№ 504
гр. Благоевград, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20211200500924 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Р. С. Л., в качеството и на Управител на „Р. Р.“ Е., ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „И. в.“ № *, ет. * - длъжник по изпълнително
дело № 911/2018г. по описа на ЧСИ Г. Ц., чрез пълномощника адв. Х.М., срещу
Разпореждане от 09.07.2021г. на съдебният изпълнителят, с което е отказано да бъде
прекратено производството по изпълнително дело № 911/2018г., по описа на ЧСИ Г. Ц., на
основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК- поради настъпила перемпция.
С жалбата се поддържа от жалбоподателят чрез неговия пълномощник- адв. М.,
неправилност на обжалвания акт на съдебния изпълнител, като постановен в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Възразява се че разпореждането с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производство поради перемция е неправилно, тъй като са
налице предпоставките на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Сочи се с жалбата, че взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия в продължения на повече от 2 години, а ЧСИ
не е извършвал същински изпълнителни действия в този период, поради което
производството по изпълнително дело № 911/2018г. по описа на ЧСИ Г. Ц. е прекратено по
право, поради настъпила перемпция.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното писмено
разпореждане на ЧСИ Г. Ц.- съставляващо отказ да бъде прекратено изпълнителното
производство и да укаже на съдебния изпълнител да прогласи вече настъпилото по право
1
прекратяване на изпълнителното производство.
Срещу жалбата по чл. 435 ал.2 от ГПК, в срока по чл. 436 ал. 2 от ГПК, не е постъпило
писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело „У. Л.“ Е., ЕИК *, гр. С..
В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, представени по делото, ЧСИ Г. Ц. изразява
становище, че депозираната жалба е процесуално допустима по аргумент на разпоредбата на
чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Счита, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане за прекратяване на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 911/2018г. по описа на ЧСИ Г. Ц., да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като за да е налице перемпция
следва взискателят да не е поискал, а съдебният изпълнител да не е извършвал никакви
изпълнителни действия за период повече от две години в хода на изпълнителното
производство, а в случая тези предпоставки за прекратяването на изпълнителното
производство не са изпълнени.
ОС Благоевград в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя, чрез
пълномощника му по делото и материалите по изпълнително дело № 911/2018г. по описа на
ЧСИ Г. Ц., представено в заверен препис, намира следното:
Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, а разгледана по
същество същата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „У. Л.” Е., ЕИК *, адрес:
гр. С., бул. „Ц...” *, въз основа на Изпълнителен лист издаден на 05.02.2015год. по ч.гр.д. №
592/2015г. на Районен съд Бургас, срещу солидарните длъжници „Р. Р.” Е., ЕИК *, седалище
и адрес на управление: гр. С. *, р-н С., ул. „И. В.” №*, ет. *, представлявано от управителя Р.
С. Л., срещу Р. С. Л., ЕГН *, адрес: гр. Б., ул. „Г.” *, С. М. Л., ЕГН **********, адрес: гр. С.,
ул. „*” № * и „Б. К.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., С..., х... Б. К.,
представлявано от управителя А. В. А..
Първоначално изпълнителното дело е образувано на 21.03.2015г. при ЧСИ Д. Н. - per. №
804, като е било под № 2015804040234.
След извършено проучване на имущественото положение на длъжниците, извършено по ИД
№ 234/2015г. по описа на ЧСИ Д. Н., на длъжниците е била изпратена покана за доброволно
изпълнение.
С актове на съдебния изпълнител, на 07.04.2015г. са били наложени запори върху МПС,
върху банкови сметки на длъжниците и дружествени дялове на дружествата длъжници в
други търговски дружества.
На 21.04.2015г. ЧСИ Д. Н. е наложил възбрана върху недвижими имоти, собственост на
длъжниците, а на 22.04.2015г. с акт на съдебния изпълнител, част от наложените възбрани са
вдигнати. Отменени са и част от наложените запори./на 03.03.2016г. има вдигане на запор
на МПС/
2
С Постановление на ЧСИ Д. Н. от 13.05.2015г., въз основа на определение на РС Бургас и
поради образувано гр.дело по предявен иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането,
предмет на изпълнителното дело, производството по ИД № 234/2015г. по описа на ЧСИ Д.
Н., първоначално е спряно по отношение на длъжника С.Л., а в последствие/считано от
08.06.2015г. и по отношение на останалите длъжници, като спирането е на осн. чл. 422 ал. 3
от ГПК, във вр. с чл. 420 от ГПК и въз основа на изричен акт на съда.
След приключването на производството по образуваното гражданско дело, въз основа на
предявения иск по чл. 422 от ГПК, по молба на „У. Б.”А. от 14.12.2017г. е възобновено
производството по ИД № 234/2015г. по описа на ЧСИ Д. Н., което е извършено с протокол
от 15.12.2017г. на съдебния изпълнител.
С молба от 12.01.2018г. по делото е присъединен изпълнителен лист в полза на същия
взискател, срещу същите длъжници. На длъжниците по ИД № 234/2015г. по описа на ЧСИ
Д. Н., са били изпратени покани за доброволно изпълнение, за посочените в присъединения
изпълнителен лист суми.
На 24.07.2018г. е поискано от пълномощника на взискателя извършване на справка за
задължения на длъжника Р.Л..
На 01.08.2018г. е постъпила при ЧСИ Д. Н. молба за изпращане на делото при ЧСИ Г. Ц. за
продължаване на изпълнителните действия, поради това че недвижимия имот, срещу който
следва да бъдат насочени изпълнителни действия се намира в гр. Б..
С Протокол от 07.08.2018г. на ЧСИ Д. Н. делото е изпратено в кантората на ЧСИ Г. Ц.,
където е преобразувано като Изпълнително дело № 911/2018г. по описа на ЧСИ Г. Ц..
На 04.09.2018г., с молба от взискателя- „У. Л.“ Е., е поискано предприемане на
изпълнителни действия чрез извършване на описи и оценка на поземлен имот, находящ се в
град Б..
Молбата е уважена и е насрочен опис на имота в град Б. за 16.01.2019г. от 13.30ч., като
призовките за насрочени опис са изпратени от офиса на ЧСИ Г. Ц. на 13.11.2018г.
С Протокол от 16.01.2019г. насрочения опис е отложен поради нередовно призоваване и е
насрочен за нова дата- 03.04.2019г. от 10.30ч., който опис също не се е състоял.
С Протокол от 08.04.2019г. по образуваното ИД № 911/2018г., ЧСИ Г. Ц. е допуснал правна
помощ чрез назначаване на особен представител на длъжниците Р. С. Л. и С. М. Л., като е
изискано от АК Благоевград назначаване на особен представител.
С протокол изготвен на 03.06.2019г. от ЧСИ Г. Ц., към изпълнително дело №
20187020400911 е присъединено изпълнително дело № 20197020400410, образувано по
молба на взискателя Р. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „Д. В.” №* въз основа на
Изпълнителен лист №1313, издаден на 21.03.2019год. по ч.гр.д. №2202/2019г. на Районен
съд гр. Бургас, срещу солидарните длъжници „Р. Р.” Е., ЕИК *, седалище и адрес на
управление: гр. С. *, р-н С., ул. „И. В.” №*, ет.*, представлявано от управителя Р. С. Л., в
качеството на издател на запис на заповед, С. М. Л., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „К.”
3
№*, комплекс „М. Р.”, зона *, бл. *, ет.*, an. * и в качеството на поръчител по издаден запис
на заповед и Р. С. Л., ЕГН *, адрес: гр. Б., ул. „Г.” *, в качеството на поръчител по издаден
запис на заповед. На практика бил е присъединен в изпълнителното производство нов
взискател.
С молба от „У. Л.“ Е., чрез пълномощника му адв. П. П., от 27.11.2019г. по изпълнителното
дело е поискано да бъде направена справка в НАП за регистрираните трудови договори на
длъжниците физически лица, както и справка за банковите сметки на всички длъжници.
Направено е искане за предприемане на изп. действия чрез налагане на запори, ако бъдат
открити такива.
На 26.04.2021г. по ИД № 911/2018г. е постъпило писмо от АК Благоевград, с което са
посочени определените адвокати за да бъдат назначени за особени представители на
длъжниците по делото.
С протокол на ЧСИ Г. Ц. от същата дата/26.04.2021г./ е насрочен опис на недвижим имот,
собственост на длъжниците Р.Л. и С.Л., представляващ ПИ с идентификатор № *, находящ
се в град Б., обл. Благоевград, по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009год. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на поземления имот: гр. Б., п.к.
*, ул. „Г. Д." №* /д.../ с площ от 286 кв. м. /двеста осемдесет и шест квадратни метра/, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 1225 /хиляда двеста двадесет и пет/,
квартал */д.../, парцел */с./, съседи: *, *, *, *, ведно с построената в имота: СГРАДА с
идентификатор № *.1 на 09.06.2021 г. от 14.30ч.
Описът на недвижимия имот е извършен/Протокол от 09.06.2021г./, като предстои
извършването на публична продан на същия.
На 06.07.2021г. по изпълнително дело № 911/2018г. е постъпила молба от длъжника Р. С. Л.,
в качеството и на Управител на „Р. Р.“ Е., ЕИК *, чрез пълномощника и адв. Л. М., с която е
поискано от ЧСИ Г. Ц. да прекрати поризводството по изпълнително дело № 911/2018г. по
неговия опис, поради настъпила перемпция на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, като в молбата
се поддържа че двугодишния срок за погасяване на вземанията е изтекъл в рамките на
проведеното изпълнително производство и са налице основанията на закона за прекратяване
на изпълнителното дело.
С обжалваното писмено Разпореждане от 09.07.2021г. върху така постъпилата молба по
изпълнително дело № 911/2018г. по описа на ЧСИ Г. Ц., съдебният изпълнител е отказал да
прекрати изпълнителното производство, на посоченото в молбата правно основание- чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като е счел че не са налице основания за перемпция. Поддържа се в
мотивите към обжалвания акт на съдебния изпълнител, че ЧСИ Г. Ц. е насрочвал и
предприемал по искане на взискателя множество изпълнителни действия по изпълнително
дело № 911/2011г., като в нито един момент не е изтекъл, без да бъде прекъснат
преклузивния двугодишен срок, предвиден в закона за да настъпи погасяване на вземането
на взискателя- „У. Л.“ Е. по отношение на длъжника Р. С. Л., в качеството и на Управител
4
на „Р. Р.“ Е., ЕИК *, респ. и по отношение на останалите длъжници.
Срещу така постановеното разпореждане на ЧСИ Г. Ц., е депозирана жалбата от длъжникът
Р. С. Л., в качеството и на Управител на „Р. Р.“ Е., ЕИК *, чрез пълномощника адв. Х.М., с
правно основание чл. 435 ал. 2 от ГПК, въз основа на която е образувано настоящото дело
пред ОС Благоевград.
При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага
следните правни съображения:
Депозираната жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити
съобразно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК, като е спазен установения срок по чл.
436 ал.1 от ГПК и е подадена чрез ЧСИ Г. Ц., пред който е образувано изпълнителното дело,
до ОС Благоевград.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- длъжникът по изпълнителното
производство, който съгласно чл. 435 ал. 1 т. 6 от ГПК/в редакцията след изм. с ДВ бр. 86 от
2017г./, може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство. В този смисъл обжалваното действие на ЧСИ Г. Ц., попада в предметния
обхват на цитираната норма от закона, с която е признато правото на длъжника в
изпълнителното производство да обжалва лимитивно изброените действия на съдебния
изпълнител в цитираната законова разпоредба, по процесуалния ред предвиден с чл. 436 и
сл. от ГПК.
Поради изложените съображения, изготвената жалба е депозирана от надлежна страна–
длъжникът по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване на валиден
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и в съответствие с нормите на чл. 435
ал. 2 т. 6 от ГПК, като същата се явява процесуално допустима.
В т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г., по т. д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, въпросът за
прекъсването и течението на погасителната давност е разискван в неразривна връзка с
"перемпцията" по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, и доколкото обединяващо звено и в двата случая са
идентичните по смислово съдържание разпоредби на чл. 116, б. "в" ЗЗД "извършването на
изпълнителни действия" и чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК "предприемане на действия за
принудително изпълнение", то постановките, както и мотивите към тази точка на
цитираното ТР, са приложими и за процесния случай. По отношение на кръга от
изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи 2-годишния срок по чл.
433 ал. 1 т. 8 ГПК, с т. 10 на ТР № 2от 26.06.2015г., по тълк.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
както и с мотивите към тази точка е възприето становището, че всяко действие на
взискателя, с което е поискал предприемане на определен изпълнителен способ и с
предприемането или извършването на всяко изпълнително действие от съдебния
изпълнител, изграждащо съответния способ, се прекъсва срока и това са следните
изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
5
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Според възприетото становище, не са изпълнителни действия и не прекъсват срока
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК е преклузивен и
започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело, по
смисъла на чл. 116 б. „в” от ЗЗД. При изпълнителния процес срокът се прекъсва
многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко следващо изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Изпълнителният процес се образува по молба на взискателя и се движи по инициатива на
последния, а не служебно. Затова при всички способи на изпълнение е необходимо,
взискателят да изяви активно своята воля и да предприеме необходимите изпълнителни
действия за събиране на вземането – предмет на принудителното изпълнение. В случай, че
взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането си в
продължение на две години, законодателят приема, че взискателят се е дезинтересирал от
изпълнението и същото подлежи на прекратяване (перемиране) по изричната норма на чл.
433 ал. 1 т. 8 от ТЗ. Прекратителното основание е проявление на основния принцип, че в
изпълнителното производство не се прилага служебното начало, т.е. движението на
изпълнителното производство става по искане на взискателя, включително и като се иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
Съобразно правилата на изпълнителното производство, визирани в новия ГПК, съдия
изпълнителят не дължи по делото действия, които не са били поискани от взискателя или от
длъжника. В разпоредбите на ГПК, уреждащи изпълнителното производство, е предвидено
изрично, че същото се движи единствено от взискателя, като съдебният изпълнител няма
задължение нито служебно да извършва действия по образуваното вече изпълнително
производство, нито да уведомява взискателя за тях, нито да инициира по собствено
усмотрение и по своя инициатива действия по хода на делото. Взискателят е този който
следва да следи и да се интересува от това което се случва по делото и да прави искане за
извършване на определени действия във връзка с принудителното изпълнение срещу
длъжника, да посочва начина на изпълнението и да дава насоки на принудителното
изпълнение, като прави изрични искания за това. Без инициативата и активността на
взискателя, движението по изпълнителното дело е невъзможна.
В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на
ВКС, ОСГТК е прието още, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар."перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
6
на съответните правно релевантни факти. Дори и при неиздаване на нарочно постановление
от страна на частния съдебен изпълнител, изпълнителното производство вече е прекратено
по отношение на длъжника, след като е изтекъл предвиденият в закона двугодишен
преклузивен срок, като правните последици не се свързват с постановлението на съдебния
изпълнител за прекратяване на производството, с което същият само го прогласява.
Изтичането на този срок води до прекратяване по силата на законовата норма на
започналото изпълнително производство /ex lege/, без за това да е необходим изричен акт на
съдебния изпълнител.
От мотивите към т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г., по тълк. д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
видно, че двугодишния преклузивен срок по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, се прекъсва с
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя,
съгласно чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. Даденото разрешение в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
2013 г. на ОСГТК на ВКС ясно дефинира фактите, имащи отношение към прекъсването на
давността, а именно поискването, предприемането и извършването на изпълнително
действие. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В молбата за
образуване на изп. производство взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по осн. чл.
18 от ЗЧСИ.
Поради ясно формулираната правна същност на изпълнителните действия на ЧСИ, което
вядат до прекъсване на давността за перемпция, предвидена в чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК,
безспорно е че за прекъсване на давността, достатъчно е не само извършването, но и
насрочването на определено изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, за
да бъде прекъснат срока на давността и да започне да теч нов срок. В този смисъл
разпорежданията на ЧСИ Г. Ц. по изпълнително дело № 911/2011г. по неговия опис, с които
той е насрочвал извършването на опис на движими вещи в дома на длъжника, по своята
правна същност е предприемане на изпълнително действие, в рамките на поискания от
взискателя изпълнителен способ, поради което всяко насрочване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника, също е прекъсвало давността по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК и е
започвала да тече нова погасителна давност. Изпълнитлено действие прекъсващо давността
е и разпореждането на ЧСИ Г. Ц., с което съдебният изпълнител е уважил искането за
присъединяването на друго изпълнително дело, образувано по искане на друг взискател,
което по съществото си е присъединяване на нов взискател по делото, на осн. чл. 429 от
ГПК.
При изпълнителния процес срокът на перемпцията се прекъсва многократно- с
предприемането на всяко действие в рамките на съответния изпълнителен способ и с
извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Без значение
7
за прекъсването на давността е и дали насроченото изпълнително действие е било успешно
извършено от съдебния изпълнител, или поради някакви обстоятелства, насроченото
изпълнително действие не е могло да бъде реално извършено. В този смисъл изпълнителни
действия, с които е била прекъсвана давността са и тези описи на движими вещи, които
ЧСИ Г. Ц. не е могъл да извърши по изпълнително дело № 911/2018г., поради това че
длъжника не е бил редовно уведомен или не е бил открит на адреса на който са му
изпращани съобщения, за които действия е бил съставен протокол от съдебния изпълнител.
В хода на настоящото изпълнително производство, взискателят е поддържал висящността на
изпълнителния процес, като за неговото удовлетворяване чрез извършваните принудителни
действия по изпълнително дело № 911/2018г. по описа на ЧСИ Г. Ц. са били извършвани
многобройни изпълнителни действия, с които е била прекъсвана давността по чл. 433 ал.1 т.
8 от ГПК. Същите са били с такъв интензитет, че според нястоящия състав на ОС
Благоевград, няма данни нито в един момент от изпълнителното производство по
изпълнителното дело да е изтекъл двугодишния преклузивен срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, поради което не е настъпила перемпция и отказа на
ЧСИ Г. Ц. да прекрати изпълнителното производство е правилно и законосъобразно, поради
което същото следва да бъде потвърдено. Принудителното изпълнение по изпълнително
дело № 911/2018г. по описа на ЧСИ Г. Ц., следва да продължи.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното при изложените съображения от фактическа страна и на посоченото
правно основание, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА писмено Разпореждане от 09.07.2021г. на съдебният изпълнител, с което
е отказано да бъде прекратено производството по изпълнително дело № 911/2018г., по описа
на ЧСИ Г. Ц. на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК- поради настъпила перемпция.
Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8