ОПРЕДЕЛЕНИЕ№859/17.12.2019
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на тринадесети
декември през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
763 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на Д.Г.Я. *** срещу решение № 774 от
09.08.2019г. по търг.дело № 1183/18г. по описа на Варненски окръжен съд, в
частта му, с която е отхвърлен предявения от нея срещу К.Д.Я. *** иск за
разликата над 15 000лв. до 30 000лв., установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК, с който да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на К.Д.Я. разликата над 15 000лв. до
30 000лв., представляваща вземане, придобито по силата на договор за цесия
от 10.11.2017г., сключен между „Елинор“ ЕООД и К.Д.Я., чието принудително
събиране, представлява част от предмета на изп.дело № 2373/16г. на ЧСИ с рг.№
712, образувано въз основа на влязло в сила решение по търг.дело № 1708/14г. по
описа на ВОС.
Твърди че
решението, в обжалванато му част е неправилно поради противоречие с материалния
закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необосновано.
Излага,
че съдът правилно е приел за доказани факти, съдържащи се в исковата молба
свързани със сключването на двата договора за кредит, водените между страните
съдебни производства и постановените влезли в сила съдебни решения,
образуваното изпълнително дело, двата сключени договора за прехвърляне на
вземания от 11.04.2014г. и от 10.11.2017г.
Твърди че съдът не е обсъдил събраните по
делото доказателства относно размера на остатъчния солидарен дълг към „Елинор“
ООД към датата на цесията – 10.11.2017г., факт от съществено значание за
разрешаването на спора. Твърди че той е нарочно удостоверен в съдържанието на
представената по делото справка от 29.05.2018г. за постъпили и разпределени
суми по изпълнително дело № 2373/16г. на ЧСИ с рег.№ 712. Сочи че е налице
солидарност в дълга на К.Я. и Д.Я. към цесионера „Елинор“ ЕООД, ответникът е
поставен в забава относно плащането на обявени за предсрочно изискуеми в цялост
кредити с получаването на нотариалната покана от 28.07.2014г. Ирелевантно за
пределите на отговорността му е обстоятелството, оспорвал ли е дълга или го е
признал. Твърди че той не е реализирал в полза на „Елинор“ ЕООД годно за
пълното му погасяване плащане, затова отговаря и за акцесорните вземания за
лихви и разноски, подлежащи на удовлетворяване по изпълнително дело № 2373/16г.
на ЧСИ с рег.№ 712. Твърди че признаването на дълга не означава че Я. не следва
да сподели разноските на общия кредитор по воденото на търговско дело №
1708/14г. по описа на ВОС само срещу нея. Неплащането въпреки признанието е
достатъчно основание за учредяването на процес и срещи него, а причината това
да не се случи е семейната връзка между него и едноличния собственик и
управител на „Елинор“ ЕООД.
Твърди че
първоинстанционният съд не е обсъдил и отправеното от ответника до нея чрез
нотариална покана „Уведомително писмо за прихващане на насрещни вземания на
основание чл.104 във връзка с чл.103 ал.2 от ЗЗД“. Сочи че волеизявлението за
прихващане, релевирано от Я., се отнася и за част от вземането, придобито по
процесния договор за цесия до размер на 15 000лв. Твърди че при формулиран
от съда извод за съществуването на въпросното вземане е дължимо произнасяне и
по въпроса настъпило ли е погасяването му в резултат на извършеното прихващане.
Оспорва
изводите на съда за отхвърляне на установителната претенция по отношение на
надхвърлящата 15 000лв. част от спорното вземане. Твърди че разпоредбата
на чл.124 ал.3 от ЗЗД не касае уреждане на вътрешните отношения между
солидарните длъжници, а не тези с кредитора, както е приел окръжният съд.
Твърди че погасителеният ефект настъпва безусловно и по отношение на всички, а
не относително. Вътрешните отношения между солидарните длъжници са от значение
дотолкова, доколкото дефинират размера на частта на слелия качествата. Излага,
че правилно е установено по отношение на конкретния дълг към „Елинор“ ЕООД
дяловете на страните – бивши съпрузи са равни. Към датата на сключване на
процесния договор за цесия – 10.11.2017г., дългът възлиза на
121 449.52лв., като равностойност на главница, лихви и разноски по
принудително изпълнение, а съответно частта на Я. – на 60 724.76лв. Сочи
че цесионерът Я. придобива от „Елинор“ ЕООД част от вземанията по изпълнително
дело № 2373/16г., която е съществено по-малка от частта му като солидарен
длъжник, а именно 30 000лв., поради което и нейното задължение се погасява
до размера на сумата 30 000лв. на основание чл.124 ал.3 от ЗЗД. Сочи че
различното тълкуване на нормата на чл.124 ал.3 от ЗЗД, дадено в обжалваното
решение, компрометира смисъла на разпоредбата на чл.124 ал.3 от ЗЗД и създава
прецедент на толерирана от съда практика на заобикаляне на правилото на чл.127
ал.2 от ЗЗД.
Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част и
вместо него да постанови друго, с което предявеният от нея установителен иск по
реда на чл.439 от ГПК да бъде уважен изцяло.
Насрещната
страна по жалбата К.Д.Я. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира направените за въззивно обжалване
разноски.
Към
настоящето производство е присъединена и частна жалба на Д.Г.Я. срещу
определение № 3726 от 17.10.2019г. , с което е отхвърлена молбата и за
изменение на решението в частта му относно разноските. Оспорва извода на съда,
за липсата на писмен договор между нея и процесуалния и представител на
основание чл.38 ал.2 от ЗА. Твърди че процесуалното представителство е
осъществено безплатно, което е заявено в съдебно заседание на 11.07.2019г. в
присъствието на страната, както и е направено искане до съда за присъждане в
полза на процесуалния представител на полагащото се адвокатско възнаграждение в
случай на уважаване на иска. Моли съда да отмени обжалваното определение и да
присъди в полза на осъществилия процесуално представителство адвокат хонорар,
дължим за първа инстанция, съразмерно уважената част от иска, изчислен в
минимален размер съобразно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение.
В срока
по чл.276 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от насрещната страна по частната жалба.
Няма оплаквания във въззивната жалба за
допуснати от първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат
отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови
доказателства.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 05.02.2020г.
от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: