Разпореждане по дело №302/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3515
Дата: 3 септември 2013 г.
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20131200200302
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 август 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

19.11.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.23

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Димитринка Гайнова

дело

номер

20114100100330

по описа за

2011

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД с цена на иска 532500 лв.

Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./-гр.С. е внесла мотивирано искане, имащо действие на искова молба, против П. С. П. и М. А. П., двамата от гр.С. за отнемане на придобитото от престъпната дейност на първия ответник в режим на съпружеска имуществена общност с втората ответница за периода от 1985г. до 2011г. имущество на обща стойност 532500 лева, подробно описано в исковата молба.

В искането си К. твърди, че производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е образувано с Решение № 277 от 26.11.2008 год. на К., въз основа на постъпило на основание чл.21, ал.1 от ЗОПДИППД в ТД на К. В. Т. уведомление от Районна прокуратура- гр. С. от 12.07.2007 г. за образувано досъдебно производство и привличане като обвиняем на ответника П. П. за извършено от него престъпление в периода м.май 2006г.-м.юли 2006г. по чл.2. ал.2 т.1 вр.чл.201 от НК. Ищецът твърди, че с писма на РП-С. и РС-С. е уведомен, че с влязла в сила на 17.01.2011г. присъда № 2. от 01.10.2010г. по НОХД № 458/ 2008г. по описа на Свищовски районен съд П. П. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 201 от НК. Постановената присъда е потвърдена с решение на ВТОС № 246 от 17.01.2011г. Ищецът сочи, че престъплението, за което П. е бил признат за виновен, попада в предметния обхват на чл.3 ал.1 т.8 от ЗОПДИППД.

В мотивираното искане е посочено, че извършеният икономически анализ въз основа на събраните данни показва, че през проверявания период ответниците са реализирали приходи в размер общо на 2741,37 минимални работни заплати за страната, а са извършили разходи в размер на 5755,72 минимални работни заплати, т.е. явява се отрицателна разлика от 3014,35 минимални работни заплати, а § 1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД изисква разлика между доходи и разходи на “значителна стойност” от 60 000 лв., която към момента на влизане на закона в сила представлява 400 минимални работни заплати. Сочи се, че според събраните от ТД-гр. В. Т., доказателства, няма данни за законни доходи на лицето, които да му позволяват придобиването на процесното имущество. Излага се, че поради липсата на данни за законни източници, това имущество подлежи на отнемане съгласно ЗОПДИППД.Твърди се, че са налице предпоставките, визирани в чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД, тъй като е установено, че П. П. има влязла в сила присъда на 17.01.2011 г. за извършено престъпление по чл.201 от НК, попадащо в предметния обхват на чл.3, ал.1 т.8 от ЗОПДИППД; притежава имущество със значителна материална стойност, за придобиването на което няма данни за законни източници на средства; налице са и предпоставките по чл.10 от ЗОПДИППД. Претендира да бъде постановено решение, с което да бъде отнето в полза на държавата описаното в петитума на исковата молба имущество на обща стойност 532500 лв.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражения, че исковата молба е неоснователна, тъй като всички доходи на семейството имат установен законов произход и респективно доходите отговарят на придобитото от тях имущество. Направено е възражение, че част от имуществото се намира в състояние на съпружеска имуществена общност, както и че имотът, който се претендира да бъде отнет в полза на Държавата е единствено жилище.

В хода на производството е установено, че с решение № 422 от 21.02.2012г. по НОХД № 2019/ 2011г. по описа на ВКС е възобновено производството по ВНОХД № 645/ 2010г. по описа на ВТОС, по което с решение № 246 от 17.01.2011г. е потвърдена присъда № 2. от 01.10.2010г. по НОХД № 458/ 2008г. на СвРС, с която П. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.201 от НК. Отменено е решение № 246 от 17.01.2011г. по ВНОХД № 645/ 2010г. описа на ВТОС и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Въз основа на горното, е спряно производството по настоящото дело. Същото е възобновено след влизане в сила на присъдата по посоченото НОХД, а именно:

С присъда № 234 от 08.11.2012г. по ВНОХД № 122/ 2012г. по описа на ВТОС е отменена присъда № 2. от 01.10.2010г. по НОХД № 458/ 2008г. на СвРС в частта, с която П. П. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.201 от НК, вместо което е признат за невинен П. и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.201 от НК. С решение № 105 от 11.06.2013г. по Н.д.№ 135/ 2013г. по описа на ВКС е оставена в сила присъда № 234 от 08.11.2012г. по ВНОХД № 122/ 2012г. по описа на ВТОС, което решение на ВКС е окончателно.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли да бъде постановен съдебен акт съобразно доказателствата по делото.

Пълномощникът на ответниците адв.Балева моли производството по делото да бъде прекратено. Претендира разноски.

Представителят на В. заема становище, че производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като са отпаднали процесуалните предпоставки за предявяване на иск от страна на К., които предпоставки следва да са налице от началото до края на делото, а в случая не е така.

Като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, ВТОС приема за установено следното:

Предявен е иск по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./.

Предявеният иск е недопус‗им. До този извод съдът достигна по следните съображения:

Съгласно чл.27 ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ комисията внася мотивираното искане за отнемане в полза на държавата след влизането в сила на осъдителна присъда по наказателното производство. Видно от разпоредбата е, че наличието на осъдителна присъда по наказателно производство за извършено престъпление, изчерпателно изброени в чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД, срещу проверяваното лице-ответник по делото, е въведено от закона необходимо условие-процесуална предпоставка-положителна допълнителна предпоставка за предявяване на иска по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД. Същата е от категорията на абсолютните-за които съдът следи служебно. Процесуалните предпоставки трябва да са налице не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на исковия процес, като по-късното отпадане на процесуална предпоставка погасява правото на иска прави упражнението му ненадлежно, така че се явява пречка за развитие на процеса. В случая е отпаднала една от изискуемите процесуални предпоставки за упражняване правото на иск по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ от К., тъй като видно от цитираните по-горе съдебни актове, с влязла в сила на 11.06.2013г. присъда, ответникът П. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение по чл.201 от НК. Липсва една от изискуемите от закона процесуални предпоставки-наличието на осъдителна присъда по отношение на ответника. Предвид на това, искът, предявен с мотивираното искане, следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим, а производството по настоящото дело-да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ мотивираното искане на К. - гр.София за отнемане от П. С. П., с ЕГН * и от М. А. П., с ЕГН *, двамата от гр.С., ул." В. Д." № 4, на подробно описаното в петитума на мотивираното искане имущество на обща стойност 532500 лв., като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 330/ 2011г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

Решението има характера на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия:

Решение

2

A34269CF5F71F3D6C2257C28004A35F0