Решение по дело №5113/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 723
Дата: 16 октомври 2023 г. (в сила от 24 октомври 2023 г.)
Съдия: Костадинка Костадинова
Дело: 20231100205113
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 723
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 27 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова

Анна Кофинова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора В. К. М.
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Частно наказателно
дело № 20231100205113 по описа за 2023 година
въз основа на доказателствата по делото и на основание чл. 32, вр. чл.16 от
Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС)
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА изпълнение на решение от 28.04.2023г. по
дело № 615.304114.6, влязло в сила на 20.05.2023г. , издадено от
Специализирана служба – "Движение по пътищата“ - Окръг Херцогство
Лауенбург, Германия, с което на българския гражданин Г. Д. В., роден на
****г. в гр. София, с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.
София, е била наложена финансова санкция в общ размер на 148,50 евро, с
левова равностойност 290,44лв. (двеста и деветдесет лева и четиридесет
и четири стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен
срок от днес пред Апелативен съд-София, като обжалването не спира
изпълнението на решението.
РЕШЕНИЕТО да се изпрати за изпълнение на НАП-София незабавно.
На основание чл.13 от ЗПИИАКОРНФС направените разходи по делото
за превод на решението за налагане на финансова санкция остават за сметка
1
на Държавата.
На основание чл.38, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се уведоми незабавно
писмено компетентният орган на издаващата държава за признаване на
решението и изпращането му за изпълнение на НАП-София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
по НЧД №5113/2023г. по описа на СГС, НО, 27 с-в
Производството е по реда на чл.32, вр.чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
В Софийски градски съд е постъпило за признаване и допускане изпълнение на
решение от 28.04.2023г. по дело № 615.304114.6, влязло в сила на 20.05.2023г. , издадено
от Специализирана служба – Движение по пътищата“ - Окръг Херцогство Лауенбург,
Германия, с което на българския гражданин Г. Д. В. е била наложена финансова санкция.
В откритото съдебно заседание проведено на 19.06.2023г. прокурорът предлага
съдът да признае и допусне изпълнение на решението за налагане на финансова санкция на
Г. Д. В. и да изпрати решението на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице, редовно призовано не се явява. Сл. защитник- адв. К. К. от
САК, предлага съдът да не признае и да не допусне изпълнение на решението, тъй като не
са представени доказателства, че засегнатото лице е бил уведомено лично или чрез
упълномощено лице да правата си и за срока за обжалване, липсва обратна разписка или
подписано известие за връчване на решението, с което е наложена финансовата санкция.
Добавя, че удостоверението не е пълно, тъй като не е записан пълният регистрационен
номер на автомобила, с който се предполага, че е извършено административното нарушение.
СЪДЪТ, като съобрази доказателствата по делото намира, че са налице
предпоставките за признаване и допускане изпълнението на решението за налагане на
финансова санкция.
Съгласно влязлото в сила Решение и Удостоверението по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции на
българския гражданин Г. Д. В. е била наложена финансова санкция в размер на 148,50 евро
на основание § 23, ал.1, §1, ал.2, §49 от Правилника за движението по пътищата, §24, ал.1; 3
№ 5 от Закона за движението по пътищата; 108 от Каталога на глобите; §3 ,ал.3 от наредбата
за каталога на глобите, ; 19 от закона за административните нарушения, за това, че: На
27.02.2023г. в 09.42 часа в Гудо ( Gudow) на аутобан 24 между Берлин и Хамбург км 47,00
по посока Хамбург, като водач на товарен автомобил Мерцедес СВ **** е управлявал
превозно средство, което не е в съответствие с разпоредбите/ преди потегляне покривът на
превозното средство не е бил почистен от лед/ в резултат на което безопасността на
движението е била значително нарушена и се е стигнало до произшествие.
Засегнатото лице Г. Д. В. е роден на ****г. в гр. София, с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в гр. София и по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС е
лице, което има местоживеене на територията на РБ.
Видно от чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, нито едно от основанията за отказ не е
абсолютно или императивно за съда.
В Решението и Удостоверението по чл.4 от РР2005/214/ПВР са посочени всички
обстоятелства мотивирали издаването му.
Попълнени са обстоятелствено всички параграфи предвидени в приложението към
Рамковото решение и във формуляра на удостоверението, то е пълно и отговаря на
решението, следователно липсва основание за отказ по см на чл.35, т.1 от ЗПИИАКОРНФС.
Възражението на адв. К. относно непълнота на удостоверението съдът намери за
неоснователно. В удостоверението е описано нарушението извършено от В. с товарен
автомобил ****, от решението в превод на л. 27 от нчд-то са видни последните две букви на
автомобила, който е СВ ****, поради което съдът не счита, че е налице това факултативно
основание за отказ на което се позовава защитата.
Съдът не констатира наличие на данни съгласно чл.35, т.2 от ЗПИИАКОРНФС
спрямо това лице за същото деяние в Република България или друга държава, различна от
издаващата и изпълняващата, да е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансова санкция.
В настоящия случай не са налице и предпоставките по чл. 35, т. 3 и т. 4 от
ЗПИИАКОРНФС изтекла давност по смисъла на българското законодателство, нито е
налице деяние, подсъдно на български съд.
1
Засегнатото лице не е с имунитет или привилегия съгласно български закон, които
обстоятелства биха направили изпълнението на решението
недопустимо. Деянието не е осъществено изцяло или отчасти на
територията на Република България, като нарушението не е било извършено извън
територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на правонарушението,
следователно не е налице факултативното основание по чл. 35, т. 5 от ЗПИИАКОРНФС.
Наложената финансова санкция спрямо засегнатото лице е в размер над 70 евро, т.е. не
попада в хипотезата на чл. 35, т. 6 от ЗПИИРКОРНФС.
По чл.35, т.7 от ЗПИИАКОРНФС - Видно от чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС и
чл.5 от РР2005/214/ПВР на Съвета, за поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата, включително нарушение на разпоредбите за времетраенето на управление и
почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари, не се изисква двойна
наказуемост, следователно не е налице основание за отказ по см. на чл.35, т.7 от
ЗПИИАКОРНФС.
Постановеното решение е спрямо физическо лице, което е пълнолетно и вменяемо,
съответно може да носи наказателна отговорност, респективно и административно
наказателна.
По чл.35, т.9, т.10, т.11 от ЗПИИАКОРНФС - съгласно Удостоверението,
производството в издаващата държава е било писмено, като засегнатото лице е било
уведомено лично или чрез упълномощен според националният закон представител за
правото си да обжалва решението и сроковете за това. Освен това разпоредбите на
ЗПИИАКОРНФС не съдържат изискване издаващата държава да прилага доказателства за
уведомяването на лицето в подкрепа на отразеното в удостовереното по чл. 4 от РР
2005/214/ПВР раздел З, т.2б. Следователно възражението на адв. К. е неоснователно.
Съгласно чл.16, ал.8 от ЗПИИАКОРНФС в решението си съдът следва да определи
равностойността на дължимата сума в български лева, което налага обикновено
аритметично изчисление на фиксираният курс на еврото спрямо лева, при което наложената
санкция в общ размер 148,50 евро, с левова равностойност 290,44лв. (двеста и деветдесет
лева и четиридесет и четири стотинки).
На основание чл.13 от ЗПИИАКОРНФС направените разходи по делото за превод
на решението остават за сметка на Държавата
Така мотивиран съдът постанови решението си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.







2