№ 214
гр. Благоевград, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Бакалова
Членове:Миглена Йовкова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500274 по описа за 2021 година
Въззивното производство се развива след постановяването на
Решение №15 от 05.03.2021г. по гр.д. №1966 по описа за 2020г. на
ВКС, с което е обезсилено решение №5427 от 13.12.2019г. по гр.д.
№564/2019г. на БлОС. С оглед указанията в касационното решение е
представена поправена ИМ от ИСМ. АЛ. Р., М. Исм. Р. и АЛ. ИСМ. Р.
против Ф. В. ОРЦ., Н. М. Н. и СВ. ЮЛ. ОРЦ..
Във въззивната жалба на ищците в производството против
решение №6100/17.10.2017г. по гр.д.№806/2015г. на Разложкия
районен съд се поддържа, че то е незаконосъобразно, тъй като не е
приложен правилно материалният закон. Иска се отмяната му и
постановяване на ново по същество, с което установителният иск за
собственост и съединеният с него иска за отмяна на нот. акт на
ответниците до размера на собствеността на ответниците да бъдат
уважени.
Ответниците, чрез процесуалните си представители –
1
упълномощен и особен представител, оспорват поправената ИМ и
въззивната жалба. Поддържат становище за обезсилване на
първоинстанционното решение и прекратяване на производството по
делото, поради неотстраняване на нередовностите на ИМ, указани в
решението на ВКС. Поддържат искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение, ако първото им възражение не бъде
споделено от въззивния състав.
В настоящата инстанция е прието ново писмено доказателство.
Благоевградският окръжен съд, като обсъди събрания
доказателствен материал по отделно и в съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното :
Видно е от Решение № 1064Р от 15.02.1999 г. за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на гр. Б., издадено от ПК – гр. Б.,
че с него на наследниците на И.М.Г., бивш жител на гр. Б. е
възстановено правото на собственост в стари реални граници на имот
№ 23008 по картата на землището, представляващ нива от 10 337 дка,
пета категория, местност „Гарата”, при граници (съседи): имоти №
238009 – полски път, 238007 – др. селищна територия на ДПФ, 000933
– жп гара и 238026 – ливада на наследници на И.Л.П., описан в т.7. В
решението е посочено, че неразделна част от същото е скица за имота.
Същото е вписано в Службата по всикванията Вх. Р.
№2357/19.03.2008г., т. IX, №146, д.№2248.
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №
16, том ІІ, рег. № 2549, дело № 157 от 21.07.2015 г. наследниците на
И.М.Г., бивш жител на гр. Б. са продали на ищците М. Исм. Р. и АЛ.
ИСМ. Р. правото на собственост върху имот с идентификатор
02504.238.8 по КККР на гр. Б., описан в нотариалния акт с площ от 10
056 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори: 03504.238.958,
03504.238.9, 03504.238.26, 03504.501.7, 03504.501.1, 03504.501.12,
03504.501.13, 03504.238.7.
2
Установява се от приложената по делото скица на поземлен имот
№ 15 – 336099 от 06.08.2015 г. на СГКК – Благоевград, е, че в КККР
на гр. Б., одобрени със Заповед № РД – 18-53/01.04.2008 г. имот с
идентификатор 03504.238.8 е заснет с площ от 10 056 кв.м. при
съседи: имоти с идентификатори: 03504.238.958, 03504.238.9,
03504.238.26, 03504.501.7, 03504.501.1, 03504.501.12, 03504.501.13,
03504.238.7.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на
основание чл. 587, ал. 2 от ГПК - по обстоятелствена проверка, № 77,
том ІІ, рег. № 2089, дело № 240 от 03.07.2015 г. по описа на Нотариус
К.М., М.А.О. и Ф. В. ОРЦ. са признати за собственици на основание
наследство и давностно владение на имот с идентификатор
03504.238.7 по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД – 18-
53/01.04.2008 г., заснет с площ от 860 кв.м., при съседи 03504.238.958,
03504.238.9, 03504.238.8, 03504.238.110, 03504.501.13, 03504.238.5 и
03504.238.111. Графичното отразяване и индивидуализацията на
същия имот с площ и граници се установява и от приложената скица
№ 15 – 422937 от 30.09.2015 г. на СГКК Благоевград.
Разпитани са свидетели на двете спорещи страни, като тези на
ищците – свид. Ф. и Д., установяват че познават добре имота от когато
го е заградил и е започнал да го ползва И. Р.. Сочат, че е с площ от
около 10 – 11 дка и е ограден с дървена ограда, като в него има
временна постройка и фургон на първия ищец, както и че последният
е засадил овощни дръвчета, чиито плодове събира. Категорични са, че
от преди 2005г. съществува оградата и откъм съседите О., както и че
на 2 м. от нея има плодни дръвчета – ябълки и сливи.
Свидетелите твърдят, че И.Р. се е разбрал със собствениците на
имота да го ползва под наем, докато те си възстановят правото на
собственост, след което да му го продадат. Установяват, че цялото
село знае, че този имот е на Р.и, защото цялото семейство работят в
него, като се занимават с дървопреработване, прибиране на сено в
3
него и беритба на плодове от дръвчетата в имота. Сочат, че не знаят и
лично не са възприели О. да са променяли границата между имота,
който те ползват и имота на Р.и, както и да са имали спорове са тази
граница или част от него.
Свидетелите на ответниците – Ч., К. и Д. установяват, че имотът,
който имат О. в съседство с Р.и, е с площ от около 3 дка и е в
местността „Гарата“, както и че оградата между двата имота е
поставена от И.Р.. Знаят също, че И.Р. е ползвал имота за
преработване на дървесина и, че го е взел под наем от Г.. Сочат и
обстоятелството, че са разбрали за спорове между страните за имот,
след започване на настоящото дело, но не знаят за такива спорове
между Р.и и О. преди да започне делото. Единствено свид. Д. твърди,
че след 2008г. О. са имали проблеми с Р.и за имота, но не
конкретизира какви, както и към кой момент, поради което това общо
и неясно твърдение не следва да бъде кредитирано.
От своя страна свид. Ч. уточнява, че знае за фамилия Г.и в гр. Б.
и че са имали имот в м. „Гарата“, но не е чувал Г.и да са спорили с О.
за имота, който ползват последните.
Факт, който знае свид. К. е, че когато сестра й Ф. се е оженила за
О., имота който е имал той е бил около 2, 8 дка и в него към този
момент е имало стара къща.
Изложените показания от свидетелите не си противоречат, както
при съпоставката между показанията на свидетелите на едната
страната, така и на показанията на свидителите на едната спореща
страна със свидетелите на другата. Поради това съдът дава вяра на
твърденията, изложени по – горе. Необсъдените показания на всички
свидетели съдът счита, че са общи и неясни, поради което не следва да
извежда от тях фактически констатации.
Към доказателствения материал са приобщени заключенията на
основна и допълнителна съдебно – техническа експертиза, изпълнена
от вещо лице геодезист. В заключителната част на първата
4
експертизата то посочва, че имотът, който на място е заграден с
ограда от циментови колове и телена мрежа, както и от дървени
капаци от север и само дървени капаци от изток, юг и запад е с площ
от 5 828 кв.м. /Приложение № 20 от експертизата/, от които 5 208
кв.м. са част от ПИ 03504.238.8 по КККР, а 620 кв.м. са част от ПИ с
идентификатор 03504.238.7. Отделно от тази част ищците по делото
ползвали части от въпросен имот 03504.238.7 за достъп до заградената
част от имота /обособени входове за МПС и хора/. Установил е също,
че в спорната част от имота има изградено строителство, изразяващо
се в поставени бетонови блокчета и метален фургон 2/4 м., показан с
червен правоъгълник и червен надпис ПС – 1.
Заедно с това е констатирал, че по одобрената КККР за гр. Б. ПИ
с идентификатор 03504.238.8 е с площ от 10 056кв.м.
От заключението на вещото лице по допълнителната съдебно –
техническа експертиза, се установява, че имотът възстановен на
наследниците на И.М.Г., според описаното в писмо изх. № АД-13-
1771 от 15.05.2016 г. на Началника на ОС „Земеделие“ Б. и
възстановен с Решение № 1064 от 15.02.1999 г., вписано в СВ гр. Р.,
като имот „нива“ от 10.337 дка, пета категория, м. „Гарата“ е
идентичен с част от ПИ с идентификатор 03504.238.8 по КККР на гр.
Б., с площ от 9 693 кв.м. /от обща площ 10 056 кв.м./ - тонирано в
кафяво, а също така е идентичен с част от ПИ 03504.238.7 по КККР на
гр. Б. за площ от 644 кв.м. – тонирано в жълто на Приложение № 3
към допълнителната експертиза.
Въз основа на така установените факти, Благоевградският
окръжен съд приема следните правни изводи :
Предявеният положителен установителен иск за собственост от
И.Р., М.Р. и А.Р. е с првано основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл. 79 от ЗС.
След отстраняване в настоящата инстанция на нередовности на
5
ИМ по указания на ВКС, ищците заявяват, че искат да им бъде
признато по отношение на ответниците правото на собственост върху
644кв.м. реална част от имот с идентификатор 03504.238.7 по КККР на
гр. Б., при граници на тази част, както следва: от две страни улици;
отдолу собствения им поземлен имот с идентификатор 03504.238.8 и
отгоре част от поземлен имот с идентификатор 03504.238.7, така както
е отразено в Скица – Приложение №20 към експертизата на вещото
лице инж. Ю., приета в с.з. на 02.06.2016 г. от РС Р. и Скица –
Приложение №3 към експертизата на вещото лице инж. Ю., приета в
с.з. на 12.09.2017 г. от РС Р.. Придобивният способ давностно
владение е обоснован с изтичането на период от повече от 10 години,
считано от 1998г. до предявяване на исковата молба, през който
период И.Р. е упражнявал фактическа власт, а от 21.07. 2015г. начало
на такава са поставили и синовете му М.Р. и А.Р., който на същата
дата са придобили чрез покупко – продажба имот с идентфикатор
03504.238.8 от наследниците на И. Г..
Освен твърдения за фактическо ползване на имота, първият
ищец излага във връзка с обстоятелството, че е ползвал имота като
свой, че никой от селото, вкл. О., не са му оспорвали ограждането на
имота и ползването му. Счита, че така е демонстрирал своене, въпреки
твърдението си, че от 2000г. е имал съгласието на наследниците на И.
Г. да ползва имота и уговорка да му го продадат след като се снабдят с
документ за възстановяване на правото на собственост от
ОС“Земеделие“ гр. Б..
За яснота следва да се посочи, че настоящият състав игнорира
твърденията в поправената в настоящата инстанция ИМ, че е заявил на
част от наследниците на И. Г., че няма да напусне имота, защото това
обстоятелство се заявява за първи път при второто въззивно
производство, което е недопустимо.
По така изложените обстоятелства, които запълват елементите
на фактичския състав на придобивния способ давностно владение –
6
упражняване на фактическа власт върху имота и субективното
намерение на упражняващия властта да свои имота, съдът приема, че е
доказан само първият елемент, т.нар. корпус.
В тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите правото им на собственост
факти. Предвид това, следва да установят, че са реализирали явно,
спокойно и непрекъснато фактическо ползване на имота с намерение
да го своят. В казуса свидетелите и на двете страни категорично
установиха, че много повече от 10години, И.Р. в границите на
оградения от него имот в местността „Гарата“ в гр. Б. е ползвал имота
като е поставил банциг под изграден от него навес и е обработвал
дървен материал, заедно с това е събирал плодовете на засадените от
него плодни дръвчета, а също така е събирал в него сено. Както
изясни вещото лице, от изследването на имота на място и въз основа
на действащите кадастрални планове за процесната местност, в
границите му влиза поземлен имот с идентификатор 03504.238.8 и
реална част от от 644кв.м. от имот с идентификатор 03504.238.7 по
КККР на гр. Б., при граници на тази част, както следва: от две страни
улици; отдолу собствения им поземлен имот с идентификатор
03504.238.8 и отгоре част от поземлен имот с идентификатор
03504.238.7, така както е отразено в Скица – Приложение №20 към
експертизата на вещото лице инж. Ю., приета в с.з. на 02.06.2016 г. от
РС Р. и Скица – Приложение №3 към експертизата на вещото лице
инж. Ю., приета в с.з. на 12.09.2017 г. от РС Р.. Това означава, че
ищецът е установил фактическа власт върху описаната реална част от
ПИ с идентификатор 03504.238.7 по КККР на гр. Б., за който
ответниците са се снабдили нот. акт за собственост по
обстоятелствена проверка.
Описаните действия на първия ищец представляват обективният
елемент на владението – упражняването на фактическа власт, който е
идентичен с този при държането. За да доведе фактическата власт до
7
придобИ.е на имота, т.е. фактическото състояние да се трансформира
в право на собственост, трябва упражняващият тази власт да докаже
намерението си да свои вещта. Това намерение трябва да се
обективира в конкретни действия и тези действия да са
демонстрирани на собствениците на имота по начин, че да отблъсне
тяхното владение. В казуса не е доказано от ищеца И.Р., че той е
демонстрирал на М. О. и Ф.О., че държи реалната част от имот с
идентификатор 03504.238.7 по КККР на гр. Б., с намерение да стане
негова собственост. За своенето на ищеца при положителен
установителен иск за собственост няма значение, че ответниците на са
спорили за тази реална част, а има значение и се зачита като
волизявление за своене активното поведение на ищеца. Това означава,
че следва да е заявил на ответниците, че заградената от него реална
част от техния имот, той държи като своя, още повече, че чрез
свидетели ответниците установиха, че са знаели, че той ползва целия
имот под наем от наследници на И. Г..
В делото липсват доказателства за демонстрация на своене от
страна на ищците и чрез други техни действия, като предпримане
напр. на административни процедури за отразяване на спорната
реална част в границите на закупения от тях имота или други.
За да бъде придобит недвижим имот по давност следва да е
налице съвкупната даденост на обективните и субективните елементи,
визирани в чл. 79, ал.1 от ЗС, по отношение претендиращото
собствеността лице, поради което липсата на едни от тези елементи
прави иска неоснователен.
Следва да се посочи, че е несъстоятелно да се приеме, че към
установената фактическа власт от баща им, ищците М.Р. и А.Р. са
присъединили своя такава след 21.07.2015г., и така в тяхна полза е
изтекла придобивна давност въз основа на владението на праводателя
им И.Р.. Последният към момента на предявяване на исковата молба и
към датата на приключване на устните състезания в настоящата
8
инстанция не е праводател(наследодател) на втория и третия ищец,
тъй като не е починал. Заедно с това, той самостоятелно се позовава
на последиците от придобивната давност, поради което синовете му
не могат да ползват изтекла в негова полза давност, за да искат
настъпване на правни последици за себе, преди да са станали негови
наследници.
Предвид неоснователността на иска с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, неоснователно се явява и искането по чл. 537, ал.2 от
ГПК за отмяна на констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка, издаден на името на М.А.О., ЕГН-**** и Ф. В. ОРЦ., ЕГН
**********, вписан в СВ Р. с № от вх. регистър 2832/03.07.2015г., с №
от дв. вх.регистър 2809, Акт том №7, Акт № 119, с № от описната
книга-871/03.07.2015г., за частта от 644кв.м. от имот с идентификатор
03504.238.7 по КККР на гр. Б., община Б., област Благоевград,
одобрени със Заповед № РД-18-53/01.04.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК при граници на тази част, както следва: от две
страни улици; отдолу собствения им поземлен имот с идентификатор
03504.238.8 и отгоре част от поземлен имот с идентификатор
03504.238.7, така както е отразено в Скица – Приложение №20 към
експертизата на вещото лице инж. Ю., приета в с.з. на 02.06.2016 г. от
РС Р. и Скица – Приложение №3 към експертизата на вещото лице
инж. Ю., приета в с.з. на 12.09.2017 г. от РС Р.. Този иск е акцесорен и
е основателен тогава, когато се установи съществуване на право на
собственост в патримониума на ищеца, което е признато в нот. акт, че
съществува в патримониума на ответниците.
По изложените съображения първоинстанционният съдебен акт
следва да бъде отменен и да бъде постановен нов по същество, с който
да бъдат отхвърлени исковете за спорната реална част от имот с
идентификатор 03504.238.7 по КККР на гр. Б..
С оглед изхода от въззивната проверка, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответниците разноските за настоящата
9
инстанция в размер на 600лв.
Предвид обстоятелството, че ответницата С.О. е представлявана
в производството от особен представител – адв. П., разноските за
която са внесени от ищците, на същата следва да се изплати
възнаграждение в размер на 496лв.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №6100 от 17.10.2017г. по гр.д. №806/2015г.
по описа на Районен съд гр. Р. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ИСМ. АЛ. Р., ЕГН **********,
М. Исм. Р., ЕГН **** и Али И.Р., ЕГН **********, тримата с адрес: с.
К., общ. Б., ул. „Д.“ № 2 за признаване за установено, по отношение на
ответниците Ф. В. ОРЦ., ЕГН **********, Н. М. Н., ЕГН **********
и СВ. ЮЛ. ОРЦ., ЕГН **********, че ищците са собственици на
реална част от 644кв.м. от имот с идентификатор 03504.238.7 по КККР
на гр. Б., община Б., област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-
18-53/01.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК при граници
на тази част, както следва: от две страни улици; отдолу собствения им
поземлен имот с идентификатор 03504.238.8 и отгоре част от
поземлен имот с идентификатор 03504.238.7, така както е отразено в
Скица – Приложение №20 към експертизата на вещото лице инж. Ю.,
приета в с.з. на 02.06.2016 г. от РС Р. и Скица – Приложение №3 към
експертизата на вещото лице инж. Ю., приета в с.з. на 12.09.2017 г. от
РС Р., на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, в
периода от 1998г. до предявяване на исковата молба, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ИСМ. АЛ. Р., ЕГН **********,
М. Исм. Р., ЕГН **** и Али И.Р., ЕГН **********, тримата с адрес: с.
К., общ. Б., ул. „Д.“ № 2 против Ф. В. ОРЦ., ЕГН **********, Н. М.
10
Н., ЕГН ********** и СВ. ЮЛ. ОРЦ., ЕГН ********** иск за отмяна
на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, издаден
на името на М.А.О., ЕГН-**** и Ф. В. ОРЦ., ЕГН **********, вписан
в СВ Р. с № от вх. регистър 2832/03.07.2015г., с № от дв. вх.регистър
2809, Акт том №7, Акт № 119, с № от описната книга-
871/03.07.2015г., за реална част от 644кв.м. от имот с идентификатор
03504.238.7 по КККР на гр. Б., община Б., област Благоевград,
одобрени със Заповед № РД-18-53/01.04.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК при граници на тази част, както следва: от две
страни улици; отдолу собствения им поземлен имот с идентификатор
03504.238.8 и отгоре част от поземлен имот с идентификатор
03504.238.7, така както е отразено в Скица – Приложение №20 към
експертизата на вещото лице инж. Ю., приета в с.з. на 02.06.2016 г. от
РС Р. и Скица – Приложение №3 към експертизата на вещото лице
инж. Ю., приета в с.з. на 12.09.2017 г. от РС Р., като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА Скица – Приложение №20 към експертизата на
вещото лице инж. Ю., приета в с.з. на 02.06.2016 г. от РС Р. и Скица –
Приложение №3 към експертизата на вещото лице инж. Ю., приета в
с.з. на 12.09.2017 г. от РС Р. да се считат за неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА ИСМ. АЛ. Р., ЕГН **********, М. Исм. Р., ЕГН **** и
Али И.Р., ЕГН **********, тримата с адрес: с. К., общ. Б., ул. „Д.“ №
2 да заплатят на Ф. В. ОРЦ., ЕГН ********** и Н. Н., ЕГН **********
сумата от 600 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА на адв. П. да се изплати възнаграждение в
размер на 496лв. за участието й в производството, като особен
представител на ответницата СВ. ЮЛ. ОРЦ., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12