Р Е Ш Е Н
И Е № 1741
гр.Пловдив, 23.04.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІХ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две
хиляди и четиринадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Марияна Михайлова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №12764
по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 във
връзка с чл.52 ЗЗД.
Ищцата С.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв.Д.Д., твърди, че на 28.05.2008г. сключила с ответното
дружество договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на
обект, находящ се в гр.Пловдив, ул................,
ПИ №..., ......................., гр.Пловдив,
включващ новопостроена през периода април-септември
2008г. жилищна сграда и прилежащ терен с площ 500 кв.м.
С договора ищцата се задължила да заплати на ответника възнаграждение в размер
1086 лв., което платила изцяло. Считано от този момент започнал да тече
6-месечен срок за ответника да изпълни задължението си за присъединяване на
обекта, като срокът изтекъл на 06.12.2008г. Поради забавата ищцата инициирала
исково производство, като с влязло в сила решение на ПРС по гр.д.№15104/2009г.
ответникът бил осъден да изпълни реално задължението си по договора, като
присъедини обекта, собственост на ищцата, към мрежата на “ЕВН ЕР”АД, КЕЦ
Пловдив Север с място на присъединяване ТНН на ТП “ОКС”, кабелна касета „.......”.
Въз основа на изпълнителен лист, издаден от съда по гр.д.№15104/2009г.,
било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ А.А., който изпратил покана
за доброволно изпълнение на ответника и неколкократно му наложил глоба по реда
на чл.527, ал.1 ГПК, но ответникът още не бил изпълнил даговорното
си задължение. Ищцата твърди, че не притежава друго жилище, като въпросното
било единствено и за другите членове на семейството й, нямала роднини, при
които да отседне. Била принудена да използва имота, без електричество – основна
за обикновеното ежедневие необходимост. Твърди, че потърсила алтернативен
източник на електричество в дома си – дизелов електрогенератор, но
електричеството, което той произвеждал, било слабо, непостоянно и скъпо. Това
довело до съществени трудности в нормалния й живот и ежедневни усилия, ищцата
изпитвала чувство на безсилие и безпомощност, в нея се създало усещане за
правна и житейска несигурност, накърнено било чувството й за справедливост. Безизходицата
я довела до депресивни състояния. Дъщеря й била ученичка в ....., гр.Пловдив, като учебните й задължения били свързани с
ежедневно четене и работа с компютър, чертане и изготвяне на проекти, но
изпълнението им било затруднено, тъй като светлината в жилището била много
слаба. Детето развило сериозни и необратими проблеми със зрението. Изключително
трудно било отоплението в зимния сезон, като това било възможно само с твърдо
гориво, затруднено било ползването на готварски електроуреди, захранването на
жилището с топла вода и поддържането на ежедневна хигиена. Тази реалност довела
до редица здравословни проблеми за цялото й семейство. Ищцата била лишена от
възможността нормално и пълноценно да ползва новия си дом. Вследствие
неизпълнението от страна на ответника и в продължение на вече 1700 денонощия от
датата на забавата, тя претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, стрес, дискомфорт, безпомощност, страх и претеснение, гняв, безспокойство,
отчаяние и несигурност. Въз основа на така изложеното, в исковата молба е
формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
5 020 лв., която сума същата претендира като част от общо дължимата
68 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
от виновното неизпълнение от страна на ответника на задължението му за
присъединяване към електроразпределителната мрежа, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се сторените съдебноделоводни разноски.
Ответникът “ЕВН България
Електроразпределение”ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, представляван от пълномощника юрк.С.Р., оспорва иска. Признава сключването на посочения
от ищцата договор, както и, че с влязло в сила съдебно решение е осъден да
изпълни задължението си по договора за присъединяване, което задължение не е
изпълнил и след образуване на изпълнително дело. Възразява, че била налице
обективна невъзможност за изпълнение на задължението, тъй като ответното
дружество не било собственик на кабелна линия НН от ТП “ОКС” до КК”.......”,
която била посочена в договора като място на присъединяването. Възразява, че е
присъединил обекта на ищцата по друг начин. Ищцата била поканена да подпише
анекс към договора, който отразявал новия начин на присъединяване, но отказала
да го направи. В този смисъл моли поведението й да бъде преценявано в аспекта
на нормата на чл.83, ал.2 ЗЗД, като се приеме, че същата не е положила
дължимата грижа за ограничаване на вредите. Твърди, че е предприел действия по
изкупуване на въпросната кабелна линия от собственика й с оглед изпълнение на
задължението, но процедурата не била приключила. По изложените съображения
ответникът моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Няма спор между
страните, а това се установява и от приетия по делото договор, че на
28.05.2008г. между тях е сключен договор за присъединяване обекти на
потребители към електроразпределителната мрежа на ЕВН България
Електроразпределение АД с номер 546289. С този договор ответникът се е задължил
да присъедини обект – жилищна сграда в гр.Пловдив, бул................, имот ..., към електроразпределителната
мрежа на “ЕВН ЕР”АД, КЕЦ Пловдив Север, с място на присъединяване – от ТНН на
ТП “ОКС”, кабелна касета „.......”. Ответникът се е задължил да достави и
положи кабел тип NAY2Y 4х10 m2 с проектна дължина 40 м по съгласувано трасе от
кабелна касета „.......”, ТНН на ТП”ОКС” до стандартизирано електромерно
табло, както и да достави и монтира стандартизирано електромерно
табло, оборудвано със защитна и комутационна апаратура, монтирано на имотна
граница с осигурен постоянен достъп за обслужване. Съгласно чл.29, т.4 от
договора общата дължима цена за присъединяване на обекта към ел.разпределителната мрежа е в размер 1086 лв. В чл.15 е
предвиден срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за
присъединяване на основното захранване 6 месеца, който срок съгласно започва да
тече след заплащане на дължимата цена за присъединяване. Няма спор, че ищцата е
заплатила на ответника сумата 1086 лв. след сключване на договора, както и, че
посоченият 6-месечен срок е изтекъл. Не се спори, че с влязло в сила решение на
ПРС по гр.д.№15104/2009г. ответникът е осъден да изпълни
реално задължението си по договора, като присъедини обекта, собственост на
ищцата, към мрежата на “ЕВН ЕР”АД, КЕЦ Пловдив Север, с място на присъединяване
ТНН на ТП “ОКС”, кабелна касета „.......”. Няма спор, че е предприето
принудително изпълнение въз основа на това решение, като в тази насока са и
представените молба за образуване на изпълнително дело от С.П. и покана за
доброволно изпълнение.
Установява се от приложените по делото проект за
анекс към договор №546289/28.05.2008г. и кореспонденция между страните, че през
месец юли 2009г. ответното дружество е предложило на ищцата сключването на
анекс към договора, с който да бъде променено мястото на присъединяване – ВМрНН-извод “Квартала”, стълба до имота, ТНН на ТП “ОКС”,
тъй като не било постигнато споразумение за ползване на касетата, от която било
предвидено да се осъществи ел.захранване според
първоначалния договор. Анексът не е подписан от страните, като видно от
приетата декларация от ищцата до ответното дружество, същата не се е съгласила с
предложената промяна.
Приети са и писмени доказателства, съставляващи
кореспонденция между ответното дружество и лицето А.Й.Х., водена по повод
изкупуване на кабелна линия НН от ТП “ОКС” до КК „.......”, гр.Пловдив,
като от същите се установява, че преговорите са на етап определяне на изкупна
цена от независим лицензиран оценител, посочен от ДКЕВР по реда на §4, ал.3 ПЗР
ЗЕ, изготвен е и доклад за оценка на енергиен обект, представляващ елемент от
електроразпределителната мрежа.
От приетите амбулаторен лист и други медицински
документи се установява, че М.П.Н. страда от късогледство, носи контактни лещи
от 2008г. с диоптър -3,5 на двете очи, през 2010г. диоптърът се е покачил на
-5,0 на дясното око и -5,25 на лявото, предписана е нова терапия през месец
септември 2013г. поради оплаквания от влошаване на състоянието. Установява се,
че П.Н.П. страда от ................ от месец април 2012г., както и, че през
ноември 2013г. същият е постъпил в болнично заведение с диагноза ................,
състояние след първична ................ по повод .................
От представените гаранционна карта, фискален бон и
сервизен протокол се установява, че през септември 2013г. ищцата е закупила
генератор на ток 2kw, на който през
октомври 2013г. е извършван и ремонт.
По делото е приета техническа експертиза, според
заключението на която към момента на проверката обектът на ищцата не е
присъединен към електроразпределителната мрежа, тъй като поставеният усукан
проводник, закрепен към два железо-бетонни стълба, не
е свързан към въздушната мрежа на ЕВН ЕР. Единият стълб се намира на улицата
откъм четните номера, а другият – в близост до имота на ищцата в съседен
парцел. Електромерното табло е закачено на втория
стълб и не е под напрежение. Захранващ проводник от таблото до обекта на ищцата
не е изграден. Така изграденото, според уточненията на вещото лице при приемане
на заключението, не отговаря на предвиденото в анекса. По-надеждно е
захранването, когато кабелът е положен в земята, в сравнение със захранване от
въздушна мрежа, която е подложена на атмосферни влияния, обледеняване при
снеговалеж, силни ветрове и пр. При такъв тип
захранване авариите са по-чести.
Разпитани са трима свидетели. От показанията на св.Т. и св.П. се установява, че
ищцата живее със семейството си в самостоятелна къща на ул................
в гр.Пловдив от 2008г., когато била построена къщата.
В жилището нямало ток, захранването с електричество се осъществявало
посредством агрегат. Отоплявали се на дърва и въглища, готвели на газ. За
осветление използвали агрегата вечер, но си лягали рано, защото било скъпо,
изразходвали литър и 200 г бензин на час и осветлението било недостатъчно.
Електричество ползвали само в хола, а жилището се състояло от три стаи, хол и
кухня. Всички живеели в хола, ищцата перяла на ръка, през лятото топлели вода
на слънцето или ходели при роднини да се къпят. Съпругът на ищцата наскоро
получил инфаркт, ежедневието му било много натоварено, бил притеснен и вдигал
високо кръвно налягане, налагало му се да върши тежка физическа работа, да цепи
дърла. Дъщеря й била ученичка в 12-ти клас в ...................,
трябвало да чете, да чертае, да учи в тези лоши условия. Имала висок диоптър,
който развила в последните години.
Разпитана е и Т.А.-Л., която работела като ...................
в ответното дружество. Имало проблем с присъединяване обекта на ищцата, тъй
като се оказало, че кабелната касета е собственост на друго лице. За този обект
имало сключен и предварителен договор, текстът на който бил преповторен в този
на окончателния. По принцип преди изготвяне на договора се правело проучване и
се предлагало техническо решение на клиента. При първоначалното проучване в
този случай не била извършена проверка за собственост, тъй като случаите, в
които кабелната касета е собственост на трети лица, били редки. Намерили
алтернативно решение на проблема – чрез реконструкция на съществуващата
въздушна мрежа, което завършило през юни 2009 г., като голите кабелни
проводници били подменени с усукани проводници. Монтирани били помощен пилон и електромерно табло. Ищцата не приела предложеното й
техническо решение, държала захранването да бъде извършено по първоначалния
договор.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение. В конкретния случай се претендира обезщетение за неимуществени
вреди в резултат от забавата на ответника да изпълни задължението си по договор
за присъединяване към ел.разпределителната мрежа.
Реалното изпълнение е присъдено с влязло в сила решение, което се ползва със
сила на пресъдено нещо в отношенията между страните
относно наличието на договорни отношения и виновното неизпълнение на
задължението на ответника, както и относно обстоятелството на изпадане в
забава. Ето защо не следва да бъдат обсъждани възраженията на ответника за
наличие на обективна невъзможност за изпълнение, основани на факти и обстоятелства,
които са съществували към датата на приключване на съдебното дирене по гр.д.№15104/2009г. на ПРС и които са могли и е
следвало да бъдат наведени в това производство. Следва само да се отбележи, че
обективната невъзможност за изпълнение е винаги последваща, дължи се на факти и
обстоятелства, следващи по време поемането на задължението, а в този случай
причината, която се изтъква от ответника – липса на права върху мястото на
присъединяване, е съществувала към датата на договора и при положена добра грижа
същият е могъл да узнае за нея, тъй като разполага с данни за притежаваните от
него материални активи. Отделно от това, не се касае до обективна невъзможност
за изпълнение, тъй като съществува процедура, по силата на която правата върху
въпросната касета да бъдат изкупени – уредена в §4 ПЗР ЗЕ, каквато и е
предприета, но много по-късно.
Предвид казаното по-горе, в настоящия процес
предмет на установяване са сочените от ищцата вреди, както и наличието на
причинна връзка между тях и виновното неизпълнение на ответника, прието с
влязло в сила съдебно решение между същите страни, като следва да бъдат
обсъдени и възраженията по смисъла на чл.83 и чл.95 ЗЗД.
Според Тълкувателно решение №4/29.01.2013г. на
ВКС, ОСГТК, при липса на обща уредба на вредата от неизпълнението (или
неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи правила за
пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл.82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл.52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да се вреди
другиму, и нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени
вреди, които подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са
причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл.51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от
договорната). Когато неимуществените вреди
са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни
задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание
на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) - обезщетението е за всички
преки и непосредствени неимуществени вреди.
От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, състоящи се в
продължили около 5 години неудобства, притеснения за здравето на близките й,
дискомфорт от липсата на електричество в ползваното от нея жилище, което й е
било необходимо за задоволяване на основни житейски потребности. Семейството й е ползвало
алтернативно осветление, с по-ниско качество и по-скъпо, и е живяло предимно в
една стая, нямало е достъп до електрическа енергия за отопление, за готвене, за
топла вода, пералня и други битови нужди. Т.е. установяват се твърдените от
ищцата неимуществени вреди. Същите са в причинна връзка с неизпълнението на
ответника на задължението за присъединяване на жилището към електроразпределителната
мрежа, като го следват по време и представляват настъпил именно от това
неизпълнение неблагоприятен резултат в правната й сфера. Вредите са били
предвидими при пораждане на задължението, тъй като е напълно възможно лице,
действащо с грижа на добър търговец, да предвиди, че при евентуално
неизпълнение на това му именно задължение биха последвали неблагоприятни
последици за кредитора от липсата на електричество, необходимо за ползване на
жилището и за нормалното житейско съществуване.
Съгласно чл.83, ал.1 ЗЗД ако неизпълнението се
дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност, а според ал.2 длъжникът
не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като
положи грижи на добър стопанин. В конкретния случай не се установява поведение
на ищцата, което може да бъде квалифицирано по посочените разпоредби.
По-специално отказът й да сключи анекс към договора, с който да бъде променено мястото
на присъединяване и начинът на присъединяване – от такова чрез положени в
земята кабели в присъединяване чрез въздушен кабел, не съставлява такова
поведение. Кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение, различно от
уговореното, и неприемането на различно изпълнение не може да бъде тълкувано
като неполагане на дължимата грижа за ограничаване на вредите. Друг би бил
случаят, ако ответникът беше предложил на ищцата захранване чрез въздушен кабел
като временно решение на проблема, докато приключи процеса по осигуряване на
достъп до кабелната касета, предвидена в договора. Той, обаче, е предложил
същото като окончателна промяна в договора, която ищцата не е длъжна да приема.
Още повече, че от заключението на СТЕ се установява, че това решение е
технически по-неизгодно за ищцата от първоначално предложеното и прието от нея
(според вещото лице опасността от аварии при въздушното захранване е по-голяма).
Съдът кредитира това заключение като обективно изготвено, почиващо на знанията
и опита на експерта и неоспорено от страните. От него се установява още, че до
настоящия момент не е реализирано никакво присъединяване на обекта на ищцата
към ел.разпределителната мрежа, затова несъстоятелни
са възраженията на ответника, че жилището й към момента било технически присъединено
към мрежата на дружеството. От събраните писмени и гласни доказателства пък се
установи, че ищцата е закупила алтернативен източник на енергия, с което е
положила грижата по чл.83, ал.2 ЗЗД, необходима за
ограничаване на вредите от липсата на електричество в имота й. Задължението на
ответника е за незаместимо действие, затова тя не е
разполагала с възможност да поиска да извърши сама действието за негова сметка
(което е допустимо само при заместимите задължения),
не е имала и възможност да сключи подобен договор с друго лице. Ето защо съдът
намери, че всички дължими грижи от нейна страна са положени и възраженията в
този смисъл са неоснователни. Не е налице и хипотеза по чл.95 ЗЗД, тъй като на
ищцата не е предложено точно изпълнение, което е необходимо, за да се приеме,
че кредиторът е в забава, от друга страна задължението е такова, че съдействие
на кредитора за изпълнението му не е нужно. Затова не може да се приеме, че
ищцата е изпаднала в забава и ответникът се освобождава от последиците на своята
забава.
С оглед на горното съдът намира, че са налице
предпоставки за уважаване на предявения иск. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните
за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени морални вреди, е необходимо да се отчете действителният размер на
вредите с оглед характера и тежестта на неизпълнението, интензитета и
продължителността на притесненията и неудобствата, както и икономическата
конюнктура в страната. В конкретния случай се установява, че неудобствата за
ищцата са продължили в период от почти пет години, като същите са били
постоянни, живяла е със семейството си без основна необходимост –
електричество, което е довело до редица затруднения в ежедневието. Ето защо
съдът намира, че справедливият еквивалент на претърпените от нея неимуществени
вреди би следвало да е от порядъка на сумата от 10 000 лв. Тъй като
предявеният като частичен иск е за сумата 5020 лв., то същият следва да бъде
уважен изцяло, като на основание чл.86 ЗЗД обезщетението се присъди ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 31.07.2013г., до окончателното му
изплащане.
При този изход на спора и
с оглед направеното от ищцовата страна искане, на същата
следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ответникът претендира
разноски в общ размер 700,80 лв., в това число: 200,80 лв. – държавна такса и 500
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Същите следва да бъдат присъдени в
тежест на ответника изцяло.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ЕВН България Електроразпределение”ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Христо Г.Данов” №37, представляван от
пълномощника юрк.С.Р., да заплати на С.П.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, чрез пълномощника адв.Д.Д., сумата 5 020 лв. (пет хиляди и двадесет лева) – претендирана като част от общата сума 68 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от неизпълнение на
договор за присъединяване обекти на потребители към електроразпределителната
мрежа на “ЕВН България Електроразпределение”ЕАД
№546289/28.05.2008г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
31.07.2013г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “ЕВН България Електроразпределение”ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Христо Г.Данов” №37, представляван от
пълномощника юрк.С.Р., да заплати на С.П.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, чрез пълномощника адв.Д.Д., сумата 700,80 лв. (седемстотин лева и 80 ст.) – деловодни разноски по гр.д.№12764/2013г. по описа на ПРС, ХІХ гр.с.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Росица Кюртова
Вярно с оригинала!
ММ