№ 11030
гр. С, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110151329 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я №, представлявано от А А, насочени срещу Т. Л. Ф., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.”Т” бл. ..., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата
от 180.65 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за имот, отчитан с абонатен №, ведно със законна
лихва от подаване на исковата молба – 02.09.2021 г. до окончателното плащане на
дължимото, и сумата от 51.49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018
г. до 03.08.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем сървисис” ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответникът по делото, чрез назначения му от съда особен
представител, е депозирал такъв, който съдържат доводи по основателността на предявените
искове.
С отговора се оспорва ответницата да притежава качеството потребител на топлинна
енергия и между нея и ищцовото дружество да е валидно възникнало облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия.
1
Отбелязва се, че ответницата не е подписала договора с ФДР за разпределение на
топлинната енергия и в този смисълне я обвързва. Сочи се, че липсват доказателства за
потребеното количество топлинна енергия.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяването им по
давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът се представляват от пълномощник, който поддържа
предявените искове. Ответницата не се явява и не се представлява. Взема писмено
становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл.55г от
ЗПИНМ №, том ХХІХ, нот.дело № г., съставен от І нотариус при Софийски народен съд,
процесният имот е придобит на 19.11.1965 г. чрез покупкпо-продажба от Л С Б и С И Б. На
27.05.1994 г. последните са прехвърлили собствеността чрез дарение на тяхната дъщеря и
ответница по делото – Т Л. Ф., като са запазили пожизнено правото на ползване на имота. За
сделките е съставен от І нотариус при Софийска нотариална служба към СРС нотариален акт
за дарение на недвижим имот №, том LXІ, нот.дело № г. От изготвените по искане на ищеца
справки от Национална база данни „Население“ е видно, че вещните ползватели Лука Богоев
и Станка Богоева са починали съответно на 21.03.1997 г. и 18.03.1998 г.
На 20.09.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на
което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Техем сървисис”
ЕООД. Договор с последната е сключен на 21.09.2002 г. По делото са представени
доказателства и за наличие на между ищеца и ФДР - договор № Д-О-67/03.06.2020 г.
От страна на ТЛП са представени доказателства за извършен реален отчет на
уредите за дялово разпределение, монтирани върху отоплителните тела в имота, както и за
отразяване на данните от тях в издадените изравнителни сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинн а
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Техем сървисис” ЕООД, което е извършвало реален отчет в края на всеки отоплителен
сезон. Експертът е установил, че в имота не се ползва топлоенергия за отопление, като
липсват отоплителни тела, свързани към сградната инсталация. Въпреки това, в помещение
баня, има отоплително тяло тип щранг-лира, за което липсва техническа възможност за
отчет.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че същата се отчита от водомер,
при отчетите на който обаче не е установен разход на топла вода. Поради това и не е
начислявана топлинна енергия за подгряване на вода.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
2
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 180.65 лв., като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и
цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от
ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и
чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за присъждане на суми за доставена топлинна
енергия в имота на ответниците.
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено даказателство нотариален акт №, том
LXІ, нот.дело № г., съставен от І нотариус при Софийска нотариална служба към СРС,
ответницата е придобила процесния имот, за който ищцовото дружество твърди, че през
исковия период е доставяло топлинна енергия, на 27.05.1994 г. чрез дарение. Действително,
дарителите Лука Богоев и Станка Богоева са запазили вещното си право на ползване върху
имота, но то се е погасило със смъртта им съответно през 1997 г. и 1998 г. С оглед на това,
след този момент, облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, е
възникнало по общите правила на чл.153 от Закона за енергетиката между топлопреносното
предпиятие и собственика на имота.
В случая, за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника.
При тези данни следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на
чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребител на топлинна енергия за процесния имот се
явява ответницата Т. Ф. като собственик на същия.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2017 г. –
м.04.2018 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 180.65 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време
през исковия период е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение, данните
3
от който са послужили при изготвяне на изравнителните сметки за всеки отоплителен сезон.
Ответницата, като собственик на имот в сграда – етажна собственост, макар и да е
демонтирала /отделила от сградната отоплителна инсталация/ отоплителните тела в имота
си, на основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, остава клиент на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Именно в тази
насока са и изводите на вещото лице, което е констатирало потребление на топлоенергия за
отопление, отдадена от отоплителното тяло в банята /щранг-лира/, за което не съществува
техническа възможност за индивидуален отчет, а начислената за него топлоенергия е
определена по изчислителен път съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определената от ФДР топлинна
мощност - 512W, и екстраполация по максимален специфичен разход за сградата.
Отделно от това, ответницата не ангажира доказателства, че е възразила срещу
разпределената й топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
180.65 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, нито пък се установи
такова от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в чл.33, ал.1 от които е фиксиран падеж на задълженията, а
именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към
02.09.2021 г., когато е подадена исковата молба, с което действие ищецът е прекъснал
давността на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД, погасени по давност се явяват всички вземания
преди м.август 2018 г., доколкото последното е с падеж 15.10.2018 г., а вземането за м.юли
2018 г. - с падеж 14.09.2018 г. Т.е. всички включени в исковия период задължения са
погасени по давност. С оглед на това, макар да се установи потребление в процесния имот
на топлинна енергия в предявения размер, искът за заплащането й следва да се отхвърли
като погасен по давност.
Както бе посочено по-горе, ищецът претендира присъждане и на обезщетение за
забава. Доколкото това вземане е акцесорно спрямо главното, то с оглед неоснователността
на главния иск, следва също да се отхвърли.
4
С оглед изхода на спора единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане обаче не е направил. По делото липсват и доказателства за извършени от него
разходи, поради което съдът не се произнася с решението си по разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я №, представлявано от А А, искове срещу Т. Л. Ф., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ул.”Т” бл. ..., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 180.65 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за имот, отчитан с абонатен №, ведно със законна
лихва от подаване на исковата молба – 02.09.2021 г. до окончателното плащане на
дължимото, и сумата от 51.49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018
г. до 03.08.2021 г.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Техем сървисис”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5