ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 821
гр. Перник , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500658 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД против Разпореждане
№ 9765 от 28.05.2020 г. по ч.гр. д. № 2196 по описа на РС Перник за 2020 г., в частта за
отхвърляне заявлението по чл. 410 ГПК срещу П. В. В. за сумите 173,27 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 21.12.2016 г. до 04.03.2020 г., 36,18
лв. - административни разноски и 85,40 лв. - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство.
Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и необосновано в
обжалваната му част. Обосновава, че липсата на мотиви на атакувания съдебен акт
обуславя неговата незаконосъобразност. Твърди, че длъжникът П. В. сам е избрал при
кандидатстването за кредит от „Кредисимо“ ЕАД да обезпечи изпълнението на
задълженията си по сключения между него и кредитора договор, като осигури
поръчителство от трето, одобрено от кредитодателя юридическо лице - „Ай Тръст“
ЕООД, като е имал възможност да избере необезпечен кредит. Обосновава, че
договорът за предоставяне на поръчителство не заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.
3 ЗПК, сключва се единствено по желание на кредитополучателя и стои извън
кредитното правоотношение, сключен е след договора за кредит и по своята същност
представлява възмезден договор за поръчка. В тази връзка се навеждат доводи, че
възнаграждението по договор за поръчителство не е за допълнителни услуги, свързани
с кредита, поради което жалбоподателят счита, че същото не се включва в размера на
1
главницата по кредита. Изложени са и съображения, че сключвайки договора за
поръчителство, жалбоподателят е изпълнил дължимата по него престация и се е
задължил солидарно с длъжника да отговаря за задълженията му по кредита, като се
сочи, че възнаграждението на поръчителя е обвързано от поемането му на дълга.
Според жалбоподателя Районният съд е превишил компетентността си, предоставена
му в рамките на заповедното производство и се е произнесъл по въпрос, който се
обсъжда едва при подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника и след
представяне на доказателства от заявителя, а именно дали е налице заобикаляне на
закона. Не вижда основание за формиране на подобен извод, доколкото в случая има
три отделни лица със собствена правосубектност, чийто правоотношения са уредени в
различни договори. По отношение на претенцията за административни разходи сочи,
че същата е формирана от всички извършени разходи от „Кредисимо“ ЕАД във връзка
с извънсъдебно събиране на просроченото вземане, което има срещу длъжника, а
именно-разходи по ежемесечно изпращане на напомнителни писма, разходи за
изпратени покани с актуален размер на задължението на потребителя и указания за
плащане на същите, разходи за многократно проведени разговори във връзка с
доброволното плащане на задълженията на длъжника. За извършените разходи бил
съставен протокол, издаден от „Кредисимо“ ЕАД. Жалбоподателят се позовава на чл. 8
от раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита“ от ОУ. Счита, че сумата от 36,18 лв.
е разход за събиране на вземането и не попада в обхвата на чл. 33, ал.1 ЗПК. Всяко
извършено действие и неговата стойност било посочено в „Тарифа за таксите, дължими
при извършени действия по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно
изискуеми задължения към „ Кредисимо“ ЕАД, налична на сайта на дружеството. На
следващо място, по отношение на претенцията за наказателна лихва жалбоподателят
сочи, че същата е начислена от 21.12.2016 г., на който ден длъжникът е изпаднал в
забава, и е изчислена до 04.03.2020 г., когато от „Кредисимо” ЕАД е изпратено искане
за плащане до „Ай Тръст“ ЕООД. Заплащането й е уговорено в ОУ и е в съответствие с
чл. 33, ал.1 ЗПК. Поради това жалбоподателят счита, че същата е дължима на
договорно и законово основание, като твърди, че е в размер на законната лихва за
забава. По изложените съображения моли разпореждането да бъде отменено в
обжалваната му част и да бъде издадена заповед за изпълнение против Петър Василев
за сумите, посочени по-горе. Претендира и разноски за държавна такса по частната
жалба.
Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Окръжен съд Перник, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва
2
да се разгледа по същество.
Ч.гр. д. № 2196/2020 г. на РС Перник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от
„Ай Тръст“ ЕООД срещу П. В. В. за суми за главница, договорна лихва, включително и
вземания за наказателна лихва в размер на 173,27 лв. за периода от 21.12.2016 г. до
04.03.2020г., в размер на 36,18 лв. – административни разноски и в размер на 85,40 лв.
– възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, твърдени като
платени от заявителя като поръчител на длъжника по договор за кредит № *** от
30.11.2016 г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД. Заявлението е
отхвърлено от РС в обжалваната част по мотиви, че двете претенции се основават на
неравноправни клаузи, които нарушават императивни норми на ЗЗП и ЗПК, в частност
имат за цел заобикаляне на чл. 10а, ал. 3 и 4, чл. 19, ал. 4 и чл. 33 от ЗПК и
следователно са нищожни.
При въззивна проверка на обжалваното разпореждане, настоящият съдебен състав
съобразява следното:
От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е
длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите
нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована
вероятност за това.
Видно от приложения към заявлението договор за кредит № *** от 30.11.2016 г., в
него не е уговорен размер на мораторната лихва, дължима при забава на плащанията
на кредитополучателя. Поради това на основание препращащия чл. 13 от договора,
приложение намира раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити,
съгласно текста на който при забава на плащането на погасителна вноска,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски при
извънсъдебно или съдебно събиране на вземането.
При уговорена в общите условия към договора за кредит наказателната лихва за
забава на плащанията на погасителните вноски в размер на законната лихва за забава,
съдът намира, че клаузата в цитирания договор за тази лихва не създава неравновесие в
правата и задълженията на потребителя и кредитора и отговаря на изискването за
добросъвестност. Основното задължение на потребителя по договор за кредит е да
заплаща в срок уговорените погасителни вноски. Уговорената лихва обезпечава
възстановяване вредите от забавеното изпълнение на това задължение, не е
необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на заемодателя.
Размерът на наказателната лихва отговаря и на императивните изисквания на чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
3
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Следователно клаузата за заплащане на
наказателна лихва, представляваща обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, предвидена в раздел X, чл. 2
от приложените към заявлението Общите условия за предоставяне на кредити, не е
неравноправна.
По изложените съображения, настоящият състав намира за неправилно
разпореждането, в частта му, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение за
сумата от 173,27 лева, представляваща наказателна лихва за забава по договор за
кредит № *** от 30.11.2016 г. за периода от 21.12.2016 г. до 04.03.2020 г. В тази си
част, разпореждането следва да се отмени и да се постанови ново за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за горната сума.
Относно сумата 85,40 лв. според индивидуализацията в т. 12 от заявлението
между страните е уговорено възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по
договор за поръчителство от 30.11.2016 г. отговоря солидарно с длъжника за
задълженията му по сключения на същата дата с „Кредисимо” ЕАД договор за кредит.
Съгласно Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, при
предоставен кредит от 400 лева с падеж 20.02.2017 г. възнаграждението по договора за
поръчителство е в размер на 41,64 лева месечно за периода на действие на договора,
като същото се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита
съгласно погасителния план, предвиждащ месечна погасителна вноска от 142, 60 лв.
От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че ако потребителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ ЕАД
юридическо лице-поръчител, заявлението за кредит се разглежда в рамките на 48 часа,
като срокът за одобрение за отпускане на кредит е 24 часа. При непосочване на
обезпечение, заявлението за кредит се разглежда в 14-дневен срок. Налице е
неравноправно третиране на клиенти на кредитора с оглед срока на разглеждане на
заявлението за не/посочилите, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-
поръчител, което и следва да е одобрено от кредитодателя. Изискването за обезпечение
за разглеждането на кредита в малък срок е и злоупотреба с лошото финансово
състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата. Финансовата
институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16
ЗПК (за което са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация
(чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума),
а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на
длъжника, то последното е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като възмездността на
договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката
4
по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др. плащания
съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
На следващо място, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК – „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че
„възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е пряко свързано с
кредита и са едно цяло, тъй като задължението към поръчителя е неделимо от
задължението по кредита и е известен на кредитора при подписването му, т.е.
възнаграждението е „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
затова следва да се включи в общия размер на плащанията по кредита, но не е бил
отразен като такъв в „ГПР“ по договора за кредит, нито в Приложение № 1 и пог. план
към същия договор. При сключването на поръчителството като част от договора за
кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и за индивидуално
договаряне, особено след като едноличен собственик на капитала на заявителя е
„Кредисимо” ЕАД, видно от Търговския регистър, т.е. ЮЛ – поръчител, което е
предварително одобрено от кредитора е свързано с него лице. Налице е значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването
за добросъвестност, в частност – лишава длъжника от избор и възможност за
индивидуално договаряне. Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е
плащане в полза на кредитора, което е разход пряко свързан с кредита, който не е
включен в ГПР по кредита, а представлява прикрито допълнително възнаграждение по
кредита извън договорната лихва, което води до съществено и необосновано
оскъпяване на кредита и обременяване на потребителя. Чрез позволени от закона
средства – създаване от кредитора на негово собствено дружество, чиято печалба се
формира основно от възнаграждения по договори за поръчителство в полза на
собственика му за задължения на клиенти на този собственик, се постига
заобикалянето на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с
усвояването и управлението на кредита. Предвид изложените съображения е налице
заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и следователно нищожност на
клаузите на осн. чл.21, ал. 1 ЗПК.
Идентични на горните са и изводите за сумата 36,18 лв. – административни
разноски за извънсъдебно събиране на вземанията по кредита. Настоящият съдебен
състав намира, че предвид описанието в т. 12 от заявлението, уговорката за такава
такса противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на
5
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, което обосновава извод за нейната нищожност.
Следва да се посочи, че извънсъдебното събиране на вземанията е във връзка с
усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че
попада в приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поради това претендирането му от
потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита.
На следващо място, съгласно съображение 8 от Директива 2011/7/Е (§12 от ДР на
ЗИД на ТЗ, ДВ бр.20/28.02.2013 г.) „Обхватът на същата следва да се ограничи до
плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки ...“. Съобразно
приложното поле, предвидено в чл. 1, т.2 от директивата - да се прилага за всички
плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки и предвид дадените
определения в чл. 2, т.1 и т.3 от директивата за „търговска сделка“ и „предприятие“,
съдът намира, че обезщетение за разноски е неприложимо при сключен потребителски
договор с физическо лице.
За пълнота следва да се посочи, че и поначало, за да се търси възстановяване на
разход следва да е обосновано и доказано реалното му извършване, но в заявлението
по чл. 410 ГПК разходите са посочени общо като липсва посочване и данни дали
въобще и дали именно в този размер са направени някакви конкретни разноски по
събиране на вземането - как, кога и за какви точно действия реално такива разходи са
направени и платени, поради което при тази неопределеност на разходи,
претендирането му в този вид отново противоречи на принципите на добросъвестност
и равнопоставеност на страните, което води до недължимост от длъжника и за тях.
С оглед на всичко изложено, възнаграждението за поръчителство и адм. разноски
противоречат на добрите нрави и в равна степен са неравноправни клаузи, съответно са
и нищожни съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал.
1 и 2 от ЗЗП – основанията по чл. 411, ал. 2, т.2 и 3 ГПК. В съответствие със закона РС
е отказал издаване на заповед за изпълнение за тези вземания, поради което и
обжалваното разпореждане в тази част следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 9765 от 28.05.2020 г. по ч.гр. д. № 2196 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г. в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „Ай
6
Тръст“ ЕООД, представлявано от управителя И. Ш., за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против П. В. В. за сумата от 173,27 лева, представляваща
наказателна лихва за забава за периода от 21.12.2016 г. до 04.03.2020 г., като вместо
това постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Ай Тръст“
ЕООД, представлявано от управителя И. Ш., против П. В. В. за сумата от 173,27 лева,
представляваща наказателна лихва за забава за периода от 21.12.2016 г. до 04.03.2020
г.,
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9765 от 28.05.2020г. по ч.гр. д. № 2196 по описа
на Районен съд Перник за 2020 г. в останалата обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7