Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Левски, 31.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на втори
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Велина Цонева, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№294 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр.Бургас против А.Н.И. ***, с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабден
имот с административен адрес: *********** със заведена партида в базата данни с
аб.№***. Наведен е довод, че ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Посочено е, че съгласно чл.8 от Наредба №4, предоставянето
на ВиК услугите се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране,
които били публично известни и публикувани на интернет – страницата на водния
оператор. В съответствие с клаузата на чл.23, ал.4, изр. трето от Общите
условия и разпоредбата на чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба №4, за процесния
период отчитането на водомера на абоната се осъществявало по електронен път,
посредством използването на мобилно устройство. Твърди се, че процесният
апартамент се състоял от две отделни стаи, всяка от които имала самостоятелен
санитарен възел. Водомерите били два броя – водомер №***, който се намирал в
банята на стая 352 и водомер №***, който се намирал в банята на стая 352.
Използването на електронно устройство било причината, поради която не
съществувала техническа възможност представител на абоната да положи подпис,
каквото задължение било налице при използването на хартиен карнет. Твърди се,
че при осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта,
сканирал баркод, който бил поставен в близост до самия водомер. Баркодът
представлявал директна връзка с базата данни на дружеството, който индикирал,
че състоянието на отчитането на водомера се извършвало нормално и същият бил
„видян“. Когато инкасаторът не успявал да влезе в имота, същият набирал в
самото устройство режим „служебно отчитане“. Съществувала и възможност за
т.нар. „самоотчет“, когато клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните на
водомерните си устройства и това се записвало в програмния продукт на ВиК
оператора като „от клиента“. Съгласно чл.25 от Общите условия, на потребителите
се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение
били присъединени повече от един потребители. В този случай количеството
питейна вода се разпределяла въз основа на отчета на централния водомер,
поставен на водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните водомери. В
това разпределение се включвало цялото количество доставена вода до централния
водомер на имота. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път в
законоустановения срок за процесния период били издавани данъчни фактури, в
чиито реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетеният период, за който
всяка фактура се издавала, както и единичните цени на всяка от предоставените
от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване, които били одобрени от
КЕВР с Решение №Ц-11/31.05.2016г. Издадена била фактура №********** от
26.09.2019г. за сумата в размер на 125,24 лв. Посочено е, че ответницата А.Н.
следвало да заплаща, но не заплатила своевременно задълженията си по издадените
фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съгласно чл.33,
ал.2 от ОУ. След изтичане на посочения срок потребителят изпадал в забава и
дължал обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД,
считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора, поради което ответникът дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху стойността на
издадената фактура от момента на падежа до датата на предявяване на исковата
претенция – в размер на 24,25 лв. за периода от 27.10.2017г. до 21.11.2019г.,
както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Иска се от съда да признае за установено, че
ответникът А.Н.И. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД сумата от 125,24
лв. по фактура от 26.09.2017г., за отчетен период 21.09.2012г. – 31.08.2017г.,
както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 24,25 лв. – обезщетение за
забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 27.10.2017г. до
21.11.2019г.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е
връчен на ответника, чрез назначения му особен представител – адв.М.С. - ПлАК,
който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор. Навежда довод за
неоснователност на исковете. Твърди, че липсвали каквито и да било
доказателства установяващи пасивна легитимация по делото. Не било доказано, че
между страните било налице валидно облигационно правоотношение – сключен
договор за предоставяне на ВиК услуги. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните от вземания.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №106/2020г. по
описа на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №51/18.02.2020г. в полза
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас срещу ответника в настоящото
производство А.Н.И., с която е разпоредено заплащане на главница в размер на
125,24 лв. за ползвани ВиК услуги за периода 21.09.2012г. – 31.08.2017г. и
лихва в размер на 24,25 лв. за периода 27.10.2017г. до 21.11.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от 27.11.2019г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК.
Представено е Решение
на Комисия за енергийно и водно регулиране, видно от което Комисията е
утвърдила цени за предоставяните от ищцовото дружество ВиК услуги, считано от
01.06.2016г.
