Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/
…….2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - Варна,
ХХХIV състав,
в публично заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при
секретаря Елена Воденичарова, като разгледа докладваното от съдия Елена
Янакиева адм. дело № 2492 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба на „А.Ф.“ ООД, ЕИК *******, с адрес: гр. Варна, жк. “*******“ бл. **,
вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от управителя С.К.С., подадена чрез адв. А.А.,
срещу Решение № 2153-03-114/08.08.2022 г. на Директора на Териториално
поделение - Варна на Националния осигурителен институт /ТП - Варна на НОИ/, с
което е отхвърлена жалбата на дружеството против Разпореждане № 5104-03-106/30.06.2022г.
на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО на ТП – Варна на НОИ, с което
настъпилата на 18.04.2022 г. злополука с лицето В.Й.М. е приета за трудова, по
реда на чл.55, ал.1 от КСО.
Жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като изложеното в
него не отговаря на действителната фактическа обстановка. Оспорва злополуката
да се е случила по време на изпълнение на задълженията на лицето. Твърди, че
управителят на фирмата е дал нареждания на пострадалия и колегите му да
разтоварят камиона на следващия ден, като сочи, че същите своеволно са
започнали да разтоварват стоката, когато се е случила злополуката. Излага
твърдения, че с оспореното решение не са изследвани и квалифицирани фактите
относно настъпването на злополуката, а е направено превратно и едностранно
тълкуване на всички релевантни факти и обстоятелства. Счита, че събраните
доказателства категорично не водят до извод, че е налице трудова злополука.
Сочи, че е нарушено правото му на защита. По същество формулира искане за отмяна
на решението на Директора на ТП - Варна на НОИ и на потвърденото с него
разпореждане.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител адв. Д.,
поддържа жалбата. Допълнително навежда възражения, че увреждането няма
функционална връзка с трудовите задължения на пострадалото лице, като сочи, че
в длъжностната характеристика на М. не са включени задължения по
товаро-разтоварни дейности. Излага съображения, че разтоварването е извършено
единствено в интерес на литовския превозвач и доставчик. По изложените
съображения сочи, че злополуката не следва да се приема като трудова. В
депозирана писмена защита са развити подробни доводи за основателност на
жалбата.
Ответникът
- Директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт
М. К., оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното решение е постановено при
спазване на процедурата и при правилно приложение на материалния закон. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. В депозирани писмени
бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Заинтересованата
страна – В.Й.М., редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозиран е
писмен отговор, в който сочи, че е работил в „А.Ф.“ ООД на длъжност общ
работник и в деня на злополуката, около 17:30 часа, все още се е намирал в цеха
и въпреки изричните указания на управителя на дружеството, той и колегите му
решили да разтоварят пристигналия камион. Сочи, че няма претенции към
управителя на дружеството.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата
на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа
страна следното:
По
допустимостта:
Жалбата
е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни
интереси са засегнати от оспорения административен акт. Субективното правото на
оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен
срок по чл.149, ал.1 от АПК, като съответства на изискванията на закона за
форма и съдържание. Предвид това съдът приема, че жалбата, инициирала
настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По
основателността:
С
Декларация за трудова злополука вх. №5101-03-63/26.04.2022 г. /л. 1 от адм.
преписка/ осигурителят „А.Ф.“ ООД е декларирал пред ТП - Варна на НОИ
злополука, настъпила на 18.04.2022 г. с работника В.Й.М., ЕГН **********,
работещ по трудово правоотношение с посочения осигурител на длъжност „общ
работник промишлеността“. В декларацията е посочено, че пострадалото
лице е постъпило на работа в предприятието на 13.04.2022 г., с работно време от
8 ч. до 12 ч. и от 13 ч. до 17 часа.
Осигурителят е посочил, че злополуката е станала в 17:30 часа на
обичайното стационарно работно място, където пострадалото при злополуката лице
полага труда си и изпълнява трудовите си задължения. Вида на работата е
определена като товаро-разтоварна дейност. Отразено е, че независимо от
забраната на управителя трима служители започват товаро-разтоварна дейност
извън работно време, в резултат, на което възниква злополуката. Посочено е, че
при товаро-разтоварната дейност пада палет и притиска В.М., вследствие на което
получава травма на дясната ръка. В декларацията осигурителят е отбелязал, че
злополуката е по чл. 55, ал. 2 от КСО.
Със
Заповед от 20.04.2022 г. /л. 3 от преписката/ управителят на дружеството е
наредил да се извърши вътрешно разследване във връзка с възникналата злополука.
Резултатите от разследването са обективирани в протокол за разследване на
трудова злополука от същата дата, който е с идентично съдържание на подадената
декларация за трудова злополука.
Със
заповед № 1029-03-1379#4/16.05.2022 г. /л. 26 от преписката/ директорът на ТП
– Варна на НОИ, на основание чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от КСО, е наредил извършване
на разследване на злополуката, станала с В.М., като е определил и състава на
комисията. Наредено е комисията да изготви протокол в срок до 17.06.2022
година.
В
хода на разследването са изискани обяснения от Д.В.К., В.Й.М., И.А.В., А.И.Й.и С.К.С.
– управител /л.82 – л. 89 от преписката/. В обясненията си К.сочи, че на
18.04.2022 г. е пристигнал камион със стока, който е следвало да разтоварят на
следващия ден, по нареждане на управителя на дружеството. Колегата му М.е
настоял да го разтоварят при пристигането, тъй като е щяло да им отнеме няколко
минути. Сочи, че са наместили рампата и се качили в камиона, К.държал палета, а
колегите му са го дърпали, когато палетът изведнъж е паднал от палетната
количка и е затиснал В. и М.. В обясненията си М. е посочил, че в деня на
инцидента М.му е казал да докара палетна количка и да я занесе в камиона. В
камиона са били той, М.и Д., като Д.е дърпал, а той и М.са бутали количката.
Всичко е станало за секунди и палетът е паднал върху него и М.. В обясненията
си А. е посочила, че когато е пристигнал камионът, тя се обадила на шефа си и
го информирала. Получила е изрично нареждане да не разтоварват стоката и камионът
да пренощува там. Помолила е Д.да уведоми шофьора. Била е в цеха, когато е чула
хора да викат. След като е излязла видяла В. да лежи затрупан от кашони. От
обясненията на А.Й.се установява, че не е присъствала в момента на инцидента.
Когато отишла на място, е видяла главата на В., затисната между кашони. В
обясненията, дадени от управителя на дружеството, се сочи, че на 18.04.2022 г.
е получил съобщение по вайбър, че е пристигнал камион с три палета хайвер в
16,34 часа. Дал е нареждане камионът да не се разтоварва и да пренощува в цеха,
като е посочил, че на следващата сутрин той ще го разтовари. По-късно е получил
обаждане от своя служителка, която му съобщила за инцидента. В допълнителни
обяснения е посочил, че бетонната рампа, на която разтоварват камиони, е висока
около един метър. Сочи, че тъй като има наклон и камионите не могат да допрат
рампата с борда, слагат ламарина, която е широка около 130 см. и така
разтоварват.
Представено
е трудовото досие на М., видно от приложените документи, същият е в трудови
правоотношения с осигурителя „А.Ф.“ ООД. Запознат е с длъжностната
характеристика за длъжността, на която е назначен, и му е проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа.
По
административната преписка е приложена епикриза /л. 90 от преписката/, издадена
от Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, видно
от която вследствие на злополуката В.М. е хоспитализиран и му е поставена
диагноза счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост, закрито в дясно.
Представен е и болничен лист № Е20220018572 за периода 18.04.2022 г. –
04.06.2022 година.
Резултатите
от извършеното разследване на злополуката са обективирани в протокол № 1029-03-1379#6/15.06.2022 година /л. 27 – л. 35 от
преписката/. Комисията е приела, че станалата с В.М. злополука, се приема за
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Посочено е, че злополуката е настъпила
по време на изпълнение на трудовите задължения като общ
работник в промишлеността. Пострадалият,
заедно с колеги, разтоварва от камион палети, съдържащи кашони със замразен
хайвер, с помощта на палетна количка и поставена подвижна ламарина между борда
на камиона и бетонна рампа. Бутайки палетната количка, ламарината се плъзва от
камиона, В.М. и неговия колега падат, при което палетът затиска пострадалия и
колегата му. Вследствие на това М. получава счупване на тялото /диафиза/ на
раменна кост, закрито, в дясно.
