Присъда по дело №2138/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта:	48
Дата:	11 ноември 2021 г. (в сила от 27 ноември 2021 г.)
Съдия:	Иван Минчев Минчев

Дело:	20215300202138
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 48
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван М. Минчев
СъдебниАтанас Михайлов Замов

заседатели:Йорданка Ангелова Сукнарова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
и прокурора Костадин Димитров Паскалев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Наказателно дело от общ
характер № 20215300202138 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. С. - роден на ******** в гр. Р., обл. П.,
живущ в гр.Р., обл. П., ул. „Я. Я.“ № ***, българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, работещ, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН:
********** за ВИНОВЕН в това, че на 29.03.2021 г. в гр. П. е дал подкуп -
дар, който не се следва - пари в размер на 30 български лева на длъжностни
лица -полицейски органи – Г. В. М.–„М. а.“ – I степен в група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в Сектор „Пътна
полиция“ на Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Пловдив и Д. П. К.
– „М. а.“ – I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ на Отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР - Пловдив, за да не извършат действие по служба – да
не му съставят като водач на лек автомобил марка „Рено“ модел „Меган –
Сценик“ с ДК № ******** акт за установяване на административно
нарушение по чл.140 ал.1 вр. чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.304а вр.с чл.304 ал.1 от НК, вр. чл.58,
ал.4, вр. ал.1 т.2 б."Б" и ал.3, вр. чл.42а ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1 от НК го
1

ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА при пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ
адрес – гр. Р., ул. „Я.Я.“ № ***“, изразяваща се в явяване и подписване на
подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице с периодичност два пъти седмично, и „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител“, като го признава за НЕВИНОВЕН в това да е дал
подкупа на длъжностни лица, които да са заемащи отговорно служебно
положение, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по
първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл.
На основание чл.59а ал.1 и ал.2 от НК ПРИСПАДА от така
определеното и наложено на подсъдимия В. Г. С. (със снета самоличност)
наказание ПРОБАЦИЯ за срок от една година и шест месеца времето, през
което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, а именно на
29.03.2021г., като единият ден задържане да се счита за три дни Пробация.
На основание чл.307а НК ОТНЕМА в полза на Държавата веществените
доказателства –1 бр. банкнота с номинал 10 лева и 1 бр.банкнота с номинал
20 лева, намиращи се на съхранение при Домакина на ОД на МВР гр.
Пловдив.
Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес
пред Пловдивския апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 2138/2021 г. по описа на ПОС

Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала пред Окръжен съд
Пловдив обвинение спрямо подсъдимия В. Г. С. за престъпление по чл.304А
вр. чл.304 ал.1 от НК за това, че на 29.03.2021 г. в гр. П. е дал подкуп - дар,
който не се следва - пари в размер на 30 български лева на длъжностни лица,
които заемат отговорно служебно положение като *** – Г.В.М. – „***“ – I
степен в група „***“ в ***, и Д.П.К. – „***“ – I степен в група „***“ в Сектор
„***“ на *** при ***, за да не извършат действие по служба – да не му
съставят като водач на лек автомобил марка „Рено“ модел „Меган – Сценик“ с
ДК № *** акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1
вр. чл.143 ал.15 от ЗДвП.
По делото не е предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск.
Съдебното следствие се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия по посочената в
обвинителния акт правна квалификация на деянието. Иска се от съда да
признае С. за виновен и да му наложи наказание при условията на чл.55 ал.1
т.2 и ал.3 от НК – при многобройни смекчаващите отговорността
обстоятелства, когато и най – лекото предвидено наказание ще се окаже
несъразмерно тежко. Конкретизира се и исканото за определяне и налагане
наказание – да е пробация за срок от една година и шест месеца, и да не се
налага кумулативно предвиденото наказание глоба. Взема се становище и
относно веществените доказателства – за отнемането им в полза на
Държавата.
Упълномощеният защитник на подсъдимия адв. К. не оспорва
извършването на престъпното деяние, нито правната му квалификация.
Акцентира се в искането до съда относно крайния съдебен акт върху приетите
за налични смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, като се
конкретизира до налагане на наказание при условията на чл.55 от НК
пробация и да не се налага наказание глоба. Иска се и приспадане на
предварителното задържане по ЗМВР от наказанието, което ще бъде
наложено.
Подсъдимият В. Г. С. се явява в съдебно заседание, признава се за
виновен, признава фактите така както са изложени в обвинителния акт,
заявява разкаяние от постъпката си. Иска от съда да му наложи наказание
пробация.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
1

Подсъдимият В. Г. С. е роден на 27.06.1982 г. в гр. Р., обл. П., живущ
в гр. Р., обл. П., ул. „***“ № 62, б., български гражданин, със средно
образование, разведен, работещ, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН
**********.
С Определение по НОХД № 1400/2012 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив, влязло в сила на 01.10.2012 г., подсъдимият В. Г. С. е бил признат за
виновен за извършено на 18.04.2012 г. престъпление по чл.278 ал.2 вр. ал.1 от
НК и му били наложени наказания лишаване от свобода в размер на шест
месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три
години, и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. Сумата в размер на 500 лв.,
представляваща наложеното с Определението по НОХД № 1400/2012 г.
наказание глоба, е била заплатена от осъдения С., като с Разпореждане с изх.
№ С190016-035-0337353/16.12.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП гр. Пловдив производството по принудителното изпълнение на
публичното вземане по образуваното за същото вземане изпълнително дело
№ 16140002240/2014 г. било прекратено. С оглед на заплащане на сумата по
наказанието глоба и изтеклото време от влизане в сила на осъдителното за
лицето Определение подсъдимият В.С. се явява реабилитиран по право по см.
на чл.86 ал.1 т.1 и т.3 от НК за деянието, предмет на настоящото наказателно
производство.
Към 29.03.2021 г. свидетелите Г.В.М. и Д.П.К. – и двамата заемащи
длъжността „***“ – I степен в група „***“ в ***, изпълнявали служебните си
задължения, утвърдени съгласно „Ежедневна ведомост за разстановка на
силите и средствата“ от 07.00 часа на 29.03.2021 г. до 07.00 часа 30.03.2021 г.
и „Часови график за работа на нарядите по ***“ при Сектор „***“ на ***, за
времето от 12.00 часа до 24.00 часа на 29.03.2021 г.
Около 12.30 ч. на същия ден – 29.03.2021 г., двамата *** служители се
движели със служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег. № *** в източна посока
по булевард „*** в гр. П.. В момент, в който се намирали в района на
Централна гара - П., те видели, че пред тях се движи лек автомобил „Рено
Меган Сценик“ с рег. № ***, за който им направило впечатление, че е без
чистачка на задното стъкло и в доста неугледен външен вид. Автомобилът
„Рено Меган Сценик“ завил на ляво, в посока колелото на булевардите „***“
и „***“, и ул.„***“. Още докато се движели след този автомобил, св. Д.К.
решил да му направи справка чрез намиращия се в служебния автомобил
таблет, при което установил, че няма регистрирано такова моторно превозно
средство /МПС/. За проверка на породилите се у него съмнения същият
свидетел се обадил в оперативната дежурна част /ОДЧ/ на Сектор „***“, при
което му станало известно, че посоченото от него МПС е със служебно
прекратена регистрация. Веднага след това двамата *** служители решили да
спрат автомобила и да извършат проверка, поради което и подали светлинен и
звуков сигнал и още в началото на булевард „***“ срещу № 139 го спрели.
След това ***те служители поискали от водача на това превозно средство да
представи всички документи свързани с правоспособността му и с
2

регистрацията на автомобила.
Автомобилът „Рено Меган Сценик“ с рег. № *** се управлявал от
подсъдимия В. Г. С. от гр. Р.. ***те служители М. и К. заявили на водача С.,
че ще му бъде съставен АУАН за констатираното от тях нарушение, свързано
с регистрацията на автомобила, на което подсъдимият им казал, че много
бърза и че се връща от болницата, след което и добавил “Дай да почерпим“.
На последното свидетелят М. му заявил, че това няма да стане и ще му бъде
съставен АУАН за извършеното нарушение.
В.С. представил поисканите документи, а свидетелят М. като ги
разгледал видял, че към тях не е предадена личната карта на водача, която
била необходима за съставянето на акта. Поради това те казали на
подсъдимия да предаде и личната си карта, след което отишли и седнали в
служебния автомобил. На шофьорското място седнал свидетелят М., а на
предна дясна седалка седнал свидетелят К.. Малко след това до ***я
автомобил дошъл и подсъдимия С., който подал на св. М. през отворения
прозорец на шофьорската врата личната си карта, като в същото време заявил
„Ето да се почерпите“. Поемайки документа в ръцете си, ***ят служител М.
усетил, че към личната карта има и нещо друго, което на пипане
наподобявало хартия. Поради това, той пуснал личната карта и това, което
било под нея, като тези вещи паднали на пода на автомобила в краката му.
Тогава свидетелите М. и К., последният през цялото време също наблюдавал
случващото се, видели, че на земята имало две банкноти – едната с номинал
от 10 лева, а другата с номинал от 20 лева. Виждайки парите, полицаите се
обърнали към С. с въпрос „Какви са тези пари ?“, на което лицето отговорил
„Да се почерпите“. Съзнавайки, че явно става въпрос за подкуп, двамата
полицаи веднага излезли от служебния автомобил, като се обадили в ОДЧ на
Сектор „***“, за да докладват за случая. От там им било разпоредено да
запазят местопроизшествието и изчакат идването на следствено-оперативна
група от Второ РУ на ***. Така местопроизшествието било запазено от
двамата полицаи, като до идването на следствено-оперативна група същите
пристъпили към съставянето на акт за установяване на административно
нарушение – АУАН с № 969802, за извършено от В.С. нарушение по чл.140
ал.1 вр. чл.143 ал.15 от ЗДвП /за управление на нерегистрирано МПС/.
При извършено процесуално-следствено действие оглед на
местопроизшествие /първо действие по разследване, с което е започнало на
основание чл.212 ал.2 от НПК досъдебното производство/ от пода на ***я
автомобил пред предна лява седалка били открити, описани и иззети,
намиращите се там две банкноти – едната с номинал от 10 български лева с №
БЦ807707420 и другата с номинал от 20 български лева с № БЦ2932078
/протокол за оглед на местопроизшествие – л.22-24 от досъдебното
производство/. Приобщените като веществени доказателства 2 бр. банкноти
били оставени на съхранение при домакина на ОДМВР – Пловдив /приемо-
предавателен протокол – л.73 от досъдебното производство/.
3

Подсъдимият В. Г. С. бил отведен в сградата на Второ РУ на ***, където
бил задържан на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за 24 часа /заповед за
задържане на лице – л.58 от досъдебното производство/.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на: признанието на подсъдимия В. Г. С. на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направено по реда на
чл.371 т.2 от НПК и ползвано на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от
НПК, от показанията на разпитаните пред разследващ орган свидетели Г.В.М.
и Д.П.К. – също ползвани на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, от
приложените писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, характеристика, 3 бр. епикризи – относно
здравословното състояние на подсъдимия и двамата му родители, справки за
съдимост, характеристична справка, уведомителни писма, формуляр за
изготвяне на длъжностна характеристика, типова длъжностна характеристика,
заповед за задържане на лице, протокол за обиск на лице по чл.80 от ЗМВР,
справка за лице от АИС „БДС“, справка за регистрация в централния ***
регистър, справка за регистрация на МПС, удостоверение за наличието или
липсата на задължения, приемо-предавателен протокол, удостоверение за
раждане, заверени копия на ежедневна ведомост, на часови график, на
докладна записка, на разпореждане за прекратяване на производство по
принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК, копия на АУАН №
969802/29.03.2021 г., на свидетелство за управление на МПС, на контролен
талон, на свидетелство за регистрация – част ІІ, от веществените
доказателства по делото – 1 бр. банкнота с номинал от 10 лева и 1 бр.
банкнота с номинал от 20 лева, намиращи се на съхранение при домакина на
***.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите по делото –
ползваните на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК показания на
свидетелите М. и К., като последователни, логични, кореспондиращи си и
допълващи се с останалите писмени и веществените доказателства,
невнасящи съмнение относно основните факти, касаещи престъпната дейност
на С., залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати
изцяло от подсъдимия.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият
В. Г. С. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.304А вр. чл.304 ал.1 от НК, тъй като на
29.03.2021 г. в гр. П. е дал подкуп - дар, който не се следва - пари в размер на
30 български лева, на длъжностни лица – *** – Г.В.М. – „***“ – I степен в
група „***“ в ***, и Д.П.К. – „***“ – I степен в група „***“ в Сектор „***“ на
*** при ***, за да не извършат действие по служба – да не му съставят като
водач на лек автомобил марка „Рено“ модел „Меган – Сценик“ с ДК № ***
акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 вр. чл.143
ал.15 от ЗДвП.
4

От обективна страна на 29.03.2021 г. около 12.30 ч. подсъдимият В. Г. С.
бил спрян за полицейска проверка на булевард „***“ срещу № 139 в гр. П.
при управление в нарушение на чл.140 ал.1 вр. чл.143 ал.15 от ЗДвП на
моторно превозно средство „Рено Меган Сценик“ с рег. № ***, регистрацията
на което МПС била служебно прекратена. ***те служители, които спрели за
проверка водачът В. Г. С., били свидетелите Г.В.М. и Д.П.К. – и двамата
заемащи длъжността „***“ – I степен в група „***“ в ***, и изпълняващи
служебните си задължения, утвърдени съгласно „Ежедневна ведомост за
разстановка на силите и средствата“ от 07.00 часа на 29.03.2021 г. до 07.00
часа 30.03.2021 г. и „Часови график за работа на нарядите по ***“ при Сектор
„***“ на ***, за времето от 12.00 часа до 24.00 часа на 29.03.2021 г.
Заеманата от всеки един измежду М. и К. длъжност „***“ – I степен в
група „***“ в ***, предопределя и качеството на двама им на *** орган – с
оглед квалифициращия признак на адресата на активния подкуп по см. на
чл.304А от НК, както и качеството им на длъжностни лица по см. на чл.93 т.1
б.А от НК.
Установяване извършването на административно нарушение от
подсъдимия С. по чл.140 ал.1 вр. чл.143 ал.15 от ЗДвП налагало свидетелите
М. и К. като *** да предприемат действия по служба и съобразно заеманата
длъжност – в случая да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение. За да не се извършат тези действия по служба
от ***те органи, подсъдимият В.С. дал на свидетелите М. и К. подкуп – пари
– в размер на 30 лв. – една банкнота с номинал от 10 български лева с №
БЦ807707420 и една банкнота с номинал от 20 български лева с №
БЦ2932078, които банкноти подал с изисканите му документи за проверка на
***те служители, намиращи се в служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег. №
***.
С актът на подаване на документите – на лична карта, под която били
поставени двете банкноти, на ***те служители във вътрешността на ***я
автомобил, е реализирано и изпълнителното деяние на престъплението по
чл.304А от НК чрез формата на даване на подкуп, доколкото активният
подкуп под формата на изпълнително деяние даване е довършен с прекъсване
на фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето й във
фактическата власт на длъжностното лице по начин, който му позволява
безпрепятствено да изрази волята си към нея, включително да откаже да я
приеме.
Даденият от подсъдимия дар – подкуп в пари – в размер на 30 лв., не бил
приет от длъжностните лица ***, доколкото и св. М. веднага след напипване
след документите на оприличаване на хартия ги пуснал на пода в автомобила
пред краката му, а спрямо извършителят на активния подкуп били изпълнени
и налаганите от длъжността задължения – в случая съставен АУАН №
969802/29.03.2021 г. за административно нарушение по чл.140 ал.1 вр. чл.143
ал.15 от ЗДвП.
5

С оглед на длъжността, която са заемали свидетелите Г.В.М. и Д.П.К. –
и двамата заемащи длъжността „***“ – I степен в група „***“ в ***, както и
на задълженията и правомощията, които им налага длъжността, настоящият
съдебен състав прие, че за тези свидетели не е налице качеството им на
длъжностни лица, които да заемат отговорно служебно положение. М. и К.,
както се посочи и по – горе са длъжностни лица по см. на чл.93 т.1 б.А от НК,
но не и такива, които да заемат отговорно служебно положение – които с
оглед на изпълняваната служба и заеманата длъжност да са на по-високо
йерархично ниво в случая в системата на МВР. Според отразеното в
приложената по делото /л.52-54 от досъдебното производство/ типова
длъжностна характеристика на длъжността „***“ ІІ – I степен в група „***“
на Сектор „***“ към *** при ОДМВР „Служителят, заемащ длъжността, се
ръководи, контролира и оценява от началника на групата. На служителя,
заемащ длъжността, няма подчинени служители.“. Липсата на това качество
на лицата, адресат на давания подкуп от подсъдимия – да са длъжностни
лица, които да заемат отговорно служебно положение, мотивира съда да
признае подсъдимия В. Г. С. за невиновен в това да е дал подкупа на
длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, поради което и
на основание чл.304 от НПК го оправда с Присъдата си по първоначално
повдигнатото му обвинение в този смисъл.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл –
със съзнаване на общественоопасния характер на деянието, с предвиждани и
целени общественоопасни последици, със съзнание у подсъдимия за
качеството на адресата, спрямо когото е предприето изпълнителното деяние
на активния подкуп, за това, че с активното си поведение създава
неправомерни препятствия за ***те служители да изпълнят законовите си
правомощия.
При така приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимия
В. Г. С. и определената правна квалификация на деянието – по чл.304а вр.
чл.304 ал.1 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, което
следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав е
задължен да определи наказанието при условията на чл.58А от НК, което
задължение е наложено от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с оглед на
особеното производство, по реда на което се проведе съдебното следствие –
по Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Предвиденото
наказание за престъплението по чл.304а от НК е лишаване от свобода до
десет години и глоба до петнадесет хиляди лева, а разпоредбата пък на чл.58А
ал.1 от НК предвижда привилегия за подсъдимия за намаляване на
наказанието лишаване от свобода с една трета след определянето му
съобразно разпоредбите на Общата част на НК, като в ал.4 на чл.58А от НК е
предвидена възможност за определяне на наказанието при условията на чл.55
от НК, когато са налице основанията за прилагането на чл.55 от НК и
приложението му е по – благоприятно за дееца.
В настоящия случай съдебният състав като съобрази определящите
6

отговорността обстоятелства прецени, че наказанието, което следва да получи
подсъдимия за извършеното от него престъпление, следва да се определи при
условията чл.58А ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“Б“ и ал.3 от НК, тъй като счете, че
са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най –
лекото предвидено наказание /в случая лишаването от свобода без минимално
предвиден размер – т. е. най – малко в размер на три месеца, изводимо от
чл.39 ал.1 от НК/, независимо от редуцирането съобразно приложението на
чл.58А ал.1 от НК, ще се окаже несъразмерно тежко, както и че това
приложение на чл.55 от НК ще бъде по-благоприятно за дееца /доколкото
предвиденото за инкриминираното деяние наказание лишаване от свобода без
предвиден минимум ще се замени с по – лекото по вид наказание пробация –
съобразно чл.55 ал.1 т.2 б.“Б“ от НК/.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се приеха направеното
признание на вина, чистото съдебно минало, предвид настъпила за лицето
реабилитация по см. на чл.86 ал.1 т.1 и т.3 от НК относно осъждането с
Определението по НОХД № 1400/2012 г. по описа на Окръжен съд Пловдив,
влязло в сила на 01.10.2012 г., също така липса на доказателства за други
регистрирани престъпни прояви, трудова ангажираност, тежко здравословно
състояние на дееца и на неговите родители /изведено от приложените по
делото епикризи/, както и малкия размер на сумата по престъпния подкуп.
Единственото преценено като отегчаващо наказателната отговорност
обстоятелство е това, че лицето е извършило процесното действие с цел
мотивиране неизпълнение на служебни задължения от ***те служители по
предприемане на действия спрямо подсъдимия като нарушител на правила за
движение от него като водач на пътно превозно средство.
Като се води от горното и приемайки категоричната многобройност на
смекчаващите отговорността обстоятелства и несъразмерното им като тежест
за дееца и дори най – лекото откъм размер предвидено наказание лишаване от
свобода за процесното деяние, съдът счете да определи на извършителя В.С.
наказание при условията на чл.58А ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“Б“ и ал.3 от НК
пробация в размер на една година и шест месеца и без да налага предвиденото
наред с лишаването от свобода по – леко кумулативно наказание глоба.
Пробацията според съдебния състав следва да се определи в пробационните
мерки по чл.42 ал.2 т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК, а именно „задължителна
регистрация по настоящ адрес – гр. Р. ул. „***“ № 62А, изразяваща се в
явяване и подписване но подсъдимия пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично“, и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
От така определено и наложено на В. Г. С. наказание пробация в размер
на една година и шест месеца се приспадна с настоящата Присъда на
основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК времето, през което подсъдимият е бил
задържан по реда на ЗМВР, а именно на 29.03.2021 г., като единият ден
задържане следва да се счита за три дни пробация.
7

Това наказание пробация в размер на една година и шест месеца, чрез
пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес – гр. Р.
ул. „***“ № 62А, изразяваща се в явяване и подписване но подсъдимия пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично“, и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ като вид и размер се прие за справедливо и съответно
на обществената опасност на деянието и на дееца, а и като целесъобразно и
откъм индивидуална, и откъм генерална превенция.
Веществените доказателства по делото – пари – 1 бр. банкнота с
номинал 10 лева и 1 бр. банкнота с номинал 20 лева, намиращи се на
съхранение при домакина на ОД на МВР - Пловдив, съдът постанови с
Присъдата си, че следва да се отнеме в полза на Държавата – на основание
чл.307а НК – като предмет на престъплението по чл.304а от НК.
По делото не са направени разноски, които да следва да се присъждат от
Съда съобразно постановения настоящ краен съдебен акт.
По изложените мотиви съдът постанови Присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

8

Съобщи за изтекли лични данни