Установява се от
Нотариален акт №152, том XVIII, рег.№15661,
дело №340 от 01.10.2011г. и разпечатка от Имотен регистър, Служба по
вписванията – Несебър, че ответникът А.Н.И. е собственик на самостоятелен обект
в сграда, находяща се на адрес: гр.Несебър, ул. Кристал №2, ет.3, ап.176,
представляваща апартамент №176 с идентификатор 51500.506.439.1.69.
Установява се от
Фактура №**********/26.09.2017г., че „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е
начислило на ответника А.Н.И. задължение в размер на 125,24 лв. за използвани
ВиК услуги за отчетен период 21.09.2012г. – 31.08.2017г., по клиентски
номер:728683 за процесния имот с адрес: ***********.
По делото са
представени 2 бр. справка-извлечение на отчет с мобилно устройство за водомер с
к-т 1284, стр.447 и водомер с к-т 1284, стр.478, за имот с адрес: ***********,
аб. № *** и титуляр А.Н.И., касаещи дата на старо отчитане 21.09.2012г. и дата
на ново отчитане 31.08.2017г., с посочена в тях фактура №**********.
От заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза се установява, че според направеният оглед и
приложените писмени доказателства, процесните имоти по отделно представляват самостоятелен
обект в сграда, двата имота са в сезонна сграда етажна собственост. Сградата се
водоснабдява от водопроводната мрежа на територията на община Н., к.к. С.б. Измервателните
уреди са два броя студени индивидуални водомериномери с номера №*** и №***,
присъединени към сградната водопроводна инсталация на многоетажната фамилна
сграда. Водомер №*** измерва количеството на изразходваната вода в стая 354 на
индивидуалният имот. Водомер №*** измерва количеството на изразходваната вода в
стая 352 на индивидуалният имот. Водомерите са разположени в самостоятелните
два броя санитарни възли, съответстващи на двата самостоятелни имота.
Отчитането на показанията на водомерите се извършва по
съставен и утвърден от оператора график с посещение на място от инкасатор
/отчетник измервателни уреди/, представител /служител/ на оператора ВиК ЕАД, гр.Бургас.
За процесния случай отчитането на двата водомера е извършено на дата
21.09.2012г. с показание записано като „старо” и на дата 31.08.2017г. с
показание записано като „ново.” Записването на отчетите е извършено в преносимо
електронно устройство /електронен карнет/, след като инкасатора е видял
показанията на водомерите и чрез диалоговия прозорец ги е вписал в устройството.
Посещение на инкасатора на адрес с мобилното устройство, при условие, че от потребителя
му е осигурен доброволен достъп до водомерите. Всеки измервателен уред е
снабден с баркод, поставен в близост до водомера. а) С четеца електронният карнет най-напред сканира баркода
на водомера. Щом е сканиран баркода, това означава, че показанието на водомера
е „Видяно” от инкасатора и се регистрира като такова. След това следва
прочитане и въвеждане на показанието в паметта на електронното устройство.
Нормативно при такъв вид отчитане не се изисква подпис от клиента, но ако той
желае може да му бъде показано числото на записа в електронният карнет. б) При
не осигурен достъп до водомера, инкасатора записва „Самоотчет” от потребителя
на показанието на водомера, ако това е съобщено по някакъв начин, избран от
клиента. в) При липса на
достъп и самоотчет се изчислява „Служебна” консумация, която на следващото
месечно отчитане или по следваща възможност на реално отчитане трябва да се
актуализира /приспадне или прибави/ според действителните показания на
водомера.
Към съдебната преписка са приложени две справки -
извлечение на отчетите на индивидуалните водомери с мобилно устройство. За
двата отделни имота отчетите са записани в карнет 1284, на стр.477 и стр.478
като „Видяни” за абонатен /клиентски/ №728683.
За имот с вход - стая 354, карнет 1284, стр. 477.
Водомер № 5245844. Дата на старо отчитане -21.09.2012г.; Показание на водомера
-271м.куб. Дата на ново отчитане - 31.08.2017г.; Показание на водомера
-294м.куб. Изразходваното количество вода в имота за периода е 294-271=23м.куб
За имот с вход - стая 352, карнет 1284, стр. 478.
Водомер № 5245783. Дата на старо отчитане -21.09.2012г.; Показание на водомера
–310 м.куб. Дата на ново отчитане -31.08.2017г.; Показание на водомера
-344м.куб. Изразходваното количество вода в имота за периода е 344-310=34м.куб
Общото изразходвано количество вода за двата имота е
сумата 23+34=57м.куб.
Общото изразходено количество вода, преминало през
общото средство за измерване на подадената вода чрез СВО до сградната
водопроводна инсталация /измервателното устройство/ за посочения в петитума на
иска отчетен период 21.09.2012 год. - 11.08.2017год. е 57м.куб.
За процесния период са предоставени съответните ВиК
услуги включващи:
Доставката на вода с питейни качества в размер на
57м.куб;
Отвеждане на отпадъчни води в размер на 57м.куб;
Пречистване на отпадъчни води в размер на 57м.куб.
Тези количества води с питейни качества са подадени в
сградната водопроводна инсталация от водоснабдителната мрежа, посредством
сградното водопроводно отклонение и са измерени от общият водомер Формиралите
се отпадъчни води посредством сградната канализационна инсталация и
канализационната система са отведени за пречистване.
Въз основа на това водно количество от 57м.куб., за
потребените от ответника ВиК услуги е издадена фактура № ********* от дата
26.09.2017г., с отбелязан краен срок за плащане 26.10.2017год.
На приложената към съдебната преписка фактура не са
вписани показанията на общият водомер и не е изчислено измереното от него общо
водно количество. С общият водомер се измерва количеството на подадената -
въведената през сградното водопроводно отклонение /СВО/ вода. С индивидуалните
водомери се измерва общото количество на изразходваната от потребителите вода
чрез водочерпните прибори. Заплащането на ВиК услугите се извършва според измереното
количество вода от общия водомер, подадената вода. Разликата /баланса/ между
двете едновременни измервания, с общият и индивидуалните водомери, може да е
положителна, отрицателна и нулева и се прибавя със съответният знак
пропорционално към измерените водни количества от индивидуалните водомери. При
разлика над 20% е необходимо да се предприемат съответните мерки за
намаляването й. С така изчислените водни количества според единичната ценова
ставка на водата се изчислява стойността на ВиК услугите. Всички записи се
изписват на отделни редове и колони във фактурата. От казаното по горе следва,
че няма фактурирана вода от разпределение вписано в приложената фактура. Дали
са спазени изискванията за разпределение, поради липса на данни и информация не
може да се даде еднозначен отговор.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза се установява, че процесната фактура №********** от 26.09.2017г.,
представена с исковата молба, е осчетоводена в счетоводството на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас. През процесния период и по
отношение на процесната фактура счетоводството на ищеца е водено редовно.
Установено е, че законната лихва върху главницата в размер на 125,24 лв. за
периода от 27.10.2017г. до 21.11.2019г. е в размер на 26,30 лв. От направена
справка при ищеца не са установени плащания по фактурата. В процесната фактура
за периодите след 01.06.2016г. цените за посочените и ползвани видове
водоснабдителни услуги отговарят на утвърдените цени от КЕВР.
Съдът даде вяра на заключенията на вещите лица по
изготвените съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, като
компетентни, пълни и мотивирани, както и неоспорени от страните.
С оглед на
така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е
процесуално допустим. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК предвид
връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на
което за кредиторът е налице правен интерес от предявяване на установителен
иск.
Разгледан по същество, искът е основателен, поради
следните съображения:
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №4/2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК
са: собствениците на водоснабдявани имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води.
Установено е от приетите писмени доказателства, че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот, а съгласно заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, имотът е водоснабден от
водопреносната мрежа на Община Н., като в него са монтирани два броя
индивидуални водомери, присъединени към сградната водопроводна инсталация на
многоетажната фамилна сграда.
Така установеното води до извод, че ответникът А.И.
има качеството на потребител на ВиК услуги и между страните е налице валидно
облигационно правоотношение с предмет ползване на водоснабдителни и
канализационни услуги.
Съгласно чл.8 от Наредба №4/2004г., предоставянето на
ВиК услугите се извършва по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги от ВиК оператора, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Установява се, че Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
гр.Бургас са публикувани на интернет – страницата на дружеството.
В разпоредбата на чл.23, ал.4, изр. трето от ОУ е предвидено
отчитане с ел.карнет, в съответствие с чл.32, ал.4, от Наредба №4/2004г. От
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява,
че в процесния случай отчитането на показанията на двата монтирани в имота
водомера е било осъществено чрез посещение на място на служител на ВиК
оператора – инкасатор, като записването на отчетите е извършено в преносимо
електронно устройство /електронен карнет/, след като инкасаторът е видял
показанията на водомерите и чрез диалоговия прозорец ги е вписал в
устройството. Няма фактурирана вода от разпределение вписано в приложената
фактура
С оглед на изложеното и на основание чл.30 и чл.31 от
Наредба 4/2004г., за ответника е възникнало задължението да заплати стойността
на отчетеното количество ползвани ВиК услуги в процесните обекти, по цените
утвърдени от КЕВР, за което е издадена фактура №********** от 26.09.2017г.
От заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза се установява, че за периодите след
01.06.2016г. цените за посочените и ползвани видове водоснабдителни услуги в
процесната фактура отговарят на утвърдените цени от КЕВР. Установено е, че
фактурата е осчетоводена в счетоводството на ищеца, в счетоводните записвания
на дружеството липсва отразено плащане по нея, установено е, че счетоводството
е водено редовно, предвид на което и съгласно разпоредбата на чл.182 ГПК, съдът
приема за доказано, че за ответника е възникнало задължение в размер на 125,24
лв. по издадената фактура.
Съгласно чл.33, ал.2 от
ОУ на ищцовото дружество, срокът за заплащане на задълженията по издадените
фактури е 30-дневен срок от датата на издаването им. По делото не са
представени доказателства за заплащане на дължимата от ответника сума, с оглед
на което главната искова претенция се явява основателна и като такава следва да
бъде уважена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.11.2019г. /дата
на предявяване на иска на основание чл.422, ал.1 ГПК/, до окончателното
изплащане на вземането. Предвид основателността на иска за главница, основателна
се явява и акцесорната претенция с правно основание чл.86 ЗЗД за лихва за
забава, считано от падежа на главните задължения. Съгласно заключението на
вещото лице за посочения в исковата молба период лихвата за забава върху главницата
е в размер на 26,30 лв., като с оглед принципа на диспозитивното начало, исковата претенция за лихва следва да бъде
уважена в претендирания от ищеца размер от 24,25 лв.
Поради изложените
доводи, установителният иск с правно основание чл.422 ГПК следва да бъде изцяло
уважен. В полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат
присъдени направените разноски по ч.гр.д.№106/2020г. по описа на Районен съд –
Левски в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и претендираните разноски, направени в
хода на исковото производство в общ размер на 771,85 лв., от които 75 лв. –
държавна такса, 150 лв. – възнаграждение
за особен представител, 446,85 лв. – възнаграждения за вещи лица, 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр. чл.79 ЗЗД в отношенията между страните, че А.Н.И. с ЕГН:**********,
с адрес: ***, *********** дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ***********,
със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от инж.Г.Т. –
изп. директор, сумата от 125,24 лв., – главница, представляваща стойността
на предоставени ВиК услуги за отчетен период 21.09.2012г. – 31.08.2017г., и
сумата от 24,25 лв. – обезщетение за
забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 27.10.2017г. до
21.11.2019г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.11.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №106/2020г. по описа на РС-Левски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК А.Н.И. с ЕГН:**********,
с адрес: ***, *********** да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: ***********,
представлявано от инж.Г.Т. – изп. директор, направените по ч.гр.д.№106/2020г.
по описа на Районен съд – Левски разноски в общ размер на 75 лв., както и направените в настоящото производство разноски в
общ размер на 771,85 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: