Решение по дело №65/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 август 2023 г.
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20207130700065
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

 

                                               №….

 

                                              гр. Ловеч, 28.08.2023 г.

 

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм.дело № 65/2020 г., за да се  произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

 Административното дело е образувано по жалба от К.И.А. *** срещу две заповеди на Кмета на община Ловеч.

Едната оспорена заповед е № З-89/16.01.2020 г. и с нея административният орган е наредил да се премахне от жалбоподателя незаконен строеж, представляващ сграда от метална конструкция, трайно прикрепена към земята, находяща се в ПИ с идентификатор № 43952.504.519 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР)  на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД-/18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, зона ЕЖК-Ловеч,  УПИ IX, кв. 175 по ПУП-ПРЗ на гр. Ловеч.

Другата е Заповед № З-88/16.01.2020 г. на Кмета на община Ловеч. С нея  е забранено захранването с електрическа енергия и вода на строеж в ПИ с идентификатор 43952.504.519 по КККР на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД-/18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Освен това с тази заповед е забранено ползването на строеж в ПИ с идентификатор 43952.504.519 по КККР на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД-/18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Жалбоподателят е изложил доводи, че двете обжалвани заповеди са издадени при допуснати съществени нарушения на административно производствените  правила и липса на компетентност, довели до противоречие с материалноправни разпоредби, поради което моли същите да бъдат отменени от съдът.

С Определение № 83/02.02.2021г. съдът се е произнесъл по искането за спиране на предварителното изпълнение на двете оспорени заповеди. Определението е обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, който с Определение № 4970 от 19.04.2022 г., постановено по адм. дело № 3699/2021 г. е оставил в сила определението на Административен съд – Ловеч.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Л. от ЛАК, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни аргументи по същество и претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък. Представена е и писмена защита по същество на правния спор.

          Ответникът по делото - Кметът на община Ловеч чрез пълномощник оспорва жалбата в съдебно заседание и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира направените по делото разноски в размер на 300 лв. депозит за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата. Сочи, че обжалваните заповеди са постановени от надлежен орган в изпълнение на неговата компетентност. Същите са мотивирани, издадени са в изискуемата от закона писмена форма, съдържат необходимите материалноправни разпоредби. Моли да бъдат потвърдени обжалваните заповеди, като правилни и законосъобразни и да се отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана. Представена е и писмена защита по същество на правния спор.

          Настоящият състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.

          В община Ловеч е получено постановление № 1342/2019 г. от 21.05.2019 г. от Светла И. – прокурор при Окръжна прокуратура – Ловеч /л.77-78 от делото/, с което е разпоредено на кметовете на общините, находящи се на територията на Ловешка област, извършването на проверки за наличието на незаконно строителство на строежи от IV, V и VI категория, като е указано, да бъдат проверени обекти находящи се в определени квартали и населени места, като за гр. Ловеч са следните:

- ж.к. Червен Бряг;

- карето между улиците „Осъмска“, ул. „Велико Търново“, бул. „Мизия“, бул. „България“ и ул. „Ал. Стамболийски“;

- карето между улиците бул. „България“, ул. „Ал. Стамболийски“, ул. „Кн. Имеретински“, ул. „Кн. Ал. I Батемберг“, ул. „Никола П.“ и ул. Д. Пъшков

          Указано е, че проверките следва да се извършат в периода м. май 2019 г. – м. ноември 2019 год., като при установяване на нарушения да се предприемат съответните законови действия, а при констатиране на данни сочещи за извършено престъпление от общ характер незабавно да се уведоми компетентната прокуратура.

          Във връзка с полученото постановление е издадена заповед № З-1232/14.08.2019 г. от Д.К.– ЗА Кмет съгласно Заповед № З-1223/12.08.2019 г. и № З-1226/13.08.2019 г. на Кмета ма община Ловеч, с която е определена работна група в състав:

 

1. Арх. Д.З. – Директор Дирекция УТ, Община Ловеч;

2. П.Й. – Младши експерт КС Дирекция УТ, Община Ловеч;

3. П. П. – Специалист КС, Дирекция УТ, Община Ловеч;

4. инж. А.Ц. – Главен експерт КС, Дирекция УТ, Община Ловеч,

която на основание чл. 223, ал.2 от ЗУТ да осъществи контрол в периода от 01.08.2019 г. до 30.11.2019 относно законността на строежите от IV,V и VI категория в кварталите и населените места, посочени в постановлението за територията на гр. Ловеч и селата Българене и Малиново.

Резултатите от извършените проверки на място да се обективират в констативни протоколи и при констатиране на незаконно строителство да се съставят констативни актове по чл. 224а, ал.5 и чл. 225а, ал.2 от ЗУТ.

На 12.09.2019 г. на основание Заповед № З-1232/14.08.2019 г. на Кмета на община Ловеч, работната група е извършила проверка в ж.к. Червен Бряг във връзка с Постановление № 1342/2019  на Окръжна прокуратура Ловеч. За извършената проверка е съставен констативен протокол от 12.09.2019 г. /лист 48-49 от делото/ с приложен снимков материал.

В констативния протокол е посочено, че е извършена проверка на ПИ с идентификатор № 43952.504.519 по КККР на гр. Ловеч, УПИ IX, кв. 325 по плана на гp. Ловеч, в присъствието на собственика К.И.А., с ЕГН **********, видно от вписан в КККР Договор № 127, том 15, per. 5880/28.10.2014 г., изд. от Служба по вписвания - гр. Ловеч.

Съгласно действащия регулационен план на гр. Ловеч, одобрен със Заповед № РД-02-14- 368/26.10.1987 г., последно изменение със Заповед № 280/21.12.2012 г. на Кмета на Община Ловеч, зона ЕЖК-Ловеч, имотът е отреден за жилищно строителство.

При направения оглед е констатирано, че върху имота е изградена сграда със застроена площ около 130.00 кв.м от метална конструкция с квадратни профили 0,10 м./0,10 м. и 0,12 м./0,12 м., с размери: широчина - около 9.00 м. и дължина около 14.50 м. Покривът е двускатен, метален, покрит с профилирана ламарина, с кота било около 5.00м. и кота стряха около 2.90 м. На западната част на сградата са трайно прикрепени към земята 3 бр. метални колони, с височина около 3.00 м., с размер 0.10 м./0.10 м. Монтирани са метални ролетни щори, изпълняващи функцията на врати.

На северната страна на сградата са трайно прикрепени към земята 6 бр. метални колони, с височина около 3.00 м., на източната - 4 бр. метални колони с височина около 3.00 м., а на южната - 6 бр. метални колони със същата височина. Стените на сградата, освен западната, са изпълнени изцяло с алуминиева дограма с панорамни прозорци. От югозападната страна има входна алуминиева врата с размери: височина 2.00 м. и широчина 0.70 м. Сградата е захранена с ток и вода.

          Към момента на проверката строежът се експлоатира като автосервиз, като на кота ± 0,00 е обособено едно общо работно помещение, в североизточната част на което е отлята наземна бетонна плоча с размери широчина 5.00 м. и дължина 6.50 м. и дебелина 0,14 м. Върху плочата е монтирано подемно съоръжение за повдигане на автомобили /подемник/. Останалата част от пода на помещението е насипана със среднозърнест инертен материал. Изграден е санитарен възел /баня и тоалетна/ в североизточната част на помещението с размери около 1.30 м и 1.70 м. Направена е еднораменна метална стълба, която води до обособен втори етаж в подпокривното пространство. Покривната конструкция е изпълнена от метални триъгълни форми и метални столици, покрит е с профилирани ламинирани плоскости, а под тях са сложени топлоизолационни плоскости (EPS). В двора на имота има паркирани 6 броя автомобили.

Строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Не са представени строителни книжа от собственика, като такива няма и в техническия архив на Община Ловеч. За строежа са неприложими разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като строителството е извършено след 2014 г.

          Във връзка с гореизложеното, комисията реши, че строежът се квалифицира, като незаконен по смисъла ма чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ и съгласно правомощията си по чл. 223, ал.1, т.4, т.6 и т.8 предлага на Кмета на община Ловеч да забрани захранването с електрическа енергия и вода, да забрани ползването на строежа и да започне процедура по премахване по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ.

        На 24.09.2019 г. на базата на констативния протокол от извършената проверка от 12.09.2019 г. назначената със Заповед № З-1232/14.08.2019 г. на Кмета на Община Ловеч комисия съставила констативен акт № 24/24.09.2019 г. (л. 44-47). В него били възпроизведени фактическите установявания, съдържащи се в констативния протокол от извършената проверка от 12.09.2019 г., като бил приложен и същия снимков материал, както и разрез на сграда в ПИ № 43952.504.519 и окомерна скица на разположението на строеж в ПИ № 43952.504.519. Отразено е също, че строежът е бил изпълнен от К.И.А. след 2014 г., собственик на ПИ с идентификатор № 43952.504.519, видно от вписан в КККР Договор № 127, том 15, рег. № 5880/28.10.2014 г. изд. от служба по вписванията гр. Ловеч, както и че не са представени скица с виза от Главен архитект, разрешение за строеж, одобрен инвестиционен проект, одобрен ПБЗ, заверена заповедна книга, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, консултант строителен надзор.

          В констативния акт е отразено, че строежът е без наличие на строителна документация, без одобрен проект, без строително разрешение, без протокол за строителна линия и ниво, без заверена заповедна книга. За нарушени разпоредби се сочат чл. 137, ал.3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ.

          Във връзка с установените нарушения на посочените нормативни разпоредби е посочено, че констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ и предпоставка за издаване на заповед за забрана ползването на строежа и захранването с електрическа енергия и вода съгласно правомощията по чл. 223, ал.1, т.4 и т.6 във връзка с чл. 178, ал.1 от ЗУТ.

Констативният акт е съставен в отсъствието на посочения за извършител на строежа, като екземпляр от него му е връчен лично срещу подпис на 30.10.2019 г., с което и е уведомен, че в 7-дневен срок може да направи писмени възражения по съставения акт.

На 04.11.2019 г. в общинската администрация Ловеч е постъпило възражение от К.А. с № 94-00-2828/04.11.19 г., в което сочи, че съставения констативен акт съдържа неточна и неистинска информация, събрана по ред несъответстващ на законоворегламентирания за действия на административните органи и който акт счита, че следва да бъде оставен без последващи действия от Кмета на община Ловеч – упражняващ правомощия по реда на чл. 225а от глава двадесет и първа по ЗУТ.

На 16.01.2020 г. Кметът на Община Ловеч е издал едната оспорена в настоящото съдебно производство заповед № З-89/16.01.2020 г. /л.8-10/, с която въз основа на констатациите, съдържащи се в констативен акт № 24/24.09.2019 г. и съставения преди него констативен протокол от 12.09.2019 г. от извършената проверка на място е установено, че сградата не е предвидена в сега действащия и предходния подробен устройствен план за гр. Ловеч, като безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ – изпълнен е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, без наличие на строителна документация, без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ и на основание чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във връзка с чл. 225а, ал.1 и чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж, представляващ сграда от метална конструкция, трайно прикрепена към земята, находяща се в ПИ с идентификатор № 43952.504.519 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР)  на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД-/18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, зона ЕЖК-Ловеч,  УПИ IX, кв. 175 по ПУП-ПРЗ на гр. Ловеч.

На 16.01.2020 г. Кметът на Община Ловеч е издал и другата оспорена в настоящото производство заповед № З-88/16.01.2020 г. /л.11/, с която въз основа на Констативен акт № 24/24.09.2019 г. и на основание чл. 223, ал.1, т.4 и т.6 от ЗУТ е забранено захранването с електрическа енергия и вода на строеж в ПИ с идентификатор 43952.504.519 по КККР на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД-/18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Освен това с тази заповед е забранено ползването на строеж в ПИ с идентификатор 43952.504.519 по КККР на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД-/18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

          По делото са разпитани като свидетели П. П. – специалист „Контрол по строителството“ в дирекция „Устройство на територията“ при Община Ловеч и П.Й. – младши експерт „Контрол по строителството“ в дирекция „Устройство на територията“ при Община Ловеч, и двамата присъствали и извършили проверката на процесния строеж и участвали в съставянето на констативния протокол и констативния акт.

          В показанията си свидетеля П. сочи, че той е извършил проверката, като е констатирал, че в поземления имот на К.А. е изградена сграда от метална конструкция трайна прикрепена към земните маси, като металните колони са бетонирани трайно. Сочи, че в дъното на сградата е отлята бетонна площадка върху която е монтиран подемник за повдигане на автомобили, като при извършване на проверката върху подемника е имало окачен автомобил. При запитване към К.А. дали извършва в помещението автосервизни дейности – ремонт на двигатели и ходова част, А. е отговорил, че се занимава с ремонт само на електрическите системи на автомобилите. При проверката са били поискани за сградата документи и строителни книжа от А., който заявил, че не разполага с такива в момента. В показанията си П. сочи, още че помещението е било захранено с ток видно от вдигната във въздуха чрез подемника кола, както и с вода, като е изградена баня и тоалетна, които от извършената проверка е установено, че функционират. Сочи ,че проверката е извършена във връзка с получено постановление от окръжен прокурор Светла И. и издадена заповед на кмета, като са посочени точно и ясно кои райони следва да се проверят, като процесния обект попада в тези райони. Проверката е извършена на база извадка от кадастралната карта, като на място се установява дали таза сграда съществува или не. По данни на собственика К.А. е установено, че сградата е изградена след 2014 г. след като е закупил имота от община Ловеч. Сочи, че при проверката задължително са се легитимирали със служебни карти, като се представили на К.А. ***, с която е разпоредено извършването на съответните проверки. А. се е запознал със съдържанието на заповедта и доброволно е допуснал проверяващите до имота за извършване на замервания и констатации. За извършената проверка са съставили протокол и на база на него и Констативен акт.

          В показанията си свидетелката Й. сочи, че извършената проверка е осъществена във връзка с прокурорско постановление, в което са посочени районите, които трябва да бъдат проверени за гр. Ловеч и селата. Един от районите е бил квартал Червен бряг, в който е разположен и процесния обект. Сочи, че проверяващите са се представили на А., който доброволно ги е допуснал да извършат проверката си. За установената при проверката сграда са изискани документи и строителни книжа, като А. отговорил, че има всички документи за извършеното строителство, като същите е помолен да бъдат представени в определен срок в общината, но такива така и не са представени. Сочи, че е извършена служебна проверка в техническия архив на общината за процесния обект, но не е открито нищо.

По искане на ответника е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

          Според заключението на вещото лице с вх. № 3293/18.10.2021 г. (л. 146-149), процесният обект се квалифицира като строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Начинът на трайно ползване на имот с идентификатор 43952.504.519 по КККР на гр. Ловеч, одобрени със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК е за жилищно строителство, ниско застрояване. Строежът не е изпълнен в съответствие с чл. 137, ал.3 от ЗУТ. Процесният обект няма характер на преместваем обект по дефиницията на §5, т.80 от ДР на ЗУТ. За процесния обект не са налични строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти, протокол за откриване на строителна линия и ниво, разрешение за строеж.          Предназначението на обекта в ПИ с идентификатор 43952.504.519 по КККР на гр. Ловеч е най-общо казано за автосервиз, като дейностите, които се извършват в него са неизяснени.  

Обектът е изграден в нарушение на действащите правила и нормативи по устройство на територията:

         Не съответства на предвижданията на одобрения ПУП-ПРЗ за УПИ IX, идентичен с ПИ с идентификатор 43952.504.519 от кв. 325 по регулационния план на гр. Ловеч.

         Изграден е без одобрени проекти и разрешение за строеж и съответно без последващите строителни книжа при изпълнението на строежа.

         Не е въведен в експлоатация по реда на чл. 177 от ЗУТ.

За района, в които се намира сградата, предмет на оспорените заповеди има действащ подробен устройствен план - план за регулация и застрояване, одобрен със Заповед №280/21.12.2012 г. на кмета на община Ловеч. Предвиждането на плана за урегулирания поземлен имот IX, представляващ ПИ 43952.504.519 от кв. 325 е за жилищно застрояване. Изградената сграда не съответства по функцията си на тези предвиждания.

За сградата няма наличен одобрен инвестиционен проект, поради което не може да се коментират съществени отклонения от него. 

Според представените документи сградата е изградена след 2014г. и се квалифицира като строеж от пета категория съгласно чл. 137, ал.1 , т.5, буква „а" от ЗУТ и чл.10, ал.1, буква „ат.4 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

Предвид годината на построяване - след 2014г., сградата не попада в приложното поле на §16 от Преходните разпоредби на ЗУТ, съответно на §127 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ.

Заключението е прието от страните и е приобщено  към доказателствения материал по делото. Съдът кредитира същото, защото го намира за обективно и професионално изготвено.

          При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт (ИАА).

Едната оспорена заповед № З-89/16.01.2020 г. е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 от ЗУТ, като се нарежда премахването на същия.

Тя е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – Кмета на Община Ловеч в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. От събраните по делото доказателства се установява, че процесният строеж представлява строеж от V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „а“ от ЗУТ, което налага извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.          Другата оспорена заповед № З-89/16.01.2020 г. е издадена на основание чл. 223, ал.1, т. 4 и т.6 от ЗУТ.

Съгласно чл. 223 ал.1 т.6 ЗУТ кметът на общината забранява ползването на строежи или части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация. Съгласно чл. 178 ал.1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. На основание чл. 178 ал.6 ЗУТ, при нарушения на ал.1 на строежи от четвърта и пета категория / които не са въведени в експлоатация/ кметът на общината забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и др.

Със заповед № З-89/16.01.2020 г. е забранено захранването с електрическа енергия и вода, и ползването на строеж в ПИ с идентификатор 43952.504.519  изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, без наличие на строителна документация и удостоверение за въвеждане в експлоатация на осн. чл. 223 ал.1, т.4 и т.6 от ЗУТ е издадена от кмета на община Ловеч, който е съответният материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 178 ал.6 ЗУТ според местонахождението на строежа и неговата категория - пета.

Съдът намира, че обжалваните заповеди са издадени от компетентен орган, липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК, като от страна на жалбоподателя не се оспорва компетентността на издателя на заповедите. Ето защо според съда липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът намира, че обжалваните заповеди отговарят на всички изисквания за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което липсва и отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата мотивите на административния акт могат да се съдържат и отделно в административната преписка, поради което и като съобрази съдържанието на административната преписка съдът намира, че обжалваните заповеди са издадена при липса на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

В заповедите не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалват, като по този начин не е изпълнено изискването на чл. 59, ал.2, т. 7 от АПК, като това не представлява съществено нарушение и основание за тяхната отмяна. Като санкция за неизпълнение на изискването на чл. 59, ал.2, т.7 от АПК законодателят е предвидил удължаване срока за обжалване на основание чл. 140, ал.1 от АПК, а не отмяна на акта като незаконосъобразен.

Съдът не констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, като следва да се посочи, че само съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят като последица до унищожаемост на административния акт, а в настоящия случай съдът не констатира такива.

Съгласно ЗУТ, който е специален закон спрямо АПК, административното производство по премахване на незаконни строежи започва със съставянето на констативен акт от длъжностни лица на ДНСК или служители за контрол на строителството към съответната община – както е в настоящия случай, като няма задължение за органа да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва след съставяне на констативния акт, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.

Видно от писмените доказателства преди издаване обжалваните заповеди е издадена заповед № З-1232/14.08.2019 г. от Д.К.– ЗА Кмет съгласно Заповед № З-1223/12.08.2019 г. и № З-1226/13.08.2019 г. на Кмета ма община Ловеч /на л. 74 от делото/, с която във връзка с Постановление № 1342/2019 г. на Окръжна прокуратура – Ловеч и на основание чл. 223, ал. 2, чл. 224а, ал.5 и чл. 225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е определена работна група, на която е наредено да извърши проверка в определени квартали на гр. Ловеч и за резултатите от извършените проверки да състави констативни протоколи и при констатиране на незаконно строителство и констативни актове.

В изпълнение на заповедта е извършена проверка на процесния обект, като от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели извършили проверката и участвали в съставянето на констативния протокол и акт се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е присъствал при извършване на проверката, служителите от общината са се легитимирали със служебните си карти, като на А. е била представена и заповедта на Кмета на община Ловеч относно целта на извършваната проверка, с чието съдържание се е запознал и доброволно е допуснал проверяващите в обекта. От показанията се установява, че са били изискани документи и строителни книжа от А. за изградения обект, но такива жалбоподателят не е разполагал и такива не са представени нито в хода на производството по издаване на обжалваните административни актове, нито в настоящото съдебно производство.

