№ 2214
гр. С., 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110145139 по описа за 2024 година
Предявен е иск от А. Н. И., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „В.“ № 25, вх. В,
ет. 1, срещу „Б Е Д К“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Н.“ № 25, ет. 5, по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 35,70 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожна
клауза, предвиждаща заплащане на такса „динамично плащане“ в полза на ответника,
по договор за заем № **********/30.12.2022 г., сключен между страните по делото,
ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е сключил процесния договор с ответника, по силата на
който му бил отпуснат заем в размер на 500 лв., като погасил задълженията си по
договора. В чл. 9, ал. 2 от същия било уговорено, че клиентът е заявил желанието си
да ползва „динамично плащане“ по своя кредит, за което се дължи сумата от 215,70 лв.
или 43% от главницата по договора. Излага съображения за нищожност на посочената
договорна клауза, установена с решение № 8491 от 23.05.2023 г. по гр. д. №
12579/2023 г. по описа на СРС. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока за отговор„Б Е Д К“ ООД не оспорва твърдението, че по процесния
договор за заем ищецът му е заплатил сумата от 35,70 лв., представляваща такса
„динамично плащане“ по чл. 9, ал. 2 от същия договор.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже: извършено
плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесната договорна
клауза, а в тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да
докаже следното: наличие на основание за получаване на платените от ищеца суми –
валиден договор за потребителски кредит, сключен между страните, в т.ч. валидно
1
обвързваща за така извършеното плащане договорна клауза по чл. 9, ал. 2 от същия
договор, предвиждаща заплащане на такса „динамично плащане“ в полза на ответника,
за което не сочи доказателства.
По делото е отделено за безспорно, че ищцата е платила на ответника исковата
сума на основание процесната договорна клауза. С влязло в сила Решение от
23.05.2023 г. по гр.д.№ 12579/2023 г. на СРС са прогласени за нищожни клаузите на чл.
9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договор за паричен заем № **********/30.12.2022г., сключен
между А. Н. И. с ЕГН **********, съдебен адрес гр. С., ул. „В.“ № 25, вх. В, ет. 1, и „Б
Е Д К“ ООД с ЕИК: *********, гр. С., ж.к. И., ул. Н. №25, ет. 5.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска при наличие на елементите на
фактическия състав на чл. 55, ал 1, пр. 1 ЗЗД – извършено плащане от ищеца в полза
на ответника по изначално нищожна клауза, което плащане поради това се явява без
основание, а това обстоятелство не се оспорва от ответника.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 150 лв., от които 50 лв. за
държавна такса и 100 лв. за адвокатско възнаграждение.
Относно адвокатското възнаграждение
Съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на
хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните
субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят
до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна
степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв
случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води
до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.
Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна
цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара,
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед
абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални
размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа
на тези съображения СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при
наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели,
2
които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се
приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики.
Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е
приключило с проведено едно открито съдебно заседание, на което ищецът и
процесуалният му представител не са взели участие и е с относително нисък
материален интерес.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар.
1 ДФЕС определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда, като адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено съответно на 100 лв. с ДДС за исковото
производство, като се съобразят видът и обемът на извършената дейност от ищцовия
представител, липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и броя на
проведените открити съдебни заседания с участието на ищцов представител.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Б Е Д К“ ООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, да заплати на
А. Н. И., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „В.“ № 25, вх. В, ет. 1, сумата от 35,70 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза, предвиждаща
заплащане на такса „динамично плащане“ в полза на ответника, по договор за заем №
**********/30.12.2022 г., сключен между страните по делото, ведно със законната
лихва от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б Е Д К“ ООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, да заплати на А. Н. И.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „В.“ № 25, вх. В, ет. 1, сумата от 150 лв. – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3