Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 15.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 15.05.2020 годиН.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря ДетелиН.Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3252
по описа за 2019 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Гражданско
дело № 3252/2019 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт М. Д.против М.Д.С.,
с ЕГН **********, с адрес: *** с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с
цена на иска 613,28 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител сочи, че на 12.07.2016 г. бил сключен Договор З.паричен заем
между„Изи Асет Мениджмънт“ АД и М.Д.С., като на същата бил отпуснат заем в
размер на 300,00 лева. Общата стойност на плащанията по кредита бил в размер на
325,40 лева, заедно с уговорената лихва. Заемът следвало да се издължи на 4
равни месечни погасителни вноски.
На основание на договора З.паричен
заем на Заемателя били начислени 45,00 лева за такса за С.на вземането.
Сочи, че Заемателят не
представил на Заемодателя договореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора
обезпечения и затова била начислена неустойка в размер на 151,40 лева.
Сочи, че била начислена и лихва
за забава в съответствие със ЗКП и с разпоредбите на сключения договор в размер
на 91,48 лева.
Твърди, че
длъжникът не бил извършил плащане па дължимия паричен заем към
дружеството.
Сочи, че на 01.02.2017 г. било
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне н.В.
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.з.с.на в.“
ЕАД, по силата н. което вземането, произтичащо от паричен заем № ******/12.07.2016
г. било прехвърлено н.„А.з.с.н.в.“ ООД /понастоящем А.з.с.на в.“ ЕАД/.
Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането по реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД.
В тази връзка било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като съдът
уважил претенцията и било образувано ч.гр.д. ****/2019 г. по описа на РС-К. и
била издадена заповед за изпълнение, като по нея било подадено възражение в
срок от М.Д.С..
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за
установено по отношение н. длъжника М.Д.С., ЕГН **********, че същата дължи н.„А.з.с.на
в.“ ЕАД сумите, както следва: 300,00 лева
- главница; 25,40 лева - договорна лихва за периода от 11.08.2016 г.
до 09.11.2016 г.;45,00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение; 151,40
лева – неустойка; 91,48 лева обезщетение
за забава, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението или обща
сума в размер н.613,28 лева.
Претендира
за разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
Ищецът „А.з.с.на
в.“ ЕАД, редовно призовани за датата на съдебното заседание, не изпращат
представител в откритото съдебно заседание.
В съдебно заседание ответницата М.Д. Симеоново се
явява лично. Заявява, че сключила договор за кредит, но нямала пари и не можела
да го плаща.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, заверени копия
на: Договор за паричен заем № ******/12.07.2016 г.; Рамков договор за продажба
и прехвърляне на В. /цесия/; Пълномощно за уведомяване за извършена цесия;
Извадка от Приложение № 1/01.02.2017 г.; Уведомително писмо от 03.02.2017 г.
Като доказателство е приложено и гр.д. № ****/2019 г. по описа на РС-К..
Не се спори по делото, а
това се установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело № ****/2019
г. по описа на РС-К., че по отношение на М.Д.С., въз основа н.заявление от
30.08.2019 г. от заявителят „А.з.с.на в.“ ЕАД
***, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
сумите, които са предмет на настоящото производство, като същата е подала възражение на осн. чл. 414 ГПК.
Ищецът е представил по делото заверено
копие от Договор за паричен заем ****** от дата
12.07.2016 г., сключен между „Изи Асет Менджмънт“ АД, ЕИК *********, гр. С.,
като кредитор и ответника в настоящото
производство – М.Д.С..
От договора за паричен заем е видно, че кредиторът е отпуснал паричен заем в
размер на 300,00 лева. Срокът за връщане
на кредита бил 4 месеца, с ГПР в размер н.49,00 %.
Ищецът „А.з.с.на в.“ ЕАД *** е представил
заверено копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/
от дата 16.01.2015 г., сключен между „Изи Асет Менджмънт“ АД като цедент или
продавач и „А.з.с.на
в.“ ЕАД *** като цесионер или купувач. В представеното по делото приложение на
позиция с № 375 е посочен кредита на ответницата М.С..
Същата е уведомена за сключената цесия
посредством връчването н.препис от исковата молба по чл. 131 ГПК. В книжата се съдържа и Уведомление за
извършено прехвърляне от „Изи Асет
Менджмънт“ АД чрез „А.з.с.на
в.“ ЕАД.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК е предявен в
законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът - длъжник е възразил срещу издадената по ч.
гр. д. № ****/2019 г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК
В представения по делото сключен договор за паричен заем
се съдържат личните данни на ответника, кредитоискател, данни от личната му
карта, постоянен адрес, адресът му по местоживеене, и други лични данни. Това е достатъчно да се приеме, че договорът
установява размяна на изявления и обективира съгласие на страните за неговото
сключване.
Договорът е подписан от страните, поради
което е породил правни последици. Потребителският кредит е усвоен от ответника,
поради което за него е възникнало задължението да заплаща месечните погасителни
вноски съобразно уговорения размер и в сроковете съобразно погасителният план,
визиран в договора. Установи се, че ответникът не е изпълнил плащанията по погасителния план и не е
изплатил задължението си до крайният срок на договора. Във възражението си в
заповедното производство твърди, че не дължи изпълнение по издадената заповед
за изпълнение.
Между страните е възникнало облигационно
правоотношение по силата на сключения договор - чл.240 от ЗЗД. Същите са
породили целените правни последици. Налице е неизпълнение на поетите от
ответника договорни задължения, поради което той дължи и следва да заплати на
ищцовото дружество исковите суми.
С договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.Той дължи лихви само ако това е уговорено писмено. Безспорно, в случая
заплащането на лихви е уговорено писмено, като конкретно е посочено и началната
дата на това задължение.
В
проведеното открито съдебно заседание ответницата се яви лично и заяви, че не
отрича, че е подписала договор за кредит. Заявява, че дължи парите, но нямала
работа и затова не можела да плаща задължението си.
Предявените
искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и
предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че
разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени
изцяло, за което следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2019 г. по
описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 75,00 лв.
С оглед изхода на спора
и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 375,00 лева държавна такса, от които: 25,00 лева – държавна
такса и 350,00 лева юрисконсултско възн.граждение.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „А.ЗА С.НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт М. Д.по Заповед за изпълнение
№ ****/02.09.2019 г. по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на РС-К. следните суми: 300,00 лв. (триста лв.) главница; 25,40 лв. - договорна лихва от 11.08.2016г. до 09.11.2016г.; 45,00 лв. такса разходи; 151,40 лв. неустойка за неизпълнение н.
договорно задължение за периода от 11.08.2016 г. до 09.11.2016 г.; законна
лихва върху главницата от 30.08.2019г. до
окончателното изплащане на вземането; 91,48 лв. обезщетение за забава за периода от 12.08.2016г. до
30.08.2019г.;
ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „А.ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт М. Д.направените съдебни и деловодни разноски в размер на 450,00 лева четиристотин и петдесет и 00
ст./ разноски по заповедното и настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