Р Е
Ш Е
Н И Е
гр. София, 14.01.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Кайнакчиева,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 15 050/19 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с
чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 500 000 лв., съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 205 376, 83 лв.
Ищцата Д.Н.Б., чрез процесуалния си представител адв. Х. твърди
в исковата си молба, че на 18.01.2015 г., около 21.00 часа, отишла до метрото
да изпрати семеен приятел Д.С., който й бил на гости, както и да си купи
цигари. Твърди се, че от помещение, намиращо се в непосредствена близост до
касата, излязъл униформен служител на МВР и поискал личните им карти. След
отговор от нейна страна, че няма в себе си и ще се обади на съпруга й да я
донесе, служителят на МВР ги вкарал в стаичката, обадил се да направи справка и
след като установил, че С.е с полицейска регистрация извадил белезниците и със
сила му ги сложил като му извил ръцете зад гърба. Твърди се, че ищцата
започнала да плаче и да моли полицая да го пусне, при което същият се нахвърлил
срещу нея и започнал да я налага с юмруци по лицето и главата, докато не
паднала на земята и не загубила съзнание. Твърди се, че на мястото дошъл
автопатрул на Второ РПУ, където били задържани. Ищцата била освободена на
следващия ден и отишла да потърси лекарска помощ.
Твърди се, че на следващия ден /19.01.2015 г./ й било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 325 ал.1 от НК, впоследствие
променено в чл. 325 ал.2 от НК. Внесен бил обвинителен акт и образувано нохд
6464/2015 г. по описа на СРС, 15 състав. По делото били проведени 14 открити
съдебни заседания, на които присъствала лично и в хода, на които била принудена
да слуша от прокурора по делото и свидетелите на обвинението, че е „боклук“, „парцал“, колко пияна била, как
се търкаляла по стълбите. Твърди се, че СРС я признал за виновна и била осъдена
на 3 месеца лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок.
Изложени са твърдения, че съпругът й, който присъствал на
инцидента, в един момент решил, че всичко това е вярно и явно е виновна, поради
което се разделили. Била изгонена от него с децата им от къщи, а няколко месеца
по-късно се развели. Междувременно била освободена от работа, по причина на
традиционните прессъобщения на прокуратурата, от които „целия свят“ научил, че
е била пияна, агресивна и нападнала полицейски служител. Останала без работа
повече от година, тъй като никой не искал да я наеме с оглед придобитата
известност, тъй като простото изписване на името й в търсачката „Гугъл“ при
изписване на името й откривала около 47 000 резултата. Горното наложило да
вземе малолетните си деца и да отиде да живее в Пловдив.
По повод на обжалване на присъдата на СРС, било
образувано внохд 3665/2017 г. по описа на СГС, НО, ІІІ въззивен състав, по
което с присъда от 21.11.2017 г. била отменена осъдителната присъда на СРС и
била призната за невинна по повдигнатото й обвинение. Присъдата на СГС била
потвърдена с решение 158/04.02.2019 г. на ВКС по к.н.д. 574/2018 г.
Твърди се в исковата молба, че воденото срещу ищцата
наказателно производство й причинило болки и страдания.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявения иск и от съда се претендира да осъди ответника да й заплати сумата
от 500 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу нея наказателно производство. Заявено е и искане за присъждане
на сумата от 205 376, 83 лв. - лихва за периода 19.01.2015 г. – 04.02.2019
г. Претендират се и сторените в производството съдебни разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Н.Х..
Ответникът – П.на Р
България, чрез своя представител оспорва исковете по основание и размер в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П.и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищцовата страна, че е налице съдебен акт, с който лицето, което
твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е признато за
невиновно като от тези действия на правозащитните органи като пряка и
непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на
държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен
орган, към което принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е.
носи се независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищцата заявява в исковата си молба, като вредоносно
поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление. Страните не са
формирали спора, а и това се установява от ангажираните по делото
доказателства, че ищцата е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.
325 ал.2 във вр. ал.1 от НК вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК. По делото е
представена присъда от 21.11.2017 г., постановена по внохд 3665/2017 г. на СГС,
НО, ІІІ въззивен състав, от която е
видно, че със същата е отменена присъда от 30.01.2017 г. по нохд 6464/2015 г.
на СРС, 15 състав. Със същата ищцата е призната за невинна по повдигнатото й обвинение.
Представената присъда е влязла в законна сила, предвид нейното потвърждаване с
решение 158/04.02.2019 г. на ВКС, по к.н.д. 574/2018 г. на Трето НО.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищцата претендира обезвреда на причинените й неимуществени
вреди, вследствие на воденото срещу нея наказателно производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Б.С.и
М.Д.Н., майка на ищцата, чийто показания се кредитират от настоящия съдебен
състав, а тези на свидетелката Н., при спазване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съставът на съда намира за установено по безспорен начин, че в следствие
на воденото срещу ищцата наказателно производство същата е претърпяла неимуществени
вреди, които засягат нейното психическо и емоционално равновесие и водят до промяна
в ежедневния стереотип на поведение. В този смисъл е и установената съдебна
практика /решение 427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение
№ 480/23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г. на ІV ГО на ВКС и др./, съгласно която
фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е
претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал
отрицателни изживявания за периода на наказателно преследване. Фактът на
психически срив у ищцата се установява и от ангажираните по делото гласни
доказателствени средства.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД, размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Заложеният от
законодателя критерий при определяне размера на претърпени неимуществени вреди
не е с абстрактен характер. За да бъде приложен същият, следва да бъдат
съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението
/решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, ІV ГО, по гр.д. 1916/2009 г./.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе предвид
възрастта, интензитета на страданието на ищцата, периода от време, в който по
отношение на нея е била приложена наказателна репресия – 4 години, водено срещу
нея наказателно производство /в досъдебна и съдебна фаза/, предприетата срещу
нея мярка на неотклонение – „подписка”, тежестта на повдигнатото обвинение – за
извършване на престъпление, за което НК предвижда наказание „лишаване от
свобода до 5 години“ т.е. същото не притежава белезите на „тежко престъпление“
по смисъла на чл. 93 т.7 от НК. На следващо място при определяне размерът на обезщетението за тези обичайни, съгласно
практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи
според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия /решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже. В настоящия случай ищцата е изложила
твърдения, че е била освободена от работа по повод воденото срещу нея
наказателно производство, същото е дало негативно отражения на брачната й
връзка е и провокирало развод със съпруга й, фактът на медийното отразяване на
случая, изявленията на П.и свидетелите на обвинението, че е „боклук“, „парцал“
и колко много била пияна.
По делото е представено решение № 298463/19.12.2017 г. на
СРС, 86 състав, постановено по присъединени гр. дела 38 368 и 39 551,
и двете по описа за 2016 г., от което се установява, че бракът между ищцата и
нейния съпруг е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен. Решението по
присъединените дела е представено само в частта, досежно неговия диспозитив. В
този си вид е публикувано и в електронния сайт на СРС, констатирано при
извършена справка от настоящия съдебен състав. Единствените данни относно обстоятелствата,
довели до разпада на брачната връзка на ищцата, ангажирани по делото, са
показанията на нейната майка, свидетелката Н., която е посочила агресивното
поведение на съпруга й към нея с основна причина оставането й без работа. При
тези данни по делото, причинно-следствена връзка с поведението на служители на
прокуратурата, настоящия съдебен състав не може да обоснове.
На следващо място, доказателства за наличие на сключен
трудов договор, прекратен впоследствие по причините, заявени в
обстоятелствената част на исковата молба не са ангажирани от ищцата, при нейна
доказателствена тежест. Тези обстоятелства не подлежат на установяване с гласни
доказателствени средства, предвид изискването на КТ за съставяне на нарочни писмени
документи по арг. на чл. 62 ал.1 от КТ, чл. 325 – 336 от КТ респ. чл. 347 от КТ. Предвид което настоящия съдебен състав не може да обоснове причинна връзка
между твърдяното уволнение на ищцата и воденото срещу нея наказателно
производство. Още повече, че евентуален извод в посока за наличие на такава причинна
връзка между оставането й без работа и воденото наказателно производство би бил
в явно противоречие с показанията на свидетелката Н., дадени в съдебно
заседание от 02.11.2020 г., която като основна причина за оставането без работа
на ищцата е посочила нейното здравословно състояние /“след случката, която се
беше получила тя беше уволнена от работа, тъй като доста дълго време тя не
можеше да бъде способна за работа. Имаше двойно виждане вследствие на удара… -
стр. 89 в делото/. Влошеното физическо състояние на ищцата, с оглед получени
травматични увреди и предвид доказателствата по делото са по повод действия на
служители на СДВР, което се установява и от представеното по делото решение
1726/16.03.2018 г. на АССГ, 21 състав по адм. дело 12373/2015 г., но не и по
повод действия на настоящия ответник.