Във връзка с извършената проверка е съставен Констативен акт № 24/24.09.2019 г., в който се установява, че е изграден строеж без одобрен проект, без строително разрешение, без протокол за строителна линия и ниво, без заверена заповедна книга и съответно същия не е въведен в експлоатация, като съставения акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал.2 и е предпоставка за издаване на заповед за забрана ползването на строежа и захранването с електрическа енергия и вода съгласно чл. 223, ал.1, т.4 и т.6 във връзка с чл. 178, ал.1 от ЗУТ.

Констативният акт е връчен на жалбоподателят, който в съответния срок е подал възражение, което е разгледано от административния орган, който приел, че доводите посочени в него не са относими към фактическия състав на нарушението.

Във връзка с извършената проверка и въз основа на съставения Констативен акт № 24/24.09.2019 г. са издадени обжалваните заповеди в съответствие с разпоредбите чл. 225а, ал.2 и чл. 178, ал.6 от ЗУТ, като са спазени административнопроизводствените правила при издаването на оспорените административни актове.  

Неоснователни са твърденията са липса на техническа правоспособност и легитимност на проверяващите лица, както и че проверката е извършена от работна група в непълен състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.2, изр.1 от ЗУТ „Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях, въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2.“

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.2 от ЗУТ „За строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район):

1. констатират незаконни строежи и строежи с нарушения;

2. констатират нарушения при ползването на строежи или на части от тях;

3. изпълняват заповедите за спиране, за забрана на ползването, за забрана на достъпа до строежи и строителни площадки и за премахване на незаконни строежи;

4. контролират изпълнението на мероприятията за възстановяване на територии с особена териториалноустройствена защита;

5. установяват други нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

6. създават и поддържат регистър на издадените наказателни постановления от кмета на общината (района) или от оправомощено от него длъжностно лице.

Видно от разпоредбите на закона за устройство на територията проверките и констатирането на незаконни строежи и изготвянето на констативни актове за строежи от четвърта, пета и шеста категория е в компетентността на служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Никъде в Закона за устройство на територията не е записано, че служителите по контрол на строителството в администрацията на дадена община следва да притежават техническа правоспособност по чл. 229, ал.1 или ал.3 от ЗУТ за да могат да изпълняват задълженията си по чл. 223, ал.2 от ЗУТ и в тази връзка да могат да съставят констативни актове. Единственото изискване за осъществяване контрол по строителството за обекти четвърта, пета и шеста категория е то да се извършва от служители работещи в администрацията осъществяваща контрол по строителството в дадената община. Видно от Заповед № З-1232/14.08.2019 г. на Кмета на община Ловеч, Констативен протокол от 12.09.2019 г. и съставения Констативен акт № 24/24.09.2019 г. проверката е извършена изцяло от служители работещи в отдел „Контрол по строителството“ Дирекция „Устройство на територията“ при община Ловеч, в чиито правомощия е да констатират незаконни строежи и да съставят констативни актове по чл. 225а, ал.2 от ЗУТ въз основа, на които кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2. Още повече, че резултатите от извършената проверка записани в съставения констативен протокол и констативен акт се потвърждават напълно от заключението на вещото лице арх. Д.К. в изготвената съдебно-техническа експертиза.

 

 

 Заповедите са издадени и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Съгласно легалната дефиниция на §5, т.38 от ДР на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Следователно, по аргумент от легалното определение, строеж е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята или на съществуваща сграда.

Правната квалификация "строеж" се установи от заключението на вещото лице, който извод е обоснован и в оспорената заповед, където строежът е описан като "сграда от метална конструкция, трайно прикрепена към земята". Както в заключението си така и в съдебно заседание вещото лице е категорично, че обектът не е преместваем, като по начина, по който е изграден са изградени всички промишлени, производствени и други обслужващи сгради с метална конструкция, като не отговаря и на характеристиката за преместваем обект съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Следва, че предметът на оспорената заповед № З-89/16.01.2020 г. е строеж по смисъла на легалната дефиниция, който представлява "сграда от метална конструкция, трайно прикрепена към земята" в поземлен имот с идентификатор № 43952.504.519, находящ се в УПИ IX, кв. 175, по ПУП – ПРЗ на гр. Ловеч.

Съдът приема, че обжалваният акт не противоречи на материалните разпоредби по издаването му, тъй като установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

Установи се, че строежът "сграда от метална конструкция, трайно прикрепена към земята", описан в процесната заповед, не е извършен в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и няма строителни книжа. Липсват одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Тези фактически основания изпълват хипотезите на незаконен строеж по смисъла чл. 225, ал.2, т. 1 и т.2 от ЗУТ, на които се е позовал административният орган, посочвайки изрично, че обектът е реализиран без изискващите се строителни книжа в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, както и на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ - не съответства с предвижданията на подробния устройствен план.

Съгласно чл. 148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно чл. 137, ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. От констативният акт и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза съдът приема за установено, че строителството е извършено без необходимите строителни книжа, а извършителят на строежа К.И.А., го е изпълнил без да има одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Такива не са представени по делото.

Съдът приема, че установените нарушения правилно са квалифицирани по чл. 148, ал.1 и чл. 137, ал.3 от ЗУТ, а с констативния акт № 24/24.09.2019 г. валидно е започнало административното производство по реда на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ.

Пред съда не бяха представени, а и не се твърди от оспорващият, че строежа е изграден въз основа на одобрени инвестиционни проекти и на разрешение за строеж. Нито в административното производство, нито пред съда, жалбоподателя не твърди и не представи строителни книжа за процесния строеж (или за етап на изграждането му).

Доколкото по делото не се доказа нито съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, нито наличие на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, съдът приема, че обектът - строеж: "сграда от метална конструкция, трайно прикрепена към земята ", предмет на премахване по процесната заповед е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 1 и т.2 от ЗУТ. Следва, че строежът подлежи на премахване.

При преценка материалната законосъобразност на оспорения акт, административният орган задължително следва да изложи и обстоятелствата относно търпимостта на строежа. При мотивиране на заповедта, издателят е изследвал предпоставките за приложение на §16, ал.1 от ПР към ЗУТ, § 184 от ЗИД на ЗУТ и §127, ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.), като е приел, че строежът не отговаря на изискването за търпим строеж.

Настоящият съдебен състав също дължи да изследва въпросите за търпимостта на строежа в съдебното производство. Установяването дали строежът е търпим или не, е от съществено значение за законосъобразността на издадения акт за премахването му. Въпросът за търпимостта на строежа е фактически, а не правен, доколкото съдебните и административни актове, постановени в полза на извършителя на подобен строеж нямат за цел и не узаконяват строежи от този тип. Последните продължават да бъдат незаконни, на основанието на чл. 225, ал.2 от ЗУТ, но не подлежат на премахване и всяко трето лице следва да се съобразява с това фактическо положение.

При безспорната липса на строителни книжа, единствената защитна теза, която би оборила констатациите в процесната заповед, е доказването от страна на оспорващата страна, че строежът обявен за незаконен е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, респективно по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.

Съгласно нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ е аналогична, като тя въвежда допълнителен срок - до 31 март 2001 г., свързан с изграждането на такива строежи.

За да се приеме даден строеж за търпим и неподлежащ на премахване, съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, следва да са налице кумулативно следните две предпоставки: 1) строежът да е изграден до 7 април 1987 г. и 2) да е допустим по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването му или на ЗУТ. Нормата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, за разлика от §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, не изисква допустимост на строежите "по действащите подробни градоустройствени планове", но изискването за съответствие с разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени строежите, респ. действащите разпоредби, включва и такова за съответствието им с ПУП.

Съдът намира за неприложими разпоредбите на § 16, ал.1 и 2 от ПР на ЗУТ, § 184 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, с оглед обстоятелството, че строежът е извършен след 2014 г., факт, който се доказва по безспорен начин от това, че оспорващия придобива от община Ловеч ПИ с идентификатор 43952.504.519, върху който е построен процесния обект видно от  Договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост, сключен на 24.10.2014 г., като най-късния момент до който следва да бъдат изградени строежи без издадени строителни книжа, така че да подлежат на изследване останалите законови предпоставки за търпимост, е 31.03.2001 г.

Следва, че жалбоподателят не доказа, че обектът - строеж: " сграда от метална конструкция, трайно прикрепена към земята " в поземлен имот с идентификатор № 43952.504.519, находящ се в УПИ IX, кв. 175, по ПУП – ПРЗ на гр. Ловеч предмет на оспорената заповед № З-89/16.01.2020г., е търпим строеж.

Относно втората обжалвана Заповед № З-88/16.01.2020 г. на Кмета на община Ловеч, с която е забранено захранването с електрическа енергия и вода на строеж в ПИ с идентификатор 43952.504.519 по КККР на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД-/18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК и  ползването на строеж в ПИ с идентификатор 43952.504.519 по КККР на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД-/18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК също е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби.

 

Съдът счита, че издаването на тази заповед е изцяло обусловено от процедурата по установяване на незаконен строеж и изготвените в тази връзка констативен протокол и констативен акт и издадената заповед за премахване на незаконния строеж.

От съставеният Констативен акт № 24/24.09.2019 г. и издадената заповед за премахване на незаконен строеж се установява, че процесния строеж представляващ "сграда от метална конструкция, трайно прикрепена към земята“ е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 1 и т.2 от ЗУТ, като е изграден без наличие на строителна документация, без одобрен проект, без строително разрешение, без протокол за строителна линия и ниво и съответно не е въведен и в експлоатация.

Съгласно разпоредбите на чл. 223, ал.1, т.4 и т.6 от ЗУТ „За строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице:

4. забранява захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ на незаконни строежи по чл. 225, ал.2;

6. забранява ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация.

Видно от гореизложеното изцяло в правомощията на кметът на общината за строежи от четвърта, пета и шеста категория, които са незаконни и съответно не са въведени в експлоатация е да наложи съответните забранителни мерки, с които да не допусне използването и захранването с ток и вода на един незаконен строеж.

Забраната за достъп и нареждането за спиране на електрозахранване и вода до процесния обект е по повод издадена заповед за неговото премахване като незаконен. Като приложените документи относно доказване на спазена процедура за присъединяване към електропреносната и водопроводната система не обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта тъй като тя е издадена именно с оглед другата заповед за премахването на незаконния строеж.

Съдът приема, че обжалваната Заповед № З-89/16.01.2020 г. не противоречи и на целта на закона, доколкото с нея се цели да бъде премахнат един незаконен строеж, какъвто е установен.

 Спазена е и целта на закона и с другата обжалвана Заповед № З-88/16.01.2020 г. - недопускане ползването и захранването с електрическа енергия и вода на строежи, които не са разрешени съобразно действащите нормативни актове и правилата за строителство и не са търпими.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК - заповедите са издадени от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени процесуални нарушения, материалният закон е приложен правилно, а заповедите са издадени в съответствие с целта на ЗУТ.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на сторените деловодни разноски е основателна и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника, направените и доказани по делото разноски, в размер от общо 400.00 лв., от които: 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 300,00 лв. – внесен депозит за назначената СТЕ /л. 137/.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорването е неоснователно, което налага същото да бъде отхвърлено

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, във вр. с чл.213 от ЗУТ съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на К.И.А. *** срещу Заповед № З-89/16.01.2020 г. на Кмета на община Ловеч, с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ сграда от метална конструкция, трайно прикрепена към земята, находяща се в ПИ с идентификатор № 43952.504.519 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР)  на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД-/18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, зона ЕЖК-Ловеч,  УПИ IX, кв. 175 по ПУП-ПРЗ на гр. Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на К.И.А. *** срещу Заповед № З-88/16.01.2020 г. на Кмета на община Ловеч, с която е забранено захранването с електрическа енергия и вода на строеж в ПИ с идентификатор 43952.504.519 по КККР на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД-/18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК и  ползването на строеж в ПИ с идентификатор 43952.504.519 по КККР на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД-/18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

ОСЪЖДА К.И.А.,***, да заплати на Община Ловеч, гр.Ловеч, ул.Търговска № 22, ЕИК000291591, представлявана от кмета на общината, сума в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението  може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните.

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: