РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав, в открито заседание на 22.11.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от съдията Борисов гр.д. № 4988 по описа за
2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Б.ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Витоша, ул.“******, представлявано от В.М.С.и Д.Д.М., чрез
пълномощника си адв. Г.П., с която е предявен иск за осъждане на С.Г.Г. да заплати на ищеца на основание чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ следните суми дължими по
договор за жилищен ипотечен кредит от 29.09.2008 г. – главница в размер на 41 040.67 лв., договорна лихва за периода 03.12.2016 г. – 09.06.2020
г. в размер на 13 544,14лв., санкционираща лихва за периода 02.01.2017 г.
– 09.06.2020 г. в размер на 96.17лв., заемни такси 1 088.36 лв., 658.96 лв. такса управление, 25.05 лв. такса
застраховка, 284.35 лв. такса подновяване на ипотека, 120 лв. такса
изискуемост, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 10.06.2020
г. до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че е предоставил на С.Г.Г. –
кредитополучател сума в размер на 42 000лв. Срокът за издължаване бил 360 месеца.
За предоставения кредит, длъжникът заплаща лихва, формирана от базовия лихвен
процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която
може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „Уют“. Към датата на сключване на договора
базовият лихвен процент е бил 4,69%,
стандартната надбавка в размер на 3.60 процентни пункта или лихвения процент по кредита е
общо 8,29%. Кредитополучателят се е съгласил да заплаща такси съгласно Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните, в сила към деня на съответното плащане. За
обезпечаване на кредита е била вписана договорна ипотека върху описани в
договора имоти, находящи се в гр. Стара Загора и с. Маджерито.
Твърди се, че кредитът е бил погасяван чрез равни
месечни вноски, съгласно предоставения на кредитополучателя погасителен план.
На 04.09.2009 г., поради допуснато просрочие, било договорено преуреждане на
отношенията между страните с цел оздравяване на кредитната позиция и определяне
на нов погасителен план. Поради ново просрочие на 04.07.2014 г. стрните отново
предоговорили отношенията си с допълнително споразумение и капитализация на
неплатената лихва в размер на 710.52 лв. към остатъка по кредита, като общия
размер на дължимите суми е 42 320 лв., включваща главница и лихви. И след това
допълнително споразумение кредитополучателя допуснал просрочие на задълженията
си, като към момента на подаване на исковата молба останали неплатени 43 бр.
месечни вноски. Това довело до реализиране на правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като били изпратени покани до ищцата 17.07.2019
г. и до нейн пълномощник на 10.12.2019 г., които били връчени при отказ, респ.
по реда на чл. 47 от ГПК. С оглед на обстоятелството, че до длъжника не е
достигнала волята на банката преди подаване на исковата молба, е налице искане
съда да приеме, че със същата се реализира правото на банката да обяви
предсрочната изискумост на кредита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника С.Г.Г., чрез особения представител адв. Ч., е
депозиран писмен отговор. Навежда доводи за неоснователност на предявения иск с
подробни доводи. Оспорва между страните да е налице договорно правоотношение,
както и да е налице упълномощаване от ответницата на Е.Г.. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за главница и лихви.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира следното.
Ищецът „Б.ДСК” ЕАД в качеството на кредитор е предоставил на С.Г.Г. – кредитополучател сума в размер на
42 000лв. по договор за жилищен ипотечен кредит от 29.09.2008 г. Срокът за
издължаване бил 360 месеца. За предоставения кредит, длъжникът заплаща лихва,
формирана от базовия лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от
кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условия
за ползване на преференциален лихвен процент по програма „Уют“. Към датата на
сключване на договора базовият лихвен процент е бил 4,69%, стандартната надбавка в размер на 3.60 процентни
пункта или лихвения процент по кредита е общо 8,29%. Кредитополучателят се е
съгласил да заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
в сила към деня на съответното плащане. За обезпечаване на кредита е била
вписана договорна ипотека върху описани в договора имоти, находящи се в гр.
Стара Загора и с. Маджерито.
На 04.09.2009 г., поради допуснато
просрочие, било договорено преуреждане на отношенията между страните с цел
оздравяване на кредитната позиция и определяне на нов погасителен план. Поради
ново просрочие на 04.07.2014 г. стрните отново предоговорили отношенията си с
допълнително споразумение, като ответницата била представлявана от пълномощника
Е.П.Г.. Била уговорена и капитализация на неплатената лихва в размер на 710.52
лв. към остатъка по кредита, като общия размер на дължимите суми е 42 320 лв.,
включваща главница и лихви.
По делото е изслушано
заключение на вещо лице по съдебно – счетоводна експертиза. Според експерта на 02.10.2008 г. със сума от 42 000 лева е заверена
заемната сметка на С.Г.Г., съгласно договор за жилищен ипотечен кредит от 29.09.2008 г. по
сметка № 16246795. За периода 02.10.2008
г. – 11.12.2014 г., когато е последното пащане по кредита, са налице данни за
плащания по кредита в общ размер на 25 106.73 лв., включваща главница в размер
на 1 910.11 лв., лихви в размер на 21 736.18 лв., 18.88 лв., изв. вноска по
главница, 10.95 лв. санкионираща лихва, 400.98 лв. лихва за забава, 1 029.63
лв. заемни такси. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 02.12.2016 г.
Размерът на дължимата главница е 41 040.67 лв., 13 459.41 лв. е размерът на
дължимата договорна лихва. На 14.12.2016 г. е осчетоводена сума от банката в
размер на 8 712.26 лв., които обаче са служебно осчетоводени от банката, без да
е налице направена вноска от длъжника. Оттам е направен извод от страна на
банката за просрочие на 43 бр. непогасени вноски.
При установените факти по делото, съдът намира следното от правна
страна.
Съгласно
легалното определение в чл. 430 ал.1 ТЗ с договора за кредит банката се
задължава да отпусне на кредитополучателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а последния се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока.
По своята
правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден,
консенсуален и формален, като при него целта, за която се отпуска сумата по
кредита е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече
сключен договор за банков кредит за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл.305 ТЗ/, при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора.
С оглед установеното от фактическа страна
между страните е налице договорно правоотношение по договор за кредит от 29.09.2008 г., със страни – ищецът като кредитор и С.Г.Г., като кредитополучател. Съдът намира,
че на 04.09.2009 г., поради допуснато просрочие, било договорено
преуреждане на отношенията между страните с цел оздравяване на кредитната
позиция и определяне на нов погасителен план. Съдът намира обаче, че между
страните по делото не се установи наличие на валидно договорно правоотношение
по подписаното допълнително споразумение от 04.07.2014 г., поради липсата на
доказателства за представителната власт на пълномощника Е.П.Г.. В тази насока е
налице възражение още в отговора на исковата молба, като ищецът, чието беше
доказателствената тежест да установи обстоятелството като представи годни
доказателства, не поиска ангажирането на такива. Според ищеца е налице мълчаливо
потвърждаване на действията на пълномощника, тъй като ответницата е заплащала предоговорения
размер на вноските и към 2016 г., но съдът намира това твърдение за недоказано,
тъй като видно от ССЕ последно
платената сума от ответницата е на 11.12.2014 г. и то частично – сума в размер
на 367 лв., поради което съдът намира твърдението на ищеца за неоснователно.
Според експертизата, която съдът кредитира като неоспорена от страните, на
14.12.2016 г. е осчетоводена сума от банката в размер на 8 712.26 лв., които
обаче са служебно осчетоводени от банката, без да е налице направена вноска от
длъжника.
На следващо място видно
от ССЕ ищецът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя на 02.10.2008 г.. сума от 42 000 лева, представляващ
уговорен размер на кредита. В същото време последното плащане по кредита е било
извършено на 11.12.2014 г., когато е последното пащане по кредита, са налице данни за
плащания по кредита, както следва – 25 106.73 лв., включваща главница в размер
на 1 910.11 лв., лихви в размер на 21 736.18 лв., 18.88 лв., изв. вноска по
главница, 10.95 лв. санкионираща лихва, 400.98 лв. лихва за забава, 1 029.63
лв. заемни такси. След тази дата са преустановени плащанията по кредита. На следващо
място видно от ССЕ кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем преди завеждане
на делото, а именно на 02.12.2016 г., като в тази насока съдът намира твърдението
на ищеца, че това е сторено в по – късен период, респ. с настоящата искова
молба, за неоснователно.
На следващо място
съдът намира, че от данните по делото не се установява кредитът да е погасяван
след последната погасена вноска, както и няма твърдения в тази насока. Затова
съдът намира че е налице фактическия състав на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, поради което за преценка основателността на исковете
следва да бъде разгледано възражението на ответника за изтекла погасителна
давност, направено своевременно с отговора на исковата молба. Според разпоредбата на чл. 110
от ЗЗД срокът на общата погасителната давност е петгодишен, а според разпоредбата
на чл. 111, б.в от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност. В тази насока следва да се има
предвид, че доколкото исковата молба е депозирана на 10.06.2020 г., а
последната частично заплатена вноска на 11.12.2014 г., видно от ССЕ, петгодишната
давност по иска за главница, както и тригодишния давностен срок за лихви, е
изтекъл, поради което исковете се явяват неоснователни. В тази насока съдът
намира, че не са налице данни за друго валидно действие, което да е от естество
да прекъсне даността, доколкото както беше посочено по – горе съдът не
кредитира допълнителното споразумение от 04.07.2014
г. Отделно от това не е налице и основание за изслудване на падежа на вноските
по погасителния план, тъй като както беше посочено по – горе видно от ССЕ
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем още на 02.12.2016 г.
Независимо от изхода
на делото, от страна на ответника не бяха представени доказателства за
направени разноски, поради което съдът намира, че такива не му се дължат.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „Б.ДСК” ЕАД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Витоша, ул.“******, на основание чл.430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ против С.Г.Г. ЕГН **********,
със съд. адрес *** Поляна, 3 част, бл. ******, чрез особения представител адв. К.Ч.,
за заплащане на следните суми дължими по договор за жилищен ипотечен кредит от 29.09.2008
г. – главница в размер на 41 040.67 лв.,
договорна лихва за периода 03.12.2016 г. – 09.06.2020 г. в размер на 13 544,14лв.,
санкционираща лихва за периода 02.01.2017 г. – 09.06.2020 г. в размер на 96.17лв.,
заемни такси 1 088.36 лв., 658.96 лв.
такса управление, 25.05 лв. такса застраховка, 284.35 лв. такса подновяване на
ипотека, 120 лв. такса изискуемост, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба на 10.06.2020 г. до окончателното й заплащане.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: