РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Ямбол, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330102655 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Енерго – Про Продажби“ АД – гр.
Варна срещу Б. В. К. от гр. Я.
С исковата молба се твърди, че между страните, а именно: Б. В. К., в качеството му на
ЕТ „Б. К.", и ищцовото дружество са налице възникнали облигационни правоотношения за
продажба на ел. енергия. Твърди се, че ответникът, в качеството му на ЕТ е бил собственик
на обект, находящ се в гр. Ш., ул. „***, представляващ ***. Твърди се, че ответникът бил
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД.
Твърди се, че обект ***, находящ се в гр. Ш., ул. „***, представлявал обект с абонатен
номер *** и бил присъединен при резервирана мощност от капацитета на
електроразпределителната мрежа в размер на 31,00 кВт. Твърди се, че ответната страна има
качеството на „небитов клиент" по смисъла на § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ.
Твърди се, че в периода от 19.08.2020 г. до 08.10.2020 г. между страните е
съществувало непрекъснато облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия и по
осъществяване на достъп до електроразпределителната мрежа, с цел снабдяване с ел.
енергия при общи условия за обект находящ се в гр. Ш., ул. „***, представляващ ***, с
клиентски № ********** и абонатен № ***.
Твърди се, че ищецът е предоставил до обекта енергия за небитови нужди.
Твърди се, че през процесния период ищецът непрекъснато е предоставял услугата
достъп до електроразпределителната мрежа на обекта, който бил стопанисван от ответника.
1
На следващо място се твърди, че в периода от 19.08.2020 г. до 08.10.2020 г.
ответникът също е ползвател на услугата достъп до електроразпределителната мрежа.
Твърди се, че и за този период между страните е съществувало валидно облигационно
отношение, регулирано в разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
Твърди се още, че ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК пред ЯРС,
по което е постъпило възражение от ответника- длъжник. С последното обстоятелство по
същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да установи по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 264,28 лева – главница за
незаплатена цена за мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност, съгласно фактури подробно описани в Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за периода от 19.08.2020 год. до 11.06.2021 год., въз
основа на което е образувано ч.гр.дело № *** год. по описа на РС гр.Я., както и сумата от
67,30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на
всяка от посочените фактури до 07.07.2023 год., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен и недопустим. Оспорват се твърденията на ищеца и се поддържа, че ЕТ
„Б. К." не съществува.
Сочи се, че същият създаден през 1991 г. и заличен от Търговския регистър на
31.12.2012 г., като в исковия период 19.08.2020 г. – 11.06.2021 г. ЕТ „Б. К." не съществува.
Оспорва се собствеността на имота, като се поддържа, че ответникът не е собственик
на процесния имот.
Сочи се, че този имот представлява жилищна сграда и сайвант, продадени от ответника
с нот. акт, като при продажбата му в него не е имало ***.
Твърди се, че ответникът не може да посочи в кой момент е имало такава, ако е
съществувала.
Сочи се, че единственият, който може да посочи кога е построена тази работилница, е
ищцово дружество.
Поддържа се още, че новият собственик на имота е бил длъжен да уведоми съответните
„ВиК“ и „Енерг – ПРО“ АД за смяна на собствеността на имота и за откриване на нови
сметки и партиди на негово име със съответния клиентски и абонаментен номер.
Сочи се, че след продажбата на имота, ответникът просто се е преместил в гр. Я.,
където е бил регистриран.
Оспорва се твърдението на ищеца, че между страните съществуват облигационни
отношения на ел. енергия, на подробно изложените в отговора на исковата молба
съображения.
2
Претендира се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява законен представител, не
изпраща процесуален такъв, като с депозирана по делото преди съдебно заседание писмена
молба по същество се поддържат исковите претенции.
В съдебно заседание ответника, редовно призован се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв.С. П. от АК Б., чрез когото в хода на делото по същество
се поддържа, че предявените против ответника искове са неоснователни.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по ч. гр. дело № *** год. по описа на ***РС, пред съда е било
депозирано Заявление по чл.410 ГПК от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД гр.Варна против
Б. В. К. с ЕГН ********** от гр.Ш., кв.***, за сумата от 264,28 лева, представляваща
главница за незаплатена мрежова услуга по фактури издадени за периода 19.08.2020 год. до
11.06.2021 год., за обект с абонатен № ***, кв.***, *** –*** „***“, с кл.№ **********, както
и за сумата от 67,30 лева – мораторна лихва от датата на падежа по всяка една от фактурите
до 07.07.2023 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за
претендираните по заявлението суми срещу лицето Б. В. К. с ЕГН ********** /ответник в
настоящото исково производство/.
В установения от закона месечен срок пред заповедния съд е било депозирано
възражение по чл.414а ГПК и чл.414 ГПК от Б. В. К. с ЕГН **********, в което същият
сочи, че е продал процесния имот в гр.Ш., кв.*** през 2000 год., като от тогава живее в
гр.Я., и в имота не имало към него момент ***.
С оглед депозираните възражения, заповедният съд е указал на заявителя „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД гр.Варна, че в едномесечен срок може да предяви иск за
установяване съществуването на претендираните вземания.
С оглед дадените указания и в законово определения срок заявителя „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД гр.Варна е предявил иск против Б. В. К. с ЕГН ********** за
установяване съществуване на вземанията си, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
За установяване предявените искове ищецът е ангажирал по делото като писмени
доказателства: заверени копия от: констативен протокол № *** г., протокол № *** г. за
монтаж/демонтаж на електромер, фактура № *** от 19.08.2020 г. на „ЕНЕРГО – ПРО
Продажби“ АД, приложение А към фактура № *** от 19.08.2020 г., фактура № *** от
21.09.2020 г. на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД, приложение А към фактура № *** от
21.09.2020 г., фактура № *** от 08.10.2020 г. на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД,
приложение А към фактура № *** от 08.10.2020 г., фактура № *** от 04.11.2020 г. на
3
„ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД, приложение А към фактура № *** от 04.11.2020 г.,
фактура № *** от 04.12.2020 г. на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД, приложение А към
фактура № *** от 04.12.2020 г., фактура № *** от 05.01.2021 г. на „ЕНЕРГО – ПРО
Продажби“ АД, приложение А към фактура № *** от 05.01.2021 г., фактура № *** от
04.02.2021 г. на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД, приложение А към фактура № *** от
04.02.2021 г., фактура № *** от 04.03.2021 г. на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД,
приложение А към фактура № *** от 04.03.2021 г., фактура № *** от 05.04.2021 г. на
„ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД, приложение А към фактура № *** от 05.04.2021 г.,
фактура № *** от 05.05.2021 г. на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД, приложение А към
фактура № *** от 05.05.2021 г., фактура № *** от 04.06.2021 г. на „ЕНЕРГО – ПРО
Продажби“ АД, приложение А към фактура № *** от 04.06.2021 г., фактура № *** от
11.06.2021 г. на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД, разпечатка с интернет адрес към
Платформа за сравнение на оферти за доставка на ел. енергия, поддържана от Комисията за
енергийно и водно регулиране, извлечение за фактури на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД и
плащания за периода от 20.08.2018 г. до 19.03.2020 г. за клиент ЕТ „Б. К.“ – с. В. с клиентски
номер ********** – 2 страници; извлечение за фактури на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД
и плащания за периода от 20.08.2018 г. до 19.03.2020 г. за клиент ЕТ „Б. К.“ – с. В. с
клиентски номер ********** – 2 страници и Справка за потребление през последните
12/24/36м от 18.09.2023 г. за период от 27.08.2018 г. до 11.06.2021 г. за клиент ЕТ „Б. К.“ – с.
В. с клиентски номер **********;
Ответника на свой ред оспорвайки твърденията на ищеца също е ангажирал писмени
доказателства: заверени копия от: удостоверение на Окръжен съд – Ш. с изх. № ***г.,
издадено на Б. В. К., в качеството му на представител на ЕТ „Б. К.“ за заличаване на
едноличен търговец, Булстат № на ЕТ „Б. К.“, нот. акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ***, том ***, рег. № ***, дело *** от 2000 г., удостоверение за промени на настоящ
адрес за лицето Б. В. К. с изх. № *** г., издадено от Община Я., бланка на индивидуален
договор за продажба на ел. енергия от 23.09.2020 г., Оферта за доставка на ел. енергия от
22.05.2023 г., разпечатка от ***за местоположение на адрес: гр. Ш., ул. ***.
Съдът е указал на ищеца, че следва да установи по делото наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните, както и качеството на
ответника – „небитов клиент“.
Ангажираните от ищеца по делото писмени доказателства, които имат характер на
частни такива издадени от страната, не установяват наличието на възникнали валидни
облигационни отношения между страните и съществуването им в исковия период от
19.08.2020 год. до 11.06.2021 год., както и твърдяното от ищеца качество на ответника –
„небитов клиент. Не се установи по делото ответника в качеството му на едноличен
търговец да е собственик в процесния период или да е бил някога собственик на *** на
административен адрес: гр.Ш., кв.***, за който обект се твърди, че е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД.
Напротив видно от приетото по делото удостоверение издадено от Окръжен съд Ш.,
4
*** отделение, ЕТ „Б. К.“ /адресат по издадените от ищеца фактури/ е бил заличен като ЕТ
считано от *** год.
Видно от представения по делото нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело №
*** год. на *** К.М. с район на действие Районен съд Ш., действително ответника е
отчуждил имот в гр.Ш., кв.Д., представляващ дворно място ведно с построените в него
жилищна сграда и сайвант, но липсват отразени в нотариалния акт данни към него момент в
имота да е имало изградена ***. Наред с горното по делото се представя и удостоверение
издадено от община Я., видно от което действително до 08.06.2000 год. настоящия адрес на
ответника е бил в гр.Ш., ул.“***, но от тогава и към настоящия момент всички адреси на
местоживеене на ответника са на територията на гр.Я.
Липсват като цяло фактически данни по делото, от които по несъмнен начин да се
изведе извод, че в имота има изградена ***, както и кой е нейния собственик включително в
процесиня период, както и че същата е била присъединена при резервирана мощност от
капацитета на електроразпределителната мрежа в размер на 31,00 кВт.
При така ангажираните по делото доказателства съдът намери предявените искове за
недоказани и като такива следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на делото ответника има право на сторените от него разноски в
заповедното и исковото производство, като ищеца следва да заплати на ответника разноски
в общ размер на 900 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 300 лева в заповедното и
600 лева в исковото производство.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго – Про Продажби“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, Варна Таурс – Г, бул.“Владислав Варненчик“ № 258,
представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д. искове, с които се иска да
бъде признато за установено, че Б. В. К. с ЕГН ********** дължи на „Енерго – Про
Продажби“ АД, сумата в размер на 264,28 лева – главница за незаплатена цена за мрежова
услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно
фактури подробно описани в Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
за периода от 19.08.2020 год. до 11.06.2021 год., въз основа на което е образувано ч.гр.дело
№ *** год. по описа на РС гр.Я., както и сумата от 67,30 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 год. до 07.07.2023 год., ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е била издадена Заповед № *** год. по ч.гр.дело № *** год. по
описа на ***РС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Енерго – Про Продажби“ АД с ЕИК *** ДА
5
ЗАПЛАТИ на Б. В. К. с ЕГН **********, сумата от 900,00 лева – разноски в исковото и
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6