№ 20653
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20251110103333 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 на Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Делото е образувано по искова молба на Н. М. М., представлявана от адв. И. Д. срещу
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, за признаване на установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 7 022, 04 лв. – остатък от задължение по
изпълнителен лист от 09.08.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 33492/2012 г. по описа на СРС, 40 с-
в.
В исковата молба се твърди, че на 17.09.2024 г. ищцата извършва справка в Централния
кредитен регистър, воден от БНБ и установява, че по отношение на нея е вписано
задължение в размер на 7 022 лв. – остатък, просрочена главница, заявено от кредитор
ответника „Еос Матрикс“ ЕООД с идентификатор на кредита ********************, с дата
на разрешаване 31.01.2018 г. и дата на издължаване 31.01.2023 г. Сочи, че вписаното в
регистъра вземане произтича от договор за кредит от 18.10.2007 г., сключен между Н. М. М.
и „Обединена българска банка“ АД, за което има издаден изпълнителен лист от 09.08.2012 г.
по ч.гр.д № 33492/2012 г. по описа на СРС, 40 с-в. Въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп.д. № 20128560401714 по описа на ЧСИ Б. Б., което е прекратено на
09.05.2019 г. поради настъпила перемпция. На14.11.2024 г. ищцата изпратила искане до
ответника за отписване на задължението от ЦКР, като заявила, че няма да го изплати поради
погасяването му по даност, поради което е налице интерес от предяване на настоящия иск.
Сочи, че наличието на данни за процесното задължения в ЦКР води до негативни последици
за ищцата, която е възпрепятствана при кандидатстване за нови креди, процедурата по
одобряването й за кредити е затруднена, предоставят й се кредити при по-лоши условия.
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, подаден
чрез юрисконсулт М.. Ответникът твърди, че липсва правен интерес от предявяването на
иска, доколкото същият е обоснован със съдържанието на вписването в ЦКР на БНБ, а той е
длъжен да подава на информация за вписване на задължения. Освен това според ответника
1
наличието на изпълнителен лист спрямо ищцата не обосновавало правният й интерес да
сезира съда. Счита, че отказът му да отпише задължението, както и поканите на длъжника да
плати не обосновават правен интерес. Сочи, че се легитимира като кредитор по
задължението въз основа на извършена цесия. При условията на евентуалност, в случай, че
съдът счете иска за процесуално допустим, моли да бъде постановено решение при
признание на иска. Претендира разноски. Възразява срещу размера на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приета като доказателство справка за кредитна задлъжнялост на Н. М. М.
към 31.08.2024 г., видно от която по отношение на ищцата фигурира задължение към
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД по кредит № ******************** с остатъчен размер от
7 022 лв.
Прието като доказателство е писмо от Н. М. М. до „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане за
отписване на задължението по кредит № ******************** с остатъчен размер от 7 022
лв., с твърденията, че същото е погасено по давност. Няма данни за връчването на писмото
на насрещната страна.
Прието като доказателство е писмо от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до Н. М. М., в което
ответникът изрично посочва, че ищецът му дължи суми във връзка с договор за кредитна
линия от 18.10.2007 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, които вземания
ответникът е придобил по сключен договор за цесия. Заявено е, че в качеството си на
финансова институция „ЕОС Матрикс“ ЕООД дължи предоставяне на сведения за
задълженията в ЦКР.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният установителен иск намира правната си квалификация в чл. 439 ГПК.
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш или бъдещ взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на
факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение
№ 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №
410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение №
513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д.
№ 510/2018 г., IV г. о. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения
отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул,
винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита.
В случая страните не спорят, че ответникът разполага с изпълнителен лист, издаден
срещу ищцата, по отношение на който ответникът се легитимира като кредитор въз основа
на сключен договор за цесия. Нещо повече в отговора на исковата молба ответникът изрично
е посочил, че признава иска, но поради пропуск при администрирането на постъпилото по
делото писмено изявление от страна на ищеца по чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът не е обявил на
страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска. Въпреки това предвид
липсата на оспорване на изложените от ищцата обстоятелства, съдът намира, че
действително процесното вземане, представляващо остатък от задължение по изпълнителен
лист от 09.08.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 33492/2012 г. по описа на СРС, 40 с-в е погасено
2
по давност. Не само, че ответникът признава иска, а с това и фактическите твърдения на
ищцата, но и същият не представи никакви доказателства, от които да е видно, че
погасителната давност по отношение на процесното вземане е прекъсната. Съгласно чл. 110
от Закона за задълженията и договорите с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая доколкото ответникът
не е навел различни твърдения следва да се приеме, че погасителната давност тече най-
късно от датата на прекратяването на изпълнителното дело при ЧСИ Б. Б., образувано въз
основа на процесния изпълнителен лист, който довод се третира като признание на
неизгоден факт от страна на ищцата. При това положение и при съобразяване на чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с §
13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.от
09.05.2019 г., погасителната давност по отношение на процесното вземане е изтекла най-
късно на 16.07.2024 г., т.е. преди предявяване на исковата молба на 20.01.2025 г.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
разноски. В случая е платена държавна такса в размер на 280, 88 лв. и се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., за което в приложения договор за правна
защита и съдействие е посочено, че е платено. Съдът намира направеното възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар за основателно, като съобрази
изложените съображения в Решение по дело С-438/2022г. по описа на Съда на Европейския
съюз. За определяне справедливия размер на възнаграждението следва да се съобрази, че
исковото производство не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като по
въпросите за погасителната давност е налице изобилна съдебна практика, в това число и
тълкувателна. Отделно, обемът на извършените процесуални действия от страна на
доверителя на ищеца включват депозиране на искова молба и допълнителна молба от
08.10.2025 г. По делото са събирани само писмени доказателства, а процесуалният
представител на ищеца не се е явил в открито съдебно заседание, поради което настоящият
състав намира, че се дължи възнаграждение в размер на 400 лв., а сума в по-голям размер е
необосновано завишена.
Само за пълнота на мотивите следва да бъде посочено, че дори да беше поставено
решение по реда на чл. 237 ГПК, то няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, доколкото с извънпроцесуалното си поведение, включително и обективирания в
приложения по делото отговор на писмо, ответникът е дал повод за завеждане на делото.
По изложените мотиви, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. М. М., ЕГН: **********, с
адрес: ********************************************* иск с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено спрямо „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, че Н.
М. М. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 7 022, 04 лв. – остатък от задължение по
изпълнителен лист от 09.08.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 33492/2012 г. по описа на СРС, 40 с-
в.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, да заплати на Н. М. М.,
ЕГН: **********, с адрес: *********************************************, на
3
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 680, 88 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4