Изложените
твърдения за задържането й във Второ РУП – СДВР респ. нанесените й травматични
увреди, довели до неблагоприятни изживявания у ищцата са относими, както беше
посочено вече в мотивите на настоящото решение, към действията на органите на СДВР,
а не на тези на прокуратурата. Още повече, че видно от представените от самата
ищца съдебни актове на АССГ, същата е упражнила правото си да получи репарация
за тези увреждания спрямо надлежния ответник.
Фактът на медийно отразяване на случая не е спорен по
делото. Обстоятелството, че на същия е дадена гласност от различни електронни
медии не може да се вмени на ответника.
Изявления на представител на прокуратурата, насочени към
квалификация на настоящата ищца като „боклук“ и „парцал“ в рамките на съдебните
протоколи, обективиращи проведени съдебни заседания пред наказателния съд не се
установяват. Данни за подобни изявления, приложени по наказателното дело, не се
съдържат и в изходящите от ответника документи или актове. За изявления на
разпитани свидетели по делото, които не са служители на прокуратурата,
ответникът не може да носи отговорност.
Предвид изложените съображения и с оглед критериите,
визирани по-горе от настоящия съдебен състав и ангажираните по делото от
страните писмени и гласни доказателства същият намира, че справедливо би било
да се присъди сумата от 6 000 лв., която съставлява адекватна репарация на
ищцата по повод претърпените от същата неблагоприятни последици от воденото срещу
нея наказателно производство като искът за горницата до пълния му предявен
размер от 500 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ответникът дължи обезщетение на ищцата
в размер на доказаните неимуществени вреди, както и законна лихва от датата на
увреждането /чл.84, ал.3 ЗЗД/. Лихвите се дължат върху
размера на обезщетението, защото съгласно цитираната разпоредба, деликвента се
счита в забава без покана, т.е. от датата на увреждането. В този случай
присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск като размерът
на законната лихва ще подлежи на установяване в изпълнителното производство. В настоящото производство обаче ищцата е заявила самостоятелна претенция за
лихва за периода 19.01.2015 г. – 04.02.2019 г. Не съществува
пречка ищецът да предяви като самостоятелен иск претенцията си за лихва по чл. 86 ЗЗД, като в този случай съдът е
сезиран с два обективно съединени иска и
дължи произнасяне по всеки един от тях с решението, като силата на
присъдено нещо ще се разпростира и върху притезанието по двата иска. В този смисъл е определение
406/15.07.2009 г. на ВКС, Първо ТО по ч.т.д. 300/2009 г. Началната дата на забава е датата на влизане в сила на присъдата на
наказателния съд, която както беше посочено е 04.02.2019 г., която дата е
идентична на датата, сочена като крайна такава по отношение заявения от ищцата
период. Предвид което този иск за сумата от 205 376, 83 лв. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Законна лихва за
периода след 04.02.2019 г. в исковата молба не е заявена, поради което и с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав
намира, че не следва да присъжда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, поради което на
ищцата се следва сумата от 10 лв. – внесена ДТ. Адвокатско възнаграждение за
представителство не се претендира.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.на Р България – с адрес: гр. София, бул. “*******на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на Д.Н.Б., ЕГН **********,*** – адв. Н.Х. сумата от 6 000 /шест хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
водено срещу нея наказателно производство по нохд 6464/2015 г. по описа на СРС,
15 състав, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 500 000
лв. като неоснователен и недоказан, както и на основание както и на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 10 /десет/
лв. – разноски за внесена ДТ.
ОТХВЪРЛЯ искът на Д.Н.Б., ЕГН **********,***
– адв. Н.Х. срещу П.на Р България – с адрес: гр. София, бул. “*******на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 205 376, 83 лв. – лихва за забава
върху претендираната главница за периода 19.01.2015 г. – 04.02.2019 г. като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: