№ 6959
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100500925 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. В. И. срещу решение №
16830/18.10.2023г., постановено по гр. д. № 40988/2023г. на СРС, 160 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено, че Н. В.
И., на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 567,94 лева, представляваща цена на доставена и потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ
апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 247111, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 89,58 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 24.03.2023 г., върху главницата за цена на доставена и потребена
топлинна енергия сумата от 33,12 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 06.04.2023 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
13.04.2023 г. по гр.д. № 18643/2023 г. по описа на СРС, 160 състав.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа се, че за процесния период е имало вещен ползвател, който следва да носи
отговорност за дължимите суми. Излага доводи, че не дължи лихва, тъй като липсват
доказателства за датата на публикуване на фактурите. Твърди, че липсва основание за
плащане на суми за дялово разпределение. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира направените
1
разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде
потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд
намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения
период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното
количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите
нормативни актове, а също и нейната стойност.
Видно от представения по делото пред СРС нотариален акт № 186/1996г. Н.А. е
собственик на ½ ид. ч. от имота. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното. Видно от представената пред СРС заповед № РД-35-2469 от 13.08.1981 г. на
Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет, топлоснабденият имот,
представляващ апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. ****, е предоставен в
обезщетение, на основание чл. 100 от ЗТСУ /отм./, на В.Д.К. в съсобственост със
съпругата му В.С.К.. Установява се от извършената справка за родствени връзки на
лицето Н. В. И., че В.Д.К. и В.С.К. са баща и майка на ответника Н. В. И., както и
2
обстоятелството, че същите са починали преди процесния период. Установява се още,
че наследници по закон на В.Д.К. и В.С.К. са ответницата Н. В. И. и сестра й Г.В.Д..
Ето защо, всеки от тях е придобил по ½ от имота, след смъртта на родителите си. От
приетите по делото пред СРС постановление за налагане на възбрана от 11.04.2018г. и
искане за вписване на възбрана с изх. № 13723/18.02.2020г., също се установява, че
жалбоподателят е собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения недвижим имот. Не се
установява да има вещен ползвател на топлоснабдения имот, в какъвто смисъл са
оплакванията във въззивната жалба.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на
общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С
публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия
и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна
енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По
силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи
заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той
кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при
публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от
ЗЕ.
Ето защо, съдът приема, че за процесния период между въззиваемия и
жалбоподателя съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия, като неоснователни са възраженията на жалбоподателя в тази връзка.
Жалбоподателят не оспорва, че до имота е доставено твърдяното количество
енергия и нейната стойност.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да
купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на
3
етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за
упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая
е сторено, видно от приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице
помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната сграда по
силата на сключен договор.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия клиентите заплащат на ищеца
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на
топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и
ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните
счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при
публично известни общи условия, а според последните купувачите са длъжни да
заплащат на продавача сума за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина
енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация.
С оглед на изложеното, правилни са изводите на СРС, че се дължи главница за
дялово разпределение.
Неоснователни са и възраженията за недължимост на мораторната лихва върху
главницата за потребена топлинна енергия. Задълженията на ответника за заплащане
на цена на доставената енергия са възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от
4
ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, поради което изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по
настоящето дело общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо,
денят за изпълнение на задължението има определен падеж, поради което на
въззивника не се дължи покана. Неотносими към настоящия спор са възраженията на
жалбоподателя, че не са ангажирани доказателства за датата на публикуване на
фактурите на интернет страницата на продавача. Посочения от жалбоподателя момент
на начална изискуемост на задължението се отнася до общите условия на
„Топлофикация София“ от 2014г., които обаче са неприложими към настоящия
процесен период.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 16830/18.10.2023г.,
постановено по гр. д. № 40988/2023г. по описа на СРС, 160 с-в.
ОСЪЖДА Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, общ. „Красна
поляна“, ж.к. **** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 273
ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Х. и р.” ЕООД.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
5
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6