Решение по дело №413/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2408
Дата: 1 ноември 2022 г. (в сила от 18 март 2023 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20222120100413
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2408
гр. Бургас, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120100413 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от ”Обединена българска банка“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. А. Г. и Т. В. М. против Х. И. Х.,
ЕГН ********** от *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца по
договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 15.04.2019г. сумата от 18000 лева
главница, ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до изплащането, сумата от 2320.08 лева
договорна лихва за периода от 01.12.2019г. до 11.02.2021г., сумата от 70 лева обезщетение за
забава за периода от 12.02.2021г. до 25.02.2021г., сумата от 84 лева такса за връчване на
покани от ЧСИ.
Твърди се в исковата молба, че по силата на посочения договор за кредит банката е
предоставила 18000 лева на кредитополучателя *** ЕООД, като съдлъжник по договора е
ответникът. Уговорена е солидарна отговорност на съдлъжника. Поради неплащане на
месечни вноски банката е направила кредита предсрочно изискуем, като е пратила на
длъжниците уведомителни писма. Предсрочната изискуемост е настъпила 12.02.2021г.
Сумите по кредита не са платени. Моли се за уважаване на исковете.
Исковете са по чл.422 ГПК, чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание не се
явява.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени
доказателства и съобрази закона, намира следното:
Между “Обединена българска банка“ АД като кредитор, “***“ ЕООД като
кредитополучател и Х. И. Х. като съдлъжник е бил сключен процесният договор за
овърдрафт по разплащателна сметка от 15.04.2019г. Според договора, общият размер на
овърдрафта е 18000 лева. Уговорено е в чл.5, ал.1 срокът на ползване на овърдрафта да е 12
1
месеца, считано от подписването на договора. Според чл.5, ал.2 срокът за ползване може да
бъде подновен автоматично и многократно за периоди за ползване от 12 месеца, но не за
повече от 60 месеца, без да е необходимо подписването на анекс, след оценка на
финансовото му състояние, извършена от банката и ако до крайния срок на ползване за
съответния период банката не уведоми кредитополучателя, че преустановява автоматичното
му подновяване. В случай, че е преустановено автоматичното подновяване на овърдрафта и
не е подписан анекс за промяна на условията по кредита или при подадено искане от
кредитополучателя за прекратяване на договора, кредитополучателят е длъжен изцяло да
погаси задълженията си по кредита в последния ден от съответния действащ 12-месечен
период. Съгласно чл.6, ал.3 от договора, лихвата се издължава ежемесечно в последния
работен ден на месеца, за който се дължи. В раздел II, чл.4 от договора е записано, че при
настъпване на случай на неизпълнение съгласно ОУ и съгласно този договор се прилагат
правилата на банката в случай на неизпълнение съгласно ОУ, в това число, но не само
банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи незабавно към
принудително удовлетворяване на вземането си.
На основание раздел II, чл.8 от договора съдлъжникът-физическо лице отговаря
солидарно с кредитополучателя за всички задължения, включващи главница, лихви,
неустойки, включително разноските по събиране на дълга.
Договорът е надлежно подписан от представител на кредитора, представител на
кредитополучателя и съдлъжника, поради което облигационното правоотношение се счита
за валидно възникнало.
Заведено е заповедно производство против двамата солидарни длъжници, като
банката твърди в заявлението, че лимитът от 18000 лева е изцяло усвоен, но по кредита има
неплатени общо 15 месечни погасителни вноски в общ размер от 2320.08 лева, за периода от
01.12.2019г. до 01.02.2021г. Претендира се настъпването на предсрочна изискуемост на
дълга, на основание чл.4 от договора във връзка с чл.35.2 от ОУ.
Издадена е заповед за незабавно изпълнение против солидарните длъжници за
процесните суми, която е връчена на дружеството по чл.50, ал.2 ГПК, а на съдлъжника-
физическо лице при условията на чл.47 ГПК. Това е наложило да бъдат дадени указания на
кредитора да предяви настоящия установителен иск против ответника Х. И. Х..
Изготвената съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че за периода от
15.04.2019г. до 04.11.2019г. са отразени като усвоени суми в общ размер на 30192.03 лева.
За периода от 08.05.2019г. до 09.10.2019г. са отразени като платени суми в общ размер на
12960 лева. Остава неплатено задължение от общо 20320.08 лева, от които 18000 лева
главница и 2320.08 лева възнаградителна лихва. Вещото лице е установило, че освен тези
суми, са начислени 70 лева обезщетение за забава за периода от 12.02.2021г. до 25.02.2021г.
и 84 лева превод към ЧСИ.
При това положение съдът намира исковете за основателни. Видно е от
експертизата, че по овърдрафта са плащани суми до 09.10.2019г. След тази дата плащания
няма и не са платени вноските с падежи от 01.12.2019г. до 01.11.2020г. Според чл.4 от
договора, при настъпване на случай на неизпълнение съгласно ОУ и съгласно този договор
се прилагат правата на банката в случай на неизпълнение съгласно ОУ, като банката може
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Според чл.35.2 от ОУ, неизпълнение
представлява случаят, когато кредитополучателят/съдлъжникът не погаси в срок частично
или напълно която и да е погасителна вноска и/или дължима лихва, такса и комисион по
кредита. Доказва се, че по кредита не са плащани вноските от 01.12.2019г. до 01.11.2020г.,
т.е. налице е хипотезата на чл.35.2 от ОУ вр. чл.4 от договора и банката е била в правото си
да обяви целия дълг за предсрочно изискуем. За да упражни правото си в тази насока,
банката е пратила чрез ЧСИ уведомително писмо-покана за доброволно изпълнение до
кредитополучателя *** ЕООД и съдлъжника Х. И. Х.. Заявено е в писмата, че поради
нередовно погасяване на дължимите вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Писмата са връчени на дружеството по чл.50, ал.2 ГПК на 29.01.2021г. и на физическото
лице по реда на чл.47 ГПК, също на 29.01.2021г. Всъщност съдът намира, че освен по
посочените норми от ГПК, уведомленията за предсрочната изискуемост се считат връчени и
по чл.43 от ОУ, който гласи, че кредитополучателят се задължава незабавно и писмено да
уведоми банката при промяна на посочените си в договора адреси и информация за контакт,
2
като в противен случай всички съобщения, изпратени на посочените в договора адреси, се
считат за получени от него. Случаят е такъв, понеже писмата са изпратени до адресите,
посочени в договора. Ето защо се налага извод, че предсрочната изискуемост е съобщена
надлежно и на двамата солидарни длъжници. Дългът е станал изцяло предсрочно изискуем.
Налага се извод, че длъжниците солидарно следва да заплатят на кредитора сумата
от 18000 лева за главница и сумата от 2320.08 лева договорна лихва за периода от
01.12.2019г. до 11.02.2021г. Отделно от това, тъй като са изпаднали в забава, длъжниците
трябва да заплатят солидарно и 70 лева за мораторно обезщетение за периода от 12.02.2021г.
до 25.02.2021г. и 84 лева за разходи за платени такси за връчване на покани чрез ЧСИ.
Следва решение, с което се приеме за установено по отношение на ответника Х., че
дължи при условията на солидарност с кредитополучателя “***“ ЕООД сумата от 18000
лева главница, сумата от 2320.08 лева договорна лихва за периода от 01.12.2019г. до
11.02.2021г., сумата от 70 лева за мораторно обезщетение за периода от 12.02.2021г. до
25.02.2021г. и сумата от 84 лева за разходи за платени такси за връчване на покани чрез
ЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата от 26.02.2021г. до изплащането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати разноски
на ищеца в размер на 833.12 лева в исковото производство и в размер на 459.48 лева в
заповедното дело /при условията на солидарност с главния длъжник/.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. И. Х., ЕГН ********** от ***, че
дължи (при условията на солидарност с “***“ ЕООД, ЕИК ***) на ”Обединена българска
банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. А. Г. и
Т. В. М. сумата от 18000 лева /осемнадесет хиляди лева/ главница по договор за овърдрафт
по разплащателна сметка от 15.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 26.02.2021г. до изплащането, сумата от 2320.08
лева /две хиляди триста и двадесет лева и осем стотинки/ договорна лихва за периода от
01.12.2019г. до 11.02.2021г., сумата от 70 лева /седемдесет лева/ обезщетение за забава за
предсрочно изискуема главница за периода от 12.02.2021г. до 25.02.2021г., сумата от 84
лева /осемдесет и четири лева/ такса за връчване на покани от ЧСИ, които вземания са
присъдени със заповед за незабавно изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.
ОСЪЖДА Х. И. Х., ЕГН ********** от *** да заплати на ”Обединена българска
банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. А. Г. и
Т. В. М. сумата от 833.12 лева /осемстотин тридесет и три лева и дванадесет стотинки/
разноски в исковото производство
ОСЪЖДА Х. И. Х., ЕГН ********** от *** да заплати (при условията на
солидарност с “***“ ЕООД, ЕИК ***) на ”Обединена българска банка“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. А. Г. и Т. В. М. сумата от 459.48
лева /четиристотин петдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ разноски по
заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3

Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
4