РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. ХАСКОВО, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500147 по описа за 2022 година
Производството е въззивно – по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ТАРА 19“ ООД – гр.*** е
останал недоволен от решение № 260186 от 09.12.2021 год., постановено по
гр.д. № 1637 / 2020 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е
признато за установено, че в полза на ЕТ „Е.–К.Т." – гр.*** съществува
вземане в размер на 4 647.60 лева – задължение по фактура № ********** от
27.05.2020 год. за изработени и доставени 25 820 бр. детайли за предпазни
маски, с ДДС, за която сума по ч.гр.д. № 1297 / 2020 год. на Районен съд –
Димитровград е била издадена Заповед № 260107 от 12.10.2020 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поради което го
обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
въззивният съд отхвърли иска. Обжалва решението и в частта за разноските.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ - ЕТ „Е.–К.Т.“ – гр.*** -
оспорва въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
1
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от ЕТ „Е.–
К.Т.“ – гр.*** против „ТАРА 19“ ООД – гр.***, с искане да се признае за
установено по отношение на ответника съществуването на вземане в размер 4
647.60 лева, представляващо задължение по фактура № ********** от
27.05.2020 год. за изработени и доставени 25 820 бр. детайли за предпазни
маски, с ДДС, за която сума по ч.гр.д. № 1197 / 2020 год. на Районен съд –
Димитровград е била издадена Заповед № 260107 от 12.10.2020 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Безспорно по делото е, че на 09.10.2020 год. в
Районен съд – Димитровград е постъпило заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено по пощата на 07.10.2019 год. от „Е.–
К.Т.“ – гр.*** против „ТАРА 19“ ООД – гр.***, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 1197 / 2020 год. и издадена Заповед № 260107 от
12.10.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът „ТАРА 19“ ООД – гр.*** да заплати на
кредитора ЕТ „Е.–К.Т.“ – гр.*** сумата от 4 647.60 лева – задължение по
фактура № ********** от 27.05.2020 год. за изработени и доставени 25 820
бр. детайли за предпазни маски, с ДДС, както и 492.95 лева – деловодни
разноски.
Заповедта е връчена на длъжника на 21.10.2020
год., а подаденото от него възражение по чл.414 от ГПК е постъпило в съда на
20.11.2020 год., поради което с разпореждане от 25.11.2020 год. съдът е
указал на заявителя, че в едномесечен срок, считано от връчването му,
сторено на 30.11.2020 год., може да предяви иск за установяване на вземането
си. Искът е предявен на 30.12.2020 год. – в указания на заявителя едномесечен
срок, за което процесуално действие надлежно е уведомен и заповедния съд.
Изложените по - горе фактически обстоятелства
обуславят извод за допустимост на положителния установителен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – предявен в едномесечния
срок за установяване съществуването на вземане, присъдено в полза на ищеца
– заявител със заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, против която е постъпило възражение от длъжника по чл.414 от ГПК.
В настоящото производство кредиторът е този,
който следва да установи съществуването на вземането си и неговия размер.
Вземането на заявителя е основано на сключен с длъжника устен договор за
изработка, за който писмената форма не е въведена като основание за
действителност на сделката. В подкрепа на възникнало между страните
търговско правоотношение, съдът цени приетата като писмено доказателство
фактура № ********** от 27.05.2020 год. за сума в размер на 4 647.60 лева,
представляваща възнаграждение за изработка на 25 820 бр. детайли за
предпазни маски, с ДДС, която не е оспорена от ответника – въззивник в
настоящото производство по реда на чл.193 от ГПК. В подкрепа на
изложените по-горе доводи, опровергаващи твърдението на въззивника с
процесуалното качество на ответник по иска в производството пред
първоинстанционния съд, за липса на валидно учредени с ищеца, договорни
взаимоотношения, съдът цени и заключението на вещото лице по допуснатата
2
съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че посочената по-
горе фактура е осчетоводена както от ищеца, така и от ответника, като същата
е отразена в дневника за покупки на ответното дружество и в справка –
декларация по ЗДДС. Заключението на вещото лице, от което се установява
още, че сумата по процесната фактура не е изплатена от ответника, не е
оспорено от длъжника, от който не се установяват и доказателства,
установяващи противното. Счетоводното отразяване на фактурата и
ползването на данъчен кредит по нея следва да се тълкува като несъмнено
признание на ответника – възложител не само за възникване на задължението
за плащане на възнаграждение, но и за размера на възнаграждението, като се
има впредвид обстоятелството, че осчетоводената при него стойност на
дълга, върху която е ползван данъчен кредит, съвпада напълно с размера на
исковата претенция. В тази връзка е и константната съдебната практика,
формирана и с решение № 47 от 08.04.2013 год., постановено по т.д.№ 137 /
2012 год. на ВКС, II о., ТК.
В подкрепа основателността на иска съдът цени
и събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелката Е.А., установените от които фактически обстоятелства за
изпълнение на възложената работа от страна на ищеца и приемането й от
страна на ответника – възложител, не са опровергани по предвидения за това
ред в ГПК. С приемането на извършената съгласно договора работа,
вземането за възнаграждение е станало изискуемо, съгласно чл.266, ал.1 от
ЗЗД. От страна на ответника не са представени доказателства за извършено
плащане, поради което и на основание посочената правна норма следва да
бъде ангажирана отговорността му за допуснато от него неизпълнение на
сключения с ищеца договор за изработка.
Въведените с въззивната жалба доводи за
некачествено изпълнение на възложената работа, съдът преценя и като
преклудирани, доколкото твърдения в тази насока не са били изложени нито в
отговора на исковата молба, съгласно изискването на чл.131, ал.2, т.5 от ГПК,
нито до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд,
съгласно чл.147 от ГПК.
Като неоснователни съдът намира въведените с
въззивната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални
нарушения при разглеждане на делото пред първоинстанциония съд,
обосновани с твърдения за непълнота на доклада по чл.146 от ГПК, с който не
била разпределена доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, отчитайки в тази насока обстоятелството, че с отговора на исковата
молба защитаваната от ответника теза е сведена единствено до твърдения за
липса на надлежно възникнали с ищеца търговски отношения. С оглед
заявената от ответника позиция, с изготвения от първоинстанционния съд
доклад, обективиран в определение от 07.06.2021 год., в тежест именно на
ищеца е било възложено доказването на валидно сключен с ответника
договор за изработка – условия, срок и възнаграждение, както и факта на
неговото изпълнение, които обстоятелства съдът намира за доказани от
посочените от ищеца доказателства, събрани при разглеждане на делото пред
3
първоинстанционния съд, не са оспорени от ответника, от страна на който не
са представени и никакви доказателства, опровергаващи фактическите
обстоятелства, установени от посочените от ищеца доказателства – писмени,
гласни и заключение по допуснатата счетоводна експретиза, въпреки
многократно даваната му възможност, включително и чрез възобновяване на
делото в срока за произнасяне.
Като неоснователни съдът преценя въведените в
жалбата доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
упълномощения от ищеца адвокат, определено на 800 лева в договор за
правна защита и съдействие от 18.12.2020 год., представен при разглеждане
на делото пред първоинстанционния съд, предвид разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.2 и ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно които минималният размер възлиза
на 655.33 лева, от които 555.33 лева – определени по правилото на чл.7, ал.2,
т.2 т.2 от Наредбата и 100 лева – по ал.9 от Наредбата. Разликата между
договореното и предвиденото като минимално възнаграждение, възлизаща на
144.67 лева, не обосновава извод за прекомерност на претендираното и
присъдено възнаграждение.
Достигайки до същите фактически и правни
изводи за основателност на иска, основан на неточно изпълнение на договор
за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД, допуснато от страна на
въззивника, в качеството му на възложител и уважавайки същия в
претендирания от въззиваемия, в качеството му на изпълнител, размер,
формиран като дължимо и неизплатено възнаграждение,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по
изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, обусловен от
неоснователност на въззивната жалба, в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени направените от него и своевременно поискани разноски в размер
на 600 лева – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално
представителство пред въззивния съд.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260186 от
09.12.2021 год., постановено по гр.д. № 1637 / 2020 год. по описа на Районен
съд – Димитровград.
ОСЪЖДА „ТАРА 19“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.*** да заплати на ЕТ „Е.–К.Т.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.***, представляван от
К.А.Т., сумата в размер на 600 /шестотин/ лева – деловодни разноски –
възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство
4
пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5