Решение по дело №3805/2018 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№635

гр. П., 18.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                              Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 03805 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да бъде признато за установено, че Н.С.Р. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 420,24 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 78,69 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Ответната страна отговаряла за заплащането на топлинна енергия съобразно притежавания обем от правото на собственост върху имота.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Изразява становище, че не е собственик или ползвател на процесния имот, поради което между страните липсвали договорни отношения. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. Оспорва се твърдението, че през процесния период е доставяна топлинна енергия до имота.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н.С.Р. и С.С.Т., с което се иска всяка една от тях да заплати сумата от 420,24 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 78,69 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г.

Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01885 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчване лично на Н.С.Р., а по отношение на С.С.Т. е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. На ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията си.

Производството по делото срещу С.С.Т. е прекратено с влязло в сила определение от 24.01.2019 г.

По делото е представен нотариален акт от 15.12.1999 г., от който се установява, че Ц.С.Д. е придобила правото на собственост върху имот с адрес гр. П., ул. “****. В тази връзка същата е подала молба за откриване на партида за плащане на топлоенергия за жилищни нужди в посочения имот.

Представен е нотариален акт от 15.01.2007 г., от който се установява, че Ц.С.Д. е учредила договорна ипотека върху процесния имот за обезпечаване задълженията на дъщеря си С.С.Т. към „Банка Пиреос България“ АД.

По делото е приложено удостоверение за наследници на Ц.С.Д., от което се установява, че същата е починала на 09.11.2012 г., като е оставила за наследници следните лица: ответницата Н.С.Р. (дъщеря) и С.С.Т. (дъщеря).

На 15.10.2016 г. „Банка Пиреос България“ АД е подало молба за подновяване вписването на договорна ипотека върху процесния имот. Впоследствие по искане на съдебен изпълнител е вписана възбрана върху имота, като в молбата е отразено, че Н.С.Р. и С.С.Т. са собственици на жилището.

Извършена публична продан на имота, при което с влязло в сила на 06.01.2018 г. постановление на съдебен изпълнител е прехвърлена на собствеността на жилището в полза на М.Н..

По делото е приложено удостоверение на Пернишки районен съд, от което се установява, че на 16.05.2016 г. е вписан отказ на Н.С.Р. от наследството на починалата Ц.С.Д..

По делото е изслушано заключение на съдебно – техническа експертиза, от която се установява, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 840,48 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото се установи, че ответницата е вписала по надлежния ред отказ от наследството, оставено от нейната майка Ц.С.Д., която е притежавала собствеността на процесния имот. Това води до извод, че ответницата не е придобила собствеността на обсъжданото жилище, което означава, че между страните по делото не са налице договорни отношения за продажба на топлинна енергия. 

Неоснователно е възражението на ищеца за недействителност на вписания отказ на Н.С.Р. от наследството на Ц.С.Д., което възражение се основава на това, че ответницата е приела наследството преди да вписване на отказа.

Приемането на наследство е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Приемането произвежда действие от откриване на наследството – чл. 48 ЗН.  Приемане на наследство може да стане изрично (с писмено заявление до районния съд по местооткриване на наследството) или мълчаливо (чрез извършване на действия, които несъмнено предполагат намерение да приеме наследството). По делото не се представиха доказателства, водещи до извод за приемане на наследство. Представеният нотариален акт за учредяване на договорна ипотека не променя този извод, тъй като страна по него не е ответницата, а нейната майка. Молбата за подновяване на ипотеката не изхожда от ответницата, поради което същата не води до извод за действие, предполагащо намерение за приемане на наследство. Молбата за вписване на възбрана също не води до друг извод, тъй като отразеното в нея правно заключение на съдебния изпълнител относно собственика по никакъв начин не обвързва ответницата. Следва да се отбележи, че част от продажната цена, получена при публична продан, е послужила за погасяване на задължения на С.С.Т. към банката. По делото не се представиха никакви доказателства дали останалата част от продажната цена е отишла в полза на ответницата, което несъмнено би представлявало действие, предполагащо намерение за приемане на налседство. Ангажирането на подобни доказателства биха могли да доведат до извод за основателност на обсъжданото възражение, но такива не се представиха от ищцовата страна, в чиято тежест е доказването на въведените от нея възражения.  

Горното води до извод, че не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответната страна за процесния обект и за процесния период.

Поради това предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300 лева за адвокатски хонорар, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу Н.С.Р., ЕГН **********,*** искове за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 420,24 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 78,69 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 01885 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд. 

ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Р., ЕГН **********,*** сумата в размер на 300 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01885 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

 

  Вярно с оригинала:С.Г.                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: