№ 773
гр. Варна, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500781 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивни жалби от К. С. Р.,
както следва: жалба с вх.№ 261118/27.01.2022г. подадена чрез процесуален представител адв.Г.А. –
ВАК и жалба с дх.№ 261287/01.02.2022г., срещу решение №260042/17.01.2022г., постановено по
гр.дело № 6042/2020г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника, при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.441 ГПК, вр.
чл.49 ЗЗД срещу Министерство на правосъдието за заплащане на сумата от 1 лев, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени негативни
изживявания, страдания, накърнено човешко достойнство и униние, в следствие на противоправни
действия на държавен съдебен изпълнител при СИС при ВРС по изп.д. № 2218/2018г., състоящи се
в налагане на запор и предприемане на принудителни изпълнителни действия върху вземания по
личната му партида в затвора Варна и затвора Бургас, съставляващи несеквестируем доход, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и 308лв., представляващи обезщетение за причинена имуществена вреда-
пртърпяна загуба, в следствие на противоправни действия на ДСИ по изпълнителното дело,
състоящи се в налагане на запор и предприемане на принудителни изпълнителни действия върху
вземания по личната партида на ищеца в затвора Варна и затвора Бургас, съставляващи
несеквестируем доход в пенитенциарните заведения, от които 210лв.- удържани по изпълнителен
лист, издаден в полза на ГДИН-София и 98лв.- такси и съдебни разноски по изпълнително дело,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на исковата молба – 06.02.2020г.,
до окончателното изплащане на сумата, като ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни
разноски в размер на 100лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено при съществени
процесуални нарушения, в противоречие с материалния и закон и необосновано.
Съдът не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност, поради което е достигнал до неправилни изводи. Оспорват се като
неправилни изводите извода на съда, че сумите, които са удържани от личната партида
на ищеца в затвора, не представляват трудови възнаграждения, а са с друг произход и
са секвестируеми, както и, че поради това, че ищецът е здравно осигурен не се нуждае
от средства, с характер на несеквестируемост. Излага, че от събраните по делото
1
доказателства се установяват твърденията в исковата молба, че удържаните суми по
личната партида на ищеца са от получени възнаграждения за труд и от дарения, които
по характера си представляват обезщетения-социални помощи от близки лица за
задоволяване на елементарни ежедневни битови нужди. Оспорва като неправилен и
извода на съда относно неприложимостта на разпоредбата на чл.466 ГПК по отношение
на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, като в тази връзка се твърди,
че е нарушена императивната разпоредба на чл.466, ал.1 ГПК и разпоредбата на чл.3
ЗИНЗС. Посочва също, че от представените поделото доказателства безспорно се
установява извършване на противоправни действия от ДСИ при принудителното
изпълнение, в нарушение на разпоредбите на чл.446а, ал.5 и чл.442а ГПК. По
изложените в жалбите съображения, моли обжалваното решение да се отмени като
неправилно и се постанови ново, с което предявените искове да се уважат.
Подадена е и частна жалба срещу постановеното по делото определение №
260243/07.03.2022г., с която е оставена без уважение молбата на К.Р. за изменение на решението, в
частта за разноските.
Въззиваемият - ответник по главните искове– Министерство на правосъдието е оспорил
жалбите. Посочва, че решението е правилно, тъй като не е установено противоправно поведение в
пряка причинно следствена връзка от което да се произтекли вреди за ищеца.
