Определение по дело №1755/2019 на Административен съд - Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 №…….…….…………….2019г., гр.Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на двадесет и шести юни 2019г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЙОТОВА  ч.адм.д. № 1755/2019г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.60 ал.5 от АПК.

Образувано въз основа на жалба, подадена от А.И. Р., ЕГН **********, лично и от името на детето А.Т.Р., ЕГН ********** /съгласно уточняваща молба с.д. 10148/25.06.2019г./, чрез пълномощник – адв.П.Н., срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-В-152/21.06.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, с която е наредено спешно настаняване, считано от 21.06.2019г. на детето А.Т.Р. в кризисен център за деца гр.Варна до предприемане на по-подходяща за детето мярка за закрила по реда и условията на ЗЗДет.

В първоначалната жалба и в уточняващата молба се поддържат аргументи за незаконосъобразност на допуснатото предварително изпълнение, доколкото изложената  заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителната такава и детето не е било застрашено, психически или физически. Напротив същото е било на територията на център за закрила, където пребивава със законно наложена мярка за закрила. Сочи се, че детето А. е пряко пострадала от действията на ДСП Варна, поради което жалбата се подава и от нейно име.

От ответника по делото с молба с.д. № 10138/25.06.2019г. е представена процесната заповед, ведно с административната преписка по издаването й.

С молба с.д. № 141/25.06.2019г. е депозирано становище от Т.Н. Р. – баща и законен представител на детето А., за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че както мярката, така и допуснатото предварително изпълнение са законосъобразни, тъй като А. Р. не изпълнява съдебни актове; укрила е детето на неизвестен адрес; не я е допуснала да започне учебната година; лишила я е от контакт, както с него, така и с неговите роднини, като това нейно поведение е прието за установено с влязло в сила решение на съда по гр.д. № 169/2019г. на ВОС, като проява на психическо насилие спрямо детето. В тази връзка е издадена Заповед за защита № 4/02.04.2019г., с която на Р. е забранено да доближава детето на по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца.

Предвид гореизложеното и след запознаване с доказателствата в административната преписка, при преценка допустимостта на жалбата, съдът съобрази следното:

Жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение е подадена срущу подлежащ на оспорване акт и в законоустановения срок, но при липса на правен интерес. Видно от представените доказателства с влязло в сила Определение № 7259/25.06.2018г. по гр.д.№ 4367/2018г. по описа на ВРС, в производство по чл.323 л.3 от ГПК родителските права по отношение на детето А.Р. са предоставени на нейния баща Т. Н. Р., при когото е постановено и да живее същото и е определен режим на лични отношения на майката А.Р. с детето. Няма данни това положение да е изменено. Напротив по делото е представено влязло в сила Решение № 407/02.04.2019г. по гр.д.№ 169/2019г. по описа на ВОС където това обстоятелство също е посочено, като въз основа на това решение е издадена и Заповед за защита № 4/02.04.2019г., с която на Р. е забранено да доближава детето на по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца.

Съгласно чл.3 ал.2 от ЗЛС малолетните извършват правни действия чрез своите законни представители - родители или настойници. Последните, съгласно чл.28 ал.4 от ГПК, са процесуални представители на посочената категория лица както в гражданските, така и административните производства във връзка с нормата на чл.144 от АПК.

При наличие на определени от съда мерки, с които на единия родител са предоставени родителските права по отношение на малолетно дете, то последните се упражняват в пълен обем именно от този родител.

Следователно, в настоящото производство активно легитимиран да оспорва постановеното от ответника предварително изпълнение на заповедта, не само от името на детето, но и от свое име е неговия баща и законен представител, Т.Н. Р., на когото е предоставено упражняването на родителските права.

За жалбоподателката А.Р. не е налице правен интерес от оспорване на същата. Съществуването на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време на процеса. Липсата на правен интерес у жалбоподателя, има за последица процесуална недопустимост на жалбата, с която съдът е сезиран и прекратяване на съдебното производство.

Предвид гореизложеното и на осн. чл.159 т.4 от АПК, съдът намира, че  жалбата, с която е сезиран следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Воден от горното, съдът

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.И. Р., ЕГН **********, лично и от името на детето А.Т.Р., ЕГН **********, срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-В-152/21.06.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, с която е наредено спешно настаняване, считано от 21.06.2019г. на детето А.Т.Р. в кризисен център за деца гр.Варна; и ПРЕКРАТЯВА  производството по ч.адм. дело № 1755/2019г. по описа на Административен съд – Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :