвижим имот, находящ се в землището на село Вичево, ЕКАТТЕ 11329, общ. Генерал
Тошево, обл. Добрич, а именно: поземлен
имот - друга посевна площ, трета категория, с площ от 2,400 декара, съставляваща имот № 012022,
обособен в парцел № 22 от масив № 12 по плана за земеразделяне землището на
селото, при граници и съседи: имот № 012023, имот № 012004 и имот № 012021;
Недвижими имоти, а именно: 1. Дворно място с площ от 1 815 кв.м., съставляващо по
кадастрална основа поземлен имот с пл. № 7, в кв. 2 по регулационния план на с.
Вичево, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич, от които: 570 кв.м. са включени в УПИ
II-7, целият с площ от 775 кв.м., 1 170 кв.м. са включени в УПИ III-7, целият с
площ от 1 210 кв.м., а 75 кв.м. са включени в УПИ IV-8, при граници и съседи:
улица, УПИ I-6 и УПИ IV-8 и 2.
Земеделска земя - нива, трета категория, с площ от 0,700 декара,
съставляваща имот № 012024, обособен в парцел № 24 от масив № 12 по плана за
земеразделяне землището на с. Вичево, ЕКАТТЕ 11329, общ. Генерал Тошево, обл.
Добрич, при граници и съседи: имот №012025, имот № 012017, имот № 012004 и имот
№012015;
Недвижим имот с административен адрес гр. Варна,
общ. Варна, обл. Варна, р-н Младост, ул.
„Белински" № 5, а именно: УПИ
IV-421, в кв. 45 по плана на
Недвижим имот, находящ се в землището на
с.Константиново, общ. Варна, обл.Варна, местност
„Панорама", съставляващ неурегулиран
поземлен имот № 89 по плана на селищно образувание м. „Панорама",
одобрен със Заповед № 273/24.06.1994г. на Община Белослав, целият с площ от
510,00 кв.м. по предходен документ за собственост, а съгласно актуална скица №
305/24.09.2008г. площта на имота по план е 542 кв.м., при граници на имота:
север - ПИ № 86, запад - ПИ № 88, изток-път и юг-път;
Недвижим имот: земеделска земя с площ от 0,576 дка, находяща се в землището на село Приселци, общ.Аврен,
област Варна, в местността
„Корията", съставляваща поземлен имот с идентификатор 58445.211.22 по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-6/06.02.2006г. на Изпълнителния директор на АК, със стар идентификатор:
211022, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: друг вид земеделска земя, при граници и съседи: имоти №№ 58445.211.6,
58445.211.16, 58445.211.21, 58445.211.24, 58445.211.23; земеделска земя с площ от 0,577 дка по документ за собственост, а по представена актуална
скица, имота е с площ от 0,570 дка, находяща се в землището на село Приселци,
общ. Аврен, област Варна, в местността
„Корията", съставляваща поземлен имот с идентификатор 58445.211.23 по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-6/06.02.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, със стар идентификатор:
211023, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: друг вид земеделска земя, при граници и съседи: имоти №№ 58445.115.5,
58445.211.6, 58445.211.22, 58445.211.24, 58445.501.606, 58445.115.4.
Лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „С 200 ЦДИ", peг. № В2002РМ, дата
на първа регистрация 03.03.2006г..; рама WDB2030071F797895, двигател
64696230510580;
Ремарке за лек автомобил
- туристическо ремарке, peг. № В8107ЕК,
дата на първа регистрация 23.12.1992 г., рама 34991;
Лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „Ц 220
ЦДИ", peг. № В2002НК, дата на първа регистрация
10.05.2013г., рама WDD2040021G112308, двигател 65191131595076.
На основание чл.72, във връзка с чл.63, ал.2, т.2,
във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./ от П.М.П., ЕГН ********** и П.А.П., ЕГН **********
сумата от 6 500 лв., представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Нисан",
модел „Патрол", peг. № В2002СТ, дата на първа регистрация 31.03.1998г.,
рама JN1KDSY61U0300654, двигател RD28462067X;
сумата от 390 лв., представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждаване на ремарке за лек автомобил -
туристическо ремарке, peг. № В5325ЕК, дата на първа регистрация 01.11.1988г.,
рама 17641;
сумата от 11 875 лв., представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка
„Мерцедес", модел „С 320", peг. № В2002РС, дата на първа регистрация
27.08.2001г., рама WDB2200651A246377, двигател 11294431102054;
На основание чл.63, ал.2, т.4, във връзка с чл.62 от
ЗОПДНПИ /отм./ от П.А.П.. ЕГН **********
равностойността на
притежаваните от П.А.П. 50 дружествени дяла в размер на 5 000 лв. от капитала на „П. Инвест" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, район Младост, ж.к.Трошево, ул.„Белински" № 5;
равностойността на притежаваните
от П.А.П. 50 дружествени дяла в размер на 5 000 лв. от капитала на „Езерец 2002" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик" № 6, вх.4, ет.6, aп.79.
В срока по чл.131 ГПК ответниците
П.М.П. и П.А.П. – въззиваеми в настоящия процес са навели възражения за
неоснователност на предявения иск. Твърдят, че при изчисляване на доходите им
Комисията не е отчела получени през проверявания имот доходи от разпореждане с
имущество, притежавано преди началната дата на проверката, налични парични
средства към тази дата, получени суми по дарение от бащата и бабата на П.П.,
както и предоставени средства от майката на П.П., част от които е и
претендираната за отнемане сума от 7 823.32 лева, левова равностойност на
постъпили по банкова сметка ***. Твърдят също така, че не са взети предвид и
получените от П.П. ренти за земеделски земи в размер на 27 000 лева и сумата от
20 000 лева, представляваща получени пенсии от П.П.. Оспорват
претендираните от ищцовата страна придобивни стойности на имуществото като
значително завишени. Относно извършеното в полза на П. разпореждане от майка му
досежно недвижим имот – земеделска земя от 56 дка, землището на с.Вичево се
твърди, че е безвъзмездно, а за останалите имоти, прехвърлени му от нея и от
сестра му се сочи, че придобивната цена е по данъчна оценка и със законни
доходи. За придобиването на ½ ид.ч. от дворно място и жилищна сграда в
с.Вичево от М.А. се твърди, че това е бивша съпруга на ответника, поради което
и действителната цена е посочената в нотариалния акт. За придобития недвижим
имот – УПИ ІV-421, св.45 в гр.Варна, се сочи, че е закупен с отпуснат банков
кредит, погасен със законни средства – предоставените суми от бащата и бабата
на П.П.. По отношение направените вноски лично от тях и от трети лица, както за
предоставени на контролирани от тях дружества суми се сочи, че за всички е
налице законен източник на средствата.
По
съществото на спора, въз основа на наведените в жалбата оплаквания, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От ангажираните по делото писмени
доказателства е видно, че с Протокол № ТД04ВА/УВ-19708/18.08.2014г. на
Директора на ТД на КОНПИ – велико Търново, по повод постъпило уведомление от
Специализирана прокуратура с вх.№ УВ-1184/14.08.2014г. за повдигнато по ДП №
ВТ-ДП-7/2014 на ДАНС-Н-21-В.Търтоно, пр.пр. № 241/2014г. обвинение срещу П. М. П.
за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4 вр. ал.1 НК, което
попада в приложното поле на чл.22, ал.1, т.3 ЗОПДНПИ /отм./ е образувана
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на същия.
В хода на проверката е извършено
обследване на имущественото състояние за периода 18.08.2004г. – 18.08.2014г.
/придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна
информация, направени разходи/ на проверяваното лице, на въззивницата П.П. –
негова съпруга, на техните низходящи, както и на придобитото от контролирани от
въззиваемите дружества „П. Инвест“ ЕООД, „П. Еко Енерджи“ ЕООД, „Езерец 2002“
ООД „Езерец 202“ ЕООД и „Анси 2002“ ООД.
С решение № 285/22.06.2016г.
Комисията е взела решение за образуване на производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата
по чл.57 и сл. ЗОПДНПИ /отм./ е взето и решението по чл.61, ал.2, т.2 ЗОПДНПИ
/отм./ за предявяване на настоящите искове.
Исковите претенции са предявени
на 02.11.2016г., т.е. при действието на новия ЗПКОНПИ /обн.ДВ бр.7/2018г./,
като на основание §5, ал.2 ЗПКОНПИ до изменението на тази разпоредба, обн. в ДВ
бр.1/2019г., производството се е развивало по реда отменения ЗОПДНПИ. С оглед
настъпилата в хода на първоинстанционното разглеждане на иска законодателна
промяна, приложим към датата на приключване на производството пред ОС и към
настоящия момент е ЗПКОНПИ.
Престъплението, по повод на което
е образувана проверката по отменения ЗОПДНПИ попада в обхвата и на чл.108, т.23
от ЗПКОНПИ. Срокът на проверката е 18.08.2004г. – 18.08.2014г., съответен на
предвидения 10-годишния период по см. на чл.27 ал.3 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.112,
ал.3 ЗПКОНПИ.
Посоченото относно приложимия
закон предпоставя и приложимост на предвидения в §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ
размер на изискуемото се несъответствие от 150 000 лева - една от материалните
предпоставки за възникване на правото на Държавата за отнемане на незаконно
придобито имущество /в т.см. е и даденото разрешение в Решение №
86/11.06.2020г. по гр.д. № 3930/2019г. на ВКС, ІV г.о./.
Изхождайки от нормата на §1, т.3
от ДР на ЗПКОНПИ, за да се направи извод дали е налице такова несъответствие,
следва да се извърши съпоставка между имуществото на проверявания и на лицата
по чл.142, ал.2 от ЗПКОНПИ и нетния доход на същите, при отчитане дадените
легални дефиниции на понятията "имущество" и "нетни доходи"
с разпоредбите на §1, т.4 и §1, т.8 вр. §1, т.2 от същия закон.
Към настоящия момент по въпросите
относно това представляват ли "имущество" по см. на §1, т.4 от ЗР на
ЗПКОНПИ и участват ли в определяне размера на несъответствието, съобразно
нормата на §1, т.3 от с.з., получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от
придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен
законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични
в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и по въпроса
подлежат ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на
получените суми с неустановен законен източник и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен
законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични
в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество, е образувано и все още висящо т.д. №
4/2021г. на ОСГК на ВКС. Тези въпроси са изцяло относими и към настоящия казус,
доколкото не е налице спор, а в тази връзка е и изричното уточнение на КПКОНПИ,
че претендираните за отнемане като част от имуществото парични средства –
направени вноски по банкови сметки, получени от трети лица преводи и
равностойност на отчуждено имущество не са налични в патримониума на
въззивниците към датата на предявяване на искането за тяхното отнемане.
Предвид
на това и липсата на разрешаването им към настоящия момент със задължителен за
съдилищата акт, настоящият състав намира, че следва да съобрази по-новата и
преобладаваща съдебна практика на касационната инстанция, вкл. постановена по
решения на АпС – Варна в обратния смисъл, с някои уточнения, изложени по-долу.
Съгласно
дадените разрешения в тази практика /напр. Решение № 97/18.05.18г. по гр. д. №
3224/17г., IV ГО, Решение № 191/15.02.21г. по гр. д. № 4768/19г., Решение №
147/16.09.19г., по гр.д. № 1998/18г., Решение № 263/18.12.20г. по гр. д. №
1293/20г. и др./, относими и към съответните разпоредби на ЗПКОНПИ, предмет на
отнемане може да бъде само незаконно придобито имуществото, влязло в
патримониума на проверяваното лице и лицата, посочени в чл.63, ал.2, чл.66,
ал.2 и чл.67 ЗОПДНПИ /отм./, аналог. чл.142, ал.2, чл.145, ал.2 и чл.146 ЗПКОНПИ, както и незаконно придобитото имущество, с което същите са се
разпоредили по непротивопоставим на държавата начин /чл.64, чл.65 и чл.66, ал.1
ЗОПДНПИ, респ. чл.143, чл.144 и чл.145, ал.1 ЗПКОНПИ/. В тези случаи на разпореждане
имуществото се отнема от лицата-приобретатели. Или основният принцип на закона
е, че на отнемане подлежи само налично имущество. А само в случаите на чл.142,
ал.1 ЗПКОНПИ /когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл.141/
и на чл.151 ЗПКОНПИ /когато с имуществото е извършена възмездна разпоредителна
сделка, противопоставима на държавата, стига да не е установена трансформация в
друго имущество или когато имуществото липсва по причина, която може да се
вмени във вина на ответника/ се отнема неговата парична равностойност.
Преминалите през патримониума, в т.ч. и по банкови сметки на проверяваното лице
и свързаните лица парични средства, които не са налични в края на проверявания
период не съставляват имущество. Ето защо паричните средства, които са получени
и са изразходвани, без да е установена трансформацията им в реални активи или
да се намират по сметка на проверяваното лице не попадат в предметния обхват на
чл.62 и чл.63, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.141 и чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ и не
подлежат на отнемане. Същите следва да се разглеждат единствено като доход,
който може да бъде отнеман само на основание чл.53 НК. Внесените по банковите
сметки на проверяваното лице и свързаните лица суми са част от имуществото,
доколкото съставляват вземане спрямо банката. С изтеглянето им вземането към
банката се погасява и престава да бъде част от актива на имуществото.
Изтеглените суми също престават да бъдат част от имуществото ако са потребени,
т.е. неналични в края на проверявания период и също не могат да бъдат предмет
на отнемане. В тежест на ищеца е да докаже какво имущество притежава
проверявания и свързаните с него лица. За ответниците не съществува задължение
да доказват, че изтеглените суми или наредени плащания са вложени в
придобиването на друго имущество или погасяване на задължения. По отношение на
неналичните парични средства не може да намери приложение и разпоредбата на
чл.151 ЗПКОНПИ, т.е. да се иска тяхната равностойност, тъй като парите не могат
да бъдат заместени от самите себе си. Нормата е относима само към оценими в
пари блага по см. на §1, т.4 ДР на ЗПКОНПИ. Затова следва да бъде споделена
преобладаващата съдебна практика, че парите могат да бъдат предмет на отнемане
в качеството им на родово определени вещи, т.е. само когато са налични, поради
което и само в тази хипотеза ще участват във формирането на имуществото и
определянето на неговата стойност.
От
принципа, че на отнемане подлежи имуществото на проверяваното лице и свързаните
с него лица, следва и това, че когато същите притежават дялове от дружества, за
придобиването на които не е установен законен източник, то на отнемане подлежат
именно дружествените дяловете, а не тяхната равностойност. Дружественият дял съставлява имуществено
право, поради което и е имущество по см. на §1, т.4 ДР на ЗПКОНПИ /в т.см. е и
постановената съдебна практика на ВКС – напр. решение № 242/2021г. по гр.д. №
4499/2019г., 4 г.о.; решение № 83/20.07.2020г. по гр.д. № 4339/2017г., 4 г.о.;
решение № 137/02.11.2018г. по гр.д. № 2507/2017г., 4 г.о. и др./. Искането за
отнемане на равностойността на дяловете ще е основателно само в хипотезата на
чл.151 ЗПКОНПИ и при наличие на останалите предпоставки за основателност на
исковата претенция.
Цитираната по-горе съдебна
практика относно подлежащото на отнемане имущество приема, че за да бъде
направен извод дали е налице значително несъответствие по см. на §1, т.7
ЗОПДНПИ /отм./, съотв. §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ на първо място следва да се
установи превишение между притежаваното от проверявания и свързаните с него лица
имущество в края на периода спрямо имуществото, притежавано в началото на
проверявания период и ако превишението /придобивната стойност на наличното ново
имущество/ е над 150 000 лева, то при отчитане и на направените обичайни и
извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение,
че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. Към наличното
имущество, освен имуществото на проверявания и свързаните с него лица следва да
се включи и имуществото, с което същите са се разпоредили по непротивопоставим
на държавата начин, тъй като то също подлежи на отнемане.
Настоящият състав приема, че за
направата на извода дали е налице превишение на имуществото в края на периода
спрямо притежаваното в началото следва да бъде съобразено и придобитото в
рамките на проверявания период, по отношение на което е приложима разпоредбата
на чл.151 ЗПКОНПИ. Законодателят не е ограничил към кой момент следва да е
настъпила липсата или отчуждаването на имуществото, чиято равностойност може да
бъде претендирана от Комисията, което налага извод, че макар и неналично в края
на проверявания период в патримониума на проверяваното лице, придобитото от
него следва да бъде включено като част от имуществото, участващо в преценката
по §1, т.3 ЗПКОНПИ.
Наред с това, изхождайки от
същността на гражданската конфискация - отнемане на незаконно придобито
имущество, т.е. имущество придобито със средства, за които няма установен
законен източник, следва, че релевантно е само възмездно придобитото срещу
насрещна парична престация, при съобразяване и последваща трансформация на
такова имущество.
Възприетото в коментираната
съдебна практика, че като първа стъпка при направата на извода за наличието на
несъответствие е изследването на въпроса дали е налице превишение на
придобитото имущество, налично в края на периода спрямо имуществото,
притежавано в началото на периода в размер на 150 000 лева също се споделя от
настоящия съдебен състав. Само ако придобитото имущество е на стойност над 150
000 лева може да се очаква и подобно несъответствие между имущество и нетен
доход. Когато при изчисляването на нетния доход по правилото на §1, т.8 от ДР
на ЗПКОНПИ се получи отрицателна величина, то това означава, че лицето въобще
не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да
придобива каквото и да било имущество. По см. на §1, т.8 вр. т.2 нетният доход
съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след
приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо и затова ако
няма подобно увеличение, не би следвало да се залага като величина, която да се
сумира със стойността на придобитото имущество /тъй като при формулата по §1,
т.3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете
суми ще трябва да се сумират/.
С оглед на така изложеното и въз
основа на ангажираните по делото доказателства, съдът приема следното:
1.Притежавано
от въззиваемите имущество в началото на проверявания период
В началото на проверявания период
въззиваемите са притежавали недвижимо имущество, придобито по наследяване,
което впоследствие е отчуждено и постъпилите суми ще бъдат отнесени в
икономическия анализ към графата "законни приходи". Същите са
притежавали и МПС, част от които са отчуждени през проверявания период, а
средствата от продажбите са отнесени в графата "законни приходи" на
анализа.
Към 2004г. въззиваемата П.П. е
притежавала и 25 дружествени дяла от капитала на „Анси 2002“ ООД, ЕИК
10378358825, регистрирано 2002г.
2.Налично
имущество в края на проверявания период
Съобразно приетите като
доказателства нотариални актове, през проверявания период въззиваемите са
придобили по възмезден начин и притежават в режим на СИО следните недвижими
имоти и МПС:
- С нот. акт № 186, том ХІІ, д. №
1061/13.10.2004г. - дворно място с площ от 640 кв.м., находящо се в с.Езерец,
община Шабла, съставляващо УПИ ХХ-51, ведно с простроената в него жилищна
сграда със ЗП от
Пазарната оценка на имота към
датата на придобиването му съгласно неоспореното заключение на СТЕ е
43 700 лева.
- Еднофамилна двуетажна вилна
сграда - незавършено строителство, находяща се СО "Кария", гр.Шабла,
с идентификатор 83017.505.38.2 по КК, придобита по договор за покупко-продажба
съгласно нот.акт № 156, том І, д.145/03.05.2012г. за сумата от 6 000 лева.
Пазарната оценка на имота към
датата на придобиването му съобразно СТЕ е 28 600 лева.
- Еднофамилна двуетажна вилна сграда - незавършено строителство на етап
„Груб строеж", находища се в СО „КАРИЯ",
гр.Шабла, с идентификатор 83017.505.452.44 по КК, придобита с нот.акт № 157,
том І, д.146/03.05.2012г. за сумата от 7 000 лева, при пазарна стойност към
датата на придобиването по СТЕ - 38 500 лева.
- 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ
се с.Вичево, община Генерал Тошево, представляващ дворно място с площ от 920
кв.м., включено в УПИ V-5, ведно с построената в него жилищна сграда, със
застроена площ от 60 кв.м. срещу сумата от 1 000 лева, съгласно нот.акт № 12,
том ХХІІІ, д. № 1769/09.12.2008г.
Пазарната стойност на имота
съгласно заключението на СТЕ към датата на придобиването му е 7 000 лева.
Твърдението на въззиваемите, че
продавачът по тази сделка е бившата съпруга на П.П., поради което
действителната придобивна цена е именно посочената по нотариалния акт е
недоказано.
- недвижим имот, находящ се в
землището на село
Вичево, община Генерал
Тошево - друга посевна площ, с площ от 2,400 декара, съставляваща имот № 012022, обособен в парцел № 22 от масив № 12
по плана за земеразделяне, с придобивна цена
по нот.акт № 181, том ІІІ, д. № 113/2009г. 400 лева и пазарна стойност съгласно
СТЕ 1 150 лева.
- С нот. акт
142, том І, д.64/25.01.2012г. са закупени недвижими имоти - 1. Дворно място с площ
от 1 815
кв.м., съставляващо имот с пл. № 7, в кв.2
по РП на с. Вичево, за който са отредени УПИ II-7 и УПИ III-7, а 75 кв.м. са включени в УПИ IV-8 и 2. Земеделска земя - нива с площ от
0,700 декара, съставляваща имот № 012024, обособен в парцел № 24 от масив № 12
по плана за земеразделяне землището на с. Вичево, общо за сумата от 2 500 лв.
Пазарната стойност на описаните
имоти към датата на придобиването им съгласно СТЕ е в общ размер на 5 500 лева.
-
1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в град Варна, община Варна, местност
„Голям пясък", съставляващ поземлен
имот № 039061 по кадастрален план одобрен 1998г., с площ от 2,700 дка срещу сумата от 375.20
лева съобразно нот.акт № 28, том ІV, д. № 133/16.04.2014г., при пазарна цена
към датата на придобиване съгласно СТЕ - 15 000 лева.
Имотът е
отчужден с нот.акт № 116, том І, д. № 107/31.03.2006г. за сумата от 300 лева,
при пазарна стойност на имота към датата на отчуждаването 20 000 лева.
Твърдението
на Комисията, че получената продажна цена е вложена в придобиването на друго
имущество, а именно наличен в патримониума на въззиваемите към настоящия момент
недвижим имот в гр.Варна, ул."Белински" № 5 и представляващ УПИ ІV-
421 в кв.45 по плана на
Пазарната
стойност на имота към датата на придобиването съгласно СТЕ кореспондира на
посочената в нот.акт придобивна цена – 146 700 лева.
- С договор за покупко-продажба
по нот.акт № 39, том ІХ, д.1090/11.07.2007г. са придобити земеделски земи с
обща площ от 59.999 дка - две ниви в землището на с.Вичево, община Генерал
Тошево за сумата от 14 000 лева, при определена пазарна стойност от СТЕ - 16
800 лева.
- С договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт № 7, том ІІІ, д. № 396/26.09.2008г. е придобит недвижим
имот в землището на с.Константиново, община Варна, м."Панорама",
съставляващ неурегулиран поземлен имот пл. № 89 с площ от 510 кв.м. за сумата
от 800 лева, при пазарна стойност по СТЕ - 25 000 лева.
Продавач по последно посочените
две сделки е С.Д.Р. - майка на въззиваемия П.П.. Същата е разпитана като
свидетел по делото и съгласно показанията й независимо, че сделките са оформени
като продажби суми по тях не са давани. Мотивът за така избраната форма на
разпореждане според свидетелката е „за да нямат спорове децата“. Съдът намира,
че следва да кредитира показанията досежно това обстоятелство, доколкото
подобно поведение между толкова близки родственици е житейски обосновано. В
същото време показанията са последователни и вътрешно непротиворечиви, а от останалия
доказателствен материал се подкрепя и изложеното в същите, че свидетелката е
работила в чужбина, разполагала е със средства и е изпращала такива и на сина
си.
- С нот.акт № 25, том І, д.23/23.02.2009г.
са закупени недвижими имоти в м."Корията", землището на с.Приселци -
земеделска земя с площ от 0.576 дка, съставляваща ПИ 58445.211.22 и земеделска земя с площ от 0.577 дка,
съставляваща ПИ 58445.211.23, общо за сумата от 129.90 лева, призната от
Комисията за действителна придобивна цена, предвид обстоятелството, че
продавачи по сделката са сестрата на въззиваемия П.П. – Т.Р.Р. и нейния съпруг.
Прехвърлителката
Т.Р. също е разпитана като свидетел в настоящото производство и от показанията
на същата съдът приема, че и по тази сделка не е извършвано плащане, отчитайки
и признатата от КПКОНПИ придобивна цена. Обективираното в нот.акт, че същата е
действала като пълномощник на съпруга си и посоченото от нея, че същият е присъствал
на сделката не разколебава достоверността на показанията й.
Съпругът-прехвърлител е чужд гражданин, което обстоятелство може логично да
обоснове избраната форма на участието му при изповядването на сделката.
- Лек автомобил, марка
„Нисан", модел „Патрол", рег. №
В1966РР, придобит с договор за покупко-продажба от 20.11.2010г. за сумата от 2
000 британски паунда или 4 573.98 лева.
Пазарната стойност на същия съгласно
САТЕ и с направените от в.л. в с.з. уточнения е в размер на 4 812.5 лева.
- Лек автомобил, марка „Мерцедес",
модел „С 200 ЦДИ", рег. №
В2002РМ, придобит с договор за покупко-продажба от 04.11.2009г. за сумата от 12
900 евро, равностойност на 25 230.21 лева, която цена е призната от Комисията
за действителна придобивна цена
- Ремарке за лек автомобил -
туристическо ремарке, рег. № В8107ЕК, придобито с договор от 10.12.2009г. за
сумата от 100 лева.
Пазарната цена на същото към
датата на придобиването му съгласно неоспореното заключение на САТЕ е 400 лева.
- Лек автомобил, марка „Мерцедес",
модел „Ц 220 ЦДИ", рег. № В2002НК, придобит с договор за покупко-продажба
на МПС от 21.02.2014г. за сумата от 15 000 евро, левова равностойност на 29 337.45
лева, която придобивна цена е призната за действителна от Комисията.
Освен описаното като притежавано
към настоящия момент движимо и недвижимо имущество през проверявания период
въззиваемите П. са придобили и притежават дружествени дялове, а именно:
П.П. е едноличен собственик на
капитала на „П. Инвест“ ЕООД, ЕИК *********. Уставният капитал на дружеството е
5 000 лева, разпределен в 50 дяла. Същото е учредено 2006г. от въззиваемия П.,
който с договор от 17.05.2008г. е продал на съпругата си всичките си
дружествени дялове за сумата от 5 000 лева.
П. е едноличен собственик на
капитала на „П. Еко Енерджи“ ЕООД, ЕИК *********, учредено на 15.05.2012г. с
уставен капитал от 100 лева, разпределени в 100 дяла от П.П., който с договор
от 23.08.2012г. е прехвърлил дружествените си дялове на въззиваемата за сумата
от 100 лева.
През проверявания период П.П. е
станала и продължава да е едноличен собственик на капитала и на „Езерец 2002“
ООД, ЕИК ********* и „Езерец 202“ ЕООД, *********. Първото от посочените
дружества е учредено 2008г. с уставен капитал от 5000 лева, разпределен в 50
дяла, 30 от които са притежавани от въззиваемата. Впоследствие с договор от
31.03.2009г. същата е придобила притежаваните от съдружника й 30 дяла, ставайки
едноличен собственик на дружеството. „Езерец 202“ ЕООД е регистрирано 2011г. с
уставен капитал от 10 лева, разпределен в 10 дружествени дяла, собственост
на въззиваемата.
3.Имущество,
по отношение на което е приложима разпоредбата на чл.151 ЗПКОНПИ
През проверявания период
въззиваемите са придобили в режим на СИО и са отчуждили по противопоставим на
държавата начин следното имущество:
- Лек автомобил, марка „Нисан", модел
„Патрол", рег. № В2002СТ, придобит с договор от 09.11.2004г. и отчужден по
договор за покупко-продажба от 05.03.2013г. за сумата от 100 лв.
Съгласно САТЕ пазарната стойност на
автомобила към датата на отчуждаването му е 6 500 лева.
- Ремарке за лек автомобил -
туристическо ремарке, рег. № В5325ЕК, придобито с договор за покупко-продажба
от 09.08.2006г. за сумата от 50 лева и отчуждено с договор от 06.06.2013г. за сумата
от 200 лева, при пазарна оценка към датата на отчуждаването съгласно САТЕ - 390
лева.
- Лек автомобил, марка „Мерцедес",
модел „С 320", рег. № В2002РС,
придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 20.05.2008г. за сумата от 1
000 лв. и продаден на 13.02.2015г., при пазарна цена към датата на
отчуждаването по САТЕ - 11 875 лева.
Общата стойност
на притежаваното от въззиваемите имущество към датата на приключване на
проверката, респ. предявяване на иска, включващо описаното в т.2 налично възмездно
придобито имущество и на имуществото, по отношение на което е приложима
разпоредбата на чл.151 ЗПКОНПИ /т.3/ в размер на сумата от 359 845.19
лева.
Същата
е изчислена съгласно разпоредбата на
чл.148 ЗПКОНПИ и съобразно посочените в САТЕ и СТЕ пазарни цени към датата на
придобиването, респ. към датата на отчуждаването, а по отношение на имотите и
на МПС за придобиването на които е призната по-ниска цена от Комисията – по
тази цена. Дружествените дялове са включени с тяхната номинална стойност.
В
оценката на имуществото не са включени придобивните стойности на имотите,
прехвърлени от майката и сестрата на въззиваемия П.П., предвид направените
изводи за неплащане на продажната цена по тези сделки.
По
изложените по-горе мотиви в стойността на имуществото не са включени и направените
през проверявания период от въззиваемите вноски по банкови сметки и преводи от
трети лица, които суми са предмет на искането за отнемане.
Съгласно заключението на ССЕ получените
от въззиваемите доходи, приходи и източници на финансиране за поверявания
период са в размер на 356 354.29 лева. Сумата включва доходи по трудово
правоотношение /осигурителен доход на П.П. 34 795.74 лева и осигурителен доход
на П.П. 24 170.89 лева/; доходи по справки по чл.57 ДОДФЛ /отм./ и чл.73 ЗДДФЛ
/7 595.94 лева от получена рента на земеделска земя за П.П. и 74 735.09 лева за
П.П. – доходи от рента и разпределен дивидент/; 23 154.48 лева, получени помощи
от социално подпомагане и пенсии; 6 868.90 лева, изплатени обезщетения от НОИ;
38 480 лева, представляваща получени суми от продажба на МПС, притежавани преди
началото на проверката, съобразно пазарната стойност към датата на
отчуждаването, определена от САТЕ; 17 810 лева, приходи от продажба на
наследствени имоти по нот.акт № 2/2014г., нот.акт № 36/2012г. вр. нот.акт №
74/2005г., нот.акт № 115/2005г., нот.акт № 154/2006г. и по договор за
доброволна делба от 2014г.; както и сумата от 128 725.25 лева, съставляваща
размер на отпуснати банкови кредити /100 725.25 лева и 28 000 лева/.
С доказано основание е и
получаването на сумата от 4 000 евро, в левова равностойност – 7 823.32 лева,
съставляваща направени две вноски /от 3 000 евро и от 1 000 евро/ по банкова сметка
*** П.П. с № BG23 PIRB 8079 4600 9894 47 в Пиреос банк от неговата майка С.Д.Р. Съгласно
показанията на същата тя е работила в Гърция и често е предоставяла на сина си
суми, в това число и по банков път. Последното се подкрепя и от банковото
извлечение за движението на коментираната банкова сметка, ***.май 2007г. са извършени
от лице с Radeva S.D., т.е. съответни
на инициалите на свидетелката. Ето защо сумата от 7 823.32 лева следва да бъде
отнесена към графата законни доходи.
Съгласно твърденията на
въззиваемите същите са получили и суми на значителна стойност от бащата и
бабата на въззиваемата П.П.. Според подадената декларация по чл.57 ЗОПДНПИ
/отм./ дарените от бащата А. П.П. суми са около 150 000 – 160 000 лева /10 000
щ.д. и 20 000 евро през 2004г., 40 000 евро през 2006г. и 10 000 евро през
2014г./, а от бабата М. С.П. около 160 000 лева /40 000 лева, дарени през
2004г. и 60 000 евро, дарени през 2008г./, или твърдения за общо дарени суми в
размер на 310 000 – 320 000 лева. С отговора на исковата молба не са наведени
твърдения за конкретни размери на дарените суми, освен, че погасяването на
кредита от 51 000 евро, с който е закупен недвижим имот е станало с
предоставени им от тези родственици средства.
От съвкупния анализ на
ангажираните по делото доказателства съдът приема, че твърденията за извършени
от бащата и бабата на въззиваемата дарения на парични средства са доказани.
В показанията си св. А.П. сочи,
че за периода 1996г. до настоящия момент е предоставил дъщеря си и нейния
съпруг сума в общ размер на 250 000 лева – 10 000 долара от продажбата на
апартамент в кв.Владиславово през 1997г., 60 000 евро от продажбата на земеделски
имоти през 2006г., 20 000 евро от продажбата на къща в с.Приселци, 20 000 евро
от продажба на апартамент на ул.“Ген. Колев“ и част от получените 24 000 щ.д.
от продажба на земя през 2001г.
Свидетелката М.П., баба на
въззиваемата, също свидетелства за дадени от нея на внучката й суми. Според
показанията такива са давани многократно, тъй като свидетелката е имала
земеделски земи, които е продала, а общия сбор на предоставените суми за
периода от 1995г. до сега е около 200 000 лева.
Съдът кредитира така
коментираните показания, при отчитане евентуалната заинтересованост на
свидетелите, но и като кореспондиращи на приетите писмени доказателства относно
сочените в показанията извършени разпоредителни сделки и реализирани доходи от
тях /нотариални актове и справки от Имотен регистър по партидата на лицата/. Съобразно
тези доказателства безспорно се установява, че през 1997г. св.П., заедно с
въззиваемата и сина му са продали наследствен имот – апартамент в гр.Варна,
кв.Владиславово, през м.07.2004г. същите са продали и съсобствен имот в
с.Приселци – дворно място с къща за сумата от 42 000 евро, през 2001г., 2002г. и
2005г. св.П. е продал земеделски имоти в землището на кв.Владиславово, с
нот.акт № 177/2006г. свидетелят е продал имот в землището на Владиславово за
сумата от 209 233 евро, а през 2011г. е продал недвижим имот – апартамент в
гр.Варна, бул.“Чаталджа“ за сумата от 67 308 лева по нот.акт, през 2007г. и
2014г., преди края на процесния проверяван период също са извършени
разпореждания с имоти. Съгласно ССЕ получените от него суми по извършени в
периода 18.08.2004г. – 18.08.2014г. разпоредителни сделки е в размер на 548
897.89 лева, в която сума вещото лице не е включило фигуриращите в имотната
справка продажби от 2005г., 2007г. и по нот.акт № 27/2014г., както и
извършената месец преди началото на проверявания период продажба на имота в
с.Приселци. Всичко това сочи на извод, че свидетелят е имал необходимите
средства от установен законен източник за извършване на сочените в показанията
му дарения на парични суми в полза на въззиваемите.
Горният извод не се разколебава
от данните за извършени от свидетеля възмездни придобивания на имущество в
същия този период, в каквато насока са и възраженията на КПКОНПИ, именно поради
данните за множество приходи от продажби, съпоставяйки ги с посочените в
нотариалните актове неопровергани придобивни цени на закупените от свидетеля
имоти.
Св.М.П. също е разполагала с
достатъчно средства с установен произход. Съгласно ССЕ в периода 18.08.2004г. –
18.08.2014г. по представени нотариални актове свидетелката е получила суми по
продажби в размер на 203 726.90 лева. Видно от представените нот.актове и
вписвания в Имотния регистър в тази сума вещото лице не включило получените
средства от продажбата на апартамент в гр.Варна, кв.Вл.Варненчик през 2013г., визирана
в показанията на свиделката.
С оглед на обстоятелството, че
посочените от свидетелите суми, дарени на въззиваемите касаят и период,
значително надхвърлящ процесния период на проверката и при отчитане въведените
в предмета на спора твърдения за предоставени такива средства съобразно
декларацията по чл.57 ЗОПДНПИ /отм./, съдът намира, че размерът на получените
средства, който следва да бъде включен в анализа на имущественото
състояние в графа „приходи, доходи и
други източници на финансиране“ е сумата от 320 000 лева. Освен като съответна
на тези твърдения, същата кореспондира и на соченото от свидетелите за
конкретни сделки, от чиито продажни суми са предоставяли на въззиваемите
/например сочените 10 000 щ.д. от св.Панайотов вр. продажбата на наследствен
апартамент са реализирани от него през 1997г., поради което и с оглед
отдалечеността на периода, респ. деноминацията на лева не може да се приеме, че
са приход към изследвания период/.
Следователно
общият размер на реализираните през процесния период от въззиваемите доходи,
приходи и източници на финансиране по см. на §1, т.2 ДР на ЗПКОНПИ е 684 177.61
лева /356 354.29 лева + 7 823.32 лева + 320 000 лева/.
Обичайните разходи за издръжка на
семейството според данните на НСИ за проверявания период, съгласно ССЕ са в
размер на 118 450.83 лева. Сумирани с разходите за задгранични пътувания – 9
982.52 лева /посочената от в.л. в това перо обща сума е аритметически неточна,
но не влияе върху крайната цифра на общо разходи/ и с разходите за заплатени
местни данъци и такси – 4 976.93 лева, експертизата е посочила, че размерът на
обичаните и извънредни разходи възлиза на 133 410.35 лева.
Нетният доход,
изчислен по правилото на §1, т.8 ДР на ЗПКОНПИ е в размер на сумата от 550
767.36 лева /684 177.61 – 133 410.35/. Този доход изцяло покрива стойността на
притежаваното от П.П. и П.П. имущество, посочена по-горе /359 845.16 лева/,
поради което и не е налице изискуемото се несъответствие, предпоставящо правото
на държавата за отнемане на имущество по ЗПКОНПИ. Подобен извод следва и при
условие, че в стойността на имуществото бъде включена и стойността на
прехвърлените от майката и сестрата на въззиваемия недвижими имоти /в този
случай стойността на имуществото би била 401 755.06 лева/.
По изложените съображения
предявените искове от КПКОНПИ са неоснователни и същите следва да бъдат
отхвърлени.
Поради съвпадането на изводите на
настоящата инстанция относно крайния резултат с тези на първоинстанционния съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и
направеното от въззиваемите искане КПКОНПИ следва да бъде осъдена да им заплати
сумата от 13 000 лева, представляваща направени от тях разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция. Възражението за прекомерност
по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско
възнаграждение не надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004г.
На основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ
Комисията следва да заплати следващата се държавна такса за въззивното
обжалване, която съобразно цената на исковете е в размер на 11 643 лева.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260535/15.09.2020г.
на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2128/2016г.
ОСЪЖДА
Комисията
за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество ДА ЗАПЛАТИ на П.М.П., ЕГН ********** и П.А.П.,
ЕГН ********** сумата от 13 000 /тринадесет хиляди/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА
Комисията
за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза
бюджета на съдебната власт, по сметка на съда сумата от 11 643 /единадесет
хиляди шестстотин четиридесет и три/ лева, представляваща дължима държавна такса
върху цената на исковете за въззивното производство, на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва при
условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.