№ 401
гр. Плевен, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:С. АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500428 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 388 от 18.03.2022година, постановено по гр.д. №
5970/2021г. Плевенски районен съд е отхвърлил предявения от Н. Р. Ц. и Р. В.
Ц. против „***“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, иск с
правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че не
дължат на ***“АД сумата:4 684,00 лева, законна лихва от 19.11.2010 г. до
изплащане на вземането, както и разноски за платена държавна такса в размер
на 93,68 лева, за които суми са издадени Заповед №5583 от 22.11.2010г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист от 22.11.2010г., издадени по ч.гр.дело№7886/2010г. на
Районен съд Плевен, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение на вземанията, които са предмет на изпълнително дело
2012***0401269/2012г. на ЧСИ М. П., рет.№***, с район на действие - СГС,
като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищците Н. Р. Ц. и Р. В. Ц., чрез пълномощникът им адвокат Н. М. М. от АК-
1
Ловеч, с искане то да бъде отменено, а предявения иск – уважен, както и да
им се присъдят разноските за двете инстанции. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, необосновано и в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата,
като най-същественото от тях е, че съдът е направил неправилна преценка и
анализ на събраните доказателства стигайки до извода, че задължението не е
погасено по давност.
В срок е депозиран отговор от въззиваемата страна „***“АД,
представлявано от изп.директор К. Е. П., чрез адвокат С. Г. Й., в който е взето
становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид наведените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Съгласно чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, като съгласно ал.2 на същия текст искът на длъжника може да
се основава само на факти настъпили след приключването на съдебното
дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание. В
случая ищците твърдят, че към момента на подаване на исковата молба
вземането на взискателя „***“АД – предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело 2012***0401269/2012г. на ЧСИ М. П., рет.№***, с район
на действие - СГС, в размер на 4 684,00 лева, законна лихва от 19.11.2010 г.
до изплащане на вземането, както и разноски за платена държавна такса в
размер на 93,68 лева, за които суми са издадени Заповед №5583 от
22.11.2010г. и изпълнителен лист от 22.11.2010г., по ч.гр.дело№7886/2010г.
на Районен съд Плевен, е било погасено по давност.
Безспорно е по делото, че със Заповед №5583 от 22.11.2010г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист от 22.11.2010г., издадени по ч.гр.дело№ 7886/2010г. на
Районен съд Плевен, е разпоредено: Длъжникът Н. Р. М., ЕГН **********,
съдлъжникът С. И. И., ЕГН **********, съдлъжникът Р. В. Ц., ЕГН
********** и съдлъжникът “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, представлявано от Н. Р. М., да заплатят солидарно на
кредитора “***” АД, гр.София, с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния
2
директор П. С. В., сумата от 4 684,00 лева, законна лихва от 19.11.2010 г. до
изплащане на вземането, както и разноски за платена държавна такса в размер
на 93,68 лева. По молба на кредитора е образувано изп.д.№ 16/2011г. на ЧСИ
П. Д., рег.№*** с район на действие ОС-Плевен за част от тези суми, останали
след доброволно плащане от страна на длъжниците, а именно за дължимия
остатък в размер на 4424.68лв., ведно със законната лихва от 19.11.2010г. С
молба от 18.05.2012г. е поискано от взискателя изпълнителните действия да
бъдат продължение от ЧСИ М.П., рег.№***, с район на действие СГС и е
образувано изп.д.№1269/2012г.
Спорно е погасено ли е вземането на ответника по давност.
За да се произнесе по спора съдът взе предвид следното:
Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не
дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по
отрицателния установителен иск би могъл да постигне прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. В
конкретния случай правния интерес произтича от твърдението, че след
издаване на изпълнителния лист срещу длъжниците, с изтичането на
давностния срок, вземането е погасено. Искът е допустим само досежно
сумата, за събирането на която е образувано изпълнителното дело, а именно
4424.68лв., ведно със законната лихва от 19.11.2010г., доколкото има
признание на взискателя, че за разликата вземането по изпълнително
основание е погасено чрез плащане. По отношение на основателността му,
съдът взе предвид следното: Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предвижда,
че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност
е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение
– същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между
страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
След приключване на ч.гр.д. № 7886/2010 г. по описа на PC –
Плевен, по което е издаден изпълнителния лист, първоначално е образувано
изпълнително дело №2011***04000 по описа на ЧСП П. Д.. С молбата за
образуване на изпълнително дело взискателят е посочил конкретни
3
изпълнителни способи – запори върху движими вещи, автомобили и върху
вземания на длъжниците. В исковата молба се твърди, че от последното
действие, имащо значение за прекъсване на давността са изтекли повече от
две години, поради което изпълнителния процес се е прекратил ex lege, а
всички извършени действия след перемцията не могат да породят правно
действие. За такова последно действие ищците считат искането на взискателя
с молба от 17.04.2013г. да бъде насрочена публична продан на възбранен
недвижим имот на длъжник.Твърдят че с последващите молби от 29.10.2014г.
и от 21.07.2016г. взискателят е поискал от ЧСИ извършване на справки за
наличие на банкови сметки на длъжниците и за налагане на запори върху
такива, но запори не са наложени.Поради това ищците считат, че с тези молби
не е постигнато прекъсване на давността по чл.116, б.“в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива действия са
налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитори,
извършване на опис и оценка на вещ, насрочване и извършване на продан и
др. Задължителното тълкуване на тази правна норма е дадено с Тълкувателно
решение 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а то приема, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.Правото на принудително изпълнение в случая е
възникнало преди издаването на посоченото ТР.С оглед принципите на
правна сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на новото
тълкуване, извършено с посоченото ТР не може да се придаде обратно
действие и то няма приложимост спрямо действията по изпълнителното дело,
извършени преди издаването му на 26.06.2015г. доколкото правните субекти
са били длъжни и са съобразявали поведението си с предходното тълкуване,
дадено с ППВС № 3/18.11.1980г. Поради това, настоящия състав приема, че
установеното с новото ТР тълкуване на правната норма може да бъде
прилагано по заварени изпълнителни дела за в бъдеще. За фактите
осъществили се преди постановяване му, които са породили правните си
4
последици, тези последици следва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС, действащо към момента на настъпването им.
Съобразно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с
ППВС № 3/18.11.1980 г., погасителната давност се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното
производство същата се спира. В конкретния случай с подаването на молбата
от 12.01.2011г. за образуване на изпълнително дело № 2011***04000
взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като до
постановяването на Тълкувателно решение 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, такъв не е текъл. Делото не е прекратено ex lege.
Основание за прекратяване на изпълнителното производство по силата на
закона е взискателят да не поиска извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В случая
както се посочва и във въззивната жалба, след молбата от 17.04.2013г. за
насрочване на публична продан на възбранен имот, са подадени молба от
29.10.2014г. и молба от 21.07.2016г., с които взискателят е поискал от ЧСИ
след извършване на справки за наличие на банкови сметки на длъжниците, да
наложи запори върху тях, с молба от 25.07.2016г. – насрочване на публична
продан на недвижим имот, поради което предвиденият в цитираната
разпоредба 2-годишен срок, не е изтекъл, както правилно е приел Плевенски
РС. Законът изисква в продължение на две години взискателят да не е
поискал извършването на изпълнителни действия по определено дело, за да
се приеме презумираното от законодателя отпадане на интереса му от
търсеното изпълнение, водещо до автоматично прекратяване на делото, след
изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и до невалидност на
изпълнителните действия извършени след това, ако има такива. Следователно
срокът по цитираната разпоредба започва да тече от датата, когато взискателя
е поискал осъществяване на изпълнителното действие, а не от неговото
извършване.
Започналата да тече на 26.06.2015г. нова погасителна давност е
била прекъсната преди да изтече законовия/чл.110 ЗЗД/ петгодишен срок - на
13.03.2018г., когато са получени изпратените, запорни съобщения до „***“АД
/за Н. М./ и до „***“ЕАД/за Р. Ц./, с което са наложени запори върху
банковите сметки на ищците. Давността следва да се преценява след
5
26.06.2015г. при съобразяване на задължителното тълкуване дадено в т. 10
на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. С него се приема, че давността се
прекъсва с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо
дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или
служебно по инициатива на съдебния изпълнител. Като действията по
изпълнението водещи и до прекъсване на давността са изброени
неизчерпателно-запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан. Имайки
предвид изложеното, следва да се приеме, че започналата да тече на
13.03.2018г. нова петгодишна погасителна давност не е изтекла към
20.09.2021г. - датата на депозиране на исковата молба.
Въззивният съд напълно споделя извода на районния съд, че
правото на принудително изпълнение на въззиваемия не е било погасено по
давност. Поради това и приема, че предявеният иск с правно основание
чл.439 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли относно сумата
4424.68лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.11.2010г., като
за разликата до предявения размер от 4684лв., ведно със законната лихва от
19.11.2010г и за сумата 93.68лв. за ДТ, иска се явява недопустим поради
липса на правен интерес от воденето му. В тази част производството по
делото следва да бъде прекратено, а постановеното първоинстанционно
решение – обезсилено, поради изложеното по-горе в мотивите. Решението е
правилно и следва на основание чл.271, ал.1 ГПК да се потвърди в останалата
част.
С оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на
разноски, но доколкото няма доказателства такива да са направени, няма
основание и за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 ГПК решение №
583 на Плевенския районен съд, постановено на 14.03.2022г. по гр.д. №
6
5970/2021г. по описа на съда, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.439
от ГПК до размера на сумата от 4424.68лв., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 19.11.2010г., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 7886/2010г. на Плевенски РС.
ОБЕЗСИЛВА, на осн. чл. 270, ал.3 от ГПК, ГПК решение №
583 на Плевенския районен съд, постановено на 14.03.2022г. по гр.д. №
5970/2021г. по описа на съда, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.439
от ГПК за разликата над 4424.68лв. до предявения размер от 4684лв., ведно
със законната лихва от 19.11.2010г и за сумата 93.68лв. за ДТ, за които суми е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7886/2010г. на Плевенски РС, поради
недопустим на иска и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му
част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7