№ 21484
гр. С, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110108818 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД с ЕИК ****** и адрес
гр.С, ул.Я, №23Б, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания срещу С. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Н II,
бл.239, вх.В, ет.3, ап.73, общ. Столична, обл. С (столица) за сумата 263,35 лева (двеста
шестдесет и три лева и 35 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2019 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С, ЖК Н II, бл.239, вх.В, ет.3, ап.73, аб. №112096, ведно със
законна лихва за период от 23.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 150,73 лева (сто
и петдесет лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2019 г.
до 14.03.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15168/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от третото лице помагач. Предвид липсата
1
на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за битови нужди, претендира заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се
ответникът да е клиент на топлинна енергия за част от периода поради продажба на имота.
Навежда възражение за давност. Поддържа, че не се установява предоставената топлинна
енергия и нейната цевна. Поддържа, че е недоказано публикуване на сметките. Оспорва
ответникът да е в забава. Оспорва да е установено дружеството, извършващо дяловото
разпределение и да е извършена услугата.
Третото лице помагач представя изисканите му документи.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 15168/2022 г., образувано по депозирано на 23.03.2022 г. заявление на „ТС“ ЕАД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия, тъй като е
собственик на процесния топлоснабден имот. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №139 от 17.06.2016 г., том I, рег. № 3146, дело 124/2016 г. ответникът е
придобил правото на собственост по отношение на апартамент №73 на адрес: гр. С, ж.к. Н
II, бл.239, вх.В, ет.3, а видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№72 от 18.12.2018г., том II, рег. № 8212, дело 243/2018 г. се е разпоредил с него в полза на С.
С. С.. От посоченото се установява, че в рамките на периода от 17.06.2016 г. до 18.12.2018 г.
ответникът е бил собственик на процесния имот на адрес: гр. С, ЖК Н II, бл.239, вх.В, ет.3,
ап.73, аб. №112096. Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответника като
титуляр на правото на собственост върху имота и топлопреносното предприятие, е
2
възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение на процесния обект, съществувало в рамките на част от процесния
период - от 01.05.2018 г. до 18.12.2018 г. В случая, видно от представеното с исковата молба
заявление-декларация с вх. № Г/9114 от 29.09.2016 г., е налице и нарочно изявление на
ответника за откриване на партида и приемане на общите условия на дружеството, поради
което и наличието на облигационна връзка в този период е несъмнено установено.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
От изравнителните сметки, постъпили от третото лице помагач и от заключението на
допусната съдебно-техническата експертиза се установява, че в периода от 01.05.2018 г. до
04.2019 г. за имота е доставена топлинна енергия на обща стойност 833,81 лева. Според
заключението на СТЕ разпределението и остойностяването на ТЕ е извършено съгласно
действащата нормативна уредба. От приложените от третото лице помагач изравнителни
сметки е видно, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. ТЕ е на стойност 199,41 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и изчислено
коректно. Неоснователни са оспорванията на процесуалния представител на ответника по
отношение размера на доставената топлинна енергия и нейното остойностяване, тъй като
видно от заключението на вещото лице извършените отчитания и начисления са извършени
надлежно.
В тежест на ответника са възникнали само задълженията до прехвърляне на
собствеността върху имота, т.е. за периода от 01.05.2018 г. до 18.12.2018 г., които съдът на
основание чл. 162 ГПК определя в размер на 344,70 лева при съобразяване заключението на
вещото лице, изравнителните сметки от третото лице помагач предвид сумата за приспадане
и периода от отоплителния сезон.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Своевременно ответникът е навел възражение за погасяване по давност на вземанията
на ответника, което с оглед горните изводи за установяване на валидното им възникване
следва да бъде обсъдено.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
3
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за
плащане е започнал да тече давностният срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от 23.03.2022г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК се
счита предявен искът.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г.
По изложените съображения и при кредитиране заключението на вещото лице и
представените от третото лице помагач изравнителни сметки, съдът на основание чл. 162
ГПК определя размера на непогасеното по давност вземане за периода от 01.11.2018 г. до
18.12.2018 г. в размер на 182,07 лева, за който размер и период предявенияr иск следва да се
уважи, а за останалата част – отхвърлен.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
4
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 274,81 лева от общо 625 лева
и в размер на 32,98 лева /от общо 75 лева/ за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че С. С. С. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. Н II, бл.239, вх.В, ет.3, ап.73 дължи на „ТС” ЕАД с ЕИК
****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 182,07 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.11.2018 г. до 18.12.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Н II,
бл.239, вх.В, ет.3, ап.73, аб. №112096 ведно със законната лихва от 23.03.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15168/2022 г. по описа на СРС, 118 състав
като ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 182,07 лева
до пълния предявен размер - 263,35 лева и за периодите от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. и от
19.12.2018 г. до 31.05.2019 г. и в цялост иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 150,73
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 14.03.2022 г. върху
стойността на топлинната енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК С. С. С. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к. Н II, бл.239, вх.В, ет.3, ап.73 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ******, сумата
274,81 лева – разноски за исковото производство и 32,98 лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 15168/2022 г. на СРС, 118 –ти състав.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД, ЕИК ********* като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
5
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6