Определение по дело №1137/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юли 2015 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20153101001137
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 юли 2015 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….07.2015 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 22.07.2015 г., в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                                                мл.с. ИВА АНАСТАСИАДИС

 

като разгледа докладваното от съдия Митева

въззивно търговско дело № 1137 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 11093/30.04.15, подадена от Х.З.О., И.Д.И., Н.Т.Р. и Б.Д.Б., чрез общия им пълномощник адв. Савов (ВАК) и И.А.Я. срещу решение №1753/15.04.2015г  по гр.д.12692/14г по описа на ВРС, 18 с-в, с което е отхвърлен иска им срещу ТПК„ВАРНЕНСКА КОМУНА“ ЕИК ********* за установяване на  нищожност на съдебно решение, постановено по спор воден между същите страни(отчасти и техни праводатели).

Жалбата е депозирана в рамките на двуседмичния преклузивен срок( считано от най-ранното връчване на обжалваемия акт на въззивниците), и е редовна:  съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна e оспорила жалбата.

По допустимостта на обжалването:

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваната част от първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По предварителните въпроси:

След постановяване на обжалвания акт по същество, с решение № 2359/25.05.2015г по същото дело е уважена молбата на ищците за допълване на произнасянето с разглеждане на предявен от тях в същото производство инцидентен установителен иск. Като е изложил мотиви за недопустимост на тази претенция съдът е постановил и липсващия диспозитив, с което е прекратил производството за установяване на преюдициалното обстоятелство, заявено от ищците по реда на чл. 212 ГПК.

Срещу това произнасяне е подадена частна жалба вх. № 15230/09.06.15 от същите въззивници, насочена срещу допълнителното прекратително определение. Жалбоподателите считат, че молбата им е разгледана от незаконен състав, тъй като съдията, допълнил решението не е участвал в заседанието в което е приключило разглеждането на делото по същество. Отделно сочат, че неправилно съдът е счел, че предявеният от тях инцидентен установителен иск е несвоевременно предявен, тъй като макар и искането да не е бил включено в исковата молба, то е било представено пред съда преди подаването на отговора и е следвало да се разгледа като обективно съединено с главния иск. Обосновават интереса си от  установяването с поддържаното от ответника твърдение, че  вписаната по ф.д. 6032/92г на ВОС кооперация е  новоучредена, а не пререгистрирана възстановена през 1992г (прекратена в хипотеза на чл. 52 ЗК) кооперация. Като считат, че съдът неправилно е възприел предмета на искането за преюдициално установяване, молят да бъде обезсилено, евентуално отменено прекратителното определение и делото върнато за разглеждане на инцидентен установителен иск за установяване на несъществуване на друга, различна от ответната възстановена кооперация, която да е регистрирана със същото наименование като новоучредена през 1992г.    

Тази частна жалба е депозирана в рамките на двуседмичен преклузивен срок, определен по арг. от чл. 62 ал.3 ГПК( считано от връчване на преписа от допълнителното решение), и е редовна:  съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.

Насрещната страна оспорва частната жалба с доводи за основателно уважаване на молбата на жалбоподателите чрез допълване на първоначалното решение само с прекратителен диспозитив по недопустимо искане.

В рамките на служебния контрол за допустимост на производството, сезираният въззивен съд преценява присъединената частна жалбата като недопустима. С обжалвания акт съдът изцяло е уважил молбата на жалбоподателя, като е допълнил произнасянето си по искане, предявено от молителите в т. 3 от уточняваща молба (л. 115). Оплакванията в жалбата изобщо не касаят процедурата по допълване,  а съдържанието, с което първото произнасяне е било допълнено. В случая съдът е приел за основателно оплакването, че липсва произнасяне по искане за разглеждане на инцидентен установителен иск и е изложил мотиви и диспозитив именно по него. Съответно и жалбоподателите са посочили като предмет на обжалването именно новия прекратителен диспозитив (а не диспозитива с който допълването е допуснато). Това произнасяне обаче не подлежи на самостоятелно обжалване. Определението по чл. 212 ГПК не е предвидено изрично в закона като обжалваем акт. Независимо от съображенията за пречките, поради които съдът е отказал да разшири предмета на спора с обстоятелството, очертано като предмет на инцидентния установителен иск, актът не прегражда и правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес. Страните не се лишават от право на защита за разрешаването на спора по инцидентния установителен иск, а само от процесуалната възможност това да се осъществи със сила на пресъдено нещо в образуваното исково производство по главния иск. Съответно неприемането на инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане не би се отразило върху правилността на решението, тъй като съдът дължи произнасяне по преюдициалното правоотношение в мотивите на съдебния акт, а разрешението по съществото на преюдициалното правоотношение се проверява заедно с правилността на решението по главния иск ( т. 7а от ТРОСГТК 1/2013г). Поради липса на предмет по чл. 274 ал.1 т.1 или 2 ГПК частната жалба не следва да се разглежда от въззивен съд и производството следва да се прекрати в тази част.

Доколкото въпросът по допустимостта на частната жалба би се оказал преюдициален за разглеждане на спора по главния иск, съдът следва да отложи довършването на доклада по  въззивната жалба, до стабилизирането на настоящото прекратително произнасяне.  

По тези съображения, съставът на Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПРЕКРАТЯВА производство по недопустима частна жалба вх. №15230/09.06.15г.,  подадена от Х.З.О., И.Д.И., Н.Т.Р. и Б.Д.Б., чрез общия им пълномощник адв. Савов (ВАК) и И.А.Я. срещу определение постановено в решение № 2359/25.05.15г , с което е допълнено решение №1753/15.04.2015г  по гр.д.12692/14г по са на ВРС, 18 с-в., с изрично прекратяване на производство по искане за разглеждане по реда на чл. 212 ГПК на установителен иск за отричане на регистрацията на новоучредена кооперация с наименование ТПК„ВАРНЕНСКА КОМУНА“, различна от ответната, вписана по ф.д. 6092/92г на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в тази прекратителна част пред Варненски апелативен с частна жалба по реда на чл. 274  ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх.№ 11093/30.04.15, подадена от Х.З.О., И.Д.И., Н.Т.Р. и Б.Д.Б., чрез общия им пълномощник адв. Савов (ВАК) и И.А.Я. срещу решение №1753/15.04.2015г  по гр.д.12692/14г по описа на ВРС, 18 с-в.

Делото да се докладва след влизане в сила на прекратителното определение за довършване на произнасянето по чл. 267 ГПК по въззивната жалба.

 

Препис от определение да се изпрати на страните(чрез пълномощници) със съобщение, представляващо Приложение № 9 към Наредба № 7 на МП.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.