№ 203
гр. Шумен , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:Мирослав Г. Маринов
Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20213600500241 по описа за 2021 година
Производство по чл. 278 и сл. във вр. с чл. от 577 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, подадена от Т.С.К.а – Държавен
съдебен изпълнител при РС – Шумен срещу определение № 28/03.06.2021 г.
на Съдия по вписванията при СП- Нови пазар към АП, с което е отказано
заличаване на възбрана, наложена по изпълнително дело №20143630402093
по описа на ДСИ при РС - Шумен, поради непредставяне на документ за
внесена държавна такса в размер на 10лева.
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като в
нормата на чл. 433, ал. 3 от ГПК изрично било предвидено, че при
прекратявяне на изпълнителното производство на някое от основанията
посочени в ал. 1 и 2 на същия член, съдебният изпълнител вдига служебно
наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване
влезе в сила. Излага, че след като законодателят е вменил на съдебния
изпълнител служебно извършването на това действие (заличаване на
възбрана) същият, предприемайки го, не следва да е обусловен от
поведението на заинтересованата страна, която да внася такса за заличаване
на възбраната. С оглед на изложеното, моли съда да отмени обжалваното
определение, с което е отказано заличаването на възбраната и да постанови да
се заличи вписаната възбрана, каквато била и установената съдебна практика.
1
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна поради следните съображения:
С искане с вх. № 1497/03.06.2021 г. ДСИ при РС - Шумен е сезирал
Съдията по вписванията при Служба по вписванията – Нови пазар, за
служебно заличаване на възбрана, вписана в АВ на 27.11.2014 г. с вх. рег. №
5158, дв. вх. рег. № 5129, № 64, том 2 - на осн. чл. 433, ал. 3 от ГПК.
С атакувания отказ, извършен с Определение № 28 от 03.06.2021 г.,
съдията по вписванията е отказал заличаването, на основание чл. 32а, ал. 1 от
Правилника за вписванията, тъй като освен, че искането не е подписано, към
него не е представена и вносна бележка за внесена държавна такса за
заличаване в размер на 10 лева, съгласно изискването на чл. 3, ал. 1 от
Тарифата за държавните такси събирани от АВ.
Настоящата съдебна инстанция, намира така постановения отказ за
правилен и законосъобразен. Въпросната възбрана е била наложена от ДСИ
по изпълнително дело № 20143630402093 по описа на ДСИ при РС - Шумен,
като обезпечение за изпълнение на парично задължение на длъжника по
същото дело към „Юробанк България“ АД. Изпълнителното производство е
било прекратено от ДСИ с постановление от 16.04.2021 г., на основание чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК, към настоящия момент влязло в сила. В депозираното в
СВ искане за заличаване на вписана възбрана, съдебния изпълнител, е
посочил като основание за исканото, разпоредбата на чл. 433, ал. 3 от ГПК, в
която хипотеза съдебния изпълнител служебно вдига наложените възбрани и
обезпечения.
Производството по вписване и заличаване на възбрана върху недвижим
имот, както и останалите, развиващи се пред СП е охранително, като в
конкретното, съобразно изричната норма на чл.31 от ПВ, единствен надлежно
легитимиран молител е органът, наложил възбраната, т.е. в случая ДСИ при
РС – Шумен. За заличаване на възбраната се дължи държавна такса, посочена
в чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 5 от Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписванията (ДВ, бр. 94/25.11.2005 г., изм. и доп.), която е в
размер на 7.50 лева, а не както е посочил Съдията по вписванията, в размер на
2
10 лева. Молител в производството по заличаване на възбраната на
основание чл. 433, ал. 3 от ГПК и заинтересовано лице е съдебният
изпълнител (чл. 531, ал. 1 ГПК и т. 8 от Тълкувателно решение №
7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно, по
силата на чл. 541 от ГПК, задължение на съдебния изпълнител е да представи
към молбата си, документ за внесена държавна такса, дължима в
охранителното производство. С ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че при констатирана нередовност на отправената
до него молба, съдията по вписванията няма право да процедира по реда на
чл. 129 от ГПК и да дава указания на молителя за изправянето й, а следва да
постанови отказ от извършване на исканото действие. В т. 10 от посоченото
решение е застъпено становището, че освобождаването от задължение за
плащане на държавни вземания, каквито са таксите по чл. 4, б „в“ от ЗДТ,
става само при изрично предвидени в закона предпоставки, като такива
изключения в производството по вписване не са предвидени. Съгласно ТР№
1/21.05.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСГК на ВКС, на основание чл. 540
от ГПК приложение в охранителното производство намира и разпоредбата на
чл. 84 от ГПК, уреждаща освобождаване от заплащане на държавна такса в
особени случаи. Това приложение е съответно – съобразно спецификите на
охранителното производство, като в тази връзка следва да се съобрази и
изразеното в Решение № 3/8.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС, че
законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси
на основание чл. 84 от ГПК се определя не от вида правен субект, а от
характера на правото, чиято защита се търси. В редица определения на ВКС е
прието, че съдебният изпълнител дължи държавна такса за направено
служебно вдигане на наложена възбрана в изпълнение на разпоредбата на чл.
433, ал. 3 от ГПК, освен ако по силата на изрична законова разпоредба, следва
да се счита освободен от това задължение.
В настоящият случай възбраната е наложена върху имот – частна
собственост във връзка със събирането на частно вземане, поради което
разпоредбата на чл. 84 от ГПК е неприложима. Съгласно разпоредбата на чл.
433, ал. 3 от ГПК, във всички случаи на прекратяване на изпълнителното
производство, на някое от основанията по чл. 433, ал. 1, точки 1-8 от ГПК,
съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след
3
като постановлението за прекратяване влезе в сила, а съгласно чл. 79, ал. 1, т.
2 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на взискателя, в случаите
на прекратяване на производството по чл. 433, ал. т. 8 от ГПК. В хипотезата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, при която е прекратено процесното
изпълнително дело, дължимата държавна такса към АП-СП за заличаване на
вписана възбрана би могла да бъде включена от съдебния изпълнител в
разноските по делото, преди прекратяването му, а за дължимите но неплатени
такси и разноски, когато съдебния изпълнител действа служебно, същият
може да се снабди със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
независимо от техния размер. Или при депозирано искане за заличаване на
възбрана наложена, като обезпечение в хода на изпълнителното
производство, за събиране на частни вземания, каквото е и настоящото,
таксата за вписване на заличаването, следва да бъде събрана от длъжника,
или от взискателя в предвидените изключения на чл. 79, ал.1 от ГПК и
внесена по сметка на АВ, в размера определен по реда на чл. 3, ал. 1 във вр. с
чл. 5 от Тарифата за ДТ събирани от АВ - 7.50 лева. Ако не е събрана
предварително, таксата се дължи от съдебния изпълнител, който
впоследствие може да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
за нея, срещу съответното задължено лице.
Предвид гореизложеното, съдията по вписванията е постановил
законосъобразен отказ, който следва да се потвърди, а жалбата срещу него,
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частна жалба с вх. № 1077/16.06.2021г.
депозирана от Т.С.К.а – Държавен съдебен изпълнител при РС – Шумен
срещу определение № 28 от 03.06.2021г. на Съдията по вписванията при
Служба по вписвания при НпРСАгенция, с което е отказано заличаване на
възбрана, вписана по изпълнително дело № 20143630402093 по описа на ДСИ
при РС - Шумен, поради непредставяне на документ за внесена държавна
такса.
4
Определението може да се обжалва, с частна жалба пред ВКС, в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
5