При
така установените факти длъжностно лице по чл. 60 ал.1 от КСО при ТП – Варна на
НОИ приело, че злополуката, настъпила на 18.04.2022 г., с В.Й.М. – общ работник
промишлеността, съгласно представените от осигурителя документи, е трудова по
чл. 55 ал.1 от КСО и е издал разпореждане № 5104-03-106/30.06.2022 година /л.
111 от преписката/. Обжалването на разпореждането по административен ред е
приключило с Решение №2153-03-114/08.08.2021 г. /л. 125 от преписката/ на директора на ТП – Варна на НОИ, с което
жалбата на „А.Ф.“ ООД е отхвърлена като неоснователна. С решението са обсъдени
подробно наведените от дружеството възражения,
изложени са мотиви за тяхната неоснователност, като е прието, че
извършваната от В.М. на 18.04.2022 г. на обекта работа е била в интерес на
работодателя му, което е и основанието по см. чл.50 ал.1 от КСО за
квалифицирането на злополуката като трудова.
В
хода на съдебното производство е разпитан свидетелят Д.В.К., който е работил в
„А.Ф.“ ООД до м. 08.2022 г. на длъжност общ работник. От показанията на свидетеля
се установява, че дружеството произвежда и разпространява хранителни продукти –
хайвер и рибни продукти. В деня на злополуката той, заедно със своя колега М.,
са правили заявки, каквито по принцип са били задълженията им, когато е
пристигнал камион със стока. След като са информирали управителя на дружеството
са получили забрана да разтоварват камиона, като К.е казал на шофьора на
камиона къде да пренощува. Свидетелят твърди, че инициативата за разтоварването
на камиона е била на М.. Пояснява, че в неговите задължения не влиза
разтоварването на стока, а това е задължение на превозвачите, но понеже
шофьорите са били чужденци са решили да им помогнат. Той, заедно с колегите си В.
и М., са влезли в камиона с палетна количка. Не е видял как се е случил
инцидентът, но още при първия опит да разтоварят палета рампата е поддала и
палетът е паднал. Транспортната количка, с която са разтоварвали, е собственост
на дружеството.
От
показанията на другия разпитан по делото свидетел И.А.В., която работи като
отговорник - общ работник и към настоящия момент в дружеството – жалбоподател,
се установява, че в деня на злополуката същата
е била на работа. Тя е информирала управителя на дружеството, че в цеха е
пристигнал камион със стока. Твърди, че е получила изрична забрана за
разтоварване на стоката от управителя. По отношение доставките на стоки сочи,
че имат график за получаване на доставки и управителят на дружеството ги
уведомява кога се очаква такава, като за конкретната твърди, че не са били
уведомени. Получила е указания от управителя на дружеството камионът да бъде
приет на следващия ден. Шофьорът на камиона
бил уведомен от К.къде да пренощува. Не е свидетел на самия инцидент,
когато отишла на място е видяла колегите си М.и В., затрупани под кашоните. В.
е уведомила работодателя си за инцидента и той е пристигнал веднага. Твърди, че
на общите работници е забранено да разтоварват пристигналата стока от
камионите. Сочи, че тази дейност се извършва от шофьорите на превозните
средства, а те приемат стоката от рампата, като нямат право да влизат в
превозното средство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата, разгледана
по същество, е неоснователна, по следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2 б. “г“ от КСО, в рамките на неговите правомощия и в изискуемата от закона форма – чл. 117,
ал. 3 от КСО, поради което не са налице основания, водещи до неговата
нищожност.
Обжалваният
акт е издаден след като са установени всички релевантни за спора факти, съдържа
фактически и правни основания. Решаващият орган е обсъдил всички събрани в
производството доказателства и е мотивирал правните си изводи. Предвид това
съдът намира, че оспореният акт е постановен при спазване на
административнопроизводствените правила.
Съдът
не констатира и нарушения на материалния закон. Трудовата злополука като
осигурен социален риск е легално определена в чл. 55, ал. 1 от КСО и
представлява всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт. При така даденото определение, за да бъде
приета злополуката за трудова, е необходимо едновременното наличие на няколко
предпоставки - внезапно увреждане на здравето /външно, неочаквано и
непредвидимо, еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което
накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на
човешкото тяло/, злополуката да е станала с осигурено лице, функционална
зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на
здравето - това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия,
при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение
с работодателя, неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или
смърт и причинна връзка - неблагоприятният резултат /неработоспособността,
респективно смъртта/ да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на
здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания,
както и внезапното увреждане на здравето
да е настъпило в резултат от извършваната работа.
В
процесния случай от доказателствата по делото категорично се установява, че
гореописаните елементи са налице в тяхната кумулативна даденост. Безспорно по
делото е установено, че В.Й.М. е работил при жалбоподателя по трудово
правоотношение, видно от приложения по адм. преписка трудов договор /л. 36 от
преписката/. Към момента на злополуката е изпълнявал трудовите си задължения
като общ работник в
промишлеността – разтоварвал е палети, съдържащи кашони със стока, с каквато търгува
работодателят му /замразен хайвер/, което обстоятелство се установява и от
събраните по делото гласни доказателства. Направил е това именно в изпълнение
на служебните си задължения в обсега на работното време. Не се споделят основните възражения на
жалбоподателя, че злополуката не е трудова, тъй като е станала след края на
работния ден. Категорично от събраните по делото доказателства се установява,
че така описаната злополука е настъпила през време и по повод на извършваната
работа по трудовия договор на лицето с „А.Ф.“ ЕООД. Налице е функционална
зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждането на
здравето на пострадалото лице. Увреждането е настъпило при изпълнение на
трудовите функции на пострадалия, по време на извършване на работа в интерес на
предприятието на работодателя му. Безспорно
се установи, че М. е пострадал на работното си място – с. Въглен, стопански
двор – цех за рибопреработка. Следователно към момента на инцидента, той е
изпълнявал дейност по трудовото си правоотношение, която има връзка с неговата
работа, доколкото е разтоварвал стока, получена от неговия работодател. Следва
да се отбележи, че чл. 55, ал.1 от КСО не въвежда изискване злополуката да е
станала в „работно време“. Достатъчно
е тя да е настъпила „през време на работата“.
Изгражданата
теза от жалбоподателя, че управителят на дружеството изрично е забранил
камионът да бъде разтоварван в деня на пристигането му, не променя факта, че
злополуката, която се е случила с М., е трудова. Съгласно константната съдебна
практика, дори и работата, по време на която се случва злополуката, да не е
възлагана от никого или да не е съобразена с длъжностната характеристика на
работника, ако е извършена в интерес на предприятието, злополуката отново е
трудова. С оглед на изложеното съдът не възприема твърденията на жалбоподателя,
че дейността по разтоварване е извън обхвата на трудовите задължения на общите
работници, тъй като не е вписана в длъжностната им характеристика.
Видно
от съдържанието на изброените по-горе елементи от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, законодателят е установил само обективни
обстоятелства, които длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е задължено да
изследва, без да е предвидено изясняване на субективното отношение на
пострадалото лице. Дори и част от причините за настъпване на трудовата
злополука да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, не може
да бъде променен характерът на злополуката по аргумент от чл. 55, ал. 3 от КСО,
която изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от
пострадалото лице. Евентуалната вина на пострадалия при настъпване на
злополуката би имала значение в друго производство – относно размера на
евентуално претендираното обезщетение спрямо работодателя за причинените вреди
от трудовата злополука. Поради което твърдението на жалбоподателя, че пострадалото
лице самоволно е решило да разтоварва камиона, е ирелевантно за настоящия спор.
В тази връзка не може да бъде споделено и твърдението, изложено в писмената
защита на жалбоподателя, че разтоварването на камиона е предприето от
служителите, в полза на лицето – превозвач на стоката.
По
отношение на следващото възражение, изложено в писмените бележки на
жалбоподателя, а именно, че двете пострадали лица своеволно са поставили
подвижна ламарина между борда на камиона и бетонната рампа, съдът счита, че от
събраните по делото доказателства се установява, че именно по този начин е била
организирана работата на предприятието при разтоварване на стока. От дадените
допълнителни обяснения на управителя на дружеството /л. 89 от преписката/ се
установява, че бетонната рампа, на която разтоварват камиони, е с височина
около метър и предвид наличие на наклон на покрива слагат допълнителна
ламарина, която е с ширина 130 см., т.е. поставянето на ламарината не е
своеволно решение на пострадалите лица.
Съдът
констатира противоречие в дадените в хода на съдебното производство свидетелски
показания от К.и В.. Свидетелят К.сочи, че е бил уведомен, че е пристигнал
камион със стока 15 минути преди края на работния ден, докато свидетелката В. в
показанията си твърди, че камионът е пристигнал след края на работния ден.
Освен това се констатира противоречие между дадените от К.обяснения в хода на
административното производство и свидетелските показания на същия, дадени пред
съда. В хода на административното производство свидетелят сочи, че И.А.го е
информирала за пристигналия в цеха камион със стока, докато пред съда К.твърди,
че е бил информиран за пристигането на камиона от другото пострадало при
инцидента лица – М.Б.. С оглед на констатираните противоречия съдът счита, че
показанията на свидетелите в тази част не следва да бъдат кредитирани. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля К.и в частта, в която твърди, че не влиза в неговите
задължения да разтоварва пристигнала стока. Това твърдение се навежда едва в
хода на съдебното производство. Освен това в показанията си свидетелят сочи „М.ми
каза: Хайде да го разтоварим все пак. Утре ти имаш работа и аз имам работа. Ще
си помогнем сега…“, което според настоящия съдебен състав означава, че
задължението за разтоварването на камиона все пак е било на служителите, след
като М.Б. е посочил, че това ще улесни работата им на следващия ден. За първи
път в хода на съдебното производство се навежда твърдението, че служителите на
дружеството не са имали право да влизат в камиона и задължението за
разтоварването е на шофьорите на превозните средства. Ако в действителност
организацията на работата е била такава, че служителите да приемат само вече
разтоварена стока, осава без обяснение защо тримата служители са започнали да разтоварват
стоката, а шофьорите на камиона са останали в кабината, в каквато насока са
свидетелските показания на Д.К.. Овен това в обясненията, дадени от управителя
на дружеството в хода на административното производство, се посочва, че той е
казал, че ще разтовари камиона на следващата сутрин. Това е посочено и в
обясненията, дадени от И. В. в хода на административното производство. Ето защо
съдът приема, че задължението за разтоварване на стоката е било на служителите,
а не, както твърди жалбоподателят, на шофьорите, които доставят стоката.
В
допълнение на изложеното следва да се посочи, че въпреки дадените от съда
указания и възможност, жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства,
установяващи възраженията му, в т.ч. и такива за фактическа обстановка,
различна от тази, възприета в оспореното решение.
В
практиката на ВАС по тълкуването и прилагането на нормата на чл. 55 от КСО се
приема становището, че не следва строго ограничително да се изследват и
квалифицират фактите, при които е настъпила злополуката, а същите да се
анализират цялостно, всеобхватно и мащабно с цел тяхното обосновано подвеждане
под действието на закона. В настоящия случай съвкупният анализ на всички приети
доказателства води до извод за настъпване на злополуката през време и във
връзка с извършваната работа в интерес на предприятието, от което следва, че са
налице всички предвидени от закона материалноправни предпоставки за
квалифициране на злополуката като трудова. Събраните в хода на
административното производство доказателства са били достатъчни директорът на
ТП на НОИ да се произнесе по съществото на спора, като приеме, че е налице
трудова злополука.
Изложените до тук съображения обосновават крайния извод на съда за
законосъобразност на оспореното Решение № 2153-03-114/08.08.2022
г. на Директора на ТП – Варна на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № 5104-03-106/30.06.2022г.,
издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП – Варна на НОИ, поради
което жалбата се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, връзка чл. 78, ал. 8
от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, определено в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100, 00 /сто/ лева.
Предвид
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.Ф.“ ООД, ЕИК *******, с адрес: гр. Варна, жк. “*******“
бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от управителя С.К.С., срещу
Решение № 2153-03-114/08.08.2022 г. на
Директора на Териториално поделение - Варна на Националния осигурителен
институт, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Разпореждане №
5104-03-106/30.06.2022г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО на ТП –
Варна на НОИ, с което настъпилата на 18.04.2022 г. злополука с лицето В.Й.М. е
приета за трудова, по реда на чл.55, ал.1 от КСО.
ОСЪЖДА „А.Ф.“ ООД, ЕИК *******, с адрес: гр.
Варна, жк. “*******“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от управителя
С.К.С. да заплати на Национален осигурителен институт, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: