Определение по дело №3347/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 13480
Дата: 1 юли 2015 г.
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20151100103347
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав, в закрито заседание на първи юли две хиляди и петнадесета година, в състав:

                             

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3347 описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Делото е образувано по искова молба на Е.Д.М. против Министерство на вътрешните работи. Ищецът иска ответникът да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, както и законна лихва.

         В исковата молба и уточнителна молба от 08.06.2015 г. ищецът твърди, че на 11.02.2015 г. Л.П. – разследващ орган в ДП № 375/2013 г. на ГДНП, водено срещу ищеца, извършила противоправни действия, като наредила да го изведат от ареста на ул. „**** *****“ и да го закарат в сградата на ГДНП МВР в гр. С., бул. „А.М.“ № * полицаи от конвойна служба, без той или защитниците му по делото да са получили призовка, нито били уведомени по друг начин, а обвиненията му били по чл. 321 НК и чл. 116 НК, при което задължително трябвало да участва защитник при разпита. Освен това искала да го притесни с присъствието на маскирани и въоръжени лица, които го посрещнали на вратата на ГДНП с демонстративно изложени пистолети. Те го завели при Л.П., при която прекарал около три часа. През цялото време тия с маските били там. Ищецът се притеснявал от тях, умирал от ужас, умирал от страх. Нямал представа кои са, защо са при него и кое налага това. Не му показали никакъв документ. Стояли с маските, тровели се с въглероден двуокис и гледали ищеца на кръв, а той не бил виновен, че ги карат да стоят с маски. Станало му лошо от преживяното, колабирал, мислел си, че може да го пребият, защото нямал адвокат, поболял се от стрес и от кръвно. В уточнителната молба от 08.06.2015 г. ищецът изрично е посочил, че Л.П. е служителят на МВР, който извършил противоправни действия спрямо него. Подал жалба на 16.02.2015 г. до МП – ГДИН, но мерки не били взети.

            При така изложените факти и претендираното от тях право, настоящият състав намира следното:

            Съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неправомерни процесуални и фактически действия на служител на МВР в качеството му на разследващ орган, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД (разпит без да е изпращана призовка и без да е уведомяван защитника на ищеца и в присъствието на маскирани въоръжени мъже). От фактическите твърдения на ищеца личи, че за сочените като неправомерни действия на Л.П. ищецът е сезирал ГДИН. Липсват фактически твърдения, че нейните действия са приети за незаконосъобразни с акт на компетентен орган, нито дори, че ищецът е сезирал прокурора, който наблюдава досъдебното производство, доколкото действията по призоваването и разпита на ищеца в качеството му на обвиняем са процесуални действия в наказателното производство, за чиято законосъобразност надзор упражнява прокуратурата. Гражданският съд не е компетентен да се произнася по законосъобразността на актове и действия на разследващите органи. В негова компетентност е да съобразява тази незаконосъобразност по иск за обезщетение за вреди от нея, но само след като тя е била установена или от прокуратурата, или от наказателния съд. Ето защо, предявеният иск е недопустим и исковата молба, с която е предявен, следва да бъде върната.

            Воден от гореизложеното и на осн. чл. 130 ГПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

            ВРЪЩА искова молба  вх. № 33414/13.03.2015 г., депозирана от Е.Д.М. против Министерство на вътрешните работи, по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, произтичащи от неправомерни процесуални и фактически действия на служител на МВР в качеството му на разследващ орган (разпит без да е изпращана призовка и без да е уведомяван защитника на ищеца и в присъствието на маскирани въоръжени мъже), както и по акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва.

 

            Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца пред САС, в едноседмичен срок от връчването му.

           

           

                                                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: