РЕШЕНИЕ
№ 4424
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г*СТ. Г*
при участието на секретаря И* Р. А*
като разгледа докладваното от Г* СТ. Г*Административно наказателно дело
№ 20241110209581 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г* Г*
при участието на секретаря И* А*, като разгледа докладваното от съдия Г*
АНД №9581 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа
1
на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу
наказателно постановление №Р-10-101/05.06.2024 г. на заместник-
председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „З***”,
с което на „********” АД е наложено следното административно наказание:
имуществена санкция в размер на 3000 лв.
В депозираната пред съда жалба на „*******” АД се изразява мнение, че
при определяне на размера на наложената имуществена санкция наказващият
орган неправилно е отчел фактите и неправилно е преценил смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Иска се изменение на постановлението като се намали размера на
наложената имуществена санкция до минимума 2000 лв.
Редовно призовано, „*******” АД, се представлява от юрк.П., която не
сочи доказателства, поддържа жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на сто лева.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител,
юрк.Л******, която пледира за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
С наказателно постановление №Р-10-131 от 24.02.2021 г., влязло в сила на
21.01.2023 г. на „********” АД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ за същото по вид нарушение.
На 17.08.2023 г. пред „З******” АД е предявена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по повод на настъпило застрахователно събитие
- пътнотранспортно произшествие, вследствие на което са причинени
имуществени и неимуществени вреди. Завеждането на претенцията е
удостоверено с №Р27011000-04-23-7616 на основание на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите -
застрахователна полица №ВG/22/123000560172.
На 17.08.2023 г. пред застрахователя са представени писмени
доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й, както
и данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено застрахователно
обезщетение.
2
На 04.10.2023 г. пострадалата ********е представила допълнителна
фактура от 30.08.2023 г., удостоверяваща извършени медицински разходи за
закупуване на медикаменти.
След 04.10.2023 г. от ползвателя на застрахователни услуги не са
изисквани или представяни допълнителни доказателства.
С писмо изх.№9712 от 06.11.2023 г. по описа на „З*******“ АД,
застрахователят е отправил предложение за сключване на извънсъдебно
споразумение, като е отказал възстановяването на разходите по представената
на 04.10.2023 г. фактура, приемайки, че не е доказана причинно-следствена
връзка за извършването им.
С платежно нареждане от 19.01.2024 г. застрахователят се е произнесъл по
претенцията в цялост, като е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 550,47 лв. по банкова сметка на *******.
Св.С. съставила АУАН.
Въз основа на съставения АУАН заместник-председателят на КФН,
ръководещ управление „З********”, е издал обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на св.С. и от
писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други относими към предмета на делото
доказателства.
Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е
събирал такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тя е подадена от лицата представляващи
дружеството.
Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
3
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН.
Установените в акта и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени по реда на съдебното следствие въз
основа на събраните доказателства.
На следващо място, съгласно чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят в срок 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 трябва да
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или мотивирано да откаже плащането.
След 04.10.2023 г. не са изисквани допълнителни доказателства за
установяване на основанието и размера на претенцията и съгласно чл.108, ал.1
от КЗ за „******” АД е възникнало задължение, в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 КЗ, но не по-късно от
25.10.2023 г. да се произнесе по процесната щета по един от алтернативно
посочените в т.1 и т.2 начини, като: 1. определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже
плащането.
Нарушението е извършено на 26.10.2023 г. в С....
Доколкото с наказателно постановление №Р-10-131 от 24.02.2021 г.,
влязло в сила на 21.01.2023 г., с което на „З********” АД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ за нарушение на чл.108,
ал.1 от КЗ, като размерът на имуществената санкция е определен съгласно
разпоредбата на чл.644, ал.2 от КЗ, то на „******” АД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ за същото по вид
нарушение и процесното деяние се явява извършено при условията на
повторност по смисъла на § 1, т.51 от ДР на КЗ, а именно в едногодишен срок
от влизането в сила на горецитираното НП.
По чл.644, ал.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ при повторно нарушение се налага
имуществена санкция от 2000 до 40 000 лв.
В случая административно-наказващият орган правилно е приел, че се
касае за нарушение, извършено повторно.
Като се има предвид, че наложената санкция е съобразена с характера на
нарушението и е наложена такава в близък до минималния размер, то липсва
4
основание за намаляването й.
Наложената санкция е съответна на нарушението.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не
страдат от пороци.
Нарушението е за формално деяние и не касае увреждане на лице.
Сроковете, включително по чл.34 от ЗАНН, са спазени и не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на
правото на защита на жалбоподателя.
Целта на наказанието за повторно извършени нарушения е чрез
завишаване размера на санкцията да се въздейства върху органите на
юридическото лице да предприемат мерки за избягване на тези нарушения за в
бъдеще.
С изменение на постановлението като се намали размера на наложената
имуществена санкция до минимума 2000 лв. на посоченото в жалбата
основание целите на наказанието не могат да бъдат постигнати.
Нарушителят следва да понесе санкция, чиято тежест би го мотивирала за
в бъдеще да не нарушава закона.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди „ЗК ЛЕВ ИНС” АД да заплати 80 лв.
юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №Р-10-101/05.06.2024 г. на заместник-
председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„З******” като законосъобразно.
ОСЪЖДА *******АД, ЕИК *******да заплати 80 лв. юрисконсултско
5
възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6