Определение по дело №53426/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 49033
Дата: 2 декември 2024 г. (в сила от 2 декември 2024 г.)
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20231110153426
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49033
гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110153426 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 02.12.2024 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На втори декември две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 53426 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Й. И., с ЕГН **********, от гр.
София, бул. „....................“ № 136, ет. 1, ап. 3, против „....................“ АД, с ЕИК ................. със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „................“, ул. „.......................“ № 4, ет.
6Б, представлявано от управителите Р.Й.Д. и Т.Г.Ч., за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 100 лв., представляваща платена от ищцата на ответника без основание
неустойка по Договор за заем № 10170935 от 23.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба - 29.09.2023 г. до окончателното й
изплащане плащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 23.12.2022 г. сключила с ответника договор за
1
заем в размер на 600 лв., която сума следвало да бъде върната на 13 равни двуседмични
погасителни вноски, при договорен годишен лихвен процент от 39,69 % и годишен процент
на разходите /ГПР/ от 40,11 %, а общият размерна сумата, която следвало да бъде върната на
ответника възлизала на 1 144 лв. В чл. 12 от договора било посочено, че вземането по
кредита следвало да бъде обезпечено с осигуряване на физическо лице за поръчител, който
да отговаря на изискванията на договора. Неизпълнението на задължението от страна на
потребителя в предвидения срок водело до начисляване на неустойка в размер на 477,23 лв.
Договорената неустойка следвало да бъде изплатена разсрочено с погасителните вноски.
Също така твърди, че към предявяване на иска ищцата погасила изцяло задълженията си по
договора в размер на 750 лв., от които: сумата от 600 лв. – главница, сумата от 50 лв. – лихва
и сумата от 100 лв. - неустойка. Оспорва клаузата за неустойка на чл. 12 от договора като
нищожна, поради накърняване на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
от ЗЗП, като предвиждаща неустойка в необосновано висок размер, а също и като
противоречаща на целта на ЗПК и като противоречаща на закона. Сочи, че така
договорената неустойка надхвърля присъщата й обезпечителна функция и води до
неоснователно обогатяване за кредитора. Твърди, че клаузата за неустойка не е
индивидуално договорена, поради което я оспорва като нищожна на основание чл. 146, ал. 1
от ЗЗП. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Към исковата
молба са приложени писмени доказателства, направено са доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „....................“ АД, с който оспорва исковата претенция
като неоснователна. Не спори, че на 23.12.2022 г. между страните бил сключен договор за
заем, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер на 600
лв., която сума се предоставяла за срок от 26 седмици, при договорен лихвен процент в
размер на 39,69 % и годишен процент на разходите в размер на 40,11 %. Твърди, че
процесният договор е сключен при индивидуални условия, а не при общи такива, като на
ищцата е предоставен стандартен европейски формуляр. Оспорва начисляване на неустойка
по договора, като твърди, че размерът на неустойката не е включен в годишния процент на
разходите по кредита. Позовава се на клаузи от договора, ЗПК и съдебната практика.
Оспорва като неоснователни възраженията на ответника, свързани с клаузи, договорени в
противоречие със закона. Сочи, че недействителността на отделна клауза не влече
нищожност на целия договор. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли
предявената искова претенция, претендира направените по делото разноски, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С оглед нормата на чл.140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл.128 и чл.129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл.140, ал.3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от С. Й. И. против „....................“ АД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 100 лв., представляваща платена от ищцата на
2
ответника без основание неустойка по Договор за заем № 10170935 от 23.12.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
29.09.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото
разноски.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал.
3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
наличието на имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца
на името на ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите,
на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен
при индивидуално договорени условия, съответствие на клаузите на договора със закона,
както и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства следва да бъдат
допуснати като относими, допустими и необходими. Искането на ищеца по чл. 190 от ГПК,
като основателно следва да бъде уважено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 53426/2023 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 11.02.2025 г., от 11,00 часа, за която дата и
час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от С. Й. И. против „....................“ АД за осъждане на
„....................“ АД да заплати на С. Й. И. сумата от 100 лв., представляваща платена от
ищцата на ответника без основание неустойка по Договор за заем № 10170935 от 23.12.2022
3
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
29.09.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „....................“ АД, с който исковата претенция се
оспорва като неоснователна, излагат се подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал.
3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен Договор за заем № 10170935 от 23.12.2022 г.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличието на
имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца на името на
ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите, на които
основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при
индивидуално договорени условия, съответствие на клаузите на договора със закона, както и
основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че не ангажира доказателства за предоставяне на потребителя
на стандартен европейски формуляр.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 от ГПК, ответника най-късно в съдебно
заседание да представи исканата в исковата молба справка.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на посочените документи, съдът ще
цени по реда на чл. 161 от ГПК.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5