Третото лице помагач на страната на ответника- М. ИВ. Ж. не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, по
реда на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, допустима е и следва да се разгледа по
същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от К. С. Р. срещу Министерство на
правосъдието с адрес: гр. София, ул. Славянска“ №1, с кос кото е опискал от съда да осъди
ответника на основание на чл.441 от ГПК вр. с чл.49 и чл.86 ЗЗД, да му заплати сумата от 1 лв.,
ведно с лихвата от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от противоправни действия на държавен съдебен изпълнител
при СИС при ВРС по изп.д. № 2218/2018г. и сумата от 308 лв., представляващи обезщетение за
причинена на ищеца имуществена вреда, в следствие на противоправните действия на ДСИ по
същото изпълнително дело, от които 210лв.- удръжки по изпълнителен лист и 98лв. такси и
разноски по изпълнетелното дело, ведно със лихвата, считано от датата на исковата молба. Навел е
твърдения, че в следствие на противоправно поведение на съдебния изпълнител по
изпълнителното дело претърпял неимуществени вреди, представляващи негативно преживявания,
страдания, накърнено човешко достойнство и униние. Излага, че на 06.12.2018г. е получил покана
за доброволно изпълнение за задължение по изпълнителен лист, издаден по адм.д.№677/2016г. по
описа на АдмС Варна. В качеството си на длъжник по образуваното изп.д. № 2218/2018г. по описа
на ДСИ при СИС Варна не е бил уведомяван за наложения запор по сметката му по личната му
партида в Затвора Варна. Твърди, че спрямо взискателя по делото, ищецът има насрещно ликвидно
и изискуемо вземане, с което би могъл да направи прихващане. Твърди също, че запорът е наложен
преди връчването на поканата за доброволно изпълнение и върху средства, които са
несеквестируеми. Твърди също, че от 16.07.2019г. е назначен на работа в гр.Бургас, като след
приспадане на удръжките по ДОО, възнаграждението което получава е в размер на 10,35лв. С
неправомерното си действие по извършването на принудително изпълнение от страна на ДСИ и
липсата на контрол относно компетентността и професионалната етика от страна на МП е
причинила посочените неимуществени и имуществени вреди на ищеца.
Ответникът Министерство на правосъдието в предоставения му срок е оспорил исковете.
Навел е твърдения, че проведено поведение от държавния съдия изпълнител е законосъобразно и
не отговаря за вреди, за които е предявен иска. Удържаната по изпълнителното дело сума не
представлява несеквестируем доход. Навежда доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.446
ГПК по отношение на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“. Сумите, които
ищецът е имал по личната си сметка в затвора Варна, не попадат в изрично предвидените в закона
изключения и няма пречка по отношение на същите да бъде наложен запор, както и те да служат за
погасяване на задълженията на ищеца. Предявил е евентуален обратен иск срещу М. ИВ. Ж. –
2
ДСИ в СИС при ВРС. с правно основание чл.54 ЗЗД за заплащане на сумата от 309 лв. / 1лв.
претендирани неимуществени вреди и 308лв. имуществени вреди. Претендирал е разноски.
Трето лице помагач на страната на ответника: и ответник по евентуалния обратен иск М.Ж.
не изразил становище по исковете.
От приетото по делото копие от изп.д. № 2218/18 и заверени преписи от книжа по
изпълнителното дело, се установява, че същото е образувано по молба на ГД“Изпълнение на
наказанията“ и въз основа на изпълнителен лист, издаден от АдмС Варна по адм.д. № 677/2016г., с
който К. С. Р. е осъден да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ сумата от 210лв.,
представляваща съдебни разноски. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е
поискал налагане на запор върху личната партида на длъжника в затвора, запор на банкови сметки,
запор на вземания на длъжника и запор на движими вещи, както и възбрана върху недвижими
имота. С разпореждане от 30.11.2018г. на ДСИ е наложен запор върху личната партида на
длъжника в затвора. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 06.12.2018г.
Запорното съобщение е получено в затвора Варна на 05.12.2018г. С уведомление от 12.12.2018г.
Затвора Варна е уведомил ДСИ, че по личната партида на длъжника има периодични
постъпления, като може да бъдат превеждани суми по запора. С молба от 12.12.2018г. ,ищецът-
длъжник в изпълнителното производство е оспорил наложения запор върху вземанията по личната
му партида с твърдения, че същите представляват несеквестируеми суми. Подадена е и жалба
срещу извършените от ДСИ изпълнителни действия по изпълнителното дело. С решение №
37/26.03.2019г., постановено по в.гр.д. № 297/2019г. по описа на ВОС, жалбата на К.Р. срещу
извършените изпълнителни действия на ДСИ по посоченото изпълнително дело е оставена без
уважение. Видно от приложените по изпълнителното дело документи, по същото периодично са
постъпвали суми въз основа на наложения върху личната партида на длъжника запор, като с
разпореждане от 03.12.2019г. ДСИ е приключил изпълнителното производство поради изплащане
на задължението и е разпоредил вдигането на запора.
От приетото по делото, неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че на
11.12.2018г. по личната партида на ищеца е постъпила сума в размер на 30 лв. чрез пощенски
запис, от която по изпълнителното дело е преведена сума в размер на 18лв. на 15.01.2019г.; на
11.07.2019г. е постъпила сума в размер на 30лв. чрез пощенски запис, от която по изп.д. е
преведена сума в размер на 7,50лв. на 16.07.2019г.; на 04.10.2019г. са постъпили 100лв. чрез банков
превод, от които 93лв. са перведени по изп.д. на 10.10.2019г.; на 15.10.2019г. и 25.10.2019г. са
постъпили суми от 17,03лв. чрез банков превод от затвора София и 20лв. чрез пощенски запис,
които на 29.10.2019г. са первени по изп.д.; на 04.10.2019г. е преведена с банков превид сума в
размер на 100лв., като на 04.11.2019г. са преведени 7,06лв. по изп.д.; на 11.11.2019г. по личната
партида е получена сума в размер на 479,45лв.- банков превод-обезщетение от МП, от които по
изп.д. са преведени 127,41лв. на 02.12.2019г.. Удръжките са направени от счетоводството на
затвора и са превеждани по изпълнителното дело. Удръжки от получавано от ищеца трудово
възнаграждение не са правени.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е
допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 441 от ГПК вр. с чл. 49 и чл. 52 от ЗЗД.
При този иск в тежест на ищеца е да установи консумирането на деликт по чл. 45 от ЗЗД от
третото лице - помагач на страната на ответника, в качеството му държавен съдебен изпълнител,
тоест незаконосъобразни действия, в причинна връзка, от което да са настъпили вреди,
обстоятелства, които да обосновават извод, че справедлив размер на обезщетението за така
претърпени вреди е в размер на процесната сума, като следва да докаже и че третото лице помагач
неправомерно ги е причинил при изпълнение на възложената му от ответника дейност. При така
депозирания отговор от ответника, в негова тежест е да докаже, че проведеното поведение от
държавния съдебен изпълнител е било съобразно задълженията по закон.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК вр. с чл. 49 от ЗЗД отговорността за вреди от
незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) се реализира по реда на чл.
49 от ЗЗД. Отговорност за същите носи Министерство на правосъдието - за всички преки и
непосредствени вреди, които държавен съдебен изпълнител (ДСИ) е причинил неправомерно при
изпълнение на своята дейност. Фактическия състав на отговорността обхваща: неправомерни
действия на ДСИ; вреда, настъпила при упражняване дейността на ДСИ; причинна връзка между
вреда и действия, както и валидно правоотношение между Министерство на правосъдието и ДСИ.
Тази отговорност обхваща вреди, които причинени както от същински действия по изпълнението,
така и от допълнителни действия, възложени от взискателя за проучване имуществено състояние
на длъжника, изискване на документи и др. Неправомерните действия на ДСИ могат да са
злоупотреба с права, незаконни действия по отношение на несеквестируемо имущество, вкл. запор,
и др.
Съдебните изпълнители, при осъществяване на дейността си по реда на ГПК, действат като
орган на държавна власт, овластен от закона да извършва предписаните изпълнителни действия. В
тази си дейност съдебният изпълнител не осъществява правораздавателни функции, но той е
обвързан административно и правно с дейността на съдилищата. При така възложената му
компетентност актовете на съдебния изпълнител, независимо от това дали е частен или държавен,
са властнически волеизявления, чиято цел е да предизвика задължителни за правните субекти
последици, различаващи се по своята правна природа от установените със съдебното решение.
Срещу незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител страната може да се брани с жалба по
реда на специално уреденото производство в ГПК. Защитата в това производство е срещу
процесуално незаконосъобразни действия на съдия –изпълнителя. Производството по обжалване
на действията на съдия-изпълнителя е специално производство, което се отличава от исковото
производство. Решението, постановено в хода на това специално не се ползва със сила на
пресъдено нещо досежно законосъобразността на действията на съдия-изпълнителя.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните,
по делото е установено, че срещу ищеца е образувано изпълнително производство по изп.д. №
2218/2018г. по описа на ДСИ при СИС при ВРС, по което е наложен запор върху личната партида
на ищеца в затвора.
Съдът приема, че събраните по делото доказателства не установяват незаконосъобразно
поведение на държавните съдебни изпълнители при водене на изпълнителното дело и извода на
районният съд за същото е правилен. От събраните по делото доказателства не се установява, че с
налагането на запор върху личната партида на ищеца в Затвора не се нарушава забраната на чл.446
ГПК. Общият режим на несеквестируемост при принудително изпълнение е уреден в разпоредбата
на чл.446 ГПК, като чл.78, ал.3 ЗИНС урежда особени правила относно несеквестируемостта при
лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“. Съгласно посочената разпоредба на
лишените от свобода, могат да се правят удръжки, съгласно действащите закони, но не повече от
две трети от полагащото им се възнаграждение, а съгласно чл.57, ал.1 ППЗИНС, удръжките по
чл.78, ал.3 ЗИНС се изчисляват по реда на чл.446 ГПК върху цялото възнаграждение за положен
труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл.78, ал.2
ЗИНС се полагана лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците. Тълкуването на
посочените разпореби, обосновава извъд, че е допустимо налагане на запор по личната партида на
лицата изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, както и да се правят удръжки от
постъпващите по нея суми, като ако тези суми представляват възнаграждение за труд, удръжките
следва да се извършват по правилата на чл.57, ал.1 ППЗИНС. От събраните по делото
доказателства се установява, че постъпилите по личната партида на ищеца в затвора, върху които
е наложен запор и са извършвани удръжки не са били от трудови възнаграждения. Всички
постъпили по партидата суми, от които са извършени удръжки и са преведени суми по
изпълнителното дело са били с друг различен произход.
Полагания от лишения от свобода труд не е такъв по трудово правоотношение, като
съответно получаваното възнаграждение не е трудово възнаграждение по смисъла на КТ. Следва
да се посочи и, че институтът на несеквестируемостта е предвиден с цел да се осигури
необходимия екзистенц мининум, т.е. да се защити длъжника от поставянето му в ситуация на
невъзможност да посреща и най-елементарните си ежедневни нужди, а в случая съгласно изрично
предвиденото в чл.84, ал.1 и ал.3 ЗИНС, ищецът е имал право и му е осигурена безплатна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от Министъра на
4
правосъдието, време за сън – не по-малко от 8 часа, безплатно облекло, обувки и спални
принадлежности по таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието;здравно осигуряване;
заплащане на здравни вноски за сметка на държавния бюджет.
Предприетите от ДСИ по изпълнителното дело действия съответстват на исканите от
взискателя изпълнителни способи, предприемани са своевременно при отчитане изискванията на
закона за предприемане на тези действия, както и на подаваните жали срещу предприетите
изпълнителни действия. ДСИ е изпращал надлежни уведомления за всички предприемани от него
изпълнителни действия по делото. Оплакванията в тази насока, изложени в жалбата са
неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено противоправно
поведение на ДСИ по изпълнителното дело и правилно районният съд е обосновал такъв извод.
Правилно районният съд е приел, че исковите претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни, след като от доказателствата по делото не се установява първият елемент от
фактическия състав – противоправно действие от страна на ответника по делото, без да се
изследват останалите факти и въпросите относно вината, настъпване на вреда, която да е в
причинно-следствена връзка с действията на ДСИ по изпълнителното дело.
При така възприето съдът приема, че правилно районният съд е приел, че предявеният иск
е неоснователен, оставил е без разглеждане евентуалния обратен иск, поради което и решението
следва да се потвърди.
По частната жалба: Съдът приема жалбата за неоснователна. Действително ищецът е бил
освободен от задължението да заплаща такси по делото предварително. Това, обаче, касае само
таксите и разноските, които ищецът дължи да внесе по делото по сметка на съда. Разпоредбата на
чл. 83, ал. 2 от ГК не позволява освобождаване на ищеца от отговорност пред ответника за
направените от ответника разноски по делото и ищецът не е бил освободен от тази отговорност с
определението на съда по чл. 83 от ГПК. Правилно районният съд е разпределил отговорността за
разноски по реда на чл. 78 от ГПК съобразно разрешаването на спора по делото при съобразяване
на обстоятелството, че ответникът е бил представляван от юрисконсулт и му се дължи
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК възнаграждение за юрисконсулт. Правилно е определил и размера
на това възнаграждение. Същото съдът приема, че съответства на сложността на делото.
По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото разноски следва да се поставят в
тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието
разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. Размер на това възнаграждение
съдът определи при съобразяване на разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, Закона за правната
помощ и Наредбата за заплащането й, сложността на делото, предмета му, брой на проведени
съдебни заседания пред въззивния съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260042/17.01.2022г. и определение № 260243/07.03.2022г.,
постановени по гр.дело № 6042/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА К. С. Р., ЕГН ********** да заплати на Министерство на правосъдието с адрес:
гр. София, ул. Славянска“№1 на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв. ( сто
лева), представляващи съдебни разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6