№ 1495
гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501524 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 283 598 /15.04.2021г., подадена от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“, срещу
бл. 187, представлявано от Петър Николов Колев – управител, срещу решение № 261 128 /
31.03.2021г., постановено по гр.д. № 13892 / 2019г. на ВРС, 51 с-в, в неговата цялост, с
което е прието за установено по иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, предявен от
„Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Георги Живков“ 22, партер, срещу „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, „Пи Маркет“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин, ул.
„Търново“ срещу бл. 817, и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Струга“ 31, че „Интейк“ ЕООД, ЕИК ********* е титуляр на
вземане, в размер на сумата от 1861, 12лв. /хиляда осемстотин шестдесет и един лева и
дванадесет стотинки/, придобито по силата на договор за цесия от 23.10.2014г., сключен
между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, което вземане е за заплатена без основание
стойност на коригирана електроенергия за периода от 19.03.2011г. до 14.09.2011г. по
1
издадена фактура № **********/20.09.2011г. от „Енерго-Про Продажби“ АД и за което е
издаден изпълнителен лист в полза на „КНМ Груп“ ЕООД по гр.д. 10007 / 2014г. по описа
на Районен съд – Варна. Жалбоподателят е осъден да заплати и сторените съдебно-
деловодни разноски.
2/ въззивна жалба вх. № 284 487 /21.04.2021г., подадена от „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“ срещу бл.
817, представлявано от Петър Костадинова Бакалов – управител, срещу цитираното по-горе
решение № 261 128 / 31.03.2021г., постановено по гр.д. № 13892 / 2019г. на ВРС, 51 с-в, в
неговата цялост.
Във въззивната жалба вх. № 283 598 /15.04.2021г., подадена от „КНМ Груп“ ЕООД,
ЕИК *********, се излага, че решението е недопустимо, евентуално неправилно.
Твърденията за недопустимост се обосновават с твърдението, че предявеният иск е неуреден
от процесуалния закон; липса на правен интерес, както и че ищецът не можел да защити
интереса си с установителен иск, наличие на сила на пресъдено нещо. Отделно сочи, че
първоинстанционният съд бил допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, като не бил разгледал възражението на жалбоподателя за недопустимост на иска
поради наличие на волеизявление за разваляне на процесния договор. Твърди, че това е
въпрос по допустимост, предвид, че искът е установителен, както и че с изявление на „КНМ
Груп“ ЕООД от 14.12.2018г. всички договори от 23.10.2014г., сключени между
жалбоподателя и „Интейк“ ЕООД били развалени.
Твърденията за неоснователност на исковата претенция за неправилност и
необоснованост на изводите на съда по отношение на извършеното уведомяване и
развалянето на договора за цесия. Сочи, че уведомяването по см. на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
предвидено само с оглед охрана правата и интересите на задълженото лице, респ.
съобщаването не представлява по своето правно естество действие, с което настъпва
транслативния ефект на сделката. В този смисъл, цедираното вземане преминава в
патримониума на новия си носител към момента на постигане на съгласие между страните
по цесионния договор, т.е. със самото му сключване /консенсуален договор/, а не и от
момента, в който бъде изпратено уведомление до длъжника или от момента, в който той
получи такова. Твърди, че е налице валидно разваляне на договора за цесия по отношение на
ищеца, а при разваляне облигационната връзка между цедента и цесионера отпада с обратно
действие - арг. от чл. 88, ал. 1 ЗЗД, а прехвърленото вземане се възстановява в
патримониума на цедента. Позовава се и на недействителност на процесния договор за
цесия от дата 23.10.2014 год. на основание чл. 40 ЗЗД. Моли съда да обезсили, евентуално
да отмени решението.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Интейк“ ЕООД, с който се оспорват доводите изложени във
въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно и
2
законосъобразно. Твърди, че още с исковата молба, е оспорена достоверността на датата на
договора за цесия между „Пи маркет" ЕООД и „КНМ Груп" ЕООД, представен с писмените
отговори по чл. 131 от ГПК. Не били предприети никакви процесуални действия от
ответника за установяване на достоверността на датата, поради което и нямало как да се
приеме за установено спрямо „Интейк" ЕООД, че в действителност на 21.10.2014г. е
сключена цесията между „Пи маркет" ЕООД и „КНМ Груп" ЕООД, от което въззивниците
да черпят изгодни за себе си правни последици. Отделно, представеният с исковата молба
договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. не бил оспорен досежно достоверността
на датата му.
Твърди, че предявеният иск е допустим, като е налице правен интерес от воденето му.
Не е налице и валидно разваляне на договора за цесия между „КНМ Груп“ ЕООД и
„Интейк“ ЕООД. Правилно ВРС бил приел, че цесията от 23.10.2014г. между „КНМ Груп"
ЕООД и „Интейк" ЕООД е действителна и не е сключена във вреда на представлявания.
Правилно ВРС бил приел, че носител на процесното вземане е „Интейк" ЕООД, тъй като
длъжникът е уведомен първо за тази цесия, респ. именно тя първа е произвела действието си
спрямо всички трети лица. Моли се по тези съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Във въззивната жалба вх. № 284 487 /21.04.2021г., подадена от „Пи Маркет“
ЕООД, ЕИК *********, се излага, че решението е недопустимо, като постановено по
недопустим иск. Позовава се на СПН, като сочи, че в случая, ищецът е предявил иск за
вземане, което е вече съдебно признато с влязло в законна сила съдебно решение в полза на
пълноправен кредитор за което има издаден изпълнителен лист. Твърди, че от изложението
на фактите и обстоятелствата в исковата молба, ставало дума за неизпълнение на двустранен
облигационен договор, сключен между „КНМ Груп" ЕООД и „Интейк" ЕООД, а на
практика „Пи Маркет" ЕООД било привлечено да отговаря в процес за неизпълнение на
чужд договор, което било правно недопустимо. Отделно, искането било квалифицирано като
иск по чл.124, ал.1 от ГПК, а в случая фактическият състав, от който ищецът се легитимирал
процесуално и материално-правно, респ. произтичащите от него права и правни задължения
се отнасяли до „Интейк" ЕООД и „КНМ Груп" ЕООД, и не се разбирало каква била
правната връзка между ищеца и жалбоподателя, а оттам и отговорността на дружеството да
отговаря на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК на „Интейк" ЕООД. В този смисъл и
искът срещу „Пи Маркет" ЕООД бил недопустим, съгласно дадените от ВКС разяснения в
TP № 1 от 07.03.2019 год. по тълк. д. № 1/2018 год. на ВКС, ОСТК. Отделно, ищецът
претендирал установяване съществуването по съдебен ред на факт, който не бил предвиден
в закона. По силата на имеративна норма - чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК, „Искове за
установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска
само в случаите, предвидени в закон". Фактът „титулярство" на вземане, не попадал в
предвидените от закона случаи и в правото той нямал собствено съществуване. Твърди, че е
недопустимо да се иска от съда с установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК да прекратява и
3
обезсилва действието на един двустранен договор, признавайки „титуляри" по предмета на
друг договор. В облигационното договорно право титуляри не били предвидени, там правата
се регулирали от изпълнение, респ. на тях кореспондирали съответни задължения. По тези
съображения, така оформена исковата молба с такъв петитум, била недопустима. Ищецът
атакувал дружеството за неизпълнение на договора си, с предявен иск, който заобикалял
закона чрез нарушаване на императивни процесуални правила. Освен всичко друго, ищецът
претендирал установяване на право по развален договор. Моли за обезсилване, евентуално
за отмяна на първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Интейк“ ЕООД, с който се оспорват доводите изложени във
въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно,
законосъобразно и мотивирано. Предявените искове били допустими, като е налице правен
интерес. Твърди, че „Пи маркет“ ЕООД не можело да инвокира чужди възражения вкл. че
договор за цесия между различни лица е развален, тъй като това дружество не било страна
по него. Относно правилността на обжалваното решение, доколкото единствено бланкетно в
условията на евентуалност се искала неговата отмяна, сочи, че правилно ВРС бил приел, че
носител на процесното вземане е „Интейк" ЕООД, тъй като длъжникът е уведомен първо за
тази цесия, респ. именно тя първа била произвела действието си спрямо всички трети лица.
Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Становище от ответника „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД не е постъпило и по двете
депозирани въззивни жалби в сроковете, предоставени от първоинстанционния съд. Преди
датата на насроченото открито съдебно заседание, депозира молба, с която моли да се даде
ход, заявява, че няма финансова възможност за участие в процеса. Прави единствено
изявление, с което защитава своята позиция, че се счита за титуляр на процесното вземане,
като договорът за цесия, който той бил сключил е първи по време, а спогодбата – анекс от
23.12.2014г. е недействителна и не го обвързвала. В открито съдебно заседание за
въззиваемата страна „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД не се явява представител.
В открито съдебно заседание, за въззивника „КНМ Груп“ ЕООД се явява
представляващият го управител, както и процесуален представител, които поддържат
въззивната жалба и молят за обезсилване, евент. отмяна на първоинстанционното решение,
като в съдебно заседание заявяват, че поддържат само възраженията за разваляне на
договора.
В открито съдебно заседание, за въззивника „Пи маркет“ ЕООД се явява процесуален
представител, който поддържа въззивната жалба и моли за обезсилване, евент. отмяна на
първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна „Интейк“ ЕООД се представлява
от процесуален представител, който заявява, че оспорва въззивните жалби, поддържа
подадените отговори и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Моли за
4
присъждане на разноски по представен списък.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявени от
„Интейк" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Георги Живков" № 22 партер -вътрешен двор, срещу „КНМ Груп" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин", ул. „Търново", срещу бл. 817,
„Пи Маркет" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин", ул. „Търново", срещу бл. 817 и „Глас Голд Груп ЕУ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Струга" № 31, пасивно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на вземане в размер на
сумата от 1861,12 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена електроенергия по издадена от „Енерго-Про Продажби" АД фактура №
**********/20.09.2011 г., което вземане е прехвърлено от „КНМ Груп" ЕООД на „Интейк"
ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г. и е издаден изпълнителен лист от 25.03.2019 г. в
полза на „КНМ Груп" ЕООД по гр.д. № 10007/2014 г. по описа на Районен съд - Варна.
В исковата молба се излага, че с влязло в сила решение по гр. д. № 10007/2014 г. по
описа на Районен съд - Варна „Енерго-Про Продажби" АД било осъдено да заплати на
„КНМ Груп" ЕООД процесната сума от 1861,12 лв., за която в полза на „КНМ Груп" ЕООД
бил издаден изпълнителен лист от 25.03.2019 г. По силата на договор за цесия от 23.10.2014
г., сключен в хода на производството по посоченото дело, вземането било прехвърлено от
„КНМ Груп" ЕООД на „Интейк" ЕООД, но цедентът не предал изпълнителния лист на
цесионера, въпреки обективираната в договора между тях уговорка в този смисъл. Вместо
това на 21.10.2014 г. „КНМ Груп" ЕООД сключило последващ договор за цесия с „Пи
Маркет" ЕООД, който бил антидатиран (с отразена дата на сключване, предхождаща с два
дни първата цесия). Длъжникът на цедираното вземане „Енерго-Про Продажби" АД бил
уведомен за прехвърлянето му в полза на „Интейк" на 26.10.2014 г., а в полза на „Пи
Маркет" ЕООД - на 20.01.2015 г. По молба на последното дружество и въз основа на
изпълнителния лист от 25.03.2019 г. било образувало изпълнително дело № 20197180400377
по описа на ЧСИ С.К.Д. с per. № 718 в КЧСИ срещу „Енерго-Про Продажби" АД, по което
съдебният изпълнител отказал да конституира „Интейк" ЕООД като взискател. Ищецът
счита, че след уведомяването на длъжника за цедираното в негова полза вземане на
26.10.2014 г. именно той се явявал единствен негов кредитор и последващото прехвърляне
не било породило действие. Поддържа, че с поведението на праводателя му „КНМ Груп"
ЕООД и последващия приобретател „Пи Маркет" ЕООД, същите оспорвали притезателното
право на „Интейк" ЕООД, което пораждало неговия интерес от установяване на вземането
по съдебен ред. Такъв интерес ищецът имал и за предявяването на иска срещу третия
ответник - „Глас Голд Груп ЕУ" ЕООД, тъй като по силата на спогодба - анекс от 23.12.2014
5
г. към договора за цесия от 23.10.2014 г. това дружество отговаряло солидарно за
задълженията на „КНМ Груп" ЕООД и същото предявило извънсъдебни претенции срещу
ищеца, оспорвайки легитимацията му като титуляр процесното вземане. Освен това в
редица водени между страните арбитражни производства дружеството оспорвало поетата
солидарна отговорност по цесията. По изложените съображения по същество ищецът моли
за уважаване на предявените искове и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КНМ Груп" ЕООД депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за недопустимост на предявените искове поради липса на
правен интерес и наличие на сила на пресъдено нещо. Оспорва претенцията и като
неоснователна. Счита, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на
цесията, респ. няма отношение към момента на придобиване на прехвърленото вземане.
Релевира възражение по чл. 40 ЗЗД за недействителност на договора за цесия от 23.10.2014
г. и на спогодбата - анекс от 23.12.2014 г., сключени между "КНМ Груп" ЕООД и "Интейк"
ЕООД, спрямо него като представляван по тези сделки, поради договаряне между
пълномощника му адв. К. Т. и насрещната страна "Интейк" ЕООД в негова вреда. В тази
връзка излага, че вземането на практика е прехвърлено безвъзмездно на цесионера "Интейк"
ЕООД, тъй като последният се е задължил да заплати продажната цена не на правоимащия
цедент "КНМ Груп" ЕООД, а на трето лице, което не е страна по договора. Намира, че е
налице и договаряне за това негово увреждане, понеже "Интейк" ЕООД е създадено и
контролирано от адв. К. Т., като едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството към момента на сключване на сделките е била Д.А. -личен адвокатски
сътрудник на адв. Т. към същия момент, а впоследствие дружеството е прехвърлено на
роднина на адв. Т.. Отделно прави възражение по чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето ЗЗД за
нищожност на двете сделки поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Обосновава същото с твърдения за нееквивалентност на престациите и незаконосъобразна
цел, с която е учредено дружеството „Интейк" ЕООД, а именно да придобие собствеността
върху съдебно признати вземания на „КНМ Груп" ЕООД срещу абонати на ел. енергия, за
което адв. Т. изготвял договори за цесия, но пазел същите в тайна от ръководството на
„КНМ Груп" ЕООД до приключване на съдебния процес за тези вземания, за да не поема
риска от евентуален неблагоприятен изход на делата. По същество моли за отхвърляне на
предявения иск и претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Пи Маркет" ЕООД депозира отговор на исковата
молба, в който излага идентично становище за недопустимост на предявените искове поради
липса на правен интерес и наличие на сила на пресъдено нещо. Намира претенцията и за
неоснователна. В тази връзка поддържа, че е налице изявление за разваляне всички договори
за цесия от 23.10.2014 г., сключени между „КНМ Груп" ЕООД и „Интейк" ЕООД, вкл. и
процесният такъв, от който ищецът черпи материалноправната си легитимация, като тези
изявления са обективирани в нотариални покани от 02.07.2018 г. и 14.12.2018 г. Счита, че
именно той е титуляр на вземането по силата на сключения с „КНМ Груп" ЕООД договор за
цесия от 21.10.2014 г., който предхожда прехвърлянето в полза на ищеца. Намира, че
6
уведомяването на длъжника е ирелевантно за действието на цесията между страните по
договора. Отделно намира, че претенцията е изначално неоснователна, тъй като на
основание чл. 226, ал. 3 ГПК ищецът е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението
по приключилия съдебен спор за същото вземане по гр.д. № 10007/2014 г. по описа на ВРС,
която следва да бъде зачена и по настоящото дело. По същество моли за отхвърляне на
предявения иск и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Глас Голд Груп ЕУ" ЕООД не е депозирал
отговор на исковата молба. С подадено след този срок становище оспорва предявения иск
като неоснователен. Легитимира се като титуляр на процесното вземане по силата на устен
договор за цесия от 20.10.2014 г., сключен с „КНМ Груп" ЕООД. Релевира възражение за
недействителност на спогодбата - анекс от 23.12.2014 г. Обосновава същото с твърдения, че
спогодбата е подписана от управителя на „Глас Голд Груп ЕУ" ЕООД поради измама и
непознаване на правната терминология. Отделно оспорва ищецът "Интейк" ЕООД да е
придобил вземането по договора за цесия от 23.10.2014 г., тъй като пълномощникът на
цедента "КНМ Груп" ЕООД адв. К. Т. не е разполагал с представителна власт за
сключването му. По същество моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред ВРС ищецът, чрез процесуалния му представител
адв. П.Г., поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. В
депозирана писмена защита излага подробни аргументи по същество на спора.
В открито съдебно заседание пред ВРС ответникът „КНМ Груп" ЕООД,
представляван от управителя П.К. и процесуалния му представител адв. Д.Я., поддържа
отговора на исковата молба. Оспорва достоверността на датата на договора за цесия от
23.10.2014 г. и уведомлението до длъжника за това. В депозирана писмена защита навежда
аналогични на отговора възражения.
В открито съдебно заседание пред ВРС ответникът „Пи Маркет" ЕООД, чрез
процесуалния му представител адв. Д.Я., поддържа отговора на исковата молба. В
депозирана писмена защита навежда аналогични на отговора възражения.
В открито съдебно заседание ответникът „Глас Голд Груп ЕУ" ЕООД не изпраща
представител.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са
и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да
бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
7
Въпросът за допустимостта на производството е бил предмет на разглеждане по
в.ч.т.д. 847 / 2020г. по описа на ВОС, като мотивите на колегите се споделят изцяло от
настоящия състав. Касае се за установителен иск, който има за цел да разреши възникнал
спор между лица, всяко от които твърди, че е титуляр на едно вземане, което вече му е било
прехвърлено от ответника, който повторно го прехвърля на трето лице. Ищецът твърди, че
след като е придобил вземането, праводателят му е сключил друг договор за цесия с трето
лице, с който е прехвърлил същото това вземане. Ищецът твърди, че второто прехвърляне е
по договор, който е антидатиран. Гореизложеното обуславя правен интерес от търсене на
защита за ищеца да установи със сила на присъдено нещо правата си спрямо ответника,
който чрез действията си на прехвърлител, като цедент по друг договор за цесия за същото
вземане, очевидно оспорва правата на ищеца. Същото се отнася и по отношение на
ответника „Глас голд груп ЕУ“ ЕООД.
Твърденията и на двамата жалбоподатели за липса на правен интерес, доколкото за
ищеца има друг на ред за защита, че не можел да защити интереса си с установителен иск,
както и че предявеният иск бил неуреден от закона, също не могат да бъдат споделени.
Освен гореизложеното, следва да се съобрази, че предвиденият в разпоредбата на чл. 75
ал.2 от ЗЗД осъдителен иск касае случаите, в които вече е изпълнено задължението. В
случая, такова не е налице – изпълнителното производство е висящо и съответно
взискателят не е получил плащане. Налице е спор между кредитори за „титулярството“ на
вземанията, който следва да бъде разрешен и пътят за защита е чрез установителни искове. В
случая кредитор по изпълнителния лист е праводателят, който е посочен като титуляр на
вземането. Спорът не е за съществуване на вземането между длъжник и кредитор – същото
вече е съдебно установено и в този смисъл и защита срещу материално незаконосъобразно
изпълнение със специални искове изобщо не може да се търси. Спорът е между цесионери и
цедент и кой е титуляр на вземането. Изпълнителният лист е един и той може да послужи
само на един от цесионерите да събере конкретното вземане. Този вид спорове следва да се
разрешат с установителни искове срещу претендента / което в случая вкл. и цедента/.
По отношение на доводите за наличие на СПН, въззивният съд счита,че са
несъстоятелни. Страните в настоящото производство са различни, фактите, на които се
позовава ищецът в настоящия спор, са последващи и касаят различно основание от това по
постановеното решение по гр.д.№ 10007 / 2014г. на РС Варна.
Доводите за недопустимост на производството поради извънсъдебното разваляне на
договора за цесия, от който ищеца черпи права, са всъщност доводи по основателността на
иска, а не по неговата допустимост.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивниците възражения се свеждат до неправилност
на изводите на съда въз основа на събрания доказателствен материал.
8
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 01.08.2014 г. „КНМ Груп"
ЕООД е предявило срещу „Енерго-Про Продажби" АД осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 1861,12 лв., представляваща заплатена от
Е.М.А., ЕГН ********** сума по договор за продажба на електроенергия за периода
19.03.2011 г. до 14.09.2011 г., получена от ответника без основание, което вземане е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 17.06.2014 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане, по който иск е образувано
въпросното гр.д. № 10007/2014 г. по описа на ВРС, приключило с влязло в сила решение, с
което искът е изцяло уважен и е издаден изпълнителен лист в полза на „КНМ Груп" ЕООД
и въз основа на същия „Пи Маркет" ЕООД, легитимирайки се като титуляр на вземането по
силата на договора за цесия от 21.10.2014 г., е завел срещу „Енерго-Про Продажби" АД
изпълнително дело № 20197180400377 по описа на ЧСИ С.Д. с per. № 718 на КЧСИ.
След получаване на поканата за доброволно изпълнение с покана с изх. № EPRS-
1576/03.07.2019 г. „Енерго-Про Продажби" АД е отправило до „Интейк" ЕООД искане за
конституирането му като взискател по изпълнителното дело, предвид уведомлението от
26.10.2014 г., че именно това дружество е цесионер на същото вземане. Такава молба е
депозирана от „Интейк" ЕООД до ЧСИ С.Д. на 08.07.2019 г. , но по същата е постановен
отказ, предвид наличието на материалноправен спор извън компетентността на съдебния
изпълнител.
Видно от приобщения договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., сключен
между „КНМ Груп“ ЕООД, в качеството му на цедент, действащ чрез пълномощника адв. К.
Т., и „Интейк“ ЕООД – цесионер, представляван от Д.А. като управител на дружеството, в
хода на висящия съдебен процес цедентът е прехвърлил на цесионера придобитото с
договора за цесия от 17.06.2014 г. вземане към „Енерго-Про Продажби“ АД в размер на
сумата от 1861,12 лева срещу цена от 1760 лева. В клаузата на т. 3 от договора е отразено, че
цената по възмездната цесия е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при
подписването на договора, който служи като разписка за извършеното плащане.
Към договора за цесия от 23.10.2014 г. е сключен анекс-споразумение от същата дата,
между „КНМ Груп" ЕООД, действащо чрез пълномощника адв. К. Т., и „Интейк" ЕООД,
представлявано от управителя Теодора Димитрова. Съгласно анекса договорът за цесия е
подписан за „Интейк" ЕООД от лице без представителна власт и отделно към датата на
9
сключването му „КНМ Груп" ЕООД е завело дело пред ВРС за събиране на цедираното
вземане, но е в невъзможност да заплати уговорената цена по прехвърлянето на кредитора
Е.М.А., както и да заплаща възнаграждение на ангажираните юрисконсулти и да поеме
разноските по делото, вкл. да възстанови на адв. Т. разходите за завеждането му, поради
което страните са се съгласили „Интейк" ЕООД да встъпи като съдлъжник по цесията с
първоначалния цедент и да му заплати дължимата цена от 1761,12 лв., както и да финансира
заведеното дело срещу длъжника „Енерго-Про Продажби" АД, срещу насрещното
задължение на „КНМ Груп“ ЕООД да прехвърли на „Интейк" ЕООД присъдените му
разноски за две съдебни инстанции след установяването им по размер с последваща цесия за
цена от 5 лв. Така е изменен начинът на плащане по договора за цесия, като „Интейк" ЕООД
дължи уговорената цена не на „КНМ Груп" ЕООД, а на Е.М.А. в 6-месечен срок след като
получи реално плащане от „Енерго-Про Продажби" АД. Затова и е посочено, че адв. Т., в
качеството му на пълномощник на „КНМ Груп" ЕООД, връща (предава) на „Интейк" ЕООД
платената сума от 1761,12 лв., за което анексът служи като разписка.
От приложеното уведомление от 23.10.2014 г. се изяснява, че цедентът „КНМ Груп"
ЕООД, чрез адв. К. Т., е изпратил до длъжника „Енерго-Про Продажби" АД електронно
писмо на 26.10.2014 г., ведно с приложено уведомление за прехвърлянето по 198 договори за
цесия от 23.10.2014 г., сред които и този с предмет вземане от 1861,12 лв. и абонат Е.М.А.
(пореден № 161 от уведомлението). Видно от приобщената електронна кореспонденция,
уведомлението е получено от „Енерго-Про Продажби" АД на 28.10.2014 г., когато е
регистрирано при дружеството с вх. № EPRS-2762/28.10.2014 г.
Със спогодба –анекс от 23.12.2014г. (л. 37 и сл.), сключена между „КНМ Груп”
ЕООД, „Интейк“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, имаща за цел да уреди отношенията
между страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне на вземания, сключени между
първите две страни на 23.10.2014г., страните са приели, че „КНМ Груп” ЕООД е изпълнило
задължението си да уведоми на осн. чл. 99 от ЗЗД длъжника „Енерго – Про Продажби” АД
за прехвърлените вземания с писмо по ел поща от 26.10.2014г. с вх.№ ЕPRS-
2762/28.10.2014г.(чл. 3 от договора). Уговорено е, че общата стойностна прехвърлените
вземания по чл.1 от Спогодбата е в размер на 299 148,15 лева (чл. 2). С подписването на
анекса „Интейк“ ЕООД се е задължило да заплати на кредиторите на „КНМ Груп” ЕООД по
всичките 198 договора сумата от 282 887,67 лева(чл. 5). „КНМ Груп” ЕООД се е задължило
да преде на „Интейк“ ЕООД изпълнителните листи по производствата с предмет 198-те
вземания (чл.13). В описа към спогодбата – анекс, процесното вземане е под номер 191.
С пълномощно от дата 04.07.2014г.(л. 708), "КНМ ГРУП" ЕООД е упълномощило К.
Т. да представлява упълномощителя като завежда и води дела, да получава пари или други
ценности, да го представлява пред търговски дружества, вкл. и пред „Енерго Про
Продажби“ АД, да се разпорежда с всички вземания на "КНМ ГРУП" ЕООД, при условия,
каквито пълномощникът намери за добре, да извършва всякакви правни и фактически
действия на управление и разпореждане с всички вземания на упълномощителя "КНМ
10
ГРУП" ЕООД, да получава плащания, да получава всякакви суми по свободно избрана
банкова сметка, да договаря сам със себе си както и с други лица, които адвокатът също
представлява, при каквито условия прецени, без ограничение в срока.
От страна на ответниците „КНМ Груп" ЕООД и „Пи Маркет" ЕООД е ангажиран
договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014 г., сключен между тях, според който „КНМ
Груп" ЕООД е прехвърлило на „Пи Маркет" ЕООД придобитото с договор за цесия от
17.06.2014 г. вземане срещу длъжника „Енерго-Про Продажби" АД за сумата от 1861,12 лв.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана електроенергия за периода
19.03.2011 г. - 14.09.2011 г. за обект с титуляр Е.М.А., срещу цена от 1811,12 лв., платима в
шестмесечен срок от датата на подписване на договора.
Видно от приложената извадка от уведомление без дата, цедентът „КНМ Груп"
ЕООД, действащо чрез управителя П.К., е изпратил до длъжника „Енерго-Про Продажби"
АД съобщение за прехвърлени с договори за цесия от 21.10.2014 г. 65 вземания в полза на
цесионера „Пи Маркет" ЕООД, сред които и процесното, отразено под № 36 от
уведомлението. От поставения при „Енерго-Про Продажби" АД входящ номер
2012926/27.12.2018 г. се изяснява, че уведомлението е получено от длъжника на 27.12.2018
г.
Представена е и нотариална покана с per. № 4398/16.10.2017 г., том 2, № 148 на
нотариус Б.В. (л. 63) от „КНМ Груп" ЕООД, действащо чрез управителя П.К., до адв. К. Т. за
представяне на оригинали или заверени копия от 297 договори за цесия от 23.10.2014 г.,
сключени между „КНМ Груп" ЕООД и „Интейк" ЕООД, за което длъжникът по цедираните
вземания „Енерго-Про Продажби" АД е уведомен по електронна поща на 26.10.2014 г.
Нотариална покана с per. № 885/06.03.2018 г., том 1, № 53 на нотариус Б.В. с
аналогично съдържание е отправена и до „Интейк" ЕООД и получена на 22.03.2018 г., като
със същата са изискани и плащанията по договорите за цесия.
Изпратена от „КНМ Груп" ЕООД, чрез управителя П.К., до „Интейк" ЕООД е и
повторна нотариална покана с per. № 3323/02.07.2018 г., том 1, № 167 на нотариус Б.В.,
получена на 16.07.2018 г. В поканата е отразено още, че представителната власт на адв. К. Т.
е оттеглена на 20.11.2017 г., както и че при непредставяне на изисканите 297 договори за
цесия от 23.10.2014 г. в 14-дневен срок, същите ще се считат за развалени.
Към доказателствения материал по делото е приобщено и изявление с per. №
6651/14.12.2018 г., том 2, № 156 от „КНМ Груп" ЕООД, действащо чрез управителя П.К., до
„Интейк" ЕООД, за разваляне на договори за цесия от 23.10.2014 г., с които са прехвърлени
297 вземания към длъжника „Енерго-Про Продажби" АД, за което последният е уведомен на
26.10.2014 г., поради неизпълнение, отпаднал интерес от такова и невъзможност за
изпълнение на договорните задължения.
11
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Претенцията на ищеца намира правното си основание в нормата на чл.124 ал.1 от
ГПК, като се иска да бъде установено между страните правото на ищеца като титуляр на
вземане, което е придобил въз основа на договор за цесия. В доказателствена тежест на
ищеца по делото е да установи, че е придобил процесното вземане по силата на твърдения
договор за цесия от 23.10.2014 г., както и надлежното уведомяване на длъжника с
предхождаща дата спрямо конкуриращите се кредитори. С оглед предприетите от
ответниците защита срещу иска, в тяхна тежест е да установят релевираното възражение за
недействителност на договора за цесия от 23.10.2014 г. и на спогодбата – анекс от
23.12.2014 г., евент. за неговото разваляне; както и първите двама ответници – „КНМ Груп“
ЕООД и „Пи маркет“ ЕООД да установят валидното сключване на договор за цесия от
21.10.2014 г. между тях на посочената дата, както и валидното уведомяване на длъжника.
Въз основа на представените доказателства, настоящият състав достигна до извода, че
между ищеца и ответника „КНМ Груп“ ЕООД е налице валидно сключен договор за цесия
от 23.10.2014г., ведно с анекс –споразумение от същата дата, както и спогодба-анекс от
23.12.2014г. към него. И двата договора са валидни, с достоверна дата, и същите са
породили действие по отношение на неговите страни, вкл. и по отношение на
представлявания при сключването им ответник „КНМ Груп“ ЕООД. Съдържанието на
договора е възпроизведено в последващите го уведомления и нотариални покани, които
самият ответник е изпращал до ищеца, поради което и съдът приема за достоверна датата на
сключването му.
Не се доказаха твърденията за недействителност на договора за цесия от 23.10.2014г.,
както и спогодбата-анекс от 23.12.2014г. към него. При сключването на процесния договор
упълномощеното лице е разполагало с надлежна представителна власт за извършеното
прехвърляне, не е действал във вреда на представлявания. Страните са уговорили надлежна
престация по договора, като не могат да бъдат споделени доводите за липса на
еквивалентност. В чл. 3 от договора е уговорена изрично цената / 1760 лв./, за която се
извършва прехвърляне на вземането, като същата е съвсем близо до стойността на самото
прехвърлено вземане. Със анекс –споразумение от 23.10.2014г. страните преуреждат начина
на плащане на цената – „Интейк“ ЕООД се задължава да заплати цената по цесията на
първоначалния кредитор, както и да финансира водения съдебен процес срещу длъжника по
прехвърленото вземане. Мотивите за подобно преуреждане са изрично посочени в анекса –
споразумение – да потвърдят сключения без представителна власт договор за цесия от
същата дата /с оглед подписването му от Д.А. – като управител на „Интейк“ ЕООД, която
към датата 23.10.2014г. не е била вписана като представляващ дружеството/, като
изменението на начина на плащане се дължи на финансовите затруднения на дружеството
„Интейк“ ЕООД. Останалите изложени доводи за нищожност с обосновка за
икономическия интерес и контрола на дружеството са ирелеванти за действителността на
12
договор, сключен между двама търговци и съдът не следва да ги обсъжда.
Процесният договор за цесия от 23.10.2014г., както и спогодбата-анекс от
23.12.2014г. към него не са развалени, каквото твърдение има във въззивната жалба. В
уведомлението за разваляне, връчено от ответника „КНМ Груп“ ЕООД на ищеца не се
съдържат точни, ясни и конкретни основания, на които да се позовава страната.
Изложението в уведомлението е общо и бланкетно и като такова същото не може да породи
действие, доколкото следва да се приравни на липса на изявление изобщо.
Съобразно чл. 99 ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В
този смисъл и спорът между кредиторите следва да се реши в духа на посочената разпоредба
и да се изследва именно датата, на която е съобщена всяка една от спорните цесии на
длъжника. Когато цесионерите се конкурират помежду си, титуляр на вземането е онзи от
тях, за когото цедентът е съобщил на длъжника най-напред. Несъстоятелни са твърденията
на жалбоподателя, че от значение е датата на сключване на самия договор. От друга страна,
безспорно се установява по делото, че датата, на която е уведомен длъжникът „Енерго-Про
Продажби“ АД за договора за цесия от 23.10.2014г., сключен с „Интейк“ ЕООД е
28.10.2014г. – това обстоятелство е признато и от ответника в спогодбата –анекс от
23.12.2014г., а датата, на която длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е уведомен за
договора за цесия от 21.10.2014г., сключен с „Пи Маркет“ ЕООД е 20.01.2015г., т.е. именно
договорът за цесия от 23.10.2014г. е произвел своето действие, поради което и ищецът се
явява титуляр на спорното вземане.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на предявения иск. Поради
съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските в производството:
Предвид изхода от спора, на въззиваемата страна „Интейк“ ЕООД се дължат
разноски. В отговорите и по двете въззивни жалби е отправено искане за тяхното
присъждане. В открито съдебно заседание, въззиваемата страна представя списък с
разноски, ведно с договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено и заплатено
възнаграждение във връзка с въззивната жалба, подадена от „Пи Маркет“ ЕООД, в размер на
400 лв., което следва да бъде присъдено.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 128 / 31.03.2021г., постановено по гр.д. № 13892 /
2019г. на Районен съд - Варна, 51-ви състав.
13
ОСЪЖДА „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, жк. Люлин, ул. „Търново“ срещу бл. 817, ДА ЗАПЛАТИ на „Интейк“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ 22, партер,
сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляващи разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивна инстанция